№ 20339
гр. София, 10.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20251110108680 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „A1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, чрез адв. Р., срещу
„ОНДЖУСЪС“ ООД, с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД за установяване, че ответникът дължи на ищеца следните суми (след частично
прекратяване на производството по делото): 3,48 лв., представляваща мораторна лихва за
период от 20.07.2024 г. до 11.11.2024 г. върху главница от 120,59 лв. - месечни такси и
потребление за предоставяне на услуги по Договор за електронни съобщителни услуги №
********* за периода от 16.05.2024 г. до 16.07.2024 г.; 1,61 лв., представляваща мораторна
лихва за период от 20.07.2024 г. до 11.11.2024 г. върху главница от 75,84 лв. - месечни вноски
по договори за продажба на изплащане за период от 16.05.2024 г. до 16.08.2024 г; 8,30 лв.,
представляваща мораторна лихва за период от 03.08.2024 г. до 11.11.2024 г. върху главница
от 343,62 лв. - неустойка за неизпълнение на договора, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 25.11.2024 г. по ч.гр.д № 67955/2024 г.
по описа на СРС, 167 състав.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че по силата
на договор № ********* за предоставяне на електронни съобщителни услуги и договор за
продажба на изплащане ответникът натрупал и съответно не заплатил в сроковете, съгласно
договора и общите условия, задължения, както следва: 120,59 лева - главница,
представляваща месечни такси и потребление за предоставяне на услуги по Договор за
електронни съобщителни услуги № ********* за периода от 16.05.2024 г. до 16.07.2024 г.;
3,48 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за месечни такси и
потребление за период от 20.07.2024 г. до 11.11.2024 г.; 75,84 лева, представляваща месечни
вноски по договори за продажба на изплащане за период от 16.05.2024 г. до 16.08.2024 г.;
1,61 лева, представляваща мораторна лихва за период от 20.07.2024 г. до 11.11.2024 г.; 8,30
лева, представляваща мораторна лихва за период от 03.08.2024 г. до 11.11.2024 г. На
02.08.2024 г. поради неплащане в срок на просрочените задължения договорът бил
прекратен по вина на ответника. В тази връзка и съгласно договора и общите условия била
начислена неустойка в общ размер на 343,62 лв. Ето защо моли съда да признае за
1
установено, че ответникът дължи на ищеца посочените по – горе суми, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението – 13.11.2024 г. до изплащане на вземането, за
които суми по реда на чл. 410 ГПК е издадена заповед по ч.гр.д № 67955/2024 г. по описа на
СРС, 167 състав. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал молба, с която поддържа, че е заплатил
претендираните от ищеца суми.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението
за забава. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
С молба от 13.10.2025 г. ищецът, чрез адв. Р., е потвърдил, че в хода на процеса
ответникът е заплатила исковите суми за главници и мораторни лихви, като незаплатени са
останали единствено сумите, представляващи разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение за производството пред СРС.
Съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът взема предвид и фактите,
настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. Предвид
изложеното следва да се приеме, че с извършеното в хода на процеса плащане на процесните
суми се погасява съдебно предявеното вземане, поради което исковете следва да бъдат
отхвърлени като погасени чрез плащане.
По отношение на разноските:
По общо правило, установено в разпоредбата на чл. 78 ГПК, разноските се дължат от
страната, която с поведението си е причинила възникването на съдебния спор. Задължението
за заплащане на направените по делото разноски е задължение за заплащане на понесените
от съответната страна вреди и то почива на вината на противната страна.
В случаите на парични задължения се счита, че длъжникът с поведението си е станал
причина за завеждане на делото, щом не е изплатил дължимата сума. В разглеждания случай
е безспорно, че към момента на предявяване на исковете ответникът е имал задължения към
ищцовото дружество. Именно бездействието на ответника е породило правен интерес у
ищеца да предяви исковете и да потърси вземанията си по предвидения в закона ред.
Ответникът е заплатил изцяло в хода на процеса претендираните главници и лихви, които
още преди образуване на производството са били дължими. Следователно с поведението си
ответникът е предизвикал образуването на делото и въпреки извършеното от него плащане
ищецът не е отговорен за отхвърлянето на исковете, защото поначало претенциите му са
основателни (в този смисъл Решение № 7432 от 06.11.2013 г. по в.гр. д. № 17471/2011 г. по
описа на СГС и др.).
На ищеца следва да бъдат присъдени своевременно поисканите разноски в исковото и
заповедното производство (съгласно т. 12 от ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът следва да
се постанови осъдителен диспозитив за разноските в заповедното производство). Ищецът е
сторил разноски, както следва: 421,25 лв. – за държавна такса и възнаграждение за адвокат в
заповедното производство, както и 178,75 лв. – държавна такса в исковото производство,
които суми следва да му бъдат присъдени.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
2
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „A1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Кукуш“ № 1, срещу
„ОНДЖУСЪС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Георги Райчев“ № 29, вх. „Ж“, ет. 2, ап. 9, искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че „ОНДЖУСЪС“ ООД дължи на „A1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД следните
суми: 3,48 лв., представляваща мораторна лихва за период от 20.07.2024 г. до 11.11.2024 г.
върху главница от 120,59 лв. - месечни такси и потребление за предоставяне на услуги по
Договор за електронни съобщителни услуги № ********* за периода от 16.05.2024 г. до
16.07.2024 г.; 1,61 лв., представляваща мораторна лихва за период от 20.07.2024 г. до
11.11.2024 г. върху главница от 75,84 лв. - месечни вноски по договори за продажба на
изплащане за период от 16.05.2024 г. до 16.08.2024 г.; 8,30 лв., представляваща мораторна
лихва за период от 03.08.2024 г. до 11.11.2024 г. върху главница от 343,62 лв. - неустойка за
неизпълнение на договора, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 25.11.2024 г. по ч.гр.д № 67955/2024 г. по описа на СРС, 167
състав, поради извършено в хода на процеса плащане.
ОСЪЖДА „ОНДЖУСЪС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Георги Райчев“ № 29, вх. „Ж“, ет. 2, ап. 9, да заплати на „A1 БЪЛГАРИЯ”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Кукуш“ № 1, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 421,25 лв. – разноски за заповедното
производство, както и сумата в размер на 178,75 лв. – разноски за исковото производство
пред СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3