№ 16207
гр. С., 28.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. С.
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. С. Гражданско дело №
20241110150828 по описа за 2024 година
Предявен е осъдителен иск по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД от Б. К. Г., ЕГН: **********, адрес:
гр. С., бул. „Г. М. С.“ № 23, срещу „И А Б“ ЕООД, ЕИК: *******, седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Ч“ № 14, ет. 1, за заплащане на сумата от 15 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от публикувана на
25.01.2024 г. от ответника статия със заглавие „Прокурорски шеф раздава правосъдие в
столично училище“, ведно със законната лихва върху главницата от 25.01.2024 г. до
изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че работи като прокурор в Софийска районна прокуратура,
където за периода 12.12.2022-15.02.2024 г. заемал длъжността „заместник-
административен ръководител“. На 25.01.2024 г. ответникът като издател и
разпространител на медийна информация публикувал в интернет сайта ********
статия с процесното заглавие, която била налична понастоящем и която била
преглеждана, съответно прочетена над 28 224 пъти и в нея били обективирани 21
обиждащи и опозоряващи коментара. Описва инцидент между съученици на своето
дете, възникнал на 15.12.2024 г. в ****- мо СУЗИЕ „Проф. В. З.“ в гр. С., във връзка с
който в процесната статия е посочено, че ищецът се е възползвал от служебното си
положение, като били използвани неверни, унизяващи и опозоряващи ищеца
твърдения в лично и професионално качество. Ищецът не злоупотребил със
служебното си положение, в която насока се позовава на отрицателно становище на
Комисията по професионална етика при Софийска градсака прокуратура по етично
производство на пр.пр № ЕК № 2/2024 г. , според което ищецът не е нарушил
правилата на вежливостта и толерантността, нито е използвал служебното си
положение на прокурор във връзка с възникналия училищен инцидент. Сочи, че след
публикуването на процесната статия започнал да изживява притеснения, страдания и
душевно безпокойство, чувство на срам и неудобство от това, че било уронено доброто
му име в обществото, авторитета му пред неговите най-близки хора и авторитета му
на работното място пред другите колеги магистрати, които му задавали неудобни
въпроси по случая и започнали да го отбягват и към него възникнало недоверие,
1
включително и от съдиите от Софийски районен съд и Софийски градски съд. Ищецът
изпитвал и описани в исковата молба физически неразположения, като изпитва и силна
негативна емоция, като си спомня за случилото се във връзка с твърдението, че
публикацията се отразила негативно и в личен план. Ето защо моли съда да постанови
решение, с което да уважи предявения иск. Претендира съдебни разноски и адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1 ЗА.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество оспорва иска по основание и
размер, доколкото в процесната статия липсват обидни и клеветнически твърдения и
личните негативни преживявания на ищеца не са в причинно-следствена връзка със
съдържанието на статията по подробно изложени съображения. Ето защо моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли предявения иск. Претендира съдебни
разноски.
Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предмет на делото е осъдителен иск с правна квалификация чл. 49, вр. чл. 45
ЗЗД. За основателността на предявения иск, ищецът носи тежестта да докаже при
условията на пълно и главно доказване, че е претърпял твърдените от него
неимуществени вреди от публикуваната статия със соченото в исковата молба
съдържание вследствие на противоправното деяние по разпространяване чрез
електронно издание на обидни и/или клеветнически твърдения по негов адрес, чието
създаване било възложено от ответника като издател и разпространител на процесната
интернет страница.
Отговорността по чл. 49 ЗЗД представлява отговорност за чужди виновни
противоправни действия и има гаранционно-обезпечителен характер, поради което
вината като субективен елемент следва да се преценява не по отношение на
възложителя, а по отношение на лицето, на което е възложена работата (ППВС №
7/1958 г.). Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до
доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при
оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на
делинквента – пряк изпълнител на работата. В тежест на ответника при доказване на
горепосочените обстоятелства е да докаже, че процесната статия съдържа твърдения,
които съответстват на господстващия в българското общество морал и отговарят на
обективната истина, своите възражения, както и всички обстоятелства, от които черпи
благоприятни за себе си правни последици.
В случая ищецът се позовава на противоправно поведение на физически лица,
чийто възложител е ответното дружество, изразяващо се в изнасяне в процесната
статия на клеветнически твърдения и обидни квалификации, засягащи честта и
достойнството му.
С окончателния доклад по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК са
отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните
обстоятелства: че процесната статия от 25.01.2024 г. има соченото в исковата молба
съдържание, като ответникът е неин разпространител на сайта www.blitz.bg; както и че
на 15.12.2023 г. дъщерята на ищеца - И Г.а, е ученичка в ****-мо СУЗИЕ „Проф. В.
З.“, гр. С., като на същата дата ищецът позвънил на тел. 112 и алармирал за насилие,
извършено над ученици в същото училище, след което пристигнал в училището.
Обстоятелството, че процесната статия от 25.01.2024 г. има соченото в исковата
молба съдържание, уточнена с молба с вх. № 352228/04.11.2024 г., освен безспорния
2
си характер, се установява и от приложения по делото нотариално заверен препис от
интернет страница - https://blitz.bg/obrazovanie/prokurorski-shef-razdava-pravosadie-v-
stolichno-uchilishte_news998738.html, неоспорен от ответника. Видно от същото, на
25.01.2024 г. е била публикувана статия със заглавие „Прокурорски шеф раздава
правосъдие в столично училище?“ и подзаглавие „Съперничество между ученици от
5-ти клас в елитното ****-мо софийско училище ескалира“, като непосредствено под
заглавието е поместена снимка на ищеца и със следното съдържание: „Съперничество
между ученици от 5-ти клас в елитното ****-мо софийско училище ескалира.
Причината – неправомерна намеса на родител на едно от децата, което дори не е
замесено пряко в скандалите. Бащата – прокурорски шеф, вдигнал по тревога
полицаи от Първо полицейско управление в С. и лично отишъл в училището, за да
„раздава правосъдие“. В началото на учебната година започва съперничество между
две момчета от пети клас на ****-мо СУЗИЕ „Проф. В. З.“, намиращо се на гърба на
Първо полицейско управление в кв. Гео М.. Децата често спорят и се карат в
междучасията, като взаимно се обвиняват в причината за конфликта. В
изясняването на ситуацията се намесват и родителите, като всяка от страните
вини другата. Така на 15 декември в училището се събират родителите на двете
спорещи момчета. По-късно към тях ще се присъедини и бащата на ученичка от
същия клас, който се оказва заместник районен прокурор на С.. Докато родителите
на момчетата обсъждат с ръководството на ****-мо напрежението в класа,
директорът на училището получава обаждане, че момчетата за пореден път са се
спречкали и взаимно си нанесли удари. Докато изясняват ситуацията, в училището
пристигат двама униформени, идва и линейка с екип на Спешна помощ. Училищното
ръководство установява, че няма пострадали при поредната кавга, което се
потвърждава и от преглед на училищната медицинска сестра. В този момент в
училището пристига и Б. Г., заместник районен прокурор на С., който иска да види
дъщеря си. Г. обяснява, че детето му се е обадило разплакано и той пратил
полицаите по сигнал за насилие. На място в учебното заведение пристига и
инспектор от Детска педагогическа стая, а от отдел „Закрила на детето“ на
Столична община започнали да звънят на директора на училището. С други думи –
обаждането на прокурора е задействало цялата властова машина, но както ще се
разбере напразно. Прокурорът и родителите на едно от момчетата винят другото
дете и неговите родители, че от месеци са причина за напрежението в класа. Стига
се дотам, че макар да няма нужда от допълнителен преглед, защото детето е без
наранявания, „пострадалото“ момче е откарано в „Пирогов“ за издаване на
медицинско. Инспекторът от Детската педагогическа стая на Първо полицейско
управление пък изисква родителите на „побойника“ да се явят за обяснения.
Междувременно прокурорът пък вини една от учителките на малките деца, че
отрича да е била обиждана и дори псувана от нарочения за изключване от ****-мо
училище петокласник. Самата учителка е възмутена от поведението на магистрата,
който й приписва твърдения, които тя не е отправяла. Жената се чувства неловко,
защото е на възраст и държи името й да не бъде замествано в спорове между
родители на учениците. Записите от камерите в училището показват, че сблъсък
между децата е имало, но той не е почнал по вина на момчето, нарочено от
прокурора, а тъкмо обратното, от другото дете, което е пратено за медицинско
свидетелство. Записите не показват душене между петокласниците, за каквото по-
рано през деня е твърдяла малката дъщеря на магистрата. Парадоксалното е, че
този банален училищен конфликт става обществено достояние. На 18 декември в
Новините на Нова телевизия е излъчен дори репортаж, в който прокурор Б. Г. отново
3
отправя твърдения, които нямат общо с реалността. В крайна сметка се очертава
ситуация, при която група родители, сред които и прокурор Г., се обединяват и
искат изключването на момче от училището, за което няма никакви доказателства,
че е провокирало конфликтните ситуации. Психолозите са категорични, че подобно
действие спрямо детето, може да се отрази крайно негативно на емоционалното
развитие на ученика. Наред с това бащата и майката на въпросното момче имат
сериозни опасения, че като заместник районен прокурор Б. Г. би могъл да влияе на
проверката по случая, извършвана от полицаи от Първо ПУ. Според тях с
поведението си и намесата по казуса Б. Г. злоупотребява със служебното си
положение. Въпросът не е дали един баща трябва да защити детето си, ако то е в
риск. Разбира се, това е пълно право на всеки родител. В конкретната ситуация
обаче са налице две противоречиви твърдения – на родители на две момчета.
Намесата на прокурор Б. Г. е нелогична, защото освен неговата дъщеря във
въпросния пети клас на ****-мо училище има още близо 30-тина деца, но техните
родители очевидно не ползват служебната си ангажираност, за да раздават
правосъдие в училището. Какво е наложило именно магистрат да вдига под тревога
полицейското управление, да настоява за медицинско удостоверение за душене на
едно от децата, каквото оказва се не е имало. Добре, че поне прокурор Г. не е тръгнал
да раздава шамари на онези съученици на детето му, които той смята за виновни.
Нещо, което друг магистрат в червена тога беше направил преди 6 години и с което
стана печално известен в гилдията. Работата на прокурорите не е да раздават
улично правосъдие, а тъкмо обратното, да се стремят да са далеч от замесване на
името им в подобни битови скандали, защото така дискредитират не просто себе
си, а цялата магистратска общност.“
По делото не е спорно, че на 25.01.2024 г. на интернет страницата www.blitz.bg е
публикувана процесната статия със заглавие „Прокурорски шеф раздава правосъдие в
столично училище?“ с установеното по-горе съдържание, както и че посочената
страница е собственост на ответното дружество. Ето защо ответникът има качеството
на възложител на работата на журналистите, публикували процесния материал, защото
издателят чрез своите длъжностни лица определя характера и съдържанието на
публикуваните материали и носи отговорност на основание чл.49 ЗЗД в качеството на
възложител на работата по съставяне, подбор и поместване на печатни материали (в
този смисъл решение № 340/15.07.1998 г. по гр.д. № 178/1997 г. на ВКС; решение №
648/15.04.1999 г. по гр.д.№ 267/1998 г. на ВКС и др.), като без значение е кой точно е
авторът на статията, тъй като ответникът е допуснал да бъде публикувана (ППВС №
7/1959 г. на ВС, т. 7). Същият отговаря за неимуществени вреди, причинени от
авторите на статиите, публикувани в неговото издание и съдържащи обидни и
клеветнически квалификации по отношение на визираните в тях лица. Същият чрез
своите длъжностни лица носи отговорност за верността на изнесената информация,
както и че тя е резултат на добросъвестно журналистическо разследване (така решение
№ 581/30.09.2010 г. по гр. д. № 1019/2009 г. на ВКС, III г. о. и др.). С оглед
гореизложеното, съдът приема, че ответното дружество „И А Б“ ЕООД е пасивно
легитимирана страна по предявения иск.
Не е спорно между страните, а и от приложената по делото кадрова справка,
издадена от Софийска районна прокуратура, се установява, че към датата на
публикуване на процесната статия ищецът е бил прокурор при Софийска районна
прокуратура и заместник-районен прокурор на Софийска районна прокуратура.
Спорно по делото е дали сочените от ищеца думи и изрази са с такова
4
съдържание, че да разкриват признаците на противоправност като основание за
ангажиране на отговорността на ответника.
Разгласяването на неистински позорни обстоятелства и/или приписването на
неизвършено престъпление е противоправно деяние – клевета (чл. 147, ал. 1 НК), с
което се накърнява правото на чест и достойнство на лицето и положителната
обществена оценка за личността му. Клеветата е противоправно деяние и може да се
изразява в две форми: а) разгласяване на несъществуващо позорно обстоятелство или
б) приписване на неизвършено престъпление (чл.147, ал. 1 НК). При първата форма
трябва да е налице довеждане до знанието на трето лице на твърдение за
съществуването на определен факт, свързан от дееца с личността на пострадалия,
който е от естество да накърни неговото добро име в обществото. Клеветническите
твърдения следва да са ясно свързани с личността на ищеца, дори да не покриват
напълно фактическия състав на чл. 147, ал. 1 НК, като оклеветеният следва да е
посочен по име или по всякакъв друг начин, който не оставя съмнение относно
неговата личност (така решение № 439/20.01.2016 г. по гр. д. № 2773/2015 г. на ВКС,
ІV г. о.). Твърдението трябва да е ясно и да изразява несъмнено знание за съдържащите
се в него факти, т.е. необходимо е разгласяващото лице да съобщи свои твърдения,
такива, които изхождат лично от него и зад които застава с думите си, претендирайки,
че знае, че тези обстоятелства са безспорен факт. Освен това неверните позорящи
факти трябва обективно да бъдат съобщени, а не да се извеждат чрез предположения,
асоциации, интерпретации или други форми на субективна психическа дейност. При
втората форма на клеветата деецът твърди пред трето лице, че пострадалият е
извършил някакво конкретно престъпление, което той в действителност не е
извършил.
Противоправно деяние е и обидата, която ще е налице, ако се каже или извърши
нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие – арг.
чл. 146, ал. 1 НК. Унизителният характер на казаното следва да се преценява на
основата на приетите в обществото морални норми за нормално човешко общуване,
като без значение е обстоятелството дали казаното отговаря на действителността, дали
направената от дееца оценка е основателна. Обидата не се свързва с факти и
обстоятелства от обективната действителност, а със субективното личностно виждане
и оценка на извършителя на обидата за личността на пострадалия. Обидата може да се
осъществи както устно, така и писмено, като е необходимо обидните думи да се
възприемат от пострадалия. Според трайната практика възприемането на обидата от
пострадалия е осъществено и когато засегнатото лице е видяло или прочело обидните
думи и изрази в средствата за масово осведомяване или в социалните мрежи (решение
№ 159/19.06.2015 г. по к. н. ч. х. д. № 300/2015 г. на ВКС, I н. о. и др.). Само по себе си,
ако мнението не е неприлично, непристойно отнасяне срещу някого, не осъществява
престъпния състав на обидата. В този смисъл следва да бъде направено
разграничението между отрицателното мнение, което по същество представлява
критика на някого, и обидата. За да е налице обида, следва да бъдат казани думи,
обективно годни да накърнят достойнството на пострадалия, които според
господстващия морал са неприлични, вулгарни и цинични. Следователно обидата е
лично унизяващо отнасяне към някого, а мнението представлява лично становище, с
което се изразява позиция или оценка на личности и събития. При обидата деецът дава
своя негативна оценка за личността на пострадалия под формата на епитети,
квалификации, сравнения и пр., които по своето съдържание засягат честта и
достойнството на адресата на същата информация и се обективират с такава цел.
5
Основният елемент, който трябва да бъде изследван при преценката за наличие на
обида, е характерът на използваните думи – дали те са от естество да накърнят
достойнството на отделната личност съобразно съвременните стандарти за
неприемливо, унизително и непристойно отношение. Не се изисква обидните думи
или действия да са безусловно цинични и груби – достатъчно е те да изразяват
отрицателно мнение на дееца, засягащо достойнството на пострадалия, стига това
мнение да е изразено в една крайна форма, която именно по тази причина е
обществено неприемлива. Разграничение между обидата и оценъчните съждения е
направено в редица решения на ВКС, например в решение № 278/27.11.2019 г. по гр. д.
№ 1140/2019 г. на ВКС, IV г.о., решение № 209/27.9.2013 г по гр. д. № 1747/2013 г. на
ВКС, IV г.о., решение № 484/09.06.2010 г. по гр. д. № 1438/2009 г. на ВКС, III г.о.,
решение № 62/06.03.2012 г по гр. д. № 1376/2011 г. на ВКС, IV г.о., в които се приема,
че когато не се касае за превратно упражняване на правото по чл. 39, ал. 1 от
Конституцията на РБ и свободата на мнение не е използвана, за да увреди доброто име
на другиго, твърдения и оценки могат да се използват свободно. Не е противоправно
поведението при изказани мнения с негативна оценка, пряко или косвено засягащи
конкретно лице, когато името му се коментира във връзка с неговата дейност или
занятие. Негативните оценки, направени при спазване на ограниченията по чл. 39, ал.
1 от Конституцията, представляват коментар на фактите и не пораждат отговорност. За
разлика от негативните оценки обидата е противоправно деяние и е налице, когато
някой каже или извърши нещо унизително за честта или достойнството на другиго.
С решение № 73/05.02.2024 г. по гр. д. № 679/2023 г. на ВКС, II г. о. и
цитираната в него съдебна практика (решение № 253/29.01.2014 г. по гр. д. №
1251/2012 г. на ВКС, ІІІ г. о., решение № 278/27.11.2019 г. по гр. д. № 1140/2019 г. на
ВКС, ІІІ г. о., решение № 129/11.08.2020 г. по гр. д. № 2704/2019 г. на ВКС, ІV г. о.,
решение № 50110/25.10.2022 г. по гр. д. № 4589/2021 г. на ВКС, І г. о.) е даден отговор
на въпроса относно границите на правото на изразяване и разпространение на
свободно мнение. В посочената практика се приема, че в чл. 39-41 от Конституцията
на Р. България и в чл. 10 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните
свободи (КЗПЧОС) е прогласено правото на всеки да изразява и разпространява
мнение и да търси, получава и разпространява информация. В обсега на това право се
включва свободата на всеки да отстоява своето мнение и да получава, съобщава и
предава мнения, идеи или информация независимо от начина на изразяване. Това е
едно от основните права на личността, но същото не е абсолютно. Самите норми,
които го прокламират, въвеждат някои ограничения, като не позволяват то да бъде
използвано за накърняване и засягане на изрично изброените права и интереси, а също
и в нарушение на общия за всички права чл. 57, ал. 2 КРБ, който не допуска
злоупотреба с тях, както и упражняването им, ако се накърняват права или законни
интереси на друг. Такова ограничително основание се съдържа и в текста на чл. 10, т. 2
от Конвенцията, допускащ ползването на свободата на изразяване на мнения да бъде
обусловено от процедури, условия, ограничения или санкции, които са предвидени в
закона, необходими са в едно демократично общество и са в интерес на надлежно
указаните цели. Сред ценностите, чиято закрила е основание заограничаване на
правото на свобода на изразяване на мнения, основният закон изрично посочва
присъщите на личността чест, достойнство, добро име. Те именно са обект на
посегателство при нанасяне на обидата (умишленото унижаване достойнството на
дадено лице посредством неприлично отнасяне с него) и на клеветата (съзнателното
разгласяване на неистински позорни обстоятелства за дадено лице или приписване на
престъпление другиму). Поради това гражданската отговорност за обида и клевета
6
като средство за защита на честта, личното достойнство и доброто име, представлява
такова ограничение на правото на свобода на изразяване на мнения, което е допустимо
и от Конституцията, и от Конвенцията. В контекста на изложеното не може да се
приеме за клеветническо твърдение, което се основава на истински факти, и съответно
изразяването му не е противоправно. Като клевета, съответно като противоправно
поведение, следва да се квалифицира съзнателното разгласяване на неистински
позорни обстоятелства за дадено лице или приписване на престъпление. Следва да се
има предвид, че фактическите твърдения, за които се твърди, че са клевета, могат да
бъдат проверявани за вярност, като доказателствената тежест е на ответника. Ако те са
верни, не са клевета, дори да позорят адресата, и не са основание за ангажиране на
гражданската отговорност на издателя. В случай, че са неверни и позорят адресата,
издателят носи отговорност, доколкото засягат неблагоприятно адресата и доколкото
издателят не е проявил дължимата грижа да провери достоверността на информацията.
Мненията и оценките от своя страна не подлежат на проверка за вярност, тъй като не
представляват конкретни факти от обективната действителност, поради което те могат
да ангажират отговорността на журналиста, само ако представляват обида или клевета
(в този смисъл решение № 85/23.03.2012 г. по гр. д. № 1486/2011 г. на ВКС, ІV г. о.;
решение № 86/29.01.2010 г. по гр. д. № 92/2009 г. на ВКС, ІІ г. о.; решение №
62/06.03.2012 г. по гр. д. № 1376/2011 г. на ВКС, ІV г. о. и др.). Само при наличие на
твърдение за факт, което е невярно, следва да се прецени дали разгласяването му е
противоправно и виновно, и дали съставлява злоупотреба с право извън
горепосочените нормативно установени предели. В контекста на изложеното
настоящият състав приема, че журналистите следва да ограничат критиките до
границите, визирани в чл. 39, ал. 2 от Конституцията, а ако ги преминат - отговарят за
причинените вреди. Дали и доколко е нарушен балансът на посочените
конституционно защитени ценности (свободата на словото от една страна и доброто
име на гражданите от друга), подлежи на преценка във всеки конкретен случай въз
основа на установените по делото обстоятелства. При обсъждане противоправността
на деянието следва да се прецени дали когато журналист изнася засягащи името,
честта и достойнството на друго лице факти, той е проверил тяхната достоверност.
Неблагоприятните за другиго факти трябва да бъдат проверени от журналиста преди
да ги разпространи в публикация. Действително, не са предвидени правни норми за
начина, по който да се извършва такава проверка, но в практиката се приема, че
журналистът трябва да е получил потвърждение поне от два независими източника,
които да са достоверни относно изнесените в публикацията факти, т. е. източниците
следва обективно да могат да гарантират истинността на информацията преди тя да се
публикува. Само ако се установи, че проверката е добросъвестна, може да се изключи
вината на журналиста.
Във всеки случай следва да се прави ясно разграничение между обидата и
клеветата, които са в обсега на предвидените в чл. 39-41 КРБ ограничения, и
оценъчните съждения, които са извън този обсег. Когато не се касае за превратно
упражняване на правото по чл. 39, ал. 1 КРБ и свободата на мнение не е използвана, за
да се увреди доброто име на другиго, твърдения и оценки чрез печатно произведение
могат да се разпространяват свободно. Не е противоправно поведението при изказани
мнения с негативна оценка, пряко или косвено засягащи конкретно лице, когато името
му се коментира или се предполага във връзка с обществен въпрос, свързан с неговия
пост, дейност или занятие. Свободата на изразяване на мнение е изключена в случаите,
визирани в чл. 39, ал. 2 КРБ, но във всеки друг случай издателите на печатни или
електронни произведения могат да разпространяват правомерно свои или чужди
7
оценъчни съждения. Негативните оценки за определена личност, открояваща се по
една или друга причина в обществения живот, не пораждат отговорност, ако не засягат
достойнството на личността, т. е. ако не осъществяват състава на обидата или състава
на клеветата. По повод публикациите в печатните медии, във всеки конкретен случай
следва да се прави преценка дали определена публикация, която съдържа негативно
съдържание спрямо засегнатото лице, освен оценка и мнение по обществен въпрос,
свързан с това лице, обективира и твърдение за злепоставящи факти, но това
изследване съдът предприема, съобразявайки зададените с исковата молба основания
(така напр. решение № 129/11.08.2020 г. по гр. д. № 2704/2019 г. на ВКС, ІV г. о.).
В съдебната практика се приема, че допустимата журналистическа критика по
отношение на публичните личности е с по-широки граници. Колкото по-известна е
една личност, толкова повече намеса в частноправната си сфера се налага да понася.
Обществеността има право да бъде информирана за действията и постъпките на този,
комуто се е доверила да представлява интересите й. Поради това обществените
личности следва да понасят засиления журналистическия интерес и да търпят повече
укори, включително с надхвърлящи добрия тон изразни средства. Но и журналистите
не могат да използват правото за свободно разпространение на информация, за да
нанасят обиди или да клеветят. Те следва да ограничат критиките до границите,
визирани в чл. 39, ал. 2 КРБ, а доколкото ги прекрачат, отговарят за причинените
вреди. Не е противоправно поведението при изказани журналистически мнения с
негативна оценка, пряко или косвено засягащи конкретно лице, когато името му се
коментира или се предполага във връзка с обществен въпрос, свързан с неговия пост,
дейност или занятие (така решение № 148 от 10.07.2015 г. по гр. д. № 6318/2014 г. на
ВКС, III г. о., решение № 85/23.03.2012 г. по гр.д. № 1486/2011 г. на ВКС, IV г.о.,
решение № 369/26.11.2015 г. по гр.д. № 2098/2015 г. на ВКС, IV г.о., решение №
12/06.2013 г. по гр.д. № 449/2012 г. на ВКС,III г.о., решение № 110/25.05.2010 г. по гр.
д. № 2808/2016 г. на ВКС, ІV гр. о., решение № 484/09.05.2010 г. по гр.д. № 1438/2009
г. на ВКС,III г.о.). Съобразно стандартите, установени с Конституцията и практиката на
ЕСПЧ, следва да се търси балансът между правото на свободно изразяване на мнение,
обществения интерес и необходимостта от защита на правото на чест, достойнство и
доброто име. В тази посока най-важният критерий е доколко конкретното изразяване
на факти, мнение и критика е обществено значимо и необходимо срещу това дали то се
използва целенасочено за накърняване на правата и доброто име на другиго, като
границите на приемливата критика по отношение на лице, действащо в качеството на
обществена или държавна фигура са значително по-широки, в полза на обществения
контрол (в този смисъл напр. решение № 204/12.06.2015 г. по гр. д. № 7046/2014 г. на
ВКС, IV г. о.). Публичните личности следва да търпят повече укори, но свободата на
словото и на изразяването не може да се използва, за да се нанасят обиди и/или
клевети (Решение № 110 от 25.05.2010 г. по гр. д. № 2808/2016 г. на ВКС, ІV гр. о.,
Решение № 85/23.03.12 по г. д. № 1486/11 г. на ВКС, ІV гр. о.).
С оглед изложеното, на първо място следва да бъдат разграничени кои от
изнесените в процесната статията изрази, от които ищецът твърди, че е засегнат,
представляват твърдения за факти и кои – оценка на фактите, а след това и дали
фактите са неверни и позорни и дали оценките са в рамките на свободата на словото
по чл. 39, ал. 1 КРБ.
При съобразяване на горецитираната съдебна практика настоящият съдебен
състав намира, че твърдения за факти представляват следните изрази: 1)
„Прокурорски шеф раздава правосъдие в столично училище? “; 2) „Бащата –
8
прокурорски шеф, вдигнал по тревога полицаи от Първо полицейско управление в С. и
лично отишъл в училището, за да „раздава правосъдие“; 3) „В този момент в
училището пристига и Б. Г., заместник районен прокурор на С., който иска да види
дъщеря си. Г. обяснява, че детето му се е обадило разплакано и той пратил
полицаите по сигнал за насилие.“; 4) „обаждането на прокурора е задействало
цялата властова машина, но както ще се разбере напразно“; 5) „Прокурорът и
родителите на едно от момчетата винят другото дете и неговите родители, че от
месеци са причина за напрежението в класа“; 6) „Междувременно прокурорът пък
вини една от учителките на малките деца, че отрича да е била обиждана и дори
псувана от нарочения за изключване от ****-мо училище петокласник“; 7) „Самата
учителка е възмутена от поведението на магистрата, който й приписва твърдения,
които тя не е отправяла“; 8) „Записите от камерите в училището показват, че
сблъсък между децата е имало, но той не е почнал по вина на момчето, нарочено от
прокурора, а тъкмо обратното, от другото дете, което е пратено за медицинско
свидетелство.“ 9) „На 18 декември в Новините на Нова телевизия е излъчен дори
репортаж, в който прокурор Б. Г. отново отправя твърдения, които нямат общо с
реалността.“; 10) „В крайна сметка се очертава ситуация, при която група
родители, сред които и прокурор Г., се обединяват и искат изключването на момче
от училището, за което няма никакви доказателства, че е провокирало
конфликтните ситуации.“; 11) „Наред с това бащата и майката на въпросното
момче имат сериозни опасения, че като заместник районен прокурор Б. Г. би могъл
да влияе на проверката по случая, извършвана от полицаи от Първо ПУ. Според тях с
поведението си и намесата по казуса Б. Г. злоупотребява със служебното си
положение.“, а оценка на фактите представляват следните изрази: 1) „неправомерна
намеса на родител на едно от децата, което дори не е замесено пряко в скандалите“;
2) „Намесата на прокурор Б. Г. е нелогична, защото освен неговата дъщеря във
въпросния пети клас на ****-мо училище има още близо 30-тина деца, но техните
родители очевидно не ползват служебната си ангажираност, за да раздават
правосъдие в училището. Какво е наложило именно магистрат да вдига под тревога
полицейското управление, да настоява за медицинско удостоверение за душене на
едно от децата, каквото оказва се не е имало“.; 3) „Добре, че поне прокурор Г. не е
тръгнал да раздава шамари на онези съученици на детето му, които той смята за
виновни. Нещо, което друг магистрат в червена тога беше направил преди 6 години и
с което стана печално известен в гилдията.“; 4) „Работата на прокурорите не е да
раздават улично правосъдие, а тъкмо обратното, да се стремят да са далеч от
замесване на името им в подобни битови скандали, защото така дискредитират не
просто себе си, а цялата магистратска общност.“;
На първо място, съдът намира за неоснователни доводите на ответника, че
заглавието на процесната статия представлявало въпрос, а не твърдение, доколкото
същото завършвало с въпросителен знак. От заключението на приетата по делото
съдебно-лингвистична експертиза, неоспорено от страните и което съдът кредитира
като обективно, пълно и компетентно, се установява, че в заглавието на процесната
статия няма въпросително изречение и същото не представлява риторичен въпрос.
Вещото лице е уточнило, че поставянето на въпросителен знак в края на едно
изречение не го квалифицира като въпросително, при положение че в текста на
изречението липсват словесно посочени питания с думите „ли, защо, какво, къде, как
и т.н.“, както и че задължително необходимо е да фигурира въпросителна частица или
местоимение.
9
Настоящият съдебен състав намира, че изнесената в статията информация, а
именно: 1) „Прокурорски шеф раздава правосъдие в столично училище? “; 2) „Бащата
– прокурорски шеф, вдигнал по тревога полицаи от Първо полицейско управление в С.
и лично отишъл в училището, за да „раздава правосъдие“; 3) „В този момент в
училището пристига и Б. Г., заместник районен прокурор на С., който иска да види
дъщеря си. Г. обяснява, че детето му се е обадило разплакано и той пратил
полицаите по сигнал за насилие.“; 4) „обаждането на прокурора е задействало
цялата властова машина, но както ще се разбере напразно“; 5) „Записите от
камерите в училището показват, че сблъсък между децата е имало, но той не е
почнал по вина на момчето, нарочено от прокурора, а тъкмо обратното, от другото
дете, което е пратено за медицинско свидетелство.“; 6) „На 18 декември в Новините
на Нова телевизия е излъчен дори репортаж, в който прокурор Б. Г. отново отправя
твърдения, които нямат общо с реалността.“; 7) „В крайна сметка се очертава
ситуация, при която група родители, сред които и прокурор Г., се обединяват и
искат изключването на момче от училището, за което няма никакви доказателства,
че е провокирало конфликтните ситуации.“, представляват клевета в двете й форми, а
именно приписване на неизвършено престъпление и разгласяване на несъществуващо
позорно обстоятелство.
Вложеният в посочените в т. 1- т. 4 изрази смисъл е ясен – ищецът е използвал
служебното си положение на магистрат (прокурор) за разрешаване конфликт, свързан
с член от неговото семейство, като по този начин е превишил властта си. От текста
ясно се откроява вложената в него идея за „раздаващ правосъдие“, като
недвусмислено е подчертано, че не става дума за обикновен „раздавач“, а за човек,
облечен във власт и призван да бди за спазване на законите. Изявленията са
клеветнически, тъй като са опозоряващи – отнасят се за извършени неморални и
противоправни действия, които са от естество да накърнят доброто име на ищеца в
обществото, и не е доказано някое от тези твърдения да отговаря на истината. От
заключението на приетата по делото комплексна аудио и видео-техническа експертиза,
неоспорено от страните и което съдът кредитира като обективно, пълно и
компетентно, се установява, че на 15.12.2023 г. ищецът позвънил на тел. 112 и подал
сигнал за извършено насилие над дете в ****-мо СУЗИЕ „Проф. В. З.“ в гр. С., като се
представил единствено с три имена, без да посочва заеманата от него длъжност.
Установява се също така, че на 18.11.2023 г. в новините на Нова телевизия е бил
излъчен репортаж, свързан с агресия между петокласници в ****-мо СУЗИЕ „Проф. В.
З.“ в гр. С., в който ищецът е бил представен по име и фамилия и в качестово му на
родител.
Между страните не се спори, а и от показанията на св. Д. Й., които съдът
кредитира като обективни, логични, последователни и вътрешно непротиворечиви, се
установява, че на 15.12.2023 г. ищецът действително е пристигнал в ****-мо СУЗИЕ
„Проф. В. З.“, гр. С., където учи дъщеря му, но по делото няма данни същият да се е
представил като прокурор, още по-малко да е извършил действия, които да бъдат
квалифицирани като „раздаване на правосъдие“. Напротив, от показанията на
посочения свидетел се установява, че на проведената в деня на инцидента среща в
директорския кабинет ищецът не е споменавал, че е прокурор, като за това
обстоятелство свидетелят е узнал впослествие.
Съдът приема, че не може да бъде отречено правото на ищеца като родител да
проявява загриженост за условията, при които се обучава и възпитава дъщеря му в
училище, в това число дали същата става неволен свидетел на упражнено между
10
съучениците й физическо насилие. Несъмнено това би рефлектирало върху психо-
емоционалното състояние на останалите ученици, сред които и дъщерята на ищеца, а
предприетите от ищеца действия във връзка със случилия се на 15.12.2023 г. инцидент
е проява на родителска отговорност от страна на последния. Обстоятелството, че към
посочената дата ищецът е заемал длъжността „прокурор“ при Софийска районна
прокуратура не изключва възможността същият като родител да заеме позиция за
защита на интересите на своето дете. Същевременно, както се посочи по-горе, по
делото не се установява нито при подаването на сигнал на тел. 112, нито при
пристигането си в училището, нито при провеждане на репортажа на Нова телевизия
ищецът да се е представял като магистрат. Съдът приема, че противно на изложените в
процесната статия твърдения не се установява по делото ищецът да е злоупотребил със
служебното си положение. Не се установява по делото ищецът в качеството си на
прокурор да е наредил на служители от Първо РУ или друг орган на власт да отидат в
училището на дъщеря му за разрешаване на конфликта. Ищецът се е обадил на тел. 112
като родител, което е негово гражданско право и житейски оправдана постъпка при
такава ситуация. Противно на твърденията в статията нито в един момент ищецът не
се е възползвал неправомерно от властта, с която разполага като прокурор, а е
предпочел да действа като обикновен гражданин, позвънявайки на тел. 112. Без
съмнение магистратът е лице, чието поведение следва да отговаря на редица етични и
морални норми, но в една житейска ситуация, каквато е случаят от 15.12.2023 г., не
може да бъде очаквано от него да бездейства и да не предприеме необходимите мерки
като родител, стига същите да не нарушават изискванията към него като магистрат,
като според настоящия съдебен състав в случая няма данни тази граница да е била
прекрачена от ищеца. С оглед изложеното, не може да се приеме, че извършените от
ищеца действия представляват „раздаване на правосъдие“ и пристигналите на място
полицейски служители „са изпратени“ от ищеца.
Изложените в т. 5 - т. 7 твърдения са позорящи личността на ищеца
обстоятелства, защото същите очертават един образ на ищеца като неморална личност,
който съзнателно излага твърдения, които не отговарят на действителността. Така
например от текста на статията следва, че ищецът е „нарочил“ едно от децата в
упражняване на физическо насилие над друго, но от записите от камерите е
установено, че това не отговаря на обективната фактическа обстановка. Използваният
израз „момчето, нарочено от прокурора“ ясно сочи, че въпросното дете е било
неправомерно обвинено от ищеца в извършването на неправомертно действие, без
последният да е имал доказателства за това. В този смисъл е и твърдението, че
изложените от ищеца твърдения по време на репортаж, излъчен на 18-ри декември в
новините на Нова телевизия, нямат нищо общо с реалността. Макар в текста да не се
съдържа думата „лъжа“, то от контекста става ясно, че целта на същата е да се внуши
на читателя, че ищецът казва нещо, което не е вярно, т.е., че лъже. Изложените
твърденията в процесните статии за извършени от ищеца действия, несъвместими със
заеманата от него към съответния момент длъжност, са позорящи и пряко засягат
професионалното име и честта на магистрат. Същите са от естество да предизвикат
еднозначна отрицателна оценка на обществото. Прокурорът е този, който бди за
спазването на законността и следва да повдига обвинение само при наличие на
доказателства за извършено престъпление, а от изложените в статията твърдения ясно
се откроява идеята за осъществен прокурорски произвол от страна на ищеца, което е
несъвместимо с прокурорската длъжност и очакванията на обществото. Изнесената в
статията информация е противоправно действие, тъй като няма данни отразените
фактически твърдения да отговарят на истината. Същото представлява
11
разпространение на информация с цел да се увреди доброто име на ищеца, с което се
нарушават ограниченията по чл. 39 КРБ. В този смисъл изнесеното в посочената
статия представлява клевета по смисъла на чл. 147, ал. 1, предл. 1 и 2 НК в двете й
проявни форми, поради което следва да бъде ангажирана отговорността на ответника в
качеството му на възложител на работа на лицето, написало статията.
В останалата част, а именно твърденията: 1) „Прокурорът и родителите на
едно от момчетата винят другото дете и неговите родители, че от месеци са
причина за напрежението в класа“; 2) „Междувременно прокурорът пък вини една
от учителките на малките деца, че отрича да е била обиждана и дори псувана от
нарочения за изключване от ****-мо училище петокласник“; 3) „Самата учителка е
възмутена от поведението на магистрата, който й приписва твърдения, които тя не
е отправяла“;4) „Наред с това бащата и майката на въпросното момче имат
сериозни опасения, че като заместник районен прокурор Б. Г. би могъл да влияе на
проверката по случая, извършвана от полицаи от Първо ПУ. Според тях с
поведението си и намесата по казуса Б. Г. злоупотребява със служебното си
положение.“, съдът намира, че същите не представляват клеветнически твърдения.
Що се отнася до втората група – оценка на фактите, съдът намира, че същите не
съдържат обидни изрази и квалификации, в какъвто смисъл е и заключението на
допълнителната съдебно-лингвистична експертиза, неоспорено от страните и което
съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. Магистратите са лица,
които поради заеманата висока позиция в обществото и осъществяваните от тях
властнически правомощия, също следва да търпят в по-голяма степен от останалите
граждани отправени за професионалната им дейност критики и оценки, като в случая
съдът намира, че свободата на словото, гарантирано от основния закон, не е
използвана превратно, за да се вреди на професионалното име и достойнство на
магистрата.
От ангажираните по делото доказателства, в т.ч. показанията на свидетелката А.
П., служител на ответното дружество на длъжност „редактор“, включително на
процесната статия, не се установява преди публикуването на същата ответниковите
служители да са извършили необходимата проверка за достоверност на изнесените в
нея твърдения в поне два независими източника, които да са достоверни относно
изнесените в публикацията факти, т. е. източниците обективно да могат да гарантират
истинността на информацията преди тя да се публикува. Ето защо не е налице
основание за изключване на вината на журналиста, автор на процесната статия.
Действително, установява се, че като източник на информация за процесната статия е
бил използван репортаж, излъчен в новините по Нова телевизия, но както се посочи
по-горе в последния не се съдържа информация относно длъжността на ищеца, нито
твърдения за извършена от последния злоупотреба със служебно положение. Ето защо
позоваването от страна на ответника на посочения репортаж не води до извод, че
преди разпространенеито на процесната статия е било проведено добросъвестно
журналистическо разследване и не е основание за изключване на вината на автора на
статията.
Причинените на ищеца неимуществени вреди се установяват от събраните по
делото гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите М. Я.-Г.а, съпруга
на ищеца, чиито показания съдът прецени по реда на чл. 172 ГПК, и Н. У., както и от
приетите по делото заключения на основна и допълнителна съдебно-прихологическата
експертиза.
Свидетелката М. Я.-Г.а, свидетелства, че на 25.01.2024 г. неин приятел в ГД
12
„Национална полиция“ чрез мобилно приложение Whatssapp й изпратил линк за
процесната статия, която тя прочела, след което двамата разговаряли по телефона, при
което той й казал, че и други служители в ГД „НП“, където ищецът имал много
познати, са запознати със статията. Свидетелства, че след това изпратила статията на
своя съпруг, който след като узнал за нея през целия ден не бил на себе си, не можел
да спи през нощта, станал тревожен, нервен, не искал да се споменава за случая, нито
да се коментира по някакъв начин. След публикуването на статията, за около две
седмици ищецът спрял да тренира активно, тъй като разбрал, че в салона, в който
отива да тренира, няколко негови познати също са разбрали за статията. Освен това, за
около две седмици спрял да прибира децата от училище и детска градина, след което
макар да му е било неудобно пак е започнал. Свидетелства, че статията е била
възприета и от техни близки и познати, като част от тях си я препращали през
социалните мрежи. Сочи, че в този период близките им познати са се дистанцирали от
тях, като им останали само двама близки приятели. Сочи, че същите и към момента
продължавали да избягват ищеца, като скоро в общата родителска група процесната
статия отново била публикувана от майка на един от съучениците на дъщеря им.
Съдът прецени показанията на свидетелката по реда на чл. 172 ГПК и намира, че не са
налице пречки да ги кредитира в обсъдената част като обективни, последователни,
логични и вътрешно непротиворечиви.
Свидетелят Н. У. свидетелства, че с ищеца се познават от 2018 г., а впоследствие
станали близки приятели, като приятелството им продължавало и към момента
(свидетелят е разпитан в о.с.з. на 02.12.2024 г.). Свидетелства, че ищецът приел много
тежко публикуването на статията. След нея станал много разсеян, много угрижен,
имало моменти, в които емоционалното му състояние не позволявало да се води
нормален разговор с него. Сочи, че ищецът е приел статията като директен удар срещу
него, въпреки че винаги е бил порядъчен, и чувството за огромна несправедливост
много го потискало. Свидетелства, че в продължение на около 4-5 месеца, след като
узнал за статията, ищецът не искал да разговаря с никого и за нищо, дори на моменти
не искал да отива на обяд със тях. Отказвал да разговаря нормално, казвал, че не е
добре, че не иска да говори за нищо, че се чувства зле. Свидетелства, че ищецът е
странял от тях, като е имало период, в който си е взимал отпуск, тъй като му идвало в
повече това, което се говорило по коридорите. Свидетелства, че е чувал разговори по
коридорите, че едва ли не ищецът е злоупотребявал с положението си на прокурор, за
да решава проблемите на детето си. Сочи, че във връзка с процесната статия е чувал
подобни изказвания и от свои колеги. Свидетелства, че не е чувал за друга статия за
ищеца преди процесната. Сочи, че във връзка със случая е било образувано
производство пред етичната комисия, което завършило със становище за липса на
извършено нарушение от страна на ищеца. След приключването на производството
пред етичната комисия е имало някаква положителна промяна. Съдът кредитира
показанията на свидетеля в обсъдената част като обективни, последователни, логични
и вътрешно непротиворечиви.
Съгласно заключението на основната съдебно-психологическата експертиза,
неоспорено от страните и което съдът кредитира като обективно и компетентно
изгответно, почтените взаимоотношения и високия морал са водещи черти в характера
на ищеца, при така създалите се обстоятелства той е запазил добрия тон и
самообладание, като разумът му е преодолял емоциите, но е изпаднал за момент в
състояние на остра стресова реакция, което е преходно състояние и протича остро в
основа на травмиращо събитие. Установява се, че ищецът е с нормален интелект и
13
психичен статус, личностовите му качества покриват критерите на почтеност,
етичност, чувство на психологическа осъзнатост за справедливостта, дълг, почтеност,
етичност и отговорност. Не се отчита склонност към проява на физическа агресия,
както и няма данни за такава. Ищецът е с висок интелект, уравновесена личност с
ценности на честност, почтеност, възпитаван в добродетели, такъв тип личност не би
могла да приеме неверни клеветнически коментари - със съдържанието на твърденията
в статията и коментарите към нея, за нормални. Характерно за възникването и
развитието им е наличието на значимо събитие, породило остра стресова реакция.
Вещото лице е подчертало, че на събития от такова естество индивидите реагират по
различен начин и интензивност, но от психологичното изследване на ищеца се
установява, че високият морал, стриктното изпълнение на служебните задължения,
високата отговорност към семейството му е значима, откъдето следва и по-интензивно
влияние на неблагоприятните събития и по-трудно преодоляване. По представените
описания острото разгръщане на интензивни вегетативни смущения, на фона на
афективна нестабилност, може да се приеме като реакция на силен стрес, но по-
характерни са следващите прояви и преживявания на лицето – главоболие, безсъние,
вътрешно напрежение, безпокойство и страх от повтаряемост на подобно събитие.
Вещото лице сочи, че вероятно ищецът е преживял случая от процесната статията
като силно негативно емоционално преживяване, пораждащо емоционален отговор в
страхово-тревожния спектър. Вследствие на ситуацията се наблюдава повишаване на
състояние на безпокойство и тревожност при подобни ситуации, като интензивността
им е умерена и по-скоро се наблюдава белези на все още непреработване на
травматичното събитие. Констатираните промени в поведението, здравословни или
други смущения, които са определени като последица от травматичното събитие, са
довели до определен като нормативен за травматичната ситуация резултат, но поради
достатъчно доброто посрещане на психо-емоционален дискомфорт и семейната
подкрепа се наблюдават белези за преработване на този дискомфорт към датата на
психологичното обследване - 20.11.2024 г. Вещото лице, изхождайки от характера и
високия интелект, както и не на последно място семейната подкрепа и изхода от
съдебния процес, е посочило че в разстояние до две години от момента на
възникването на емоционалните и психологическите увреди от статията ще намалят
интензитета, но ще останат като един неприятен спомен през целия му живот.
От заключението на допълнителната съдебно-психологическа експертиза,
неоспорено от страните и което съдът кредитира като обективно и компетентно
изготвено, се установява, че ищецът точно и правилно възприема притежаваните от
него характерови и житейски ценности. Не натрапва на никого, както и на обществото
притежавани от него качества като човечност, почтеност, достойнство, добрина,
диалогичност, дипломатичност, толерантност, трудолюбие, висок морал,
изключително висок професионализъм, себеотдаденост на работата, той е
изключително добър баща и съпруг. Установява се, че ищецът е критичен към себе си
и към собствените си действия Проявява критичност към действията на другите, като
оценява правилно критичното отношение на другите към себе си, когато се е провинил
с нещо, макар че към момента на изследването няма данни за някакъв вид провинение.
Ищецът е способен да приеме критиката върху себе си, ако тя е основателна. Същият
не счита себе си за безгрешен, както и в поведението му не се забелязват отклонения
от нормата. Правилно контролира емоциите си и правилно преценява действията си,
които да са съответни на създадената ситуация. Ищецът е критичен към някои от
действията на децата си, когато те са извършили действия, които са в нарушение на
общите правила и принципи.
14
В устното изложение на 26.03.2025 г. вещото лице е уточнило, че ищецът е
взискателен към околните, но не дотам, че да налага мнение в разрез с нормата. В хода
на изслушването вещото лице е уточнило, че е нормално, ако родителят види
нередности в средата, в която учи и се възпитава детето му, да иска да я промени към
по-добро и изказва мнение, защото е заинтересован. Посочило е, че е нормално, когато
в класа има проблем, с дете, родителят е длъжен да отиде и да провери проблема, да
провери за микроклимата в средата, защото детето му се обувача и възпитава именно в
тази среда.
От изложеното се установява и наличието на вредоносен резултат – причинени
неимуществени вреди на ищеца, изразяващи се в претърпени негативни емоционални
изживявания, както и причинна връзка между вредоносния резултат и неправомерното
деяние - психичните страдания са пряка и непосредствена последица от изложените в
процесната статия.
С оглед изложеното, съдът намира за доказани всички кумулативно изискуеми
препоставки по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за ангажиране на гаранционно-обезпечителната
отговорност на ответника.
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост“ по смисъла
на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението. Принципът за справедливост изисква в най-
пълна степен да се постигне обезщетяване на увреденото лице за претърпените и
предвидими в бъдещето болки и страдания, настъпили в резултат от вредоносното
действие. Затова съдът има задължение да обсъди и съобрази всички доказателства,
които са относими към тези правно-релевантни факти и правилно да оцени тяхното
значение и тежест при определяне размера на обезщетението. (решение №
38/13.03.2013 г. по гр. д. № 323/2012 г. на ВКС, III г. о. и цитираната в него съдебна
практика).
Съдът намира, че при определяне размера на обезщетението следва да бъдат
отчетени следните обстоятелства: 1) характерът на клеветническите твърдения и
съдържащата се в тях степен на позорност, както и на обидата – в случая същите сочат
на проява на укоримо от гледна точка на обществения морал поведение; 2)
общественото положение и личността на ищеца – касае се за публична личност с
широка известност в обществото; 3) фактът, че клеветническите твърдения са изразени
публично чрез средство за масова информация и са станали достояние на широк кръг
лица; 4) броят на клеветническите твърдения и на отправените обиди – когато
непозволеното увреждане се изразява в засягане честта, достойнството и доброто име
на физическо лице и се осъществява чрез публично заявени и разпространени думи и
изрази по едно и също време и място, броят на употребените думи и изрази е
обстоятелство от значение при определяне размера на обезщетението; 5) обществено-
икономическите условия в страната към момента на осъществяване на деликта – към
датата на прибликуване на процесната статия минималната работна заплата за
страната е 933,00 лв.; 6) обстоятелството, че заеманата от ищеца длъжност като
магистрат поражда необходимост същият да има по-висок праг на търпимост към
негативните изявления, касаещи личността му и дейността му; 7) интензитета и
продължителността на конкретно претърпените негативни психични изживявания –
след като узнал за статията ищецът се разстроил, станал разсеян и угрижен, в
продължение на сравнително некратък период от време бил под нейно влияние,
15
ограничил социалните си контакти и същата се отразила на ежедневието и навиците
му.
Преценявайки посочените обстоятелства, както и разпоредбите на чл. 51, ал. 1 и
52 ЗЗД, настоящият състав намира, че сумата от 5 000 лв. би обезщетила в пълна
степен ищеца за доказаните по делото неимуществени вреди, претърпени от него в
резултат на процесния деликт. С оглед изложеното, искът следва да бъде уважен за
посочения размер и отхвърлен за сумата над нея до пълния предявен размер от 15 000
лв.
Следва да бъде уважена и претенцията за присъждане на законна лихва върху
тази сума считано от датата на увреждането - 25.01.2024 г., до окончателното й
изплащане.
По разноските
С оглед изхода на делото право на разноски имат и двете страни, които
своевременно са направили искане за присъждане на такива.
Съгласно ищцовия списък на разноските е претендирана държавна такса за
завеждане на делото, заплатена по сметка на СРС на 25.04.2024 г. и на 22.08.2024 г. в
размер на 670,40 лв., но ищецът представя доказателства за внесена по сметка на съда
държавна такса от 650 лв., а горницата от 20,40 лв. представлява нотариална такса
съгласно сметка/фактура от 25.04.2025 г. за удостоверяване верността на препис, а не
внесена държавна такса, каквато ищецът изрично е претендирал. Ищецът представя
доказателства за внесени банкови такси за превод на депозити за съдебно-
лингвистична и съдебно-психологическа експертиза - по 0,59 лв., но не и за банковата
такса за превод за депозит за съдебна аудио и видеотехническа експертиза от 1,20 лв.,
както и за депозити за горепосочените експертизи в общ размер на 1 800 лв. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се следват разноски съобразно уважената част от
иска от 817,06 лв.
Ищецът претендира и адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 3,
предл. 3 ЗА. Видно от приложения по делото договор за правна защита и съдействие
от 20.08.2024 г. адв. Г. Г. е предоставил на ищеца безплатна правна помощ и
съдействие по делото. Съдът, като взе предвид фактическата и правна сложност на
делото – предявен е осъдителен иск с материален интерес от 15 000 лв., броя на
проведените о.с.з., обема на събраните по делото доказателства, извършените от
процесуалния представител действия на основание чл. 38, ал. 2 ЗА определи
възнаграждение в размер на 1500 лв., от което на адв. адв. Г. Г. съразмерно с уважената
част от иска следва да бъде присъдена сумата от 500,00 лв.
Ответникът е сторил и претендира разноски за възнаграждения за вещи лица и
свидетел в общ размер на 410,00 лв., както и адвокатско възнаграждение в размер на
1200,00 лв., но е представил договор за правна защита и съдействие от 25.09.2024 г. за
изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1100,00 лв. (л. 154/гръб по делото).
Съдът, като взе предвид фактическата и правна сложност на делото и извършените от
процесуалния представител на ответника действия, както и материалния интерес по
делото намира за неоснователно възражението на ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК в молба
от 04.11.2024 г. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да бъдат
присъдени разноски в размер на 1006,67 лв.
По изложените съображения, съдът
16
РЕШИ:
ОСЪЖДА „И А Б“ ЕООД, ЕИК: *******, седалище и адрес на управление: гр.
С., ул. „Ч“ № 14, ет. 1, да заплати на Б. К. Г., ЕГН: **********, адрес: гр. С., бул. „Г. М.
С.“ № 23, на основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, сумата от 5 000,00 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от клеветнически
твърдения в публикувана на 25.01.2024 г. от ответника статия със заглавие
„Прокурорски шеф раздава правосъдие в столично училище“, и изразяващи се в
следните твърдения: 1) „Прокурорски шеф раздава правосъдие в столично училище? “;
2) „Бащата – прокурорски шеф, вдигнал по тревога полицаи от Първо полицейско
управление в С. и лично отишъл в училището, за да „раздава правосъдие“; 3) „В този
момент в училището пристига и Б. Г., заместник районен прокурор на С., който иска
да види дъщеря си. Г. обяснява, че детето му се е обадило разплакано и той пратил
полицаите по сигнал за насилие.“; 4) „обаждането на прокурора е задействало
цялата властова машина, но както ще се разбере напразно“; 5) „Записите от
камерите в училището показват, че сблъсък между децата е имало, но той не е
почнал по вина на момчето, нарочено от прокурора, а тъкмо обратното, от другото
дете, което е пратено за медицинско свидетелство.“; 6) „На 18 декември в Новините
на Нова телевизия е излъчен дори репортаж, в който прокурор Б. Г. отново отправя
твърдения, които нямат общо с реалността.“; 7) „В крайна сметка се очертава
ситуация, при която група родители, сред които и прокурор Г., се обединяват и
искат изключването на момче от училището, за което няма никакви доказателства,
че е провокирало конфликтните ситуации.“, ведно със законната лихва върху
главницата от 25.01.2024 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над уважения размер от 5 000,00 лв. до пълния предявен размер от 15 000,00
лв., както и изцяло за общо претендирания и за следните твърдения: 1) „Прокурорът
и родителите на едно от момчетата винят другото дете и неговите родители, че
от месеци са причина за напрежението в класа“; 2) „Междувременно прокурорът
пък вини една от учителките на малките деца, че отрича да е била обиждана и дори
псувана от нарочения за изключване от ****-мо училище петокласник“; 3) „Самата
учителка е възмутена от поведението на магистрата, който й приписва твърдения,
които тя не е отправяла“; 4) „Наред с това бащата и майката на въпросното момче
имат сериозни опасения, че като заместник районен прокурор Б. Г. би могъл да влияе
на проверката по случая, извършвана от полицаи от Първо ПУ. Според тях с
поведението си и намесата по казуса Б. Г. злоупотребява със служебното си
положение.“, 5) „неправомерна намеса на родител на едно от децата, което дори
не е замесено пряко в скандалите“; 6) „Намесата на прокурор Б. Г. е нелогична,
защото освен неговата дъщеря във въпросния пети клас на ****-мо училище има още
близо 30-тина деца, но техните родители очевидно не ползват служебната си
ангажираност, за да раздават правосъдие в училището. Какво е наложило именно
магистрат да вдига под тревога полицейското управление, да настоява за
медицинско удостоверение за душене на едно от децата, каквото оказва се не е
имало“; 7) „Добре, че поне прокурор Г. не е тръгнал да раздава шамари на онези
съученици на детето му, които той смята за виновни. Нещо, което друг магистрат в
червена тога беше направил преди 6 години и с което стана печално известен в
гилдията.“; 8) „Работата на прокурорите не е да раздават улично правосъдие, а
тъкмо обратното, да се стремят да са далеч от замесване на името им в подобни
17
битови скандали, защото така дискредитират не просто себе си, а цялата
магистратска общност.“.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „И А Б“ ЕООД, ЕИК: *******,
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Ч“ № 14, ет. 1, да заплати на Б. К. Г., ЕГН:
**********, адрес: гр. С., бул. „Г. М. С.“ № 23, сумата от 817,06 лв. – разноски по
делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3, предл. 3 ЗА „И А Б“ ЕООД,
ЕИК: *******, седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Ч“ № 14, ет. 1, да заплати
на адв. Г. К. Г., адрес: гр. С., ул. „П.“ № 9, вх. Б, ет. 4, кантора 12, сумата от 500,00 лв. –
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ и съдействие на ищеца
Б. К. Г. в настоящото дело.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Б. К. Г., ЕГН: **********, адрес: гр.
С., бул. „Г. М. С.“ № 23, да заплати на„И А Б“ ЕООД, ЕИК: *******, седалище и адрес
на управление: гр. С., ул. „Ч“ № 14, ет. 1, сумата от 1006,67 лв – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
18