Решение по КНАХД №512/2025 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във връзка с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на началника на Регионална д*** за н*** с**** к**** П***, чрез процесуалния представител главен юрисконсулт К. И. срещу съдебно решение № 297 от 29.09.2025 година, постановено по АНД № 20251720200740 по описа за 2025 година на Районен съд П****, с което е отменено наказателно постановление № ПК-1-4 от 27.03.2025 година на началника на Регионална д*** за н*** с**** к**** П***, с което на В. М. В., с [ЕГН], от [населено място], [улица] му е наложена „Глоба“ в размер на 2 000 лева на основание чл. 234, ал. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), за извършено нарушение на чл. 157, ал. 7, изр. второ, предл. първо от ЗУТ, във връзка с ал. 1 от Наредба № 3 от 31.07.2003 година за съставяне на актове и протоколи по време на строителство.

Касаторът твърди, че постановеното съдебно решение е неправилно и незаконосъобразно, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени решението предмет на касационна проверка и по същество постанови друго с което да потвърди издаденото НП.

В проведеното съдебното заседание касаторът редовно призован, не се явява и не се представлява.

В проведеното съдебно заседание ответника по касационната жалба редовно призован, се явява лично, който оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли съда да остави в сила решението на районния съд.

В проведеното съдебното заседание представителят на Окръжна прокуратура П***** дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага на съда да остави в сила решението на районния съд, като правилно и законосъобразно.

Административен съд – П*****, като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира следното:

Касационната жалба се явява допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество е неоснователна.

С НП № ПК-1-4 от 27.03.2025 година, началникът на РДНСК П**** е наложил на В. М. В., с [ЕГН], от [населено място], [улица] „Глоба“ в размер на 2 000 лева на основание чл. 234, ал. 2 от Закона за устройство на територията, за извършено нарушение на чл. 157, ал. 7, изр. второ, предл. първо от ЗУТ, за това, че в качеството си на заместник – председател на управителния съвет на жилищностроителна кооперация „Ш****“ , с адрес на управление [населено място], [жк], която е възложител на строеж „Жилищен блок“, находящ се в УПИ, кв. 34 по плана на [населено място], [жк], съгласно Разрешение за строеж № 86/03.05.1988 година е допуснал строежът да не е ограден с временна ограда.

Наказателното постановление е оспорено пред Районен съд П**** и спорът е разгледан в производството по АНД № 20251720200740 по описа за 2025 година, като наказателното постановление е отменено. За да постанови този съдебен акт решаващият първоинстанционен състав е приел от правна страна, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в кръга на правомощията им. Въпреки горните изводи, районният съд е приел, че в хода на производството по налагане на административно наказание е допуснато нарушение на императивните изисквания на чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, водещи до съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон. Въз основа на установеното районния съд е приел, че наказаното лице не следва да носи административнонаказателна отговорност, поради което е отменил наказателното постановление.

Решението е правилно.

Съобразно чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в жалбата касационни оплаквания, като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. В този аспект, настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Съобразно чл. 220 от АПК касационната инстанция възприема установената от Районен съд П***** фактическа обстановка, която напълно кореспондира със събраните по делото доказателства. Въз основа на същите и при направен задълбочен анализ същият е постановил правилно решение.

Първоинстанционният съд правилно и въз основа на събраните доказателства е установил фактическата страна на спора. Настоящата касационна инстанция напълно споделя направените от него правни изводи относно неправилното прилагане на материалния закон от страна на административнонаказващия орган при реализиране на отговорността по реда на чл. 234, ал. 2 от Закона за устройство на територията на ответника по касационната жалба.

В допълнение следва да се изложи, че съгласно чл. 6 от ЗАНН административното нарушение е действие или бездействие, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Т.е., за да се квалифицира едно деяние като административно нарушение, следва да е факт нарушаване на съответна материалноправна норма, за която деятелност да е предвидено налагане на административно наказание, налагано по административен ред. Следователно изразът „нарушени законови разпоредби“ съответно включва както нарушената материалноправна, императивна норма, така и санкционната административнонаказателна разпоредба, на основание която се налага административно наказание, тъй като същите са в неизменна връзка помежду си с оглед съдържанието на понятието „административно нарушение“. Всяка административнонаказателна правна норма се състои от хипотеза, диспозиция и санкция, като в много случаи и трите елемента са структурирани в един и същи нормативен текст. По отношение на множество административни нарушения обаче, хипотезата и диспозицията на правната норма се съдържат в един нормативен текст, като санкцията е предвидена в отделен текст. Това не означава, че санкционната норма е самостоятелна, отделна част от диспозитивната. Тъкмо обратното, с оглед очертаното структурно единство на административнонаказателната правна норма, именно санкционната и материалноправна разпоредби съставляват коректната правна квалификация на всяко административно нарушение. Този извод кореспондира включително и с граматически употребеното множествено число („законните разпоредби“) в текстовете на ЗАНН.

Настоящата касационна инстанция счита, че не следва да повтаря направените правни изводи. Първоинстанционният съд е постановил обжалваното съдебно решение след пълен, точен и обективен анализ на събраните доказателства, като е изпълнил задължението си, преди да разгледа делото по същество, да прецени спазени ли са процесуалните правила в хода на административното производство от наказващия орган. Мотивиран така, настоящият касационен състав намира атакуваното в настоящото производство решение на Районен съд П**** за законосъобразно, правилно и обосновано.

При субсидиарното действие на НПК, районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствената съвкупност, и не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила. Районният съд е събрал необходимите и относими доказателства, за чието съществуване са налице данни по делото в обжалваното решение е изложил мотиви относно преценката на доказателствата, която е извършил и въз основа на последните е направил изводи, които настоящият касационен състав изцяло споделя.

Изложените касационни основания са напълно неоснователни, тъй като след преценка на събраните по делото доказателства вмененото административно нарушение не е доказано по безспорен начин, съответно, незаконосъобразно е ангажирана отговорността на ответника по касационната жалба, което настоящата съдебна инстанция възприема напълно. Решението на Районен съд П*****следва да се остави в сила.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд – П******

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение № 297 от 29.09.2025 година, постановено по АНД № 20251720200740 по описа за 2025 година на Районен съд П*****.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.