Присъда по НОХД №599/2024 на Районен съд - Пазарджик
| Номер на акта: | 34 |
| Дата: | 7 май 2025 г. |
| Съдия: | Камен Георгиев Гатев |
| Дело: | 20245220200599 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 26 април 2024 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
Мотиви:
Обвинението е против подсъдимия М. О. Т. за това, че на 05.07.2023 г. в гр.
Пазарджик ,на кръстовището между ул. ..., ул. „С.“ и ул. „И.“, при управление
на товарен автомобил марка ..., е нарушил правилата за движение - чл. 104 ал.
1 от ЗДвП / при приближаване на моторно превозно средство със специален
режим на движение, останалите пътни превозни средства са длъжни да спрат
,за да осигурят безпрепятствено преминаване на моторно превозно средство
със Специален режим на движение , в случая „И. бокс ..., собственост на
Министерство на здравеопазването, с включени светлинен и звуков сигнал
,съгласно чл. 158 ал. 1 от ППЗДвП, движещ се по пътно в права посока,
управляван от Г. Л. Г. ЕГН **********, което не е сторил, а е продължил
движението си, като е предприел завой на ляво, вследствие на което настъпва
пътно-транспортно произшествие и по непредпазливост са причинени средни
телесни повреди на повече от едно лице: 1. На возещия се .....втомобила със
специален режим на движение д-р Б. А. Ф., ЕГН ********** са причинени
средни телесни повреди: пертрохантерно счупване на лявата бедрена кост,
наложило оперативно намесване и метална фиксация с което са причинили на
пострадалия ТРАЙНО ЗАТРУДНЯВАНЕ ДВИЖЕНИЕТО НА ЛЕВИЯ
ДОЛЕН КРАЙНИК, по смисъла на чл. 129 от НК; травматично избиване на
първи горен ляв резец /21 зъб/ и травматично счупване до основата/на венеца
на трети горен десен зъб /13/ са причинили на пострадалия - ИЗБИВАНЕ НА
ЗЪБИ, без които се затруднява дъвченето и говоренето, по смисъла на чл. 129
от НК;
2.На возещия се в товарния автомобил „Д. .....“ с peг. № ...... ....., Й. А. Д. -
счупването на дясната ключица е причинило на пострадалия - ТРАЙНО
ЗАТРУДНЯВАНЕ ДВИЖЕНИЕТО НА ДЕСНИЯ ГОРЕН КРАЙНИК, по
смисъла на чл. 129 от НК - престъпление по чл. 343 ал. 3, предл. 3-то, във вр.
с чл. 342 ал. 1 от НК, във вр. с чл. 104 ал. 1 от ЗДвП, във вр. с чл. 158 ал. 1 от
ППЗДвП.
Подсъдимият М. Т. дава обяснения, като не се счита за виновен.
Защитникът адв.К. У. пледира за оправдателна присъда по съображения ,
изложени в хода на съдебните прения.
Обвинението се поддържа от прокурора,така както е предявено.
Районният съд,след като обсъди и прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност,при спазване разпоредбите на чл.301
НПК,чл.14 и 18 НПК, от фактическа страна прие за установено следното:
На 05.07.2023г. преди обяд свидетелят Б. Ф., в изпълнение на служебните
си задължения като дежурен лекар в Спешно отделение при МБАЛ
Пазарджик, заедно със св.Г. Г., в качеството на шофьор на автомобил със
специален режим на движение марка „И.“ модел ..... /линейка/ ,в района на
1
село В. оказали помощ на дете по сигнал за получен гърч. На мястото били
майката на детето и още една жена.Свидетелят Ф. осъществил първа помощ
на детето, като преценил, че същото следва да бъде транспортирано до
Спешна помощ в гр.Пазарджик.Така линейката потеглила към гр.Пазарджик, с
включен светлинен и звуков сигнал.Свидетелят Ф. пътувал на предната
седалка до водача – св.Г.,без поставен предпазен колан, като имал възможност
за пряка видимост към задното отделение на линейката, където били детето,
неговата майка и другата жена.
Движението на спешния автомобил към гр.Пазарджик се извършвало в
светлата част на денонощието, при суха и чиста асфалтова настилка.В
гр.Пазарджик автомобилът със специален режим на движение марка „И.“
модел ....., управляван от Г. Г. започнал движение по ул. ..... ,с включена
звукова и светлинна сигнализация ,в посока от Запад на Изток.
По същото време автомобил марка „Д.“ модел „.....“ , рег.№...... ВА,
управляван от подсъдимия М. Т. бил спрял в лявата лента зад товарен
автомобил преди кръстовище ,образувано от ул. ....., ул. „И.“ и ул. „С.“
,регулирано от светофарна уредба. В автомобил марка „Д. „ на предна седалка
бил свидетелят Й. Д.,без поставен предпазен колан, с когото подсъдимият
извършвал дейност по доставка и монтаж на щори , част от дейността на
фирма „Оги Инвест“.
Подсъдимият М. Т. възприел слухово звуковата сигнализация на
автомобила със специален режим на движение „И.“ модел ....., но въпреки
това, след като светофарната уредба подала зелен за него сигнал, подсъдимият
Т. потеглил, извършвайки маневра „завой на ляво“ към ул. „И.“, каквато
маневра безпроблемно извършил намиращият се пред него товарен
автомобил,тип микробус , но без подсъдимият Т. да се убеди къде точно се
намира линейката.
В момента, в който автомобил „Д.“ потеглил, автомобил „И.“ отстоял на
106,22 метра от зоната на последвалия удар и водачът Т. нямал техническата
възможност да възприеме зрително приближаващата се линейка поради това,
че пред него имало друг товарен автомобил. След като автомобил „Д.“
навлязъл по кривата на левия завой автомобилът, движещ се пред него вече
бил променил траекторията си на движение и водачът Т. имал техническата
възможност да възприеме визуално приближаващия автомобил със специален
режим на движение, който в този момент отстоял на около 34,41 метра от
зоната на удара, в лявата лента,предназначена за завиващи наляво и при
червена светлина на светофарната уредба , а автомобилът „Д.“ отстоял на
12,75 метра от зоната на удара ,достигайки скорост от около 16,06 км/ч.
Водачът Т. не възприел приближаващия се автомобил „И.“ ,който се
движел със скорост от около 53,86 км/ч. и продължил равноускорителното
движение по кривата на завоя. Така автомобилът „Д.“ навлязъл в южното
платно за движение на ул. ....., като в този момент автомобил „И.“ отстоял вече
на 18,55 метра от зоната на удара, а автомобила „Д.“ отстоял на 7,5 метра от
2
зоната на удара и достигнал скорост от около 19,61 км/ч.
Дължината на зоната на пълния спирачен път на автомобила „И.“ при
движение със скорост от 53,86 км/ч е 28,71 метра, а дължината на зоната на
пълния спирачен път на автомобила „Д.“ при движение със скорост от 19,61
км/ч е 7,89 метра.
В момента, в който автомобил „Д.“ навлязъл в южното платно за
движение водачът Т. не е имал техническата възможност да спре движението
на автомобила преди зоната на удара и попаднал в зоната на пълния спирачен
път на автомобила „И.“. Траекториите на автомобилите се пресекли и
настъпил кос удар, като в момента на удара скоростта на автомобила „Д.“ е
достигнала около 23,84 км/ч, а скоростта на автомобила „И.“ била около
53,86 км/ч.
След удара от създалата се кинетична енергия и ударен импулс,
автомобилът „Д.“ придобил ъглова скорост и се завъртял в посока обратна на
часовниковата стрелка гледано от горе, след което продължил движението си
около 40 метра. След удара от създалата се кинетична енергия и от действията
на водача Г., автомобил „И.“ се завъртял частично в посока по часовниковата
стрелка гледано от горе, след което продължил движението в посока
Югоизток, възкачил се върху тротоарните площи с предните колела през
обособен бордюр и спрял движението си след около 12,6 метра в основа на
пътен знак.
Причина за възникналото ПТП е това, че подсъдимият Т. не е възприел и
не е пропуснал приближаващият се автомобил със специален режим на
движение , с включена светлинна и звукова сигнализация.
На мястото на настъпилия инцидент била изпратена оперативно следствена
група, като бил извършен оглед на местопроизшествието и изготвен и
фотоалбум. Свидетелят Ф., който пътувал в линейката, бил откаран по
спешност в ЦСМП гр.Пазарджик, заедно със св.Д., който пътувал с товарния
автомобил марка ....
Двамата водачи на МПС – свидетелите Г. и подсъдимият Т. били изпробвани
за наличие на алкохол и наркотични вещества в кръвта им, като пробите им
били отрицателни .
В резултат на настъпилото пътнотранспортно произшествие, видно то
заключението на извършената съдебно-медицинска експертиза на
пострадалия Б. Ф.,неоспорена от страните и кредитарана като компетентно
изготвена, причинени са на пострадалия Ф. следните средни телесни повреди
- пертрохантерно счупване на лявата бедрена кост, наложило оперативно
намесване и метална фиксация, с което е причинено на пострадалия ТРАЙНО
ЗАТРУДНЯВАНЕ ДВИЖЕНИЕТО НА ЛЕВИЯ ДОЛЕН КРАЙНИК, по
смисъла на чл. 129 от НК, за около 8-10 месеца от датата на травмата, при
правилно и обичайно протичащ оздравителен процес; както и травматично
избиване на първи горен ляв резец /21 зъб/ и травматично счупване до
3
основата на венеца на трети горен десен зъб /13/ са причинили на пострадали -
ИЗБИВАНЕ НА ЗЪБИ, без които се затруднява дъвченето и говоренето, по
смисъла на чл. 129 от НК.Отделно са мупричинени и леки телесни увреждания
по смисъла на чл.130ал.2 НК.
Видно то заключението на извършената съдебно-медицинска експертиза на
пострадалия Й. Д. , неоспорена от страните и кредитирана като компетентно
изготвена, причинени са на пострадалия Д. в резултат на настъпилото
пътнотранспортно произшествие следната средна телесна повреда – счупване
на дясната ключица, причинило трайно затрудняване на движението на десния
горен крайник за около 3 месеца.Отделно са му причинени и травматични
увреждания по смисъла на чл.130ал.1 и 2 НК.
Такава фактическа обстановка Съдът възприе при съвкупна преценка
обясненията на подсъдимия Т., показанията на свидетелите Б. Ф., Г. Г., Й. Д.,
А. С., В. Л., Б. Г., М. Т.а /майка на подсъдимия/ ,приетите по делото съдебно-
технически експертизи на вещото лице С. Г. и П. К., заключения на съдебно-
медицински експертизи на в.л. д-р Б. П., Протокол за оглед на
местопроизшествие с фотоалбум,справки за собственост на МПС, писмо на
РЦ 112 Кърджали, Констативен протокол за ПТП с пострадали лица и план –
схема.
В обясненията си подсъдимият Т. на практика признава фактическата
обстановка по обвинителния акт, с едно изключение – че единствено е чул, но
не и видял наближаващата към кръстовището линейка.
Подсъдимият Т. обясни, че управлявал автомобила „Д. .....“ – служебен
автомобил, в който имало материали и инструменти за монтаж на щори, а до
него бил пострадалия Й. Д..Били спрели на светофара на червен сигнал, на
втора позиция, като пред тях имало микробус,в лява лента, с цел извършване
завой наляво.Посоката им на движение била от Окръжна болница към
кръговото на бензиностанция „Шел“.Заяви подсъдимият, че още докато били
на светофара ,който светел червено, се чувал сигнал на линейка, но те двамата
– със св.Д., не могли да я локализират.След светване на зелен сигнал на
светофарната уредба колата пред него предприела завой наляво,а
подсъдимият я последвал, като в последния момент колата ускорила доста и
преминала през кръстовището.В този момент се открила видимост за
подсъдимия, той видял линейката да се движи в неговата посока,в смисъл към
него, но вече бил насред кръстовището и докато реагира ,линейката ударила
автомобила „Д.“.
Обясни още, че когато чул линейката, погледнал в страничните огледала
и видял единствено други коли, при което направил извода, че линейката не е
зад тях.Преценил обаче, че линейката не е и пред тях, като може да е отляво и
отдясно и дори да не се движи по пътя, на който те се намират.
Съдът даде вяра на обясненията на подсъдимия Т. относно изложените
от него факти, тъй като те кореспондират напълно и с другите
доказателствени източници.Съдът кредитира и обяснението, че подсъдимият
4
визуално е възприел линейката за първи път в момента, в който колата пред
него ускорила и преминала кръстовището, а за него се открила
видимост.Такива са възприятията и на св.Д. .Освен това и св.М. Т.а, майка на
подсъдимия каза, че отишла на ма мястото на ПТП след около 45 минути и
синът и обяснил,че чувал отдалеч сигнал на сирена,но не могъл да разбере
откъде идва,като тръгнал по колата / пред него/ нямайки видимост. Макар
св.Д. да е в приятелски отношения с подсъдимия, а св.Т.а негова майка, няма
причина да не бъдат кредитирани техните показания досежно момента ,в
който подсъдимият е възприел линейката визуално.Обясненията му освен това
са логични в този аспект – открила се е видимост едва след придвижването на
автомобила пред него/микробус/.Също така, това обстоятелство се
потвърждава и от изготвената в съдебна фаза автотехническа експертиза на
в.л.П.К.. Ето защо съдът споделя довода на защитата, че по делото не се доказа
изложеното в обвинителния акт фактическо обстоятелство подсъдимият Т. да
е видял линейката още докато е изчаквал на червена сигнализация на
светофарната уредба.
В показанията си св.Ф. заяви, че в случая е било транспортирано дете
към Спешно отделение гр.Пазарджик.В качеството му на лекар от спешна
помощ, св.Ф. е преценил съС.ието на детето като спешно, с гърч и опасност за
живота.След овладяване на гърчовата симптоматика целта била детето да се
докара по-бързо до болницата в Пазарджик.Посочи,че линейката се е движела
с включен светлинен и звуков сигнал, той самият е бил без поставен предпазен
колан, можел е да осъществява пряк визуален контакт с пациента зад него, в
санитарното помещение на автомобила.Линейката се е движила направо, в
посока болницата, когато станал удара на кръстовището.Потвърди и
обстоятелството, уточнено чрез прочитане на показанията от досъдебното
производство, че преди удара / с автомобила Д./ ,друг автомобил е преминал
пред линейката през кръстовището ,т.е . това е първият автомобил, който е бил
пред автомобила на Д., изчаквайки зелен сигнал на светофарната уредба,след
което предприел и извършил „завой наляво“, за разлика от подсъдимия Т..
Св.Г. ,шофьор на линейката също изясни,че е управлявал специалния
автомобил с включен светлинен и звуков сигнал, транспортирайки дете към
МБАЛ Пазарджик, с лекар до него св.Ф.,който бил без поставен предпазен
колан.При наближаване на процесното кръстовище св.Г. видял отдалеч, че
всички му правят път.Не обърнал внимание на сигнализацията на
светофарната уредба, а наблюдавал пътната обстановка,видял ,че една кола
преминала през кръстовището, като при наближаване на кръстовището се
огледал ,но въпреки това последвал удар.Заяви, че линейката се ударила в
бордюр, подскочила над бордюра и се спряла до знак „Стоп“.Св.Г. потвърди и
обстоятелства, заявени в досъдебното производство/л.18 и 19 ДП/ - че имал
разговор с две млади момчета, които слезли от другия ударен автомобил,като
водачът /т.е. подсъдимият/ му казал ,че чул звука на линейка, но не видял
откъде идва, тъй като пред него имало автомобил.Освен това на ДП св.Г. е
заявил, че е видял червения сигнал на светофарната уредба, за разлика от
5
казаното в съдебно заседание, че не обърнал внимание на тази сигнализация.
Св.А. С. е човекът, подал сигнал в 10.40ч. на тел.112 за станалото ПТП/
л.44а ДП/.Той посочи, че е изчаквал на червен сигнал на светофара, бил втора
кола , с посока от акумулаторния завод към центъра, т.е . трябвало е да пресече
кръстовището напречно спрямо линейката и автомобила „Д. .....“.Докато чакал
чул, а след това и видял да идва към кръстовището линейка с включена
светлинна и звукова сигнализация.Видимостта му към линейката била за
малко ограничена от друг автомобил – според него тир с ремарке, който
извършил маневра „завой на ляво“, след него се придвижил и автомобила „Д.
.....“,попадайки точно пред линейката, чиито шофьор се опитал да избегне
удара с движение надясно.
Св.В. Л. даде показания, че бил първа кола /пред св.С./ в учебен
автомобил с курсист.Доколкото в съдебно заседание св.Л. не си спомни, дали е
видял друга кола преди пикапа, т.е Д. .....,се прочетоха показанията му от
ДП,л.26, които се взеха предвид от съда, тъй като са дадени на 27.07.2023г. ,т.е
. времево много по -близо към инкриминираната дата, отколкото показанията
в съдебно заседание. Св.Л. завява ,че първоначално чул, а след това и видял и
то отдалеч да идва към кръстовището линейка с включена светлинна и
звукова сигнализация.Линейката се движела в лявата лента, като
автомобилите в дясната били спрели.Св.Л. видял пред него лек автомобил да
завива наляво,а след това и бял пикап „Д.“ предприел завой наляво.В средата
на кръстовището линейката намалила, „навила „ надясно,но последвал удар в
пикапа.
Показания по делото даде и св.Б. Г., полицейски служител, който е бил
дежурен и посетил мястото на ПТП,след което е изготвил Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица и план схема на ПТП/л.48 и 49 ДП/, като
не е бил очевидец на инцидента.
За обстоятелството, какъв точно автомобил е бил пред автомобила „Д.
.....“, предприемайки маневра „завой наляво“ са налице несъответствия в
обясненията на подсъдимия, според който това е бил микробус, показанията
на св.С., който говори за тир с ремарке и показанията на св.Л., който визира
лек автомобил.
Макар да няма никакви основания за съмнение в обективността на
показанията на свидетелите С. и Л., съдът кредитира обясненията на
подсъдимия, тъй като именно неговото внимание е било ангажирано в най-
голяма степен с автомобила пред него.
По делото бяха приети две заключения на автотехнически експертизи –
на вещото лице С. Г., изготвена на досъдебното производство и на вещото
лице П. К., назначена в съдебната фаза на процеса.
Съдът възприе гореописаната фактическа обстановка въз основа
заключението на автотехническата експертиза, изготвена от в.л.П. К..На тази
експертиза бяха поставени допълнителни задачи в съдебно заседание ,с оглед
6
изложени от защитата доводи – да се даде отговор каква е била скоростта на
двата автомобила предвид тежестта на специализирания автомобил с
пътниците и оборудването му , както и тежестта на автомобила „Д. .....“ .За
тези обстоятелства се изиска допълнителна информация от ЦСМП
Пазарджик/л.102 от съдебното производство/ и от фирма „Оги Инвест“ /л.107
от съдебното производство/.Съответно, тежестта на специализирания
автомобил с оборудването му,доктора и шофьора е посочена на 2920г.,като
вещото лице К. е взел предвид и тежестта на двете жени и дете, или общо
3090г., за разлика от експертизата на в.л.Г., където е взета предвид тежест
2820кг. Съответно, в.л.К. е направил изчисления на база тежестта на
автомобила „Д. .....“ от 1544кг., както е посочено от дружеството „Оги
Инвест“, за разлика от в.л.Г.,където е взета предвид тежест от 1429кг. Също
така , на в.л.К. е поставена допълнителна задача да установи от кой момент
подсъдимият Т. е могъл да възприеме визуално линейката.
За отбелязване е и обстоятелството, че изчисленията на скоростта по
двете експертизи са правени по различни методи – на в.л.Г. по метода „Теория
на удара“, а на в.л.К. по метода „Моментум 360“,за който метод е известно, че
утвърден в съдебната практика по този вид дела.
Съдът кредитира изцяло заключението на САТЕ на в.л. П.К., като
компетентно и добросъвестно изготвено, съобразено с материалите от
досъдебното производство и съдебната фаза, като е даден отговор и на
допълнителния въпрос за момента, в който подсъдимият Т. е имал пряка
видимост към линейката.
Неоснователна е критиката на защитата по отношение на изготвената от
в.л.К. експертиза – подробната скица на л.42 от експертизата не била вярна и
указаните размери на произшествието не отговарят на обективните такива;не
били съобразени данните от протокола за оглед,като там били отразени едни
разС.ия, а вещо лице възприело други,както и обстоятелството, че
подсъдимият бил дръпнал ръчната спирачка; неправилно била отчетена
летежната фаза на специализирания автомобил, за което дал показания и св.Г.,
като в такъв случай се използвала формула с номер 4.71 на проф......П., като
според защитата в този случай скоростта на линейката би била около
75км..ч,което пък ще се отрази и на възможността на подсъдимия да
възприеме линейката. Неоснователни е и частта от доводите в хода на
съдебните прения, че в настоящия случай същественият проблем на приетата
по делото в съдебно заседание експертиза на вещото лице К. по отношение на
разположение на МПС се базира на някакъв модел, а не на никакви обективно
установени данни.
Вещото лице К. отговори, че в случая не е имало „летежна фаза“ на
линейката, доколкото това означава едновременно да са били във въздуха и
четирите гуми . По делото с никакви доказателствени средства не е
установено такова обстоятелство.Що се отнася до показанията на св.Г. в този
аспект, същият каза следното – „Удари се линейката в бордюра,подскочи и се
7
качи отгоре на бордюра и там спряхме“,т.е. той няма предвид линейката да е
била във въздуха в някакъв момент с четирите си колела.Следва и да се
отбележи, че в обясненията си подсъдимият Т. не каза да е дърпал ръчната
спирачка на управлявания от него автомобил.Само общи са твърденията на
защитата, че вещото лице не е взело обективните измервания по протокола за
оглед. Местопроизшествието е било надлежно запазено,като в.л. К., а и преди
това в.л.Г. са съобразили наличния доказателствен материал към момента на
изготвяне на експертизите.И разбира се вещите лица са работили по
утвърдени научни модели - „Теория на удара“ за в.л.Г. и метода „Моментум
360“ за в.л.К., но техните изчисления и изводи са базирани на изготвения по
правилата на НПК протокол за оглед на местопроизшествие и отразените в
него данни,както и надлежно изготвения фотоалбум , като са преценени и
относимите свидетелски показания.
При установената фактическа обстановка се доказа несъмнено, че
подсъдимият М. О. Т. на 05.07.2023 г. в гр. Пазарджик ,на кръстовището
между ул. ..., ул. „С.“ и ул. „И.“, при управление на товарен автомобил марка
..., е нарушил правилата за движение - чл. 104 ал. 1 от ЗДвП / при
приближаване на моторно превозно средство със специален режим на
движение, водачите на останалите пътни превозни средства са длъжни да
освободят достатъчно място на пътното платно ,а при необходимост и да
спрат ,за да осигурят безпрепятствено преминаване както на
сигнализиращото,така и на съпровожданите от него превозни средства/ ,като в
случая не е спрял и осигурил безпрепятствено преминаване на моторно
превозно средство със Специален режим на движение „И. бокс ..., собственост
на Министерство на здравеопазването, с включени светлинен и звуков сигнал
,съгласно чл. 158 ал. 1 от ППЗДвП, движещ се попътно в права посока,
управляван от Г. Л. Г. ЕГН **********, което не е сторил, а е продължил
движението си, като е предприел завой на ляво, вследствие на което настъпва
пътно-транспортно произшествие и по непредпазливост са причинени средни
телесни повреди на повече от едно лице: 1. На возещия се .....втомобила със
специален режим на движение д-р Б. А. Ф., ЕГН ********** са причинени
средни телесни повреди: пертрохантерно счупване на лявата бедрена кост,
наложило оперативно намесване и метална фиксация с което са причинили на
пострадалия ТРАЙНО ЗАТРУДНЯВАНЕ ДВИЖЕНИЕТО НА ЛЕВИЯ
ДОЛЕН КРАЙНИК, по смисъла на чл. 129 от НК; травматично избиване на
първи горен ляв резец /21 зъб/ и травматично счупване до основата/на венеца
на трети горен десен зъб /13/ са причинили на пострадалия - ИЗБИВАНЕ НА
ЗЪБИ, без които се затруднява дъвченето и говоренето, по смисъла на чл. 129
от НК;
2.На возещия се в товарния автомобил „Д. .....“ с peг. № ...... ....., Й. А. Д. -
счупването на дясната ключица е причинило на пострадалия - ТРАЙНО
ЗАТРУДНЯВАНЕ ДВИЖЕНИЕТО НА ДЕСНИЯ ГОРЕН КРАЙНИК, по
смисъла на чл. 129 от НК - престъпление по чл. 343 ал. 3, предл. 3-то, във вр.
с чл. 342 ал. 1 от НК, във вр. с чл. 104 ал. 1 от ЗДвП, във вр. с чл. 158 ал. 1 от
8
ППЗДвП.
От обективна страна , в резултат на нарушение на посоченото правило за
движение на чл.104ал.1 ЗДвП от страна на подсъдимия Т. са причинени
средни телесни повреди на всеки един от пострадалите Ф. и Д. /т.е повече от
едно лице/ , които увреждания са в пряка причинно-следствена връзка с
настъпилото произшествие. Поради това подсъдимият Т. е осъществил
престъпния състав престъпление по чл. 343 ал. 3, предл. 3-то, във вр. с чл. 342
ал. 1 от НК.
От субективна страна подсъдимият Т. е действал по непредпазливост,
във формата – небрежност / несъзнавана непредпазливост/,като не е
предвиждал настъпването на общественоопасни последици, но е бил длъжен и
е могъл да ги предвиди, какъвто извод се налага от възприетата фактическа
обстановка.В частност, както от неговите обяснения, така и показанията на
свидетелите Д. и Т.а се изясни, че подсъдимият е възприел слухово
приближаването на линейка, но не е счел за необходимо да се убеди къде
точно се намира линейката и в каква посока се движи.
Не могат да бъдат споделени правните доводи на защитата в хода на
съдебните прения, в смисъл ,че водачът на автомобила със специален режим
на движение е нарушил определени правила за движение ,което е довело до
настъпване на процесното ПТП - водачът на автомобил И. се е движел в
населено място със скорост над законово разрешената, по двулентов път, в
лявата лента, която на кръстовището, на което се е случило ПТП е била
предназначена само за завой наляво ,както и е преминавал на червен
светофар. Всички тези обстоятелства бяха възприети от съда, включително и
за скоростта на движение на линейката от 53,86 км/ч.
В настоящият случай независимо от факта, че управляваният от
подсъдимия Т. автомобил „Д. .....“ е предприел движение и маневра „завой
наляво“ при зелен сигнал на светофарната уредба, линейката е имала
предимство ,макар и движейки се при червен сигнал на светофарната уредба.
И това е така поради специалното правило на чл. 104, ал. 1 от ЗДвП,
според което водачите на превозните средства, при приближаване на МПС със
специален режим на движение, са длъжни да освободят достатъчно място на
пътното платно, а при необходимост и да спрат, за да осигурят
безпрепятствено преминаване както на сигнализиращото, така и на
съпровожданите от него превозни средства.В такъв смисъл е и съдебната
практика – така например Решение № 108 / 15.04.2011 г. на САС по в. н. о. х. д.
№ 116/2011 г., н.о., оставено в сила с Решение № 396 / 21.12.2011 г. на ВКС по
н. д. № 2084/2011 г., II н. о., НК,в които решения е обсъдено нарушение на
правилото на чл.104ал.1 ЗДвП. Разпоредбите на чл.159ал.1т.1- 3 ЗДвП изрично
са предоставили право на водачите на МПС със специален режим да
преминават през забраняващ сигнал на светофарната уредба, да надвишават
разрешената максимална скорост , да не се съобразяват с организацията на
движението ,включително и пътната маркировка. Наистина, тези водачи не са
9
освободени от задължението си да управляват по безопА. начин ,както
повелява правилото на чл.159ал.2 ППЗДвП, на което акцентира и защитата.
В конкретния случай обаче водачът на линейката св.Г. е управлявал по
безопА. начин, по смисъла на чл.159ал.2 ППЗДвП и особено показателни са
сведенията от св.Л., който между другото е инструктор на водачи на МПС.
Св.Л. заяви ,че първоначално чул, а след това и видял и то отдалеч да идва
към кръстовището линейка с включена светлинна и звукова сигнализация,
която се движела в лявата лента, докато автомобилите в дясната били спрели.
Т.е . намиращите се в района на кръстовището автомобили са реагирали
адекватно, осигурявайки възможност на линейката да се придвижва бързо,
макар и в лента, предназначена за движение наляво, и при червен сигнал на
светофара.Едва ли може да се приеме, че всички тези автомобили са имали
пряка видимост към линейката, както и подсъдимият Т. в момента, в който
първоначално слухово са възприели звуковите сигнали,както най-често се
случва на практика.Само подсъдимият Т. обаче, без да се убеди къде точно е
специализирания автомобил е предприел маневра, вместо да изчака спрял на
кръстовището .Да, автомобилът пред него също е извършил маневра, но явно
е имал пряка видимост и правилно е преценил, че линейката е достатъчно
далеч. Предвид на тези разсъждения не може да се приеме аргумента на
защитата, че водачът на линейката не е спазил правилото да шофира
безопасно.
Несъстоятелни са доводите на защитата , с които се критикува
поведението на лекуващия лекар д-р Ф. от гледна точка на неговата
професия.Според защитата най-малко съществуват вътрешни организационни
правила, съгласно които медицинското лице следва да се намира в санитарната
част на специализирания автомобил при спешност,като при спешен случай
лекарят трябвало да бъде в тази част на автомобила; постави се под съмнение
преценката на лекаря за спешност на случая, особено след като лекарят вече е
овладял съС.ието, за да се стигне до заключението на защитата, че
специалният автомобил не е имал основание да се движи с включен светлинен
и звуков сигнал,да минава на червен светофар и да кара с превишена скорост.
Съдът счита за крайно неуместно да се обсъжда преценката на лекар от
спешна помощ, в процеса на превозване до болница на спешен пациент, и то
дете , а оттам и движението на линейката с включена светлинна и звукова
сигнализация. Дори на неспециалист е ясно, че при спешни случаи минутите и
секундите могат да имат значение, а дали и колко случаят е спешен е изцяло
отговорност и професионална преценка на дежурния лекар.
На последно място, макар и в хода на съдебното следствие беше
поставен от защитата въпросът за „съпричиняването“, доколкото по делото е
установено, че и двамата пострадали са били без поставени предпазни
колани.Този въпрос е достатъчно изяснен в съдебната практика.
В Решение №97/2019г. по н.д.280/2109г., I н.о. е отбелязано, че“
съпричиняването“ обхаваща случаите, когато общественоопасните последици
10
се дължат на съчетания ефект от виновното поведение на извършителя и на
поведението увредения,което винаги е противоправно и в пряка причинно-
следствена връзка с настъпилия обещественоопА. резултат .В същия смисъл и
според Решение №17/2022г. по н.д.№1104/2021г., III н.о. неизползването на
предпазен колан от пострадалия не следва да бъде преценено като
съпричиняване. Това обстоятелство следва да бъде отчетено, ако допуснатото
нарушение от пострадалия е допринесло за настъпване на
общественоопасните последици. В настоящият случай, при възприетата
фактическа обстановка подобни изводи не могат да бъдат направени.
При определяне вида на наказанието на подсъдимия М. Т. по чл. 343 ал. 3,
предл. 3-то, във вр. с чл. 342 ал. 1 от НК, в хипотезата на причинена средна
телесна повреда , който състав предвижда наказание от 1г. до до 6г. лишаване
от свобода ,се отчетоха единствено смекчаващи вината обстоятелства:
Подсъдимият Т. е неосъждан, видно от Справката му за съдимост.В
характеристичната му справка е отбелязано, че спрямо него не са
регистрирани противообществени прояви.Подсъдимият Т. е студент редовно
обучение и не реализира поС.ни доходи, както и не притежава значимо
имущество, съобразно представената декларация за семейно и материално
положение.Отчете се и младата възраст на подсъдимия Т. , който към
инкриминираната дата е бил на навършени 19 години.Тази възраст предполага
малък житейски опит, но също и незначителен опит като правоспособен
водач на МПС, какъвто е М. Т. от 27.01.2022г., съобразно приетата по делото
Справка за нарушител/ водач. Срещу него има издадени три електронни фиша
– два през 2002г. и един през януари 2023г., глобите по които са заплатени.
Отчете се и обстоятелството, че обясненията на подсъдимия Т. започнаха с
извинение за случилото се, най-вече към пострадалите.
При съвкупна преценка на горепосочените обстоятелства и наличието
единствено на многобройни смекчаващи вината обстоятелства Съдът,
съобразявайки разпоредбите на чл.36 НК и чл.55ал.1т.1 НК счете, че за
постигане целите на личната и генерална превенция следва да наложи на
подсъдимия Т. наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, чието
изпълнение беше отложено за изпитателен срок от три години, тъй като съдът
прие, че са налице предпоставките за условно осъждане, съобразно чл.66ал.1
НК.
На основание чл.343г НК подсъдимия Т. беше лишен от правото да
управлява МПС за срок шест месеца.
По аргумент от чл.189ал.3 НПК подсъдимия Т. беше осъден да
заплати в полза на ОД МВР Пазарджик сумата от 1170лв. разноски за
експертизи на досъдебното производство, а в полза на Районен съд Пазарджик
– 1306.40лв. разноски за експертиза и изслушване на експерти в съдебната
фаза.
Мотивиран от горното, Съдът постанови присъдата си.
11
Районен съдия:
12