Р Е Ш Е Н И Е
гр.Пазарджик 18.01.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, ХІV състав, в публичното заседание на 07.01.2019 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР БИШУРОВ
при секретаря Елена Пенова, като разгледа докладваното от районен съдия Бишуров АНД № 2010/2018 год. по описа на Пазарджишкия районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д.Д.М. ***, ЕГН ********** против Електронен фиш серия К, № 2029394 на ОД на МВР - Пазарджик, с който на основание чл.189 ал.4 от ЗДП във вр. с чл.182 ал.1, т.2 от ЗДП, за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДП е наложена глоба в размер на 50 лв. /петдесет лева/.
В подадената жалба се съдържат оплаквания за процесуална материална незаконосъобразност на атакувания ЕФ, чиято отмяна се иска.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, но изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата, ангажира доказателства и излага съображения за незаконосъобразност на атакувания ЕФ.
За ответникът по жалбата – териториалната структура на ОД на МВР Пазарджик, редовно призована чрез директора, не се явява представител. Постъпва писмено становище, с което се иска ЕФ да бъде потвърден.
Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:
Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 19.04.2018 година, в 08.55 часа, в гр.Пазарджишка на ул.”Г. Б.”, КПП-Затвора, в посока към кръстовище с ул.” Ст. А=”, е управлявала л.а. „х=” с ДК № …, като се е движил с превишена скорост от 69 км.час, при максимално допустима за движение в населено място от 50 км.час. Скоростта била установена и фиксирана с автоматизирано техническо средство /АТТС/ – мобилна радарна система ARH САМ S1 с № 11743bb. Системата отчела движение със скорост именно от 69 км. час, т.е. превишение на скоростта от 19 км.час, но от това превишение не били извадени 3 км. час, каквато е възможната технически допустима грешка на техническото средство при засичане на движение със скорост до 100 км.час, което би било в полза на жалбоподателя.
Въз основа на това бил издаден атакуваният ЕФ. Той бил връчен на пълнолетен съсед на жалбоподателя на 22.08.2018г., който поел задължението да му го предаде. Жалбата против ЕФ бил подадена директно в ПзРС по пощата на 23.08.2018, т.е. в срока по чл.189 ал.8 от ЗДП, при което е процесуално допустима, като подадена в срок и от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на ЕФ.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и показанията на св.С.Д.. Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства, т.к. те са непротиворечиви.
При така установеното настоящият съдебен състав намира, че жалбата против атакувания ЕФ е основателна по следните съображения:
Първо следва да се каже, че в хода на административнонаказателното производство не се доказа по безспорен начин, т.е. до изискваната от закона степен на несъмненост, фактът на извършеното нарушение от страна на жалбоподателя по чл.21 ал.1 от ЗДП.
Това е така, защото при установяването на административното нарушение с гореописаното АТТС не са били изпълнени императивните изисквания на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от министъра на вътрешните работи, обн. в ДВ, бр. 36 от 19.05.2015 г., изм. и доп. с бр. 6 от 16.01.2018 г., в сила от 16.01.2018 година /Наредбата/.
Съгласно разпоредбата на чл.10 ал.3 от Наредбата „При работа с временно разположени на участък от пътя автоматизирани технически средства и системи за контрол на скоростта протоколът се попълва за всяко място за контрол и се съпровожда със снимка на разположението на уреда”, което изискване в случая не е изпълнено. Това става категорично ясно от показанията на св.Д., който на процесните дата, час и място е работел с АТСС, както и от официалното уведомително писмо на началник сектор „ПП” при ОД на МВР-Пазарджик /лист 31 от делото/. Към материалите на делото е наличен протокол по смисъла на чл.10 ал.1 от Наредбата /лист 7 от делото/, но липсва приложена към същия протокол снимка на разположението на уреда, т.е. на мобилното АТСС. Такава снимка е неразделна част от протокола, а при положение, че има спор или съмнение, че в конкретния случай се касае за работа с временно разположено на участък от пътя автоматизирано техническо средство, респ. система за контрол на скоростта, снимката има за предназначение да даде визуална представа къде точно е било поставено мобилното АТСС, за да се прецени дали това място отговаря на посоченото в протокола, и къде е било разположено мобилното АТТС спрямо посоката на сработване и позиционирането на автоматизираните технически средства и системи.
Изискването на чл.10 ал.3 от Наредбата не е самоцелно, т.к. посредством неговото изпълнение ще може да стане категорично ясно дали е изпълнено и още едно важно изисква, а именно това по чл.8 от Наредбата – „При контрол на въведено с пътен знак ограничение на скоростта мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да извършва измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта”.
В конкретния случай автомобилът на жалбоподателят е бил заснет при навлизане в населено място – гр.П. по бул.” Г. Б.” и движение в посока към кръстовището на булеварда с ул.”Ст. А.”. Липсата обаче на снимка на разположението на АТСС не позволява в случая да се установи категорично дали наистина мобилната камера за видеоконтрол е била разположена на мястото, което е отразено в протокола и кое точно е това място. В самия протокол по чл.10 ал.1 от Наредбата, както и в ЕФ е посочено „КПП-Затвора”, но това е абсолютно неясно. Както и св.Д. поясни „КПП-Затвора” било старо наименование, с което обозначавали местоположението си като служители на служба за контрол на скоростта, а сега пишели административния адрес на Затвора-Пазарджик.
Липсата на снимка на разположението на АТСС не позволява да се установи и на какво разстояние е била АТСС от пътен знак Д11 „Начало на населено място и селищно образувание” в случая гр.Пазарджик, при което не може да се прецени дали, когато е бил засечен автомобилът на жалбоподателят той вече е бил навлязъл в границите на населеното място или не, още повече, че АТСС има един сравнително голям интервал на дистанцията при заснемане /25-600 метра/, което е видно от техническото му описание, графа „Технически и метрологични характеристики”
В този смисъл, съдържащото се в ЕФ твърдение, че жалбоподателят е управлявал автомобила си в населено място се явява доказателствено необезпечено, тъй като и от приложената снимка – клип № 0002528/19.04.2018 г. не може да се направи категоричен извод за местоположението на мобилното АТТС, респ. за местоположението на заснетия автомобил в момента на засичането на скоростта му.
Всичко това е достатъчно да се отмени обжалваният ЕФ, но съдът намира, че той е незаконосъобразен и на още едно основание, а именно защото с него е нарушен и чл.16 ал.5 от Наредбата. Тази правна норма разписва, че при издаване на електронен фиш за установено нарушение за превишена скорост от измерената от АТСС скорост се приспада максимално допустимата грешка за съответния тип АТСС, посочена в чл. 755 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, а грешката е +/- 3 км/ч при движение със скорост до 100 км/ч и +/- 3% движение със скорост до 100 км/ч. Това с издадения ЕФ не е направено, което също е нарушение на материалния закон. По принцип това нарушение е отстранимо, доколокото настоящият съдебен състав сам би могъл да извади от засечената скорост технически допустимата грешка на АТСС, но предвид основното нарушение на процедурата по издаването на ЕФ – това по чл.120 ал.3 от наредбата, отстраняването на второто нарушение е безпредметно.
Не може да бъде споделено единствено възражениета във въззивната жалба, че има и друго нарушение на процедурата по издаване на ЕФ, доколкото мястото на контрол на скоростта с АТСС не било сигнализирано с пътен знак Е24. Това възражение не би било направено ако се държеше сметка, че чл.7 от горецитираната наредба е отменен, като е отменено и аналогичното изискване в чл.165 от ЗДП. При тези нормативни изменения фактът, че в чл.133а от Наредба № 18 oт 23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци все още стоят разписани правилата за това на какво разстояние се поставя пътен знак Е24, т.е. липста на законодателен синхрон е без всякакво правно значение. Последната наредбна не въвежда задължение за сигнализиране на контролирания участък с пътен знак Е24, а само разписва начина за неговото позициониране.
По изложените до тук съображения Пазарджишкият районен съд в настоящият състав, след като извърши анализ на установените обстоятелства и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К, № 2029394 на ОД на МВР-Пазарджик, с който на Д.Д.М. ***, ЕГН **********, на основание чл.189 ал.4 от ЗДП във вр. с чл.182 ал.1, т.2 от ЗДП, за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДП е наложена глоба в размер на 50 лв. /петдесет лева/, като законосъобразен.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Пазарджишкия административен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: