РЕШЕНИЕ
№ 32
гр. Русе, 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на девети февруари през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Силвия Павлова
Членове:Йордан Дамаскинов
Светослав Тодоров
при участието на секретаря Вероника Якимова
като разгледа докладваното от Силвия Павлова Въззивно търговско дело №
20224501000388 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно, по чл. 258 и сл. от ГПК.
„КЪНСТРЪКШЪНХЕДС“ ООД, гр. Меербуш, Германия, действащо
чрез Р.У. в качеството на управител, представлявано от адвокат Б. Е., САК, е
обжалвало решението, постановено по гр.д.№7000/2021 г. по описа на
Районен съд Русе, с което са отхвърлени предявените от дружеството против
„ДЕС ПРО БУЛГЕРИЕН” ООД гр. Русе искове и е осъдено да заплати
разноски на ответника. Излага оплаквания за неправилност на решението,
поради което иска неговата отмяна и уважаване на исковете, както и
присъждане на направените разноски.
Въззиваемият „ДЕС ПРО БУЛГАРИЕН“ ООД Русе, с подаден отговор
чрез пълномощник адвокат С. К., заявява становище, че въззивната жалба е
неоснователна, по изложени в отговора съображения, а решението –
правилно, обосновано и законосъобразно и иска да бъде потвърдено.
Претендира присъждане на разноски.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, становищата
1
на страните и след като провери валидността и допустимостта на решението,
намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна, при
наличие на правен интерес, поради което е допустима и подлежи на
разглеждане.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил
исковете на „КЪНСТРЪКШЪНХЕДС“ ООД против „ДЕС ПРО БУЛГЕРИЕН“
ООД за заплащане на сумата 8763.82 евро остатък по фактура №
32/27.01.2021г., както и на сумата 1 105.19 лв. – лихва за забава за периода
19.03.2021 г.-05.11.2021г., като неоснователни.
Решението е валидно и допустимо, а по същество, с оглед оплакванията
в жалбата, е и правилно.
Районният съд е приел за безспорно, че между страните е сключен
рамков договор за строителни дейности и свързани услуги за проекти с Т. АГ,
Германия и нейните дъщерни дружества, с който страните са приели, че се
уреждат общи задължения, срокове и условия за изпълнение на съвместни
проекти към клиенти, но като се подписват индивидуални работни проекти с
оглед тяхната специфика. В Приложения 1 и 2 към договора са посочени
съответните дейности, които следва да се извършат и страната, която поема
разходите за тях, както и ценоразпис на отделните услуги. Няма спор, че
ответникът е издал фактура № 33/05.01.2021г. за сумата от 60828.11 евро,
представляваща стойността на извършени от него дейности по договора, след
като е прихванал авансово платени суми, а на 04.02.2021 г. е издал фактура №
34 за сумата 763 евро за направени от ответника разходи за строителни
инструменти и оборудване. От своя страна, жалбоподателят е издал фактура
№ 32/27.01.2021г., в която е включил сторените от него разходи на обща
стойност 70354.93 евро за наем на строителна техника, мобилни еко тоалетни,
заплащане настаняването на работниците, както и закупуване на строителни
материали. След извършване на извънсъдебно прихващане на насрещните
задължения, ищецът – жалбоподател в настоящото производство, е
претендирал разликата от 8 763.82 евро. Спорът по делото се свежда до това
дали между страните е постигнато споразумение ищецът да поеме изцяло тези
разходи, описани в позиции 6 и 7 на приложение 1 към рамковия договор, а
впоследствие тази сума да му бъде възстановена от ответника.
2
По делото е приета и неоспорена от страните съдебно-счетоводна
експертиза, чието заключение настоящият въззивен състав възприема изцяло,
като компетентно, ясно и обосновано. Вещото лице е установило, че фактура
№32/27.01.2021 г. на стойност 70354.93 евро не е осчетоводена от ответното
дружество, а сборът на относимите към тази фактура счетоводни документи е
в размер на 69658.19 евро, т. е. с фактура № 32/27.01.2021 г. се претендират
696.74 евро повече. В открито съдебно заседание вещото лице е посочило, че
не е имало достъп до счетоводния софтуер на ищеца, а само до платформа, в
която се споделят файлове без физически да има информация от кого се
качват тези файлове в платформата. На вещото лице не са предоставяни
стокови разписки, приемо-предавателни протоколи и други вторични
документи, които да сочат, че процесните стоки и услуги са предоставени от
ищеца на ответника, за които е издадена и процесната фактура.
Районният съд е отхвърлил исковете за заплащане на сумата 8763.82
евро, съставляваща незаплатен остатък за наем на строителна техника,
мобилни еко тоалетни, настаняване на работниците, както и закупуване на
строителни материали и на сумата 1 105.19 лв. – лихва за забава за периода от
19.03.2021г. до 05.11.2021 г., като неоснователни. Приел е, че липсват данни,
от които може да се направи извод, че фактурираните услуги и стоки
действително са предоставени на ответника във връзка с изпълнението по
конкретно техническо задание, тъй като не са представени по делото
проектите, от които да е видно какви дейности е следвало да извърши
ответникът и каква част от разходите са за сметка на изпълнителя и каква за
подизпълнителя.
Изложените от съда мотиви са правилни, основани са на ясна и
последователна интерпретация на събраните по делото доказателства, поради
което въззивният съд препраща към тях, на основание чл. 272 от ГПК.
Оплакванията в жалбата за неправилност на решението са неоснователни.
Правилен е изводът на районния съд, че претенцията не е доказана по
основание.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че решението
неправилно било мотивирано с липсата на ангажирани доказателства относно
сключени от него договори с фирма Т. за СМР и съответно – съгласието на
ответника да извърши тези дейности. Няма спор, че страните по делото са
3
сключили рамков договор от 20.08.2020 г. за строителни дейности и свързани
услуги за проекти с фирма Т. АГ, но не са ангажирани доказателства, от които
да е видно, че жалбоподателят е предоставил на ответника техническо
задание за конкретните договорени СМР с фирмата Т., както и двустранно
подписани от страните работни проекти. Именно от тези проекти би било
видно какви дейности е следвало да извърши ответникът като подизпълнител,
какви стоки и услуги е трябвало да бъдат вложени при извършване на
дейностите и съответно каква част от тях са за сметка на подизпълнителя и
каква за изпълнителя, както и в какъв срок е следвало да се осъществят СМР.
Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че с решението
неправилно било прието, че процесната фактура е твърде обща и с нея не
могат да се конкретизират отделните услуги, които включва. Изслушаната
съдебно-счетоводна експертиза не внася яснота по този въпрос, а констатира
разминаване с 696.74 евро между претенцията по фактурата и сбора на
относимите към нея счетоводни документи. На вещото лице не е
предоставяна счетоводна информация за извършените счетоводни записвания
за конкретните фактури и няма данни дали те са надлежно осчетоводени при
жалбоподателя, както и не са му предоставяни стокови разписки, приемо-
предавателни протоколи и други вторични документи към представените по
делото фактури, касаещи процесната обща фактура. По този начин остава
недоказано дали всички фактурирани с процесната фактура № 32/27.01.2021 г.
разходи, са действително извършени от жалбоподателя. Вещото лице е
изготвило заключението си без да има достъп до счетоводния му софтуер, а
само до платформа за споделяне на файлове без да знае от кого е качена
информацията в тази платформа.
Съдът намира, че жалбоподателят не е представил доказателства в
подкрепа на твърденията си за постигнато споразумение между страните,
разходите по т. 6 и т. 7 от приложение № 1 на рамковия договор да бъдат
поети първоначално от него, а в последствие да му бъдат възстановени от
ответника. Липсват доказателства и за постигнато споразумение между
страните разходите за строителни материали и други услуги, за настаняване
на работниците в хотел и за мобилни еко тоалетни, също да бъдат
първоначално поети от ищеца, а в последствие – възстановени от ответника.
С оглед изложеното, обжалваното решението е правилно и следва да
4
бъде потвърдено.
Жалбоподателят е направил възражение за прекомерност на платения
адвокатски хонорар от страна на ответника по жалбата, което е
неоснователно. Изчислен по правилото на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
хонорарът на процесуалния представител на ответника възлиза на 2 042 лв., а
платеният такъв е 2 000 лв., поради което той следва да се възложи на
жалбоподателя така, както е претендиран от насрещната страна.
На основание чл.280, ал. 3 ГПК, решението не подлежи на касационно
обжалване.
По тези съображения, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1163/19.09.2022 г., постановено по гр.д.
№ 7000/2021 г. по описа на Районен съд Русе- XI граждански състав.
ОСЪЖДА „КЪНСТРЪКШЪНХЕДС“ ООД /ConstructionHeads GmbH/,
със седалище и адрес на управление в Германия, гр. Меербуш, ул. „Ам
Хайбергдам“ № 49, ПК 40668, регистрирано с международен ДДС №
***********, действащо чрез Р.У. в качеството на управител, да заплати на
„ДЕС ПРО БУЛГЕРИЕН” ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. Русе, ул. „Стефан Караджа“ 10, офис 4, сумата 2000 лв.
адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5