№ 470
гр. Пазарджик, 14.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Петрана Ив. Динева
като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско
дело № 20255200500542 по описа за 2025 година
Производството е въззивно – по чл.258 и следващите от Граждански
процесуален кодекс.
С решение на Районен съд Велинград , постановено по гр.д.№ 348 по
описа на съда за 2023 година е отхвърлен предявеният от С. А. К. с ЕГН
********** и адрес гр. *********** срещу М. А. Ф. ЕГН********** с адрес-
гр. ********* и И. Р. К. с ЕГН ********** с адрес- гр. ********** иск с
правно основание чл. 109 от ЗС - да преустанови всяко навлизане и всяко
осъществяване на фактически действия в имот пл. № 240 /двеста и
четиридесет/, от кв. № 15 /петнадесети/, по регулационния план на с. С., обл.
П..
Осъден е С. А. К. с ЕГН ********** и адрес гр. *********** да заплати
общо на М. А. Ф. с ЕГН********** с адрес- гр. ********* и И. Р. К. с ЕГН
********** с адрес- гр. **********, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК- сумата
от 1500 лева, представляващи възнаграждение за процесуално
представителство.
В срок така постановеното решение е обжалвано от С. А. К..
1
Излагат се оплаквания за незаконосъобразност, неправилност и
необоснованост,както и за съществени процесуални нарушения.
Първоинстанционният съд не обсъдил всички събрани по делото
писмени и гласни доказателства, поради което постановил неправилно и
порочно решение.
Съдът без основание се позовал на постановено по гр.дело № 620 от
2021 г., по описа на Районен съд – Велинград съдебно решение , с което бил
разрешен съвсем друг правен спор , касаещ собственост върху постройката.
Ответниците били признати за собственици на сградата,но ищеца твърди, че
тя е опасна, самосрутваща се, незаконна и за нея няма данни за отстъпено
право на строеж, което да дава на собствениците на сградата право да я
държат върху чужд имот-този на С. А. К..
Съдът не обсъдил показанията на свидетеля С.С.А.. Обсъдено било
заключението на вещото лице Г.,но не били обсъдени доводите относно
законността на сградата.
Въпреки оспорването на приетата по делото съдебно-техническа
експертиза и искането за назначаване на повторна ,такава не била назначена.
Касаело се за съществено процесуално нарушение.
Порока на решението се състоял и в това, че по делото не са събрани
достатъчно доказателства и не е изяснена фактическата обстановка, относно
обстоятелството дА. и по какъв начин има отстъпено право на строеж върху
земята в полза на ответниците.
От представените доказателства не можел да се направи извод за
градоустройствения статут на имота, ,тъй като били нечетливи.Не ставало
ясно как въз основа на тях са направени експертните заключения.
По делото не бил представен договор за отстъпено право на строеж.
За сградата било издадено Удостоверение за търпимост № 38 от
18.11.2016 г., като едноетажна масивна сграда със 311 от 74 кв.м, подписано от
главния архитект на община Сърница. Съществен порок на обжалваното
решение бил, че съдът не е обсъдил правното значение на това удостоверение ,
което се издавало само и единствено за незаконно строителство, като
удостоверението за търпимост имало значение единствено и само за
нотариални производства. Не било установено ,че са нА.це основание за
2
признаване такъв статут на имота.
В производството по иск по чл.109 от ЗС такова удостоверение не
представлявало безусловно основание за запазването на строежа и съответно -
за отхвърляне на иска . Когато по делото има спор дА. строежът действително
е търпим и дА. той представлява пречка за упражняване на правото на
собственост на ищеца, гражданският съд следвало да провери констатациите
на това удостоверение.
Удостоверението за търпимост установявало само благоустройствената
допустимост на строеж в съответния му вид от гледище на обществения
интерес. Когато обаче такъв строеж засяга правата на трети лица, то те могат
да претендират неговото премахване по реда на чл. 109 ЗС.
Събрани били доказателства по делото , установяващи, че процесната
сграда е опасна, неподдържана и представлява опасност за здравето и живота
на живущите. Съдът не обсъдил и градоустройствения статут на процесната
сграда - че тя е без учредено в съответната законова форма право на строеж.
Сочи се допусната грешка в ЕГН на една от страните , а и имотът бил
описан като намиращ се в с. С., а от 2007 г. С. е не само град, но и център на
Община С..
Жалбоподателят моли решението да бъде отменено и предявения иск –
уважен ,като се осъдят ответниците да преустановят всяко навлизане и всяко
осъществяване на фактически действия в имот пл. № 240 от кв.15 по
регулационния план на с. С., област П..
Претендира разноски.
Направено е на основание чл. 266 ал.З от ГПК, искане за допускане на
повторна съдебно-техническа експертиза, по задачата ,поставена и на
първоначалната.
В срок е постъпил писмен отговор от ответниците М. Ф. и И. К..
Оспорват жалбата и намират решението за правилно, като постановено
при законосъобразни правни изводи, относно установените факти, ,
съответстващи на доказателствата по делото.
По силата на нотариален акт за прехвърляне на недвижи имот срещу
задължение за гледане н издръжка №13, том 1, н.д.№13/2017 г , с акт за
3
вписване №29, том 1, дело №24/2017г., вх.рег.№48/18.01.2017г., на СВ-
Велинград - М. А. Ф. бил собственик на югоизточния самостоятелен обект от
сграда-сключено застрояване, представляваща работилница за тестени
изделия, със застроена площ от 37 кв.м., построена в дворно място
представляващо ПИ 240 в кв.15 по плана на гр.С. с площ от 488 кв.м.,
съставляващ имот с пълен кадастрален номер 5010240, от който е образуван
УПИ XXVIII, целият на площ от 414кв.м.
Другия ответник - И. Р. К. бил собственик на северозападен
самостоятелен обект от същата сграда.
Сградата била изградена от родителите на ответниците през 1990г.,
съгласно одобрен проект и издадено им разрешение за строеж
№20/19.06.1989г., след изразено изрично съгласие от собственика на имот
№240- РПК“К.“, обективирано в писмо №231/02.06.1989г. Сградата била
използвана като работилница за производство на тестени изделия до 2017г.
Праводателите на ответниците се позовА. на придобивна давност относно
сградата и се снабдили с нотариален акт.
В последствие за процесната сграда имало издадена от главният
архитект виза за преустройство на съществуващия обект, като на 31.07.2002г.,
от Главният архитект били одобрени изготвените строителни книжа и
документи- инвестиционен проект с части по архитектура, конструкция и ВиК
и е ел. за преустройство на съществуващата сграда
Със Заповед №791 от 25.10.2016г., на Кмета на Община Сърница било
одобрено изменение на плана за регулация, засягаща улица „П.“ с о.т. 63-64-65
по плана на гр.С., като е предвидено тази улица да мине по старото и
съществуващо трасе, тъй като по действащия план на гр.С. , одобрен със
Заповед №856 от 21.07.1983г., по отношение на процесния имот с пл.№240 е
предвидено предаване за урегулиране на улица „П.“ именно по тези о.т.63-64-
65, като е одобрено изместването на улицата но съществуващите на място,
материА.зирани огради. Впоследствие било издадено и Удостоверение за
търпимост №38/18.11.2016г. Извършена била доброволна делба
Сградата била построена при нА.чие на законно основание ,с изрично
изразено съгласие на РПК“К.“, собственик към онзи момент на ПИ 240 в кв.15
по плана на гр.С. с площ от 488 кв.м., за който е отреден УПИ XXVIII, целият
на площ от 414кв.м по плана от 1983г., идентичен с УПИ XVI „За магазин“ в
4
кв.29 по обезсиления план от 16.02.1976г. Във връзка с предвидени
регулационни изменения била извършена и оценка , която била връчена лично
на РПК“К.“ и на А.А.М., срещу разписка още на 31.10.1980г.
Ответниците оспорват собствеността на ищеца върху дворното място ,
тъй като не е принадлежало и на неговия наследодател.
Оспорват твърденията относно вида и характера на строителството
върху имота.
С решение №56 от 15.03.20221., на РС-Велинград постановено по гр.д.
№620/2021г., били отхвърлени претенциите на ищеца, по отношение
собствеността, законността и търпимостта на процесната сграда, като тези
въпроси не можели да се пререшават.
Съдът , като прецени вА.дността и допустимостта на постановеното
решение ,намери ,че съдебния акт е недопустим , тъй като съдът се е
произнесъл по непредявен иск.
Това е и същественото основание на съда за остави без уважение
искането за събиране на доказателства пред въззивната инстанция,без да
излага подробни мотиви.
В исковата си молба против М. А. Ф. и И. Р. К., ищецът С. А. К. твърди,
че е собственик на недвижим имот , представляващ ПИ пл. № 240, в кв. 15 по
плана на гр. С. /пълен номер 5010240 и пл. № 240 от кадастрален район 501,
урбанизирана територия/, целият с площ от 488 кв.м., за който е отреден УПИ
XXVIII в същия квартал, с площ от 414 кв.м., като регулация не е приложена,
при съседи: двор на С. Х.М. с кадастрален № 501.241; поземлен имот на С.
Р.И. с кадастрален № 501.239: землищна граница.
Имота придобил по наследство от покойните си родители - А. А.К.
/А.А.М./, починал на 29.03.2000г. и Ф.А.К., починала на 06.11.2004г. и делба,
съгласно Нотариален акт № 23, том II, дело № 58/1955г. на О.Ш.-
Велинградски народен съдия, Нотариален акт № 110, том I, нот.дело №
177/1980г. на Е. Д.П.а, Велинградски районен съдия, Решение. по гр.д. №
18/2003г. по описа на Районен съд - Велинград, както и Нотариален акт № 168,
том I, рег. № 1821, дело № 165/2021г. от 19.05.2021г. на нотариус С.Д.,
нотариус с район на действие - Районен съд - гр. Велинград, вписан под № 541
в регистъра на НК.
5
В имота на ищеца , без негово съгласие, праводателите на ответниците -
А. М. Ф. и М. Р. Ф. изградили едноетажна масивна жилищна сграда
(работилница за тестени изделия) със ЗП 74 кв.м., раздЕ. на два
самостоятелни обекта съгласно разрешение за строеж № 20 от 06.19.1989г. и
удостоверение за търпимост № 38 от 18.11.2016г . и Удостоверение за
описание на сграда изх. № 0845/21.11.2016г. Съгласно пък Удостоверение изх.
№ 3836 от 03.12.2013г., издадено от Кметство С. в собствения на ищеца имот
имало построени едноетажна масивна жилищна сграда със ЗП 77 кв.м.,
собственост на М. Р. Ф., А. М. Ф., Р. С. К. и А. И. К. по н.а. № 60 от
05.06.2000г. и метален павилион. Двете сгради не се използвА. за търговски
цели и не били нанесени в кадастралния план.
Построената сграда препятствала ползването на имота от ищеца.
Сградата била незаконна и в много лошо състояние .Застрашена била от
самосрутване.
Тъй като сградата била построена изцяло в имота на ищеца, то се
отнемала изцяло възможността му да използва имота си, да го стопанисва и
да го застрои, каквото е желанието му.
Моли ответниците да бъдат осъдени да премахнат за своя сметка,
изградената масивна сграда на застроена площ от 80 кв.м. /осемдесет/
кв.м., построена в дворно място, застроено и незастроено, за което е
отреден имот пл. № 240 /двеста и четиридесет/ от кв. № 15 /петнадесети/
по регулационния план на с. С., обл. П..
Постъпил е писмен отговор , в който ответниците излагат подробно
съображенията си за неоснователност на предявения иск.
Цената на иска в съответствие с установената практика и природата му е
опредЕ. ,чрез експертиза в размер на 5947,71 лева.
По реда на чл.140 от ГПК с определение от 27.3.2024 година , съдът е
изготвил доклад по делото , като е приел,че е предявен от С. А. К., с ЕГН
**********, с постоянен адрес в гр. С., обл. П., ул. „******, против М. А. Ф.,
ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. С., ул. „****** и И. Р. К., ЕГН:
**********, с постоянен адрес: гр. С., ул. „******, иск с правно основание чл.
109 ЗС, с искане съдът да осъди ответниците да премахнат за своя сметка,
изградената масивна сграда на застроена площ от 80 кв.м. /осемдесет/
6
кв.м., построена в дворно място, застроено и незастроено, за което е
отреден имот пл. № 240 /двеста и четиридесет/, от кв. № 15 /петнадесети/,
по регулационния план на с. С., обл. П. .
След отвод на съдията – докладчик е изготвен нов доклад от друг съдия
/което не е било нужно/ , като отново съдът е приел,че искането е за
премахване на сграда.
Страните не са направили възражения по доклада.
Изменение на иска в хода на производството пред първата инстанция не
е направено.
Първоинстанционният съд не се е произнесъл по предявения иск.
Ищецът е отправил искане до съда за защита ,предявявайки негаторен
иск.
Изложил е обстоятелства ,че в собствения му имот се намира сграда
,която се държи от ответниците и е поискал те да бъдат осъдени да я
премахнат.Изложени са още подробни доводи за състоянието на сградата и
статута и.
Съдът е отхвърлил друг иск - да се преустанови всяко навлизане и всяко
осъществяване на фактически действия в имот пл. № 240 /двеста и
четиридесет/, от кв. № 15 /петнадесети/, по регулационния план на гр. С., обл.
П..
Такова искане ищецът не е заявявал , а и макар да не е съществено към
момента ,следва да се посочи ,че и ако така е предявено в исковата молба , то
тя би била е нередовна.
Когато съдът не е разгледал иска на предявеното основание, т. е.
разгледал е иск, който не е предявен и не е разгледал предявения,
постановеното решение е недопустимо и след обезсилването му, делото
следва да се върне на първоинстанционния съд, за да разгледа предявения иск.
Основанието за обезсилване на обжалваното първоинстанционно решение
като недопустимо и връщане на делото на първоинстанционния съд за
произнасяне по предявения иск по чл. 270, ал. 3, изр. 3 ГПК е нА.це при
разгледан непредявен иск, тоест, когато в нарушение на принципа на
диспозитивното начало, съдът се е произнесъл извън заявения предмет на
делото и обема на търсената защита. Предмет на делото е спорното
7
материално субективно право, претендирано или отричано от ищеца,
индивидуА.зирано от основанието и петитума на исковата молба. Когато
съдът се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран, решението е
недопустимо, тъй като е разгледан непредявен иск.
По изложените съображения ,съдът намира ,че обжалваното решение
следва да бъде обезсилено и делото върнато на друг състав на
първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск.
Присъждането на разноските следва да се извърши при решаване на
спора по същество.
Мотивиран от изложеното на основание чл.270 ал.3 изр.3-то от
Граждански процесуален кодекс , Пазарджишки окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение на Районен съд Велинград , постановено по гр.д.
№ 348 по описа на съда за 2023 година,д което е отхвърлен предявеният от С.
А. К. с ЕГН ********** и адрес гр. *********** срещу М. А. Ф.
ЕГН********** с адрес- гр. ********* и И. Р. К. с ЕГН ********** с адрес-
гр. ********** иск с правно основание чл. 109 от ЗС - да преустанови всяко
навлизане и всяко осъществяване на фактически действия в имот пл. № 240
/двеста и четиридесет/, от кв. № 15 /петнадесети/, по регулационния план на с.
С., обл. П. като НЕДОПУСТИМО.
ВРЪЩА делото за постановяване на решение по предявения иск от друг
състав на първоинстационния съд .
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба ред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8