РЕШЕНИЕ
№ 189
гр. Разград, 17.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 1-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Валентина П. Димитрова
Членове:Ирина М. Ганева
Петя П. Колева
при участието на секретаря Диана Здр. Станчева
като разгледа докладваното от Петя П. Колева Въззивно гражданско дело №
20253300500335 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 100 от 18.02.2025 г., постановено по гр. дело №
20233330102246 по описа за 2023 година на РС – Разград, с което съдът
ОСЪЖДА ЗК Лев Инс АД – София, ЕИК *********, адрес гр.София, ул.
Черни връх №51д, ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.432, ал.1 от КЗ, във връзка с
чл.493А от КЗ и чл.497 от КЗ във вр. с чл.86 от ЗЗД на З. А. А., ЕГН
********** с адрес с.***, общ.***, обл.****, ул.************, Е. А. А., ЕГН
********** с адрес с.***, общ.***, обл.****, ул.************, Л. А. А., ЕГН
********** с адрес с.***, общ.***, обл.****, ул.************ в качеството им
на наследници на А. А. А., ЕГН ********** сумата 10 000 лв. /десет хиляди
лева/ обезщетение за причинени неимуществени вреди на наследодателя на
основание чл.493а ал.4 КЗ, ведно със законната лихва за забава от 13.09.2020 г.
до окончателното изплащане на сумата и ОТХВЪРЛЯ ИСКА в останалата му
част до предявения размер от 24 000 лв. като частичен иск, както и искането за
заплащане на законна лихва върху главницата за периода от 28.08.2020г. до
13.09.2020г. Ответникът в първоинстанционното производство е осъден да
1
заплати на ищците сторените по делото разноски. Решението е постановено
при участие на Агенция „Пътна инфраструктура“, БУЛСТАТ ********* със
седалище гр.София и адрес на управление бул.“Македония“ №3 като трето
лице – помагач.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1
ГПК въззивна жалба от ищците З. А. А., Е. А. А. и Л. А. А. (правоприемници
на първоначалния ищец А. А. А.). Жалбоподателите поддържат, че решението
е неправилно, тъй като размерът на присъденото обезщетение за
неимуществени вреди е занижен и не отговаря на критериите за
справедливост. Изложени са подробни съображения за близките отношения
между починалата и нейния дядо – А. А.. Молят решението да бъде отменено
в обжалваната част, а предявеният иск – уважен в пълния му предявен размер.
Ответникът по жалбата счита същата за неоснователна, а решението в
отхвърлителната му част – за правилно, като излага подробни съображения за
носнователността на обезщетението в претендирания от ищците размер. Моли
съда да остави въззивната жалба на ищците без уважение.
Срещу решението е подадена въззивна жалба и от ответника в
първоинстанционното производство, в която са изложени съображения за
неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението в
осъдителната му част. Изложени са твърдения, че А. А. не е материално
легитимирано лице да претендира присъждането на обезщетение за
неимуществени вреди от причинената при ПТП смърт на неговата внучка Е.
С.. Сочи, че по делото не е доказана особена, трайна, дълбока и емоционална
връзка между дядо и внучка и не е налице хипотезата на изключителност на
техните отношения, съгл. постановките на Тълкувателно решение № 1/2016 г.
от 21.06.2018 г. по т. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, която да обоснове
присъждането на обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Наведени
са твърдения за определяне на размера на обезщетението за неимуществени
вреди в нарушение на принципа за справедливост съгл. чл. 52 ЗЗД, при липса
на задълбочена преценка на обстоятелствата по делото. Изложено е
становище, че съдът неправилно е приел за неоснователно възражението за
съпричиняване на вредоносния резултат. Моли съда да отмени постановеното
решение и да отхвърли изцяло предявената претенция, евентуално да присъди
обезщетение за неимуществени вреди в намален размер, а именно 5000 лева.
2
Третото лице помагач на страната на ответника - Агенция „Пътна
инфраструктура“ не взима отношение по подадените въззивни жалби.
Окръжен съд – Разград, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за
установено от фактическа страна следното:
От представеното Удостоверение за съпруга/а и родствени връзки №
29/24.08.2020 г. безспорно се установява от фактическа страна наличието на
твърдяната в исковата молба родствена връзка между А. А. (ищец по делото,
починал в хода на производството пред първоинстанционния съд, като са
конституирани като ищци неговите наследници – въззивници в настоящото
производство) и пострадалата Е. С., негова внучка.
От представените по делото справки от Гаранционния фонд за наличие
на активна застраховка „Гражданска отговорност“ е видно, че за седлови
влекач „*******“ с рег. № **** има действаща застраховка с начална дата на
покритие от 00:00:00 ч. на 27.08.2018 г. до 23:59:00 ч. на 26.08.2019 г., а за
полуремарке „***“ с рег. № **** има действаща застраховка с начална дата на
покритие от 00:00:00 ч. на 04.11.2018 г. до 23:59:00 ч. на 03.11.2019 г.
По делото е изготвена справка от НИМХ с вх. 3587, съгласно която на
18.12.2018 г. в Разград в 23 часа е измерена -3,8 °C температура на въздуха,
относителна влажност на въздуха 93%, слаб вятър от североизток, облачно
време с метеорологична видимост 8000 м., слаб снеговалеж без прекъсване до
сутринта на следващия ден и снежна покривка около 6 см.
Видно от приложените по делото писмени доказателства – Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица и Протокол за оглед на пътно-
транспортно местопроизшествие на 18.12.2018 г. е настъпило ПТП между
товарен автомобил – влекач „*******“ с рег. № ****, с прикачено към него
полуремарке „***“ с рег. № ****, собственост на „Меф Лоджистик“ ООД,
като композицията е управлявана от С. Ф. Х. и лек автомобил „***“ с рег. №
****, управляван от Ф. А. Х.. ПТП е настъпило около 23ч. на път 1-2 /гр.
Разград - гр. Шумен/, в непосредствена близост до кръстовището с път III-
2005, водещ към с. Самуил, в условията на влошена климатична обстановка и
започнал снеговалеж.
С влязла в сила присъда по НОХД № 308/2020 г. по описа на Окръжен
3
съд - Разград водачът С. Х. е признат за виновен в това, че на 18.12.2018 г. на
път I-2 /гр. Разград - гр. Шумен/, в непосредствена близост до кръстовището с
път III-2005, водещ към с. Самуил, при управление на моторно превозно
средство - седлови влекач „*******“ с рег. № **** с прикачено към него
полуремарке „***“ с рег. № **** нарушил правилата за движение по
пътищата - чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и чл. 139, ал. 1, т. 4 от
ЗДвП като се движил със скорост, несъобразена с атмосферните условия,
релефа на местността, съС.ието на пътя и на превозното средство, което е
било с различно износване на гумите, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, управлявайки МПС с гуми с
различно износване на протектора, загубил контрол върху превозното
средство и предизвикал пътнотранспортно произшествие с лек автомобил
„***“ с рег. № ****, управляван от Ф. А. Х., вследствие на което по
непредпазливост е причинил смъртта на: Е. З. С., С. Х. А. и А. М. А. и телесна
повреда на повече от едно лице…, като случая е особено тежък, с което
осъществил от обективна и субективна страна съставът на престъпление по
чл. 343, ал. 4 във вр, с ал. 3, б.“б“, пр. 2-ро, вр. с ал. 1, б.“б“ и б.“в“, във вр. чл.
342, ал. 1 от НК. Присъдата е влязла в сила на 28.03.2022 г.
По НОХД № 308/2020 г. по описа на РОС съдът е установил, че към
23,00 ч. вечерта на 18.12.2018 г., товарната автокомпозиция преминала край
гр. Шумен и по път I-2 се насочила към гр. Разград. Навън било тъмно.
Климатичната обстановка се влошила. Започнал снеговалеж. Пътната
настилка се покрила със сняг и станала хлъзгава. С. Х. управлявал автомобила
със скорост около 60-70км/ч., движейки се в своята пътна лента, с включени
светлини. По този начин товарната автокомпозиция се приближила до
разклона за с. Самуил, намиращ се преди с. Ушинци. Пътното платно в тази
зона било с три ленти за движение, като средната била защрихована с коси
успоредни линии - M l5. Край пътното платно имало банкети, които били
покрити със сняг. По същото време в посока от гр. Разград към гр. Шумен се
движел лек автомобил „***“ с рег. № ****, управляван от Ф. А. Х.. В
автомобила на предната дясна седалка пътувал С. З. С., на задната седалка
вляво – С. Х. А., на задната седалка по средата – Е. З. С. и на задната седалка
вдясно – А. М. А.. Вечерта всички били в гр. Разград, където ходили на
заведение и към 23,00 ч. тръгнали да се прибират към с. Студенец. Лекият
автомобил преминал през с. Ушинци и приближил до кръстовището с път III-
4
2005 г. за с. Самуил. Водачът управлявал автомобила в своята пътна лента със
скорост в диапазона 73, 4 - 80 км/ч. Междувременно на около 30 м. преди
кръстовището с път III- 2005 за с. Самуил, товарният автомобил, управляван
от С. Х. навлязъл в ляв завой, с възходящ надлежен и напречен наклон. В този
момент в резултат на несъобразено използване на органите за управление на
процесната автокомозиция, на неравномерно сцепление на колелата със
заледената пътна настилка, поради различното износване на гумите, под
влияние на относително големия напречен наклон на платното за движение,
както и несъобразената за конкретната пътна обстановка скорост, влекачът се
занесъл странично наляво. Водачът С. Х. загубил контрол върху управлението
на МПС, влекачът на товарната автокомпозиция продължил да се плъзга
наляво, спрямо посоката си на движение, напуснал дясната за него лента за
движение, пресякъл средната лента, и навлязъл в лявата лента за насрещно
движещи се ППС, по която по същото време се приближавал лекият
автомобил „***“ с рег. № ****. Автокомпозицията препречила цялото платно
за движение на път I-2. След като забелязал товарния автомобил, Ф. А. Х.
натиснал спирачния педал, но не успял да спре и между товарната
автокомпозиция и лекия автомобил възникнал сблъсък. Лекият автомобил се
ударил челно в задната част на резервоара за гориво и задното дясно колело на
седловия влекач. Вследствие на този сблъсък, лекият автомобил бил
отблъснат назад, спрямо първоначална си посока на движение, а товарната
автокомпозиция продължила да се движи диагонално наляво, като при това
движение, непосредствено след първия удар е последвал втори сблъсък между
тях. След втория сблъсък, двете превозни средства се придвижили съвместно
няколко метра по посока гр. Разград и полуналяво, като автовлекачът
напуснал пътното платно и затънал в крайпътната зона, а колелата на
полуремаркето останали върху пътната настилка, след което се установил в
спряно положение. При настъпилото ПТП, в резултат на сблъсъка между
превозните средства, возещите се отзад в лекия автомобила - С. Х. А. и Е. З. С.
починали непосредствено след удара. А. М. А. получил тежка черепно -
мозъчна травма и след удара изпаднал в мозъчна смърт. С. З. С. и Ф. А. Х.,
които били седнали отпред, получили множество различни травматични
увреждания.
По настоящото производство е назначена съдебно – автотехническа
експертиза (САТЕ), от заключението по която се установява, че основната и
5
непосредствена причина за настъпване на ПТП от техническа гледна точка е
загубата на контрол върху автомобила от страна на водача на товарната
композиция С. Х. поради несъобразяване на скоростта с конкретните условия
на движение и с техническото съС.ие на гумите, довело до странично занасяне
и навлизане на товарната композиция в лентата за насрещно движение. Преди
занасянето и отклоняването товарната композиция се е движила със скорост
около 70 км/ч, а в момента на удара е била около 25,6 км/ч. Опасната зона за
спиране на товарния автомобил при тази скорост е 103,7 метра. Посочено е и
че масата на товарната композиция била 16 пъти по-голяма от тази на лекия
автомобил. ПТП е настъпило при хлъзгава пътна настилка при силно
намалено сцепление с износените гуми, което ведно с неправилните действия
на водача на товарната композиция, е допринесло за страничното занасяне на
влекача. Посочено е, че ПТП би могло да бъде предотвратено, ако влекачът и
ремаркето са били оборудвани със зимни гуми и грайфер, съответстващ на
нормативните изисквания. Именно поради ниското сцепление и заледената
настилка на пътя, а не поради „аквапланинг“, е настъпило процесното ПТП.
Скоростта на лекия автомобил била 73,4 км/ч преди настъпване на ПТП, като
е посочено, че водачът на МПС не е имал техническа възможност да задейства
спирачната система и да спре в опасната зона за спиране, която при
конкретните условия на движение при тази скорост е 142,8 метра. От
заключението се установява, че водачът на л.а. не е имал техническата
възможност да предотврати произшествието чрез спиране или чрез
заобикаляне. От заключението се установява и че Е. С., пътуваща по средата
на задната седалка между С. и А., е била без поставен предпазен колан при
настъпване на инцидента, като същият е в изпънато и незакопчано съС.ие.
В открито съдебно заседание вещото лице уточнява, че инерционния
удар е с голяма сила, около 40 тона в секунда предвид скоростта, с която са се
движили МПС-та. Сочи, че в следствие на удара, гаовата бутилка, намираща се
в багажника, се е изтръгнала от скобите и е намерена в предната част на
автомобила, върху пътниците, возещи се на задата седалка, които са намерени
накуп върху таблото. Сочи, че дори да е имало поставен предпазен колан, пак
би имало придвижване на горната част на тялото напред 10-20 см., но тялото
би останало фиксирано за седалката. Коланът не би предпазил от евентуален
удар на главата в тавана.
6
Изготвена е и тройна САТЕ, от която се установява, че лек автомобил
„***“ фабрично е оборудван с триточкови предпазни колани за всички места в
купето. Посочено е също, че поставен предпазен колан не изключва камшичен
удар в областта на шията, нито травми от деформации на купето, променящи
неговата геометрия. При странични движения на тялото коланът не изключва
възможността за контакт на тялото с детайли от купето на автомобила.
От назначената по делото съдебно-медицинска експертиза (СМЕ) се
установява, че не са налице „коланни травми“ при Е. С.. Получените
увреждания – съчетана тежка механична и инерционна травма на главата,
тялото и крайниците сочи, че е налице свободно инерционно движение на
тялото, което изключва пострадалата да е била с поставен колан при
настъпване на инцидента. Посочено е, че при поставен обезопасителен колан
биха се минимизирали или избегнали част от инерционните и механичните
увреждания. В заключението е прието, че не може да се посочи коя група
травми е причина за смъртта, тъй като всяка от тях е много тежко изразена и
по отделно биха довели до летален изход. Травмите са получени при
свободното движение на тялото вътре в купето, като е бил възможен контакт с
всеки един от детайл от интериора. Травмите са получени както от действието
на твърди тъпи, тъпоръбести и със заострен/режещ ръб предмети, както и от
удари, противоудари и сътресение на тялото при рязка промяна в скоростта на
движение на автомобила.
В открито съдебно заседание вещото лице уточнява, че дори с колан
пострадалата би имала много тежка черепно-мозъчна травма, като пояснява,
че получените механични травми биха могли да бъдат получени и при удар в
тавана на автомобила. Сочи, че с поставен колан вероятно биха се
минимизирали инерционните травми.
В открито съдебно заседание е разпитан свидетелят С. Д., който
споделя, че заедно с негов приятел били първите спрели на мястото, където е
станало ПТП-то. Споделя, че идвайки от гр. Самуил, видели лек автомобил,
който се е ударил в камион, преграждащ изцяло пътната лента, по която се е
движила леката кола. Свидетелят и неговият приятел спрели, изхвърлили
извън автомобила намиращата се в купето газова бутилка, изтръгната от
скобите, тъй като същата изпускала газ. Свидетелят няма ясни спомени дали
някой от пътниците в автомобила е бил с поставен колан. Споделя, че когато
7
дошла линейката, установили, че момичето по средата на задната седалка не е
живо. През това време понатрупал сняг, който започнал да вали още преди да
стигнат на мястото на инцидента.
Свидетелката Л. А. споделя, че отношенията между Е. С. и дядо й били
много близки, той й бил като баща, тъй като момичето не познавало родния си
баща. Разказва за близките отношения, които са имали дядо и внучка, за
поС.ния контакт, който са поддържали. Разказва как А. А. е взимал внучка си
от училище, как е посещавал родителски срещи, как са се чували всеки ден
дори след като е започнала да работи, как го е посещавала редовно в гр. ***.
Свидетелката споделя и че здравословното му съС.ие видимо се е влошило
след инцидента, получил е удар, залежал се е, поС.но плачел, рухнал след
загубата на внучка си, която приемал като дъщеря.
Свидетелят К. Я. споделя, че пострадалата и дядо й са живели в една
къща, като той й е бил като баща, защото Е. С. не познавала родния си баща.
Споделя, че ги е виждал често заедно, разхождали се, тя му помагала.
Свидетелят споделя, че е присъствал на погребението, където е видял дядото в
недобро съС.ие, много плачел, като след катастрофата получил инсулт и
здравословното му съС.ие се влошило.
По делото е разпитан и свидетелят С. Х., шофьор на камиона, участвал
в процесното ПТП. Той споделя, че се движил в посока гр. Разград, валяло
сняг при настъпване на инцидента. Той, заедно с други минувачи, са спрели да
помогнат на пътниците в лекия автомобил. Изхвърлили изпускащата газ
газова бутилка. Споделя, че не помни дали пътниците били с поставени колани
и дали са били активирани въздушни възглавници.
Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбите се явяват процесуално допустими, като подадени в срок от
легитимирани лица срещу подлежащ на обжалване акт. Съдът намира същите
за неоснователни.
Основните спорни въпроси, пренесени и пред настоящата инстанция,
касаят активната материалноправна легитимация на ищеца А. А. (починал в
хода на производството пред първоинстанционния съд) да претендира
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на своя близък родственик,
низходящ от втора степен, размера на обезщетението за неимуществени вреди,
8
както и наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалата.
Липсва спор между страните, че за управлявания от С. Х. товарен
автомобил марка „*******“ с рег. № **** с прикачено към него полуремарке
„***“ с рег. № **** към момента на настъпване на ПТП е имало валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното
застрахователно дружество.
Отговорността на застрахователя се ангажира при доказаност на
следните обстоятелства: сключен валиден застрахователен договор, настъпило
застрахователно събитие, причинено от застрахования деликвент, причинени
вреди, причинно-следствена връзка между вредите и застрахователното
събитие. В наказателното производство, с влязла в сила присъда по НОХД №
380/2020 г. по описа на РОС е установено, че С. Х. при управление товарен
автомобил марка „*******“ с рег. № **** с прикачено към него полуремарке
„***“ с рег. № **** е нарушил чл. 20, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 и чл. 139, ал. 1, т. 4 от
ЗДвП, с което по непредпазливост е причинил смъртта на Е. С. и още две лица
и телесни повреди на други две лица. На осн. чл. 300 ГПК съдът приема за
доказан настъпилия деликт и виновността на дееца, с което са установени
елементите от фактическия състав за ангажиране на отговорността на
застрахователя за изплащане на обезщетение за вреди от настъпило ПТП.
Съгласно задължителната съдебна практика, обективирана в
Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК
на ВКС легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от
причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4/25.05.1961
г. и ППВС № 5/24.11.1969 г., и по изключение всяко друго лице, което е
създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от
неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай
е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани
особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му
вреди. В мотивите на посоченото Тълкувателно решение е прието, че когато
поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова
силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални
болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално
присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае
9
право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В
тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само
формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на
близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и
страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи
изключение от разрешението, залегнало в ППВС № 4/25.05.1961 г. и ППВС №
5/24.11.1969 г., че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-
близките на починалия. Фактите и обстоятелствата, от които може да се
направи извод, че една връзка е особено близка житейска връзка по смисъла
на посоченото тълкувателно решение, са различни за всеки конкретен случай
и не могат да бъдат обобщени в решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК,
а следва да се преценяват конкретно по всяко различно дело въз основа на
събраните по него доказателства. Проява на особени житейски обстоятелства,
обусловили създаването на по-голяма от близостта, считана за нормална за
съответната родствена връзка, са например отглеждането на внуците от бабата
или дядото поради различни причини – заболяване или смърт на родителя
(родителите), работа в чужбина, дезинтересиране от децата и др.
За да достигне до извода си, че е налице изключителност на
отношенията между А. А. и неговата внучка Е. С., районният съд е обсъдил
свидетелските показания на свидетеля Л. А.. Съгласно непосредствено
възприетото от нея, между двамата е съществувала силна и трайна връзка.
Предвид това, че бащата на Е. С. се е дезинтересирал от отглеждането й, дядо
й е поел непосредствените грижи за момичето от ранната й детска възраст и е
поел бащинските функции спрямо нея. Живели са в едно домакинство, като
общуването им е било непрекъснато, а връзката им - силна и емоционална
предвид липсата на друга мъжка фигура в живота на Е. С.. Положените от А.
А. основни грижи за отглеждането и възпитанието на внучка си, могат да се
съизмерят с проява на бащинска грижа. Неочакваната й и внезапна смърт
било силно травматично преживяване предвид младата й възраст, като
свидетелят описва тежкото емоционално съС.ие на А. А. след инцидента. Св.
А. споделя и за влошено здравословно съС.ие на дядото след претърпян
инсулт, като свързва същия с претърпяната травма от загубата на внучка си.
Свидетелят Я. споделя непосредствените си впечатления за силно
влошеното здравословно съС.ие на А. А. след инцидента, като посочва, че
последният е получил инсулт и е бил в по-тежко съС.ие от преди смъртта на
10
внучка си.
Настоящият състав приема, че е проведено пълно и главно доказване
на релевантните за активната материалноправна легитимация на ищеца факти,
позволяващи да бъде направен извод за съществуваща между А. А. и
починалата му внучка особено близка привързаност - поС.на, трайна и
дълбока емоционална връзка, съдържанието на която е сравнимо и до голяма
степен наподобява по интензитет и продължителност болките и страданията
на най-близките роднини – баща и дъщеря. Дезинтересирането на
биологичният баща на починалата и отглеждането й от дядо й от ранна детска
възраст, полагането на всички грижи за нейното израстване, образование и
възпитание, обективно покриват заложените в горецитираната практика на
ВКС обстоятелства, обуславящи по-интензивно общуване между починалия
родственик и претендиращия обезщетение и изграждане на връзка, по-здрава
от обичайната за съответния вид родство – дядо и внучка. Събраните гласни
доказателства установяват и реалните търпени от ищеца вреди – болки и
страдания от загубата на неговата внучка – станал е различен човек, рухнал е
емоционално след катастрофата, плачел е много, бил е съкрушен, като
свидетелите свързват и влошаването на здравословното съС.ие на преживелия
родственик с настъпилия инцидент. Макар да не са установени с медицински
документи, негативните последици от случилото се върху емоционалното и
здравословно съС.ие на ищеца след инцидента са надхвърлящи обичайните
такива, характерни за връзката – дядо-внучка.
При тези факти настоящият състав на съда приема, че между
пострадалата и починалия ищец са били изградени трайни отношения на
изключителна привързаност, обич и уважение и смъртта на Е. С. е причинила
на нейния дядо – А. А., морални болки и страдания, надхвърлящи по
интензитет и времетраене нормално присъщите за родствената връзка дядо –
внучка. Поради това е справедливо да му се признае право на обезщетение за
неимуществени вреди, като се направи изключение от разрешението,
залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС.
Настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че с
оглед всички обстоятелства относно болките и страданията на А. А. от
смъртта на неговата внучка, справедливо обезщетение за поправянето им се
явява сума от 10 000 лева, съответстващо на обстоятелствата на случая.
11
Понятието справедливост няма абстрактен характер. То е свързано с преценка
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да
бъдат съобразени при определяне на размера. При определяне размера на
справедливото обезщетение на основание чл. 52 ЗЗД съдът съобразява
разясненията, дадени с ППВС 4/1968 г., и отчита: младата възраст на
починалата; отношенията между пострадалата и претендиращия
обезщетението, изразяващи се в дълбока емоционална връзка, привързаност,
взаимопомощ и любов; възрастта на ищеца към датата на смъртта на неговата
близка; това, че е в нетрудоспособна възраст и изпитва необходимост от
грижи; внезапността на загубата, в резултат на тежко ПТП; конкретните
икономически условия в страната през м. 12. 2018 г., ориентир за които са
нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането при сходни
казуси. Следва да се съобрази също, че грижите за Е. С. не са били поети
единствено от дядото, за нея се е грижила майка й, като всички са живели в
едно домакинство. Дядото е бил подкрепяща и подпомагаща фигура в живота
й предвид липсата на бащинско присъствие. Съдът отчита, че преди смъртта
си пострадалата се е отделила, поела е своите самостоятелни ежедневни
грижи, отговорности и задължения. При тези обстоятелства и при
съобразяване на факта, че паричният еквивалент не е в съС.ие да компенсира
напълно липсата за ищеца, съдът намира за справедлив размер на
обезщетението, което му се следва, сумата от 10 000 лева.
При тези изводи на съда, следва да обсъди и оплакването за
неправилност на изводите на първоинстанцонния съд досежно липсата на
съпричиняване от страна на пострадалата. Настоящият съдебен състав
споделя изводите на районния съд за липсата на съпричиняване.
Релевантен за съпричиняване на вредата от страна на увредения е само
онзи конкретно установен принос на последния, без който не би се стигнало да
настъпване на вредоносния резултат. Не всяко поведение на пострадалия, дори
ако не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като
съпричиняващо вредата по см. на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а само това, чието
конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за
произлезлите вреди - в случая с настъпилата смърт на Е. С.. По делото от
изготвените САТЕ, тройна САТЕ и СМЕ се установява безспорно, че
пострадалата е пътувала без поставен предпазен колан. Според заключението
на СМЕ, смъртта на пострадалата е настъпила в следствие на тежка съчетана
12
механична и инерционна травма на главата. При поставен предпазен колан в
много голяма степен са можели да бъдат ограничени механичните
увреждания, но не и инерционните, тъй като е имало два последователни
удара в другото превозно средство. Тези изводи кореспондират и на
установеното в САТЕ и тройната САТЕ, че дори и при правилно поставен
предпазен колан, не може да се изключи удар на тялото на пострадалата със
свободно движещи се предмети в купето на автомобила, вкл. и газовата
бутилка, намерена в купето след произшествието. Предпазният колан закрепва
тялото на пътника към седалката и не позволява свободно движение на тялото
в купето на превозното средство, но движението на главата остава свободно,
като получената травма е именно инерционна в областта на главата. С оглед
така събраните доказателства, може да се направи извод, че дори с правилно
поставен предпазен колан, вредоносните последици биха настъпили в същия
обем, резултатът би бил същият, поради което не е налице принос на
пострадалия за настъпилите последици.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че
постановеното решение е правилно и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК следва
да бъде потвърдено изцяло, а разноските, сторени във въззивното
производство следва да останат в тежест на страните така, както са направени.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 100 от 18.02.2025 г., постановено по гр.
дело № 20233330102246 по описа за 2023 година на РС – Разград изцяло,
което решение е постановено при участието на трето лице помагач Агенция
„Пътна инфраструктура“, БУЛСТАТ ********* със седалище гр.София и
адрес на управление бул. „Македония“ №3 на страната на ответника ЗК Лев
Инс АД.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
13
1._______________________
2._______________________
14