№ 16
гр. Русе, 10.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и осми
януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Палма Тараланска
при участието на секретаря Димана Стоянова
като разгледа докладваното от Палма Тараланска Търговско дело №
20214500900143 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл. 365 и сл. ГПК.
Постъпила е искова молба от „СД Виана“ ООД гр. София, ЕИК
*********, представлявано от В.Г.Т. – у. чрез адв. Х. Т. и адв. В. В. – АК
София против Община Бяла, област Русе, БУЛСТАТ: *********, за заплащане
на сумата от 100 127,00 лв, представляваща стойността на неправилно усвоена
от ответника банкова гаранция, ведно със следващата се лихва за забава върху
тази сума, считано от датата на предявяването на иска до окончателното й
изплащане, както и мораторна лихва в размер на 30 510,92 лв върху
главницата от 100 127,00 лв, начислена за периода от 07.01.2018 г. до
07.01.2021 г.
Навежда доводи и представя доказателства за това, че на
основание чл. 64 от сключения между Община Бяла и ДЗЗД „Обединение
Борово Еко“ Договор за възлагане на обществена поръчка, „СД Виана“ ООД
гр. София като съдружник в ДЗЗД е учредило в полза на възложителя Община
Бяла банкова гаранция в размер на 100 127,00 лв под формата, предвидена в
чл. 65, ал.1 от договора, а именно – безусловна и неотменима банкова
гаранция, издадена по образеца на документацията за участие. На 08.01.2016
1
г. „СД Виана“ ООД гр. София е уведомено от банка „Интернешънъл Асет
Банк“ за това, че по искане на възложителя Община Бяла банката е платила на
Община Бяла цялата сума по така учредената банкова гаранция в размер на
100 127,00 лв. Като основание за усвояването на гаранцията са посочени –
забава на изпълнението и прекратяване на договора за възлагане на
обществена поръчка поради забавата.
Счита, че не са налице основанията за усвояването на гаранцията
от страна на възложителя, за което моли съдът да постанови решение, с което
да уважи претенцията му и осъди ответника да му заплати неправомерно
усвоената сума. С допълнителна молба оттегля претенцията си за осъждане
на ответната страна за заплащане на мораторна лихва в размер на 30 510,92 лв
върху главницата от 100 127,00 лв, начислена за периода от 07.01.2018 г. до
07.01.2021 г. Претендира направените разноски.
Допълнително навежда доводи за това, че е предявен иск от
Община Бяла срещу „СД Виана“ ООД гр. София и останалите участници в
ДЗЗД „Обединение Борово Еко“, по който е образувано търг.дело№ 479/2016 г.
пред СГС, решението по което е преюдициално по отношение на настоящия
спор, доколкото касае изпълнението на процесния договор за възлагане на
обществена поръчка и дължимостта на визираните в чл. 70 и чл. 71 от същия
неустойки за забава.
Постановено е връчване на препис от исковата молба с
приложените към нея писмени доказателства на ответника, с указание да
подаде писмен отговор в двуседмичен срок, задължителното съдържание на
отговора и последиците от неподаването му.
В депозирания в срока по чл.367, ал.1 ГПК отговор на исковата
молба се изразява становище, че е налице основание за прекратяване на
настоящото производство на основание чл. 126 ГПК, тъй като предметът на
настоящия иск е част от предмета на образуваното по-рано търг.дело№
479/2016 г. по описа на СГС, за което се излагат подробни доводи. Изрично се
сочи, че в приетия окончателен доклад по делото е прието за разглеждане
направеното възражение за прихващане в размер на цялата гаранция за добро
изпълнение, предоставена в размер на 156 839,50 лв, част от която в размер на
100 127,00 лв се претендират в настоящото производство.
Алтернативно се прави възражение за изтекла погасителна
2
давност по отношение на заявената претенция, тъй като от усвояването от
страна на Община Бяла на предоставената банкова гаранция до подаването на
исковата молба на ищеца по настоящото дело са минали повече от 5 години.
Моли съда да прекрати производството по делото, и в условията на
евентуалност – да остави претенцията без уважение.
Депозирана е допълнителна искова молба, в която са изложени
съображения за действителна преюдициалност на спора по търг.дело№
479/2016 г. по описа на СГС и молба настоящото дело да бъде спряно до
приключването на търг.дело№ 479/2016 г. по описа на СГС с влязло в сила
съдебно решение, с което ще се решат множество от спорните въпроси.
Депозиран е и допълнителен отговор на допълнителната искова
молба, в който се поддържат първоначално изложените съображения за
преюдициалност на спора по търг.дело№ 479/2016 г. по описа на СГС и
спиране на производството по търг.дело № 143/2021 г. по описа на РОС , както
и за изтекла погасителна давност по отношение на претенцията.
След извършената пълна двойна размяна на книжата, съдът с
Определение № 49/15.02.2022 г. е спрял производството по търг.дело №
143/2021 г. по описа на РОС до влизане в сила на съдебен акт по спора по
търг.дело№ 479/2016 г. по описа на СГС.
С решение № 261026/25.06.2021 г., постановено по търг.дело№
479/2016 г. по описа на СГС, ТО, VI-10 състав, потвърдено с Решение №
577/10.08.2022 г., постановено по В.т.д. № 17/2022 г. по описа на Апелативен
съд гр. София, недопуснато до касационно обжалване с Определение №
747/26.03.2024 г. по т.д. № 538/2023 г. по описа на ВКС са отхвърлени
предявените от Община Бяла срещу „СД Виана“ ООД гр. София, „Еко
Машинъри“ ЕООД гр. София, „Екострой М и М“ ООД, „Геотехмин“ ООД гр.
София и „Геострой“ АД гр. София искове с правно основание чл. 92 от ЗЗД за
сумата от общо 3 475 538,78 лева – неустойка по чл. 70, чл. 71 и чл. 75 по
договор № Д-147/22.05.2015 г. за изграждане на регионална система за
управление на отпадъците за регион Борово, Бяла и по чл. 86 от ЗЗД -
законната лихва върху сумата, считано от 21.12.2015 г. до датата на завеждане
на исковата молба в размер на 31 922,82 лева и е осъдена да заплати
направените в производствата разноски. В мотивите си съдът приема, че е
налице нищожен договор поради невъзможен предмет и възложителят
3
Община Бяла не може да претендира заплащане на задължения за неустойка
поради неизпълнение на нищожен договор. Нещо повече – дори да се приеме,
че договорът не страда от пороци, водещи до нищожност – невъзможен
предмет, което съдът не споделя, то договорът е прекратен поради изтичане
на срока на същия на 30.11.2015 г., при което също не се дължи неустойка за
забавено или некачествено изпълнение на задълженията на изпълнителя по
договора за СМР. Предвид отхвърлянето на исковете не е реализирано
вътрешно процесуалното условие за разглеждане на евентуалното възражение
за прихващане и предявените обратни искове.
При така установеното развитие на производството по
търг.дело№ 479/2016 г. по описа на СГС, настоящият съдебен състав е счел, че
не са налице основания за прекратяване на производството по търг.дело №
143/2021 г. по описа на РОС по наведеното искане по чл. 126 ГПК и заявената
претенция за заплащане на сумата от 100 127,00 лв, представляваща
стойността на неправилно усвоена от ответника банкова гаранция поради
забава в изпълнението на Договора за възлагане на обществена поръчка, ведно
със следващата се лихва за забава върху тази сума, считано от датата на
предявяването на иска до окончателното й изплащане, предявени по търг.дело
№ 143/2021 г. по описа на РОС подлежи на разглеждане.
С оглед на редовно разменените книжа и направените и
доказателствени искания, съдът се е произнесъл с определение по въпросите,
визирани в разпоредбата на чл.374, ал.1 ГПК.
В изпълнение на указаната доказателствена тежест на двете
страни са събрани писмени доказателства и е прието и приложено
търг.дело№ 479/2016 г. по описа на СГС, В.т.д. № 17/2022 г. по описа на
Апелативен съд гр. София и т.д. № 538/2023 г. по описа на ВКС.
Съдът след като проверени редовността на разменените книжа и
допустимостта на предявените искове, включително и тяхната цена, както и
другите искания и възражения на страните, както и след преценка на
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
По силата на сключен Договор № Д-147/22.05.2015 г. за възлагане
на обществена поръчка Община Бяла в качеството си на възложител е
възложила на Обединение „Борово Еко“ с участници в същото „СД Виана“
ООД гр. София, „Еко Машинъри“ ЕООД гр. София, „Екострой М и М“ ООД,
4
„Геотехмин“ ООД гр. София и „Геострой“ АД гр. София, като изпълнител да
изпълни обществена поръчка с предмет: „Инженеринг на проект „Изграждане
на Регионална система за управление на отпадъците /РСУО/ за регион Борово
/Бяла, област Русе/, работно проектиране и изграждане на довеждаща
инфраструктура до площадката, изграждане на РСУО за Борово /Бяла, област
Русе/ и доставка на мобилно експлоатационно оборудване РСУО“ /л. 6-21 от
делото8
Като гаранция за точното изпълнение на задълженията си по
договора и в съответствие с чл. 64 от същия, „СД Виана“ ООД гр. София е
учредила банкова гаранция в полза на Община Бяла, за сума в размер на 0,638
% от общата стойност на поръчката, а именно 100 127,00 лв за да гарантира
предстоящото изпълнение на задължения в съответствие с договорените
условия /л. 22 от делото/. В представената банкова гаранция от
„Интернешънъл Асет Банк“ АД изрично е посочено, че същата е валидна до
19.01.2017 г. и изтича изцяло и автоматично в случай, че до 17,00 ч. на
19.01.2017 г., до която дата какъвто и да е иск по нея трябва да бъде получен
от банката. След тази дата гаранцията автоматично става невалидна,
независимо дали оригиналът на банковата гаранция е върнат или не, освен ако
в процеса на изпълнение на договора за обществената поръчка възникне спор
между страните, който е внесен за решаване в компетентен съд, и
отговорността на банката по тази гаранция не се удължи до окончателното
произнасяне на компетентния съд.
Видно от постъпило искане за усвояване на банковата гаранция
от Община Бяла с изх. № 1700-33 от 22.12.2015 г. и входящ номер в банката
299/23.12.2015 г., „Интернешънъл Асет Банк“ АД Община Бяла декларира
писмено, че изпълнителят по Договор № Д-147/22.05.2015 г., Обединение
„Борово Еко“, в което член е „СД Виана“ ООД гр. София не е изпълнил
основните си задължения по същия както към 30.11.2015 г., така и към
момента на подаване на искането, с оглед на което и на основание чл.66 и чл.
78 във вр. с чл. 70 и сл. от Договор № Д-147/22.05.2015 г. предприема
действия по усвояване на общия размер на гаранцията и отправя искане да й
бъде заплатена цялата сума по банковата гаранция с изх. № 005/22.05.2015 г. в
размер на 100 127,00 лв, която да бъде преведена по посочена банкова сметка.
Видно от уведомление изх. № 5/08.01.2016 г. изпратено от
5
„Интернешънъл Асет Банк“ АД до „СД Виана“ ООД гр. София, въз основа на
постъпило искане за усвояване на банковата гаранция от Община Бяла с изх.
№ 1700-33 от 22.12.2015 г. и входящ номер в банката 299/23.12.2015 г.,
„Интернешънъл Асет Банк“ АД е извършила плащане на 30.12.2015 г. в размер
на 100 127,00 лв към Община Бяла.
Представено е дневно извлечение от дата 30.12.2015 г., видно от
което сумата от 100 127,00 лв е постъпила по сметка на Община Бяла.
Доказателства за датата на получаването на уведомлението от
дружеството няма събрани по делото, но в исковата молба се сочи, че това е
станало на същата дата – 08.01.2016 г.
Във връзка с твърдяното забавено изпълнение на обществената
поръчка Община Бяла е предявила иск срещу „СД Виана“ ООД гр. София и
останалите участници в Обединение „Еко Борово“, по което е образувано търг.
дело № 479/2016 г. по описа на СГС, VI-10 състав.
Представено е влязло в сила решение № 261026/25.06.2021 г.,
постановено по търг.дело№ 479/2016 г. по описа на СГС, ТО, VI-10 състав,
потвърдено с Решение № 577/10.08.2022 г., постановено по В.т.д. № 17/2022 г.
по описа на Апелативен съд гр. София, недопуснато до касационно
обжалване с Определение № 747/26.03.2024 г. по т.д. № 538/2023 г. по описа
на ВКС, с което са отхвърлени предявените от Община Бяла срещу „СД
Виана“ ООД гр. София, „Еко Машинъри“ ЕООД гр. София, „Екострой М и М“
ООД, „Геотехмин“ ООД гр. София и „Геострой“ АД гр. София искове с
правно основание чл. 92 от ЗЗД за сумата от общо 3 475 538,78 лева –
неустойка по чл. 70, чл. 71 и чл. 75 по договор № Д-147/22.05.2015 г. за
изграждане на регионална система за управление на отпадъците за регион
Борово, Бяла и по чл. 86 от ЗЗД - законната лихва върху сумата, считано от
21.12.2015 г. до датата на завеждане на исковата молба в размер на 31 922,82
лева. Със същото решение е установена нищожност на сключения между
„ДЗЗД „Обединение Борово Еко“ и Община Бяла, област Русе Договор за
възлагане на обществена поръчка № Д-147/22.05.2015 г. за изграждане на
регионална система за управление на отпадъците за регион Борово, Бяла
поради невъзможен предмет.
На 07.01.2021 г. е депозирана искова молба от „СД Виана“ ООД
гр. София пред СГС срещу Община Бяла за заплащане на сумата от 100 127,00
6
лв, представляваща стойността на неправилно усвоена от ответника банкова
гаранция, което производство след направено възражение за местна
подсъдност е предмет на настоящия правен спор.
При така установената фактическа обстановка съдът достига до
следните правни изводи:
Съдът определя правната квалификация на предявените искове за
заплащане на сумата 100 127,00 лв, ведно със законната лихва от
предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане като такива –
по чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД за претенцията за връщане на получена сума без
основание и чл. 86, ал.1 ЗЗД за претенцията за мораторна лихва.
Съгласно чл. 55ал.1 ЗЗД който е получил нещо без основание или
с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне.
Съгласно ППВС№ 1/28.V.1979 год. по гр.д.№ 1/1979 год. в чл. 55, ал.1 ЗЗД са
уредени три фактически състава, като според първия фактически състав
подлежи на връщане полученото при начална липса на основание,според
втория фактически състав подлежи на връщане даденото с оглед на бъдещо
основание, което не е могло да бъде осъществено и според третия фактически
състав подлежи на връщане даденото с основание, което е отпаднало с обратна
сила. Претенцията на ищеца е за възстановяване на платеното без основание
и намира правното си основание в разпоредбата на чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД -
нещо, получено без основание, на която правна квалификация отговарят,
както изложените фактически обстоятелства,така и предявения петитум.
Успешното провеждане на иска по чл. 55ал.1 ЗЗД в трите му
хипотези се обуславя преди всичко от установяване наличието на основния
елемент от фактическия състав - а именно неоправданото разместване на
имуществени блага, което се свежда до обогатяване на едната страна за сметка
на другата при липсата на правно основание за това, както и при наличие на
причинна връзка между обедняването и обогатяването. При неоснователното
обогатяване този, който е получил нещо без правно основание, няма право да
го задържи и трябва да го върне на лицето, на което това нещо принадлежи.
Целта на института на неоснователното обогатяване, не е да се поправи
причинена вреда, а да се сложи край на неоснователното получаване или
обогатяване. При неоснователното обогатяване е без значение по какъв начин
се е стигнало до получаването на неследващата се имуществена облага, т.е.
7
без значение е дали поведението на обогатилото се лице е укоримо, т.е.
виновно. Ето защо при неоснователното обогатяване не се говори за
противоправност и вина, а само за обогатяване и липса на правно основание.
По исковете по чл. 55ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже факта на
плащането, а задължение на ответника е да установи, че е налице основание за
получаването, респективно за задържане на полученото.
В случая няма спор, че между страните е подписан Договор № Д-
147/22.05.2015 г. за възлагане на обществена поръчка, по силата на който
Община Бяла в качеството си на възложител е възложила на Обединение
„Борово Еко“ с участници в същото „СД Виана“ ООД гр. София, „Еко
Машинъри“ ЕООД гр. София, „Екострой М и М“ ООД, „Геотехмин“ ООД гр.
София и „Геострой“ АД гр. София, в качеството на изпълнители да изпълнят
обществена поръчка с предмет: „Инженеринг на проект „Изграждане на
Регионална система за управление на отпадъците /РСУО/ за регион Борово
/Бяла, област Русе/, работно проектиране и изграждане на довеждаща
инфраструктура до площадката, изграждане на РСУО за Борово /Бяла, област
Русе/ и доставка на мобилно експлоатационно оборудване РСУО“, в който
като гаранция за точното изпълнение на задълженията си по договора и в
съответствие с чл. 64 от същия, „СД Виана“ ООД гр. София е предвидено
учредяване на банкова гаранция в полза на Община Бяла, за сума в размер на
0,638 % от общата стойност на поръчката, а именно 100 127,00 лв.
Между страните не се спори и редовното учредяване на
гаранцията и нейното усвояване от страна на Община Бяла на 30.12.2015 г., за
което ищецът „СД Виана“ ООД гр. София е уведомен на 08.01.2016 г.
С влизането в сила на Решение № 261026/25.06.2021 г.,
постановено по търг.дело№ 479/2016 г. по описа на СГС, ТО, VI-10 състав,
потвърдено с Решение № 577/10.08.2022 г., постановено по В.т.д. № 17/2022 г.
по описа на Апелативен съд гр. София, недопуснато до касационно
обжалване с Определение № 747/26.03.2024 г. по т.д. № 538/2023 г. по описа
на ВКС, с което са отхвърлени предявените от Община Бяла срещу „СД
Виана“ ООД гр. София, „Еко Машинъри“ ЕООД гр. София, „Екострой М и М“
ООД, „Геотехмин“ ООД гр. София и „Геострой“ АД гр. София искове с
правно основание чл. 92 от ЗЗД за сумата от общо 3 475 538,78 лева –
неустойка по чл. 70, чл. 71 и чл. 75 по договор № Д-147/22.05.2015 г. за
8
изграждане на регионална система за управление на отпадъците за регион
Борово, Бяла и по чл. 86 от ЗЗД - законната лихва върху сумата, считано от
21.12.2015 г. до датата на завеждане на исковата молба в размер на 31 922,82
лева. Със същото решение е установена нищожност на сключения между
„ДЗЗД „Обединение Борово Еко“ и Община Бяла, област Русе Договор за
възлагане на обществена поръчка № Д-147/22.05.2015 г. за изграждане на
регионална система за управление на отпадъците за регион Борово, Бяла
поради невъзможен предмет.
Спорният момент се свежда до това налице ли е основание за
усвояването от страна на Община Бяла на учредената като обезпечение за
точно изпълнение по Договор № Д-147/22.05.2015 г. за възлагане на
обществена поръчка банкова гаранция и настъпила ли е погасителната
давност за търсенето обратно на изплатените суми.
В случая в патримониума на ищеца е настъпило обедняване с
извършването в полза на ответната община плащане по банковата гаранция в
размер на 100 127,00 лв. За установяване на корелативната връзка между
обедняването на ищеца и усвояването от ответника на банковата гаранция, от
значение е основанието за нейното усвояване - на правно основание или без
правно основание.
Релевантно в тази насока е характерът на банковата гаранция
като вид сделка. Банковата гаранция е едностранна формална сделка,
включена в обхвата на абсолютните търговски сделки по чл. 1ал.1т.7 ТЗ.
Легална дефиниция на тази банкова сделка се съдържа в разпоредбата на чл.
442 ТЗ, според която с банковата гаранция банката писмено се задължава да
плати на посоченото в гаранцията лице определена сума пари съобразно
условията предвидени в нея. Банковата гаранция е особен вид договор, по
силата на който Банката-гарант се задължава спрямо получателя на
гаранцията, наричан "бенефициент", да заплати определена сума пари, ако
трето лице, което е длъжник, не изпълни задълженията си към бенефициента
или причини щети от неизпълнението или лошото изпълнение на
задълженията, в рамките на условията посочени в гаранцията. Характерно за
банковия гаранционен договор е, че той винаги се отнася до плащането на
определена сума при настъпване на съответно договорените условия.
Банковата гаранция е неотменяема и представлява едно твърдо задължение на
9
банката, издала гаранцията, да плати сумата по документа, при настъпването
на условията,посочени в него.
Банковата гаранция може да бъде условна и безусловна, като
условните гаранции по принцип са каузални, т.е. – тяхното валидно
възникване се обуславя от условията на главното задължение, докато при
безусловните гаранции, които са абстрактни едностранни сделки,
възраженията могат да се основават само на недействителност на самата
гаранция, на отлагателни, прекратителни модалитети в гаранцията, но не и на
възражения, свързани с главното задължение.
В случая е издадена банкова гаранция в полза на бенефициента
Община Бяла, с която „Интернешънъл Асет Банк“ АД се задължава
неотменяемо и безусловно да изплати на Община Бяла всяка сума, предявена
от Община Бяла, общият размер на която не надвишава 100 127,00 лв в срок от
3 /три/ работни дни след получаване на първо писмено поискване, съдържащо
декларация, че „СД Виана“ ООД гр. София в качеството си на партньор в
Обединение „Борово Еко“ не е изпълнил някое от договорните си задължения
във връзка с изпълнението на възложената от Община Бяла обществена
поръчка.
Така обективираното волеизявление на гаранта, във връзка с
изпълнението на задълженията му по мандантното правоотношение за
реализиране вземането на бенефициера, по недвусмислен начин сочи, че се
касае за безусловна банкова гаранция. При наличието на безусловна банкова
гаранция и при предявено писмено поискване за плащане – искане за
усвояване на банковата гаранция от Община Бяла с изх. № 1700-33 от
22.12.2015 г. и входящ номер в банката 299/23.12.2015 г., съгласно условията,
залегнали в банковата гаранция и в срока на нейната валидност - до
19.01.2017 г., извършеното в полза на общината плащане по банковата
гаранция в размер на 100 127,00 лв е с правно основание, но получената от
ответника сума с оглед на нищожността на Договор № Д-147/22.05.2015 г. за
възлагане на обществена поръчка следва да се приеме, че получената от
ответника сума е без основание. При липсата на обусловеност на процесната
банкова гаранция от валутното отношение и при валидност на банковата
гаранция, за банката се поражда задължение, което не е условно, за плащане
на сумата, независимо от съществуването – действителността на валутното
10
отношение, но не се поражда право на бенефициера да задържи платеното ако
не са настъпили условията за плащане по валутното правоотношение, каквато
фактическа обстановка е налице в конкретния казус.
Изложените съображения аргументират извода за наличие на
причинна връзка между намаляване имуществения патримониум на ищеца и
получената от ответника без основание сума в размер на 100 127,00 лв по
банкова гаранция, при което предявеният иск се явява основателен. Същият
обаче следва да бъде отхвърлен с оглед основателността на направеното
погасително възражение.
Приложима в случая е разпоредбата на т. 6 от Постановление №
1 от 28.05.1979 година на Пленума на Върховния съд, съобразно която когато е
получено нещо въз основа на договор, признат за нищожен като противен на
закона или правилата на морала или като заобикалящ закона, връщането на
даденото може да се иска поради начална липса на основание, като съобразно
т.7 от същото ППВС, в случаите на фактическия състав по чл. 55, ал. 1,
предл.1 З3Д, погасителната давност започва да тече от деня на получаването
на престацията, което становище е възприето и в мотивите на Тълкувателно
решение № 5 от 21.11.2019 г. пo тьлк. дело № 5/2017 година на OCГTK на
ВКС. B същите ясно се посочва, че задължението за връщане на дадено при
начална липса на основание, след като е безсрочно, може да cе иска от
кредитора веднага, т.е то възниква от момента на получаване на недължимото
и от този момент става изискуемо. Началото на изискуемостта е начало и на
погасителната давност на основание чл. 114, ал. 1 от ЗЗД.
Страните не спорят, а и с доклада по чл. 374 ГПК изрично е
посочено като права и обстоятелства, които се признават – усвояването на
30.12.2015 г. от страна на възложителя Община Бяла на учредената в нейна
полза банкова гаранция в размер на 100 127,00 лв, на която дата видно от
представеното дневно извлечение №118/30.12.2015 сметката й е заприходена.
Настоящата претенция на ищеца „СД Виана“ ООД гр. София е
заведена на 07.01.2021 година пред CГC, т.е. след като са минали повече от 5
години от изискуемостта на вземането, което се претендира /30.12.2015 г./.
Съдът намира за неоснователни наведените от ищцовата страна
възражения за това, че давността за претенцията му към момента на
заявяването й 07.01.2016 г. не е изтекла, тъй като скрокът следва да се зачита
11
до 19.01.2017 г., до която дата е срокът на учредената банкова гаранция и
всеки иск на изпълнителя „СД Виана“ ООД гр. София би бил отхвърлен като
преждевременно предявен. Както бе посочено по-горе в случаите на
фактическия състав по чл. 55, ал. 1, предл.1 З3Д, какъвто е настоящият
случай, погасителната давност започва да тече от деня на получаването на
престацията. Престацията е получена на 30.12.2015 г. и срокът изтича на
30.12.2020 г.
Зачитайки основателността на правопогасяващото възражение,
претенцията на ищеца се явява неоснователна. Като неоснователен следва да
бъде отхвърлен и акцесорният иск за присъждане на законна лихва, считано от
датата на предявяване на исковата молба.
С оглед изхода на спора, в тежест на ищцовата страна са
сторените в производството разноски, за които е представена справка по чл. 80
ГПК.
С разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК е предвидена възможността
да бъде намалено заплатеното от страната възнаграждение на адвокат в
случаите, когато то е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото. Съгласно задължителните указания на т. 3 от
Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 6.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, при
намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради
прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от
предвиденото в § 2 от Наредба № 1/9.07.2004 г. ограничение и е свободен да
намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален
размер. В конкретния случай, договореният и заплатен размер на адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на Община Бяла – 14 400,00
лева, е прекомерен като съгласно разпоредбите на чл. 9, ал. 3 във вр. с чл. 7 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, определения в наредбата минимален размер възлиза на
8 655,00 лева. Русенски Окръжен съд намира, че съобразявайки реализираната
от процесуалния представител на ответника по иска защита в производството
по делото, както и правната и фактическата сложност на спора, по който е
предоставена, заплатеното адвокатско възнаграждение следва да бъде
редуцирано до размер от 8 655,00 лева.
Водим от гореизложеното, Русенски окръжен съд
12
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „СД Виана“ ООД гр. София, ЕИК
*********, представлявано от В.Г.Т. – у. срещу Община Бяла, област Русе,
БУЛСТАТ: ********* иск за заплащане на сумата от 100 127,00 лв,
представляваща стойността на неправилно усвоена от Община Бяла банкова
гаранция, ведно със следващата се лихва за забава върху тази сума, считано от
датата на предявяването на иска до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „СД Виана“ ООД гр. София, ЕИК *********,
представлявано от В.Г.Т. – у. да заплати на Община Бяла, област Русе,
БУЛСТАТ: ********* направените в производството пред РОС разноски в
размер на 8 655,00 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр.
Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
13