Решение по адм. дело №272/2025 на Административен съд - Монтана

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК) във вр. с чл.25, ал.3 от Закон за управление на агрохранителната верига (ЗУАВ)

Настоящето съдебното производство е образувано по жалба на „ИВИРА 7774“ ООД със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от И. П., срещу Разпореждане за спиране на цялата дейност №2/25.07.2025г. на Главен инспектор при ОДБХ Монтана, с което на основание чл.24, ал.1 от ЗУАВ и чл.138, §2,б „и“ от Регламент (ЕС) 2017/625 от 15.03.2017г. относно официалния контрол и другите официални дейности, извършвани с цел да се гарантира прилагането на законодателството в областта на храните и фуражите, правилата относно здравеопазването на животните и хуманното отношение към тях, здравето на растенията и продуктите за растителна защита, за изменение на регламенти (ЕО) № 999/2001, (ЕО) № 396/2005, (ЕО) № 1069/2009, (ЕО) № 1107/2009, (EС) № 1151/2012, (ЕС) № 652/2014, (EС) 2016/429 и (EС) 2016/2031 на Европейския парламент и на Съвета, регламенти (ЕО) № 1/2005 и (ЕО) № 1099/2009 на Съвета и директиви 98/58/ЕО, 1999/74/ЕО, 2007/43/ЕО, 2008/119/ЕО и 2008/120/ЕО на Съвета, и за отмяна на регламенти (ЕО) № 854/2004 и (ЕО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 89/608/ЕИО, 89/662/ЕИО, 90/425/ЕИО, 91/496/ЕИО, 96/23/ЕО, 96/93/ЕО и 97/78/ЕО на Съвета и Решение 92/438/EИО на Съвета (Регламент относно официалния контрол) (Регламент (ЕС) 2017/625) е спряно приготвянето и реализирането на храна на Класически ресторант с адрес [населено място], местност „Ливадски дол“ с ветеринарен одобрителен номер *********, стопанисван от оспорващия. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, като се поддържа, че е издаден от некомпетентен орган, в нарушение на предвидената форма, допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие на материалния закон и при несъответствие с целта на закона, като е заявено искането за неговата отмяна. В съдебно заседание оспорващият, чрез пълномощника си адвокат Т., поддържа жалбата си и моли да бъде отменен оспорения административен акт, като и моли да се присъдят и разноски по делото съобразно представен списък.

Ответникът по жалбата, чрез процесуалните си представители адвокат А. оспорва жалбата, като развива доводи за законосъобразност на оспорения административен акт и претендира присъждане на разноски по делото.

Настоящият състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба извършвайки служебна проверка на обжалваната заповед по реда на чл.168 ал.1 АПК намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице и е процесуално допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за това са следните:

Предмет на спора е законосъобразността на Разпореждане за спиране на цялата дейност №2/25.07.2025г. на Главен инспектор при ОДБХ Монтана, с което на основание чл.24, ал.1 от ЗУАВ и чл.138, §2,б „и“ от Регламент (ЕС) 2017/625 е спряно приготвянето и реализирането на храна на Класически ресторант с адрес [населено място], местност „Ливадски дол“ с ветеринарен одобрителен номер *********, стопанисван от оспорващия.

В мотивите на административния акт е посочено, че оспорващият извършва нарушения на Закона за храните (ЗХ) и нормативните актове по неговото прилагане, по смисъла на §1, т.3 от ДР на ЗХ, което е довело до непосредствена опасност за здравето на хора, клиенти на Класически ресторант с адрес [населено място], местност „Ливадски дол“, стопанисван от оспорващия, като предлага асортимент храни, извън разрешениет със Заповед №672/08.07.2025г. на Директора на ОДБХ. В мотивите на административния акт е посочено, че храните се предлагат в съдове за многократна употреба при липса на достатъчно вода за питейно-битови нужди, което поражда риск от пораждане на бактериални инфекции, което от своя страна води до риск за здравето на потенциалните клиенти на заведението. Административния орган е посочил, че описаното съставлява нарушение на Глава VII, т.1, б.“а“, Приложение II на Регламент (ЕС) 852/2004 на Европейския парламент и Съвета, относно хигиената на храните.

От фактическа страна по делото се установява следното:

По делото не е спорно, че оспорващия стопанисва Класически ресторант с адрес [населено място], местност „Ливадски дол“.

След извършена проверка от служители на ОДБХ Монтана е съставен Констативен протокол №0011223/04.07.2025г. (л.17 по делото), като въз основа на установеното проверката са издадени Разпореждане за спиране на част или цялата дейност №1/04.07.2025г. на Главен инспектор към ОДБХ Монтана (л.16 по делото) и Заповед за спиране на цялата дейност на обекта №662/04.07.2025г. на Директора на ОДБХ Монтана (л.15 по делото).

С уведомление вх.№2583/07.07.2025г. (л.22 по делото), оспорващия е уведомил Директора на ОДБХ Монтана, че е отстранил описаните несъответствия и е заявил искане да се отмени Заповед за спиране на цялата дейност на обекта №662/04.07.2025г. на Директора на ОДБХ Монтана. С писмо изх.№200/07.07.2025г. (л.25 по делото), Управителя на „В и К“ ООД [населено място] е представил Договор от 04.07.2025г. (л.25,26 по делото) за доставка на вода на обекта на оспорващия със специализиран автомобил. Със Заповед за възобновяване на част от дейността на обект №672/08.07.2025г. на Директора на ОДБХ Монтана (л.27 по делото), считано от 08.07.2025г. е възобновено приготвянето на скара, салати и топли напитки в Класически ресторант стопанисван от оспорващия.

След извършени проверки от служители на ОДБХ Монтана са съставени Констативен протокол №0011229/17.07.2025г. (л.33 по делото) и Констативен протокол №0011230/24.07.2025г. (л.34 по делото), с които е установено нарушение на Заповед за възобновяване на част от дейността на обект №672/08.07.2025г. на Директора на ОДБХ Монтана.

С оспореното Разпореждане за спиране на цялата дейност №2/25.07.2025г. на Главен инспектор при ОДБХ Монтана, с което на основание чл.24, ал.1 от ЗУАВ и чл.138, §2,б „и“ от Регламент (ЕС) 2017/625 е спряно приготвянето и реализирането на храна на Класически ресторант с адрес [населено място], местност „Ливадски дол“ с ветеринарен одобрителен номер *********, стопанисван от оспорващия. Видно от разписка върху административния акт, надлежно съобщаване на управителя на дружеството е извършено на 30.07.2025г., тоест жалбата, която в придружителното писмо от административния орган е описана под вх.№2978/08.08.2025г. е подадена в законоустановения 14-дневен срок и е процесуално допустима.

От така описаната фактическа обстановка въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът извежда следните правни изводи по същество на спора:

Неоснователно се поддържа, че административния акт не е издаден от компетентен орган, тъй като не бил подписан от посочените в него две длъжностни лица, а само от д-р П. Р. на длъжност Главен инспектор към ОДБХ Монтана. Това е така, тъй като с разпореждането е приложена мярка по чл. 138, § 2, б. "и" от Регламент /ЕС/ 2017/625, който се прилага по отношение на официалния контрол, извършван за проверка на съответствието с правила – независимо дали са установени на равнището на Съюза или от държавите членки – с оглед на прилагането на законодателството на Съюза в областта, касаеща въпросите, свързани с храните, тяхната безопасност, цялост и здравословност на всички етапи на производството, преработката и разпространението на храните – включително правилата, с които се цели да се гарантират справедливи търговски практики и да се защитят интересите на потребителите и правото им на информация /чл.1, §2, б."а" от Регламента/. В чл.4 от Регламент (ЕС) 2017/65 е делегирана компетентност на държавите – членки на ЕС да определят органите, които осъществяват държавната политика, официалния контрол и други официални дейности по агрохранителната верига; органите, осъществяващи оценка на риска по агрохранителната верига и обмен на информация за риска по агрохранителната верига; общите изисквания при осъществяване на официален контрол и други официални дейности по агрохранителната верига на територията на Република България и специфичните изисквания при осъществяване на официален контрол и други официални дейности върху храните на територията на Република България. Тези органи са определени на национално ниво в чл.1 от ЗУАВ. С разпоредбите на чл.7, ал.1, чл.10 и чл.35 от ЗУАВ е уредена компетентността на БАБХ по смисъла на чл.4 от Регламент /ЕС/ 2017/625, във връзка с осъществяване на официален контрол върху храните по реда на този закон. Контролът се извършва чрез централни и регионални структури на БАБХ съгласно чл.4 от Закона за Българската агенция по безопасност на храните /ЗБАБХ/ и чл. 30 от Устройствения правилник на БАБХ. Съгласно §2 от ДР на ЗУАВ за целите на закона се прилагат определенията от Регламент /ЕС/ 2017/625. В чл.2 от Регламента е дадено определение на понятието "официален контрол": дейности, извършвани от компетентните органи или от органите с делегирани правомощия или физическите лица, на които са били делегирани определени задачи в съответствие с настоящия регламент, с цел да се провери: дали операторите спазват регламента и правилата, посочени в чл.1, §2; и дали животните или стоките отговарят на изискванията, установени с посочените в чл.1, §2 правила. Легално определение на понятието "Компетентни органи" е дадено в чл.3, т.3 от същия регламент, съгласно което такива са централните органи на държава членка, които отговарят за организацията на официалния контрол и другите официални дейности в съответствие с настоящия регламент и правилата, посочени в член 1, §2. Видно от Заповед №ОСПП-31/21.04.2025г. на Изпълнителен директор на БАБХ (л.54 по делото), д-р П. Р., която видно от Диплома за висше образование (л.59,60 по делото) е завършила ветеринарна медицина, е преназначена на длъжност "Главен инспектор" в отдел "Контрол на храните" в ОДБХ Монтана. След като издателя на административния акт безспорно е длъжностно лице в направление "Контрол на храните" към ОДБХ Монтана е налице компетентността й да издава оспореното разпореждане, а и има компетентност ex lege /произтичаща от закона/ за осъществяването на контрол по чл.25, т.2 от ЗУАВ, вр. с чл.138, §2, б. "и" от Регламент (ЕС) 2019/627 и за издаването на оспорения в настоящото производство акт. Обстоятелството, че другото длъжностно лице, което е посочено в административния акт не е съществен порок, тъй като липсва изискване в приложимия материален закон при издаване на разпореждането то да се подписва от длъжностните лица, които са извършили проверката, тоест по аргумента на противното след като е подписан от длъжностна лице, което има материална компетентност не е налице порок, който да налага прогласяване на нищожността на оспорения административен акт.

Неоснователно в жалбата се поддържа, че не е спазена предвидената форма за издаване на административния акт. Административния орган е изложил фактически и правни основания, който са мотивирали издаването на административния акт, който обективират волята му.

Не се установява да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са нарушили съществено правото на защита на оспорващия в степен, която да е основание за установяване на незаконосъобразност на това основание.

Основателно в жалбата се поддържа, че административния акт е издаден в нарушение на материалния закон. Това е така, тъй като по своя характер оспореното разпореждане има характер на принудителна административна мярка. В случая е приложена мярка по чл.138, §2, б. "и" от Регламент (EС) 2017/625, съгласно който когато предприемат действия в съответствие с параграф 1 от настоящия член, компетентните органи вземат всички мерки, които смятат за подходящи за гарантиране на спазването на правилата, посочени в член 1, параграф 2, което включва, но не се ограничава до следното: разпореждат прекратяването за целесъобразен период от време на всички или част от дейностите на съответния оператор и, ако е приложимо - на интернет сайтовете, които той поддържа или използва. В случая е спряна дейност на оператора, но не е посочен целесъобразният период от време на това спиране. Целта на мярката е съответният оператор да коригира несъответствието и да предотврати повторната поява на такова несъответствие – чл.138, § 1, буква "б". Регламентът изисква компетентните органи за предприемат необходимите действия с цел да се определят произходът и степента на несъответствието и да се установи отговорността на оператора, а когато вземат решение какви мерки да предприемат, да вземат предвид естеството на несъответствието и данните за предишни периоди относно операторите във връзка с осигуряването на съответствие. Липсата на определен целесъобразен период от време на наложеното спиране на дейността на дружеството води до незаконосъобразност на издаденото разпореждане, защото не е спазено законово изискване за определяне на срок на действието на мярката. Липсват и мотиви, защо се налага точно тази мярка, каквото е изискването на чл.138, §3, буква "а" от Регламент (EС) 2017/625. След като законът изисква определяне на целесъобразен срок на действие на мярката, липсата на такъв води до незаконосъобразност на издаденото разпореждане и налага неговата отмяна само на това основание – в тази насока константна практика на ВАС, като например Решение №6674/06.07.2022г. по адм.дело №2205/2022г.; Решение №9607/31.10.2022г. по адм.дело №3995/2022г. и др в тази насока. С оглед изчерпателност следва да се посочи, че това изискване не е приложимо по отношение на Заповед за спиране на цялостна дейност на обект №704/25.07.2025г. на Директора на ОДБХ Монтана (л.36-39 по делото), но тя не е предмет на настоящето съдебно производство и реда за защита по нея се осъществява в друг висящ съдебен спор пред Административен съд Монтана.

Пълния разбор на доказателствата изисква да се посочи, че в описанието на Констативен протокол №0011230/24.07.2025г. (л.34 по делото) и в мотивите на оспорения административен акт е посочено, че се предлагат храни извън разрешените със Заповед №672/08.07.2025г. на Директора на ОДБХ Монтана. Описателно се сочи, че храните се предлагат в съдове за многократна употреба при липса на достатъчно вода за питейно-битови нужди, което поражда риск от пораждане на бактериални инфекции, което от своя страна води до риск за здравето на потенциалните клиенти на заведението, респективно това е посочено от административния орган като нарушение на Глава VII, т.1, б.“а“, Приложение II на Регламент (ЕС) 852/2004 на Европейския парламент и Съвета, относно хигиената на храните. За изясняване на релевантни за спора въпроси по делото като свидетели бяха разпитани М. К. и И. Г., като свидетелските им показания се кредитират от настоящият съдебен състав като безпротиворечиви, дадени под страх от наказателна отговорност. Свидетелите изясняват, че към момента на проверката, която е довела до издаване на оспорения административен акт, в Класически ресторант с адрес [населено място], местност „Ливадски дол“ се доставя вода с „водоноски“. Това обстоятелство се установява и от Договор от 04.07.2025г. (л.25,26 по делото) за доставка на вода на обекта на оспорващия със специализиран автомобил, който оспорващия е сключил с „В и К“ ООД гр.Монтана и от писмо изх.№200-1/24.07.2025г. (л.35 по делото) на Управителя на „В и К“ ООД гр.Монтана, което установява обема на доставеното количество вода до обекта. Действително в случая със Заповед №672/08.07.2025г. на Директора на ОДБХ Монтана считано от 08.07.2025г. е възобновено приготвянето на скара, салати и топли напитки в Класически ресторант стопанисван от оспорващия, а в констативния протокол и в административния акт е посочено, че се предлагат като асортимент храни, които не са допуснати за предлагане, но липсва конкретно описание, което да дава възможност да се направи категоричен извод за извършеното нарушение, което не може да бъде преодоляно с излагане на мотиви от настоящият съдебен състав.

Пак в с оглед разбора на доказателствата следва да се посочи, че в случая не е спорно, че Класически ресторант стопанисван от оспорващия е ползвал вода доставяна с водоноски, тоест неотносимо за делото е установяването на факти и обстоятелства свързани с наличието на собствен водоизточник на оспорващия, още по-малко дали е законно изграден, тъй като със Заповед №672/08.07.2025г. на Директора на ОДБХ Монтана считано от 08.07.2025г. е възобновено приготвянето на скара, салати и топли напитки. След като компетентния административен орган на когото е представен Договор от 04.07.2025г. (л.25,26 по делото) за доставка на вода на обекта на оспорващия със специализиран автомобил е извън предмета на спора дали обекта има собствен водоизточник, като единствено релевантния за делото въпрос е спазени ли са ограниченията на Заповед №672/08.07.2025г. на Директора на ОДБХ Монтана, с която считано от 08.07.2025г. е възобновено приготвянето на скара, салати и топли напитки. Дори да приемем, че са налице всички основания за издаване на оспорения административен акт, който както стана дума има характер на принудителна административна мярка, след като в нарушение на разпоредбата на чл.138, §2, б. "и" от Регламент (EС) 2017/625 в разпореждането за спиране на цялата дейност не е посочен целесъобразен период от време на всички или част от дейностите на оспорващия е налице незаконосъобразно издаден административен акт, който следва да бъде отменен.

Предвид изхода на делото и направеното искане от пълномощника на оспорващия за присъждане разноски по водене на съдебното производство и съгласно разпоредбата на чл. 143, ал.1 от АПК, Българска агенция за безопасност на храните гр.София, следва да бъде осъден да заплати в полза на оспорващия разноски по делото, съобразно претендираните в списък на разноските по чл.80 от ГПК (л.83 по делото), изразяващи се в разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева, което е съответно на фактическата и правна сложност на делото и процесуалното представителство, осъществено от пълномощника на оспорващият или общо разноски в размер на 1000 лева.

Съобразно гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че оспореното Разпореждане за спиране на цялата дейност №2/25.07.2025г. на Главен инспектор при ОДБХ Монтана, с което на основание чл.24, ал.1 от ЗУАВ и чл.138, §2,б „и“ от Регламент (ЕС) 2017/625 е спряно приготвянето и реализирането на храна на Класически ресторант с адрес [населено място], местност „Ливадски дол“ с ветеринарен одобрителен номер *********, стопанисван от оспорващия е незаконосъобразно и следва да бъде отменена, а жалбата да се уважи като основателна, като ответника се осъди да заплати в полза на оспорващия разноски по делото, предвид, което на основание чл.172, ал.2 от АПК и чл.143, ал.1 от АПК, настоящият състав на Административен съд Монтана

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ Разпореждане за спиране на цялата дейност №2/25.07.2025г. на Главен инспектор при ОДБХ Монтана, с което на основание чл.24, ал.1 от ЗУАВ и чл.138, §2,б „и“ от Регламент (ЕС) 2017/625 е спряно приготвянето и реализирането на храна на Класически ресторант с адрес [населено място], местност „Ливадски дол“ с ветеринарен одобрителен номер *********, стопанисван от оспорващия.

ОСЪЖДА Българска агенция за безопасност на храните гр.София да заплати на „ИВИРА 7774“ ООД със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], разноски по делото в размер 1000 (хиляда) лева.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дни срок от съобщаването му на страните.