№ 3796
гр. Варна, 04.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на трети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Елена Николова
при участието на секретаря А.ия Анг. Пенчева
като разгледа докладваното от Елена Николова Гражданско дело №
20223110107622 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен от ищеца Б. М. Т.-Т., като майка и
законен представител на детето В. И. Т., ЕГН: **********, родена на 02.03.2016 г. в
ОАЕ, Дубай, с адрес: гр.София, кв. Панчерево срещу ответника Община Варна, с
административен адрес: град Варна, бул. „Осми Приморски Полк" № 43, ЕИК
********* представлявано от Иван Портних - Кмет, иск с правно основание чл.49 от
ЗЗД, във вр. с чл.45 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
6000 (шест хиляди) лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди вследствие на лека телесна повреда, изразени в болка и страдание, уплаха,
постоянен страх и безпокойство, причинени от ухапване от бездомно улично куче, в
резултат на неизпълнение от страна на Община Варна на възложените й със закон
задължения по ограничаване и контрол на популацията на безстопанствените кучета,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.05.2022 г. - дата на увреждането
до окончателното изплащане на дължимата сума, и сумата от 92.05 лв. (деветдесет и
два лева и пет стотинки), представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, както следва: Две по 40.00 лева за преглед за издаване на
съдебно удостоверение, както и 12.05 лева за закупени от аптека за превързочни
материали, стерилни компреси. Претендира и съдебно-деловодни разноски.
В исковата молба ищцата чрез своята майка и законна представителка излага, че
В. И. Т. живее със семейството си в София. Детето посещава ДП 23 „Шарл Перо" от
учебната 2020/2021г. Спортува спортна гимнастика, във връзка с което на 29.05.2022 г.
пристига в град Варна за участие в спортно състезание "Купа Република България" по
спортна гимнастика. Детето много се вълнувало, че ще участва в състезанието. В града
се настанили в хотел и на 30.05.2022 г. сутринта семейството й - родителите й и
малкото й братче отишли да се разходят в Морската градина в град Варна. Разхождали
се по парковите алеи. Около 10.30 часа преди обед близо до ресторант „Хоризонт"
детето казало „че ще пишка" и се отделило от групата, като навлязло в тревните площи
в близост до алеята. Било на около 5-6 м метра от родителите си, когато неочаквано за
1
всички едно куче се нахвърлило на гърба на детето. За около 2-3 секунди кучето
ухапало три пъти детето. От ухапванията на безстопанственото куче на детето били
причинени следните увреждания В дясната хълбочно-седалищна област дълбоки,
червеникави ожулвания и повърхностни рани с неравни ръбове, с кръгловата форма,
подредени във вид на дъга в горната част на увреждането, с диаметър около 0,3см. В
долната част на увреждането две линейни ожулвания, успоредни едно на друго,
разположени на около 4см. и с размери около 5/0,3см. В лявата хълбочно-седалищна
област общо три дълбоки, червеникави ожулвания с неправилна форма, разположени
на около 5см едно от друго и с размери до 4/5 см. В лявата поясна област две
червеникави ожулвания с линейна форма и дължина по около 5 см.
Детето се разпищяло и паднало на замята. Нападението на кучето станало пред
очите на останалите членове на семейството. Бащата И. Л. Т. по най-бързия начин се
намесил, като пропъдил агресивното куче и спасил детето от по-нататъшни ухапвания.
Кучето, което нахапано детето, било високо около 60 см, едро, бяло с черно петно на
тялото и на главата си. Майката изпаднала в шок от случилото се. В. И. Т. продължила
да пищи и да плаче, а от раните й течало кръв. Малкото й братче също се разплакало.
Събрали се хора. Приближил се и продавачът Х. В., тел. ********** от намиращия се в
близост щанд за сокове и сладолед. Щандът бил на кръстовището до ресторанта и
Въгларов непосредствено възприел случилото се. Поставили мокри кърпи върху
раните като се опитали да спрат кръвта и започнали да успокояват детето. Бащата се
обадил на телефон 112, от където им казали, да се обадят в полицията. Обадили се в
Първо районно управление, а после и във Второ районно управление при ОД МВР-
Варна.
Междувременно на местопроизшествието се приближил патрул от Общинска
полиция - Варна, и се обадили на бърза помощ. Пристигнала линейка, с която отвели
детето до Спешно отделение при „МБАЛ-Света Анна Варна" АД, където й била
оказана медицинска помощ. През цялото време В. И. Т. плачела от болка и страх.
Раната била обработена, а в инфекциозно отделение на болничното заведение на детето
била поставена ваксина против тетанус и бяс, а впоследствие били предписани още пет
дози от ваксината за бяс, които трябвало да се поставят в София. Докато пътували с
линейката по телефона на бащата се обадил мъж с телефонен номер **********, който
се представил за служител на приюта и поискал да му опишат кучето. После пак му се
обадили и казали, че не са успели да заловят агресивното животно.
По-късно същия ден И. Л. Т. се върнал в парка и намерил въпросното куче и пак
се е обадил на полицията и на приюта, откъдето му казали, че нямат кола на
разположение. Направил снимки на кучето.
На следващия ден детето било освидетелствано в Съдебна медицина. След това
семейството се прибрало в гр. София, но детето не се успокоило и това наложило да се
обърнат за професионална помощ към психолог Александрина Караиванова. При
посещението психологът констатирал промяна в детето, описвайки я с думите: "Стори
ми се тревожна и по-тиха от обикновено, затворена в себе си, много уплашена и
отказваща да играе с другите деца. Наблюдава се цялостна промяна в поведението на
В. -започнала е да гризе ноктите си, да развива стереотипии и тикове. Семейството
сподели с мен, че детето изпитва затруднения да заспива нощем, а когато това се
случи - сънува кошмари. Всичко изброено до тук, показва симптоматика на пост-
травматично стресово разстройство. "
Случаят се отразил крайно неблагоприятно не само върху физическото здраве на
2
шестгодишното дете, но и върху психиката му. В. И. Т. се затворила, ограничила
контактите с други деца, била напрегната и нервна, имала проблеми със съня.
Наложило се детето да посещава психолог за преодоляване на причинения й стрес. И
сега след инцидента все още В. И. Т. има затруднения в социалното функциониране.
До този момент детето е спяло само, вече не желае да спи, трудно заспива. В следствие
на инцидента детето станало напрегнато и тревожно, не спи добре и сънува кошмари,
започнало да се страхува от кучета, при положение, че преди това имало положително
отношение към тези животни. В цялост след инцидента животът му се променил в
отрицателна посока.
Излага още, че безстопанствените кучета са под надзора на Община Варна,
според разпоредбите на ЗЗЖ, като последната е длъжна да предприеме мерки за
предотвратяване на агресивното поведение на същите. Счита, че поради неполагане на
грижи в тази насока, отговорност за увреждането следва да носи ответника - Община
Варна. Излага доводи по същество.
В постъпилия в срока по чл.131 от ГПК отговор на исковата молба
ответникът оспорва предявения иск по основание и размер. Твърди, че за да е
налице отговорност на Община Варна по смисъла на чл.49 от ЗЗД, е необходимо да се
докаже по безспорен начин виновното действие или бездействие на общината,
представляващо нарушение по тази разпоредба. Счита, че от изложеното в исковата
молба става ясно, че са настъпили вреди вследствие на ухапване от куче. Счита
изложеното за необосновано, тъй като тежест на доказване на ищеца е да установи
произхода на нападналото го куче. Това се налага от дадените алтернативи в Закона за
защита на животните, с които е възможно безстопанствено животно да е оставено под
надзор на организациите за защита на животните или други лица, които са подписали
декларация за спазване определени изисквания, както е регламентирано в чл.47, ал.3,
изр.2 от същия. Сочи, че липсата на каишка, както и предположения на хора, които са
свидетели на случилото се, не са признаци, които да дават основание описаното куче
да се счита за безстопанствено.
Твърди, че "Общински приют за безстопанствени кучета"- с. Каменар
осъществява дейност по изпълнение на мерките, заложени в „Програма за овладяване
популацията на безстопанствените кучета". Чрез прилагане на комплекс от мерки от
горепосочената програма, Община Варна цели да установи контрол и постепенно да
намали броя на безстопанствените кучета. Правилника за вътрешен ред и организация
на работа на Общински приют за безстопанствени кучета е издаден на основание
чл.127 от Наредба 41/10.12.2008 г. за изискванията към обектите, в които се отглеждат,
развъждат и/или предлагат домашни любимци с цел търговия, към пансиони и приюти
за животни. Горепосоченият правилник е в съответствие с разпоредбите на Закона за
защита на животните и Наредбата за обществения ред на Община Варна. В
горепосочените нормативни актове са описани основните правомощия на
административния орган във връзка с улавянето, осиновяването и грижата за
безстопанствените животни. Основно задължение на общинския орган е при сигнали
от граждани и организации, за болни, наранени животни, както и такива проявяващи
агресивно поведение, което представлява непосредствена опасност за живота и
здравето на хората и/или други животни, постъпили в „Общински приют за
безстопанствени кучета" /ОПБК/ по чл. 3, т.А от Правилника за вътрешния ред на
работа в ОПБК" и да се обработват с приоритет.
Твърди, че от изложеното в исковата молба, не се установява дали
административният орган е бил сезиран за посочения инцидент от ищеца. По този
3
начин счита, че дори и да се приеме, че процесното куче е безстопанствено, то
административният орган няма как да предприеме каквото и да било по отношение на
същото, тъй като до момента не е имало данни за такова събитие. Моментът, в който
може да се предприемат мерки или защита, е едва след депозиране на искова молба и
съответно ангажиране на доказателства, което ограничавало защитата на ответника.
Действията по подобни сигнали, както и действията спрямо безстопанствените кучета
на територията на Община Варна, предприемани ежедневно от служителите на ОПБК
са в съответствието с нормативните изисквания. Съгласно посочените и от ищцата
задължения на приюта по смисъла на ЗЗЖ, постъпилите в същия безстопанствени
животни се кастрират, обезпаразитяват, маркират и ваксинират срещу бяс. След
престой в Общински приют - с. Каменар, кучетата се предоставят за осиновяване или
се връщат, точно какъвто е редът, визиран в чл. 47 и чл. 48 от Закона за защита на
животните. Счита, че не е налице причинно-следствена връзка между визираното
бездействие по отношение на агресивно куче, собственост или поднадзорно на Община
Варна от една страна, и документираните от здравните органи травматични
увреждания на здравето на ищцата, от друга страна. Излага, че в тежест на доказване на
ищеца, съобразно правилата, визирани в чл. 154, ал. 1 от ГПК, е да установи, в
условията на пълно и главно доказване, извършеното от Община Варна неправомерно
деяние, в резултат на което на лицето са причинени вреди от посочения вид и размер.С
оглед на гореизложеното моли съдът да отхвърли изцяло иска. Моли, за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в полза на Община Варна.
В случай на алтернативност моли, значително да бъде намален размерът на иска
за претендираните неимуществени вреди в размер на 6000 лв., съобразно правилата
визирани в чл.52 от ЗЗД и в съответствие с преобладаващата за подобни случаи
съдебна практика. Счита размерът на претендираните вреди за прекомерно завишен.
Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в
съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна
следното:
Съгласно представеното удостоверение за раждане на детето В. И. Т., ЕГН
********** нейни родители са Б. М. Т. – Т., родена на 22.11.1981 г. и И. Л. Т., ЕГН
**********.
Видно от фиш за спешна медицинска помощ №22926/30.09.2022 г., 10:37 часа от
Център за спешна медицинска помощ, филиал Варна на пациента В. Т. е изпратена
линейка на адрес: р-т Хоризонт, като пациентката е взета в 11:00 часа с оплаквания за
ухапване от улично куче по краката, като са установени белези от ухапване в областта
на двата глутеуса с елипси и оток, липсва кървене. (л. 8). Пациентът е откаран в
Спешно отделение на МБАЛ Света Анна– Варна АД, където е постъпила в 11:10 часа,
прегледана е и й е поставена ваксина за тетанус. Изписана е на 30.05.2022 г. в 11:20
часа. Видно от Амбулаторен лист №000526/30.05.2022 г., издаден от д-р Татяна
Добрева, при снета анамнеза на пациента В. И. Т. за ухапване от бездомно куче е
поставена първа ваксина против бяс, след констатирани при прегледа „наколко
прободни и прорезни рани по повърхноста на двете бедра (л.6). Издадено е
4
предписание от д-р Добрева за поставяне на още пет дози ваксина против бяс с амб.
№524/30.05.2022 г.
Представено е Медицинско удостоверение №490/2022 г., издадено от Съдебна
медицина към МБАЛ Св. Анна-Варна АД, от което се установява, че на 31.05.2022 г.,
при преглед на В. И. Т., ЕГН ********** са установени следните травматични
увреждания: В дясната хълбочно-седалищна област дълбоки, червеникави ожулвания и
повърхностни рани с неравни ръбове, с кръгловата форма, подредени във вид на дъга в
горната част на увреждането, с диаметър около 0,3см. В долната част на увреждането
две линейни ожулвания, успоредни едно на друго, разположени на около 4см. и с
размери около 5/0,3 см. В лявата хълбочно-седалищна област общо три дълбоки,
червеникави ожулвания с неправилна форма, разположени на около 5см. едно от друго
и с размери до 4/5 см. В лявата поясна област две червеникави ожулвания с линейна
форма и дължина по около 5 см., които наранявания отговорят на ухапване от куче в
посоченото от пациента време – 30.05.2022 г. към 10:30 часа.
Представено е психологическо становище от Александрина Иванова към ДГ 123
„Шарл Перо” от 09.06.2022 г.
Представени са касови бонове за превързочни материали на обща стойност от
12,05 лв. и касов бон за преглед от д-р Татяна Добрева на стойност 40,00 лв.
От изслушаните показания на свидетеля И. Л. Т. – бащата на детето В. Т., се
установява, че на 29.05.2022 г. пристигнали със съпругата му и двете деца за
състезание по спортна гимнастика на голямото дете В., която била на шест години и
половина. На 30.05.2022 г. сутринта отишли на разходка в Морската градина, около
10.30 часа сутринта били на двете алеи до ресторант Хоризонт и си поръчали сокчета и
лакомства за децата. Тогава В. отишла по малка нужда в храстите, само на няколко
метра от родителите си. Само след няколко секунди изпищяла, изревала и тогава баща
й видял едно улично куче да я хапе по гърба и дупето. Прогонил кучето. Детето било
ухапано три пъти, един път на кръста и два пъти на всяка буза на дупето. Дъщеря му
лежала на тревата, течала кръв от раните, не можела да мърда, била се свила на земята,
крещяла и плачела. Имало рани, кръв, дупки от зъбите на кучето. Обадил се на телефон
112 за линейка, от където казали, че ще изпратят линейка и полицейски екип. Човекът,
който продава соковете донесъл кана с вода, с която измили раните на детето, като
споделил, че там имало бездомни кучета, които и друг път са нападали. Линейката,
пристигнала и на място докторът оказал първа помощ и ги закарали в болница. Там
промили раните, поставили ваксина против тетанус и ги изпратили при детски лекар за
ваксина против бяс, с препоръка да сложат още пет ваксини. Дъщеря му през цялото
време била травмирана. На следващия ден отишли в Съдебна медицина, с което
приключило състезанието и ваканцията им. В. не могла да вземе участие, а всички
възлагали големи надежди на това състезание. Прибрали се в София. Детето било
5
афектирано. Наложило се да посещава психолог първо в детската градина, после в
училище, а до тогова не се е налагало да посещават такъв. В. Т. не искала да спи,
можела да спи само с възрастен, започнала да пелтечи, развила страх от кучета,
какъвто до инцидента нямала. Учителите в детската градина също забелязали
промяната в детето. Поради развития страх, не посещават домове, в които се отглеждат
домашни любимци.
Кучето било бездомно, бяло с черно петно на гърба, с марка на ухото, било без
нашийник, без намордник, излязло от храстите, било мръсно. След самото ухапване и
след като уведомил тел. 112 и полицията, получил обаждане от приюта за кучета, от
където казали, че са изпратили на място човек да прибере кучето. Провел още няколко
разговора с човека от приюта по телефона, който му казал, че не е намерил кучето.
Вечерта свидетелят се върнал в Морската градина и видял кучето на съседната поляна
до ресторант Хоризонт. Обадил се по телефона и им казал, че кучето е там, но от
приюта отговорили, че в момента нямат патрул на разположение. След два дни
получил уверение, че кучето е прибрано. Господинът, който продавал сокове, също им
потвърдил, че това куче живее в района и това може да е причината да нападне.
По делото са изслушани и показанията на свидетеля А. А. С., без дела и родство
със страните, от които се установява, че същият е присъствал на инцидента с И. Т.,
защото се разхождали заедно със семействата си в Морската градина, тъй като В. и
неговата дъщеря тренират заедно и били във Варна за състезанието. На 30.05.2022 г.
имали свободен ден. Разхождали се, отишли към надуваемите замъци, след ресторант
„Хоризонт". Взели фрешове от ъгъла. В. казала: „Тати, пиша ми се" и отишла настрани.
Едно куче я нападнало, баща й се затичал натам, кучето вече я било нахапало. Човекът
от фреша им помогнал да измият раните. Казал им, че се било случвало това куче и
друг път да напада хода. Кучето било бездомно, кастрирано, с марка. И. се обадил на
тел. 112, дошла линейка. Свидетелят останал със съпругата на И.. В. била уплашена,
ревяла, заеквала. Наложило се да посещават психолог и логопед. Не успяла да отиде на
състезанието, защото цялата била нахапана отзад, имала следи от ухапване. Още се
стресира, когато види животни.
От така изложената фактическа обстановка, в съответствие с приложимите
към спора правни норми, съдът стигна до следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл.49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице
някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа. За да намери проявление предвидената в чл.49 от ЗЗД
гаранционно – обезпечителна отговорност на ответника, която е безвиновна по своя
характер, следва да се установи, че вредите са причинени от лица, на които последният
е възложил определена работа, при или по повод нейното изпълнение. Същевременно
трябва да са налице и общите предпоставки, обуславящи ангажирането на деликтната
отговорност, съгласно чл.45 от ЗЗД, а именно: действие или бездействие на
съответното физическо лице, натоварено с извършването на определена работа; вреда;
противоправност на извършените действия; причинна връзка между деянието и
6
настъпилото увреждане. Съгласно Решение № 643/24.08.2009год. по гр.д. № 2005/2008
год. на ВКС при защита по реда на чл.49 от ЗЗД вината на преките извършители се
презюмира и в тежест на ответника е да установи, че липсва такава. Обезщетение се
дължи за всички вреди – имуществени и неимуществени, явяващи се пряка и
непосредствена последица от увреждането.
В производството по делото безспорно се установи наведената с исковата молба
фактическа обстановка, а именно че при разходка в Морската градина, гр. Варна, в
близост до ресторант Хоризонт ищцата В. И. Т. е нахапана от улично куче, като са й
причинени следните травматични увреждания: В дясната хълбочно-седалищна област
дълбоки, червеникави ожулвания и повърхностни рани с неравни ръбове, с кръгловата
форма, подредени във вид на дъга в горната част на увреждането, с диаметър около
0,3см. В долната част на увреждането две линейни ожулвания, успоредни едно на
друго, разположени на около 4см. и с размери около 5/0,3 см. В лявата хълбочно-
седалищна област общо три дълбоки, червеникави ожулвания с неправилна форма,
разположени на около 5см. едно от друго и с размери до 4/5 см. В лявата поясна област
две червеникави ожулвания с линейна форма и дължина по около 5 см. Вследствие на
нападението и ухапванията ищцата е претърпяла болки и страдания, изразяващи се във
физическа болка в областта на ухапванията, продължила до две седмици, пелтечене,
безсъние, страх от животни, социална изолация, наложило се е да посещава психолог и
логопед.
По делото безспорно се установи и че животното нанесло травматичните
увреждания на ищцата е бездомно куче, тъй като е имало маркировка на ухото, каквато
съгласно 47, ал.6 от Закона за защита на животните се поставя на кучетата, за които не
се явят лица по ал. 2 на същия член, като маркировката представлява татуиран на
едното ухо идентификационен номер или електронен чип и V-образно купиране на
другото ухо или друга видима ушна маркировка, каквато именно описват свидетелите.
Съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 3, изр. 2 ЗЗЖ и чл. 50, т.2 от ЗЗЖ кучетата
са под надзора и грижите на общините, организациите за защита на животните или
други лица, които са подписали декларация за спазване изискванията на чл. 49 и 50 от
ЗЗЖ. В разпоредбата на чл. 49 от ЗЗЖ е посочено, че отговорните за надзора и грижата
лица, организациите за защита на животните или общините обезпаразитяват на три
месеца и реваксинират срещу бяс върнатите по места животни по чл. 47, ал. 3 от ЗЗЖ.
Съгласно чл. 50, т.1 от ЗЗЖ организациите и лицата по чл. 49 са длъжни да вземат
мерки за предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора или животни.
Съгласно чл.50, т.2 от ЗЗЖ тези организации са длъжни и да заверяват ежегодно
паспорта на кучето в съответната общинска администрация за извършените
обезпаразитявания и ваксинации.
По делото не се наведоха твърдения, нито се представиха доказателства от
7
ответника, че въпросното куче е под надзора на обществена организация, респ. на
други лица, подписали декларация-съгласие да носят отговорност за него, по смисъла
на чл. 49 от ЗЗЖ, поради което следва да се приеме, че на общо основание отговорна за
въпросното куче е била Община Варна. Освен това, видно от свидетелските показания
на свидетеля Т., същият е потърсен да опише кучето именно от Общинския приют, от
където няколко дни по-късно са го уверили, че кучето е заловено.
Чрез взетите от Община Варна мерки следва да се гарантира безопасното
поведение на безстопанствените кучета спрямо хората, независимо от вида на тези
мерки (дали чрез настаняване в приют или чрез връщане по места), което е задължение
на общината, респ. организациите и лицата по чл. 49 от ЗЗЖ. От представените от
ответника доказателства не се установява при условията на пълно и главно доказване
изпълнението на задълженията по чл. 40, 41, 47 и 48, 49 и 50 ЗЗЖ, нито предприемането
на конкретни действия по изпълнението на мерките и извършването на действия по
установяване и контрол на безстопанствените върнати и осиновени кучета. По делото
не се установява, че в рамките на общото си задължение да полага грижа за опазване
живота и здравето на гражданите общината е положила дължимата грижа в изпълнение
на задълженията си да организира улавянето и изолирането на скитащи кучета -
взетите мерки не са достатъчни или не са изпълнени надлежно. Макар Общината да е
приела Наредбата за обществения ред на Община Варна и Правилник за вътрешен ред
и организация на работа на Общински приют за безстопанствени кучета, както и
Програма за овладяване на популацията на безстопанствените кучета, то липсват данни
адекватно да са приложени нужните мерки, доколкото в града има останали агресивни
кучета, осъществяващи безпричинни нападения над граждани, причинявайки им
телесни увреждания и психически стрес. Общината е в неизпълнение на своето
задължение чрез своите служители да осигурява безпрепятствено придвижване на хора
по улиците и парковите зони на общината, незаплашвани от агресивни бездомни
кучета, поради което е установен фактическият състав, обуславящ възникването на
обезпечително-гаранционната отговорност на ответната община за противоправното
бездействие на нейни служители - по реда на чл.49 от ЗЗД.
Като взе предвид гореизложеното, съдът счита, че са налице предпоставките на
цитираната разпоредба за ангажиране отговорността на Община Варна: а/ налице е
противоправно поведение /бездействие/ от страна на служители на общината,
изразяващо се в неизвършване на необходимите действия за предотвратяване
агресивно поведение на бездомните кучета към хора или животни, за настаняване на
безстопанствените животни в приюти и осъществяване на надзор и грижи за върнатите
по места след маркиране животни, които задължения произтичат от разпоредбите на
чл.50, т.2, вр.чл.49, чл.40,ал.1 и 2, чл.41,ал.1-3, чл.47,ал.1 и 3 и чл.48 от Закона за
защита на животните, както и от пар.5 от ПЗР на ЗЗЖ; б/ причиняване на
неимуществени вреди на ищцата, изразяващи се в претърпени болки и страдания
8
заради настъпилото в резултат на нападението на бездомното животно ухапване по
гърба и двата глутеуса; в/ налице е причинна връзка между неимуществените вреди и
противоправното поведение на общински служители, на които е било възложено
изпълнение на задълженията, произтичащи от цитираните по-горе разпоредби от
Закона за защита на животните.
В хода на делото се установи, че ищцата е претърпяла болки и страдания в
резултат от причинените оток, кръвонасядане, разкъсно контузна рана и охлузвания от
ухапването от куче в областта на двата глутеуса. Оздравителният период при
посочените травматични увреждания е в рамките на около две седмици. Настъпилият
инцидент е дал отражение и на психическото състояние на ищцата – изживяла е силна
физическа болка, психически стрес, като все още изпитва страх от животни.
Размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя
от съда по справедливост на основание чл. 52 от ЗЗД. Понятието "справедливост"
съгласно ППВС № 4/64 г. не е абстрактно понятие, поради което не предпоставя
хипотетичен размер на дължимото в хипотезата на неимуществени вреди, причинени
от деликт, обезщетение, а всякога е свързано с преценката на определени конкретно
съществуващи обстоятелства, както с общественото разбиране на определени
съществуващи обстоятелства. Размерът на обезщетението за претърпените от деликт
морални вреди трябва да е съразмерен с техния действителен размер, който е
обусловен както от характера, продължителността и интензитета на конкретното
неблагоприятно въздействие върху личността на пострадалия, така и от
икономическата ситуация в страната към момента на увреждането и установената в
тази насока съдебна практика. Предвид степента на търпените негативни емоции,
техния интензитет, както и периода на възстановяване и обстоятелството, че са налице
остатъчни проявления от преживяното у ищцата и все още актуален страх, свързан със
случилото се, съдът намира за справедлив спрямо преживените от нея неимуществени
вреди размер на обезщетение в размер на 5000лв. В останалата част, до претендирания
размер от 6000 лв. искът следва да бъде отхвърлен.
По иска за имуществени вреди съдът намира същия за доказан само за размера
от 12,05 лв., представялаващи закупени медикаменти за лечение на раните от
ухапвания, и сумата за 40,00 лв. – заплатена такса за преглед от д-р Татяна Добрева. За
сумата от 40,00 лв. за преглед от лекар по съдебна-медицина искът се явява
неоснователен, тъй като нито е налице причинно-следствена връзка между така
извършения разход, доколкото същият не е бил необходим нито за установяване на
травматичните увреждания на ищцата, нито за тяхното лечение, а освен това за
извършването му не са представени доказателства.
Вземането за лихва, релевирано с иска по чл. 86 от ЗЗД, има акцесорен характер,
като за основателността му следва да се установи наличието на главен дълг, а на
9
основание чл.84, ал.3 ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се
смята в забава от датата, на която е осъществено непозволеното увреждане, за което
носи отговорност – 30.05.2022г.
Ето защо, предявеният иск с правно осн. чл. 86 ЗЗД се явява основателен и
следва да бъде уважен.
С оглед изхода на спора, ответникът следва да заплати на ищцата направените
по делото разноски, съразмерно с уважената част от иска. От ищеца са представени
доказателства за напарвени разноски в общ размер на 1134,68 лв., от които 900,00 лв. за
адв. Възнаграждение и 234,68 лв. - за внесена държавна такса. От тях съобразно с
уважената част от иска следва да бъде присъдена сумата от 940,97лв.
По изложените съображения съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Варна, Булстат *********, представлявана от Иван Портних
– Кмет ДА ЗАПЛАТИ на Б. М. Т.-Т., като майка и законен представител на детето В.
И. Т., ЕГН: **********, родена на 02.03.2016 г. в ОАЕ, Дубай, с адрес: гр.София, кв.
Панчерево сумата от 5 000 (пет хиляди) лева, представляваща обезщетение за
причинените ѝ неимуществени вследствие на лека телесна повреда, изразени в болка и
страдание, уплаха, постоянен страх и безпокойство, причинени от ухапване от
бездомно улично куче, в резултат на неизпълнение от страна на Община Варна на
възложените й със закон задължения по ограничаване и контрол на популацията на
безстопанствените кучета, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
30.05.2022 г. - дата на увреждането до окончателното изплащане на дължимата сума, за
сумата от 40,00 (четиридесет) лв. за извършен преглед и ваксинация от д-р Татяна
Добрева и сумата от 12.05 лв. (дванадесет и два лева и пет стотинки),
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за закупени от
аптека за превързочни материали, стерилни компреси, ведно със законната лихва,
считано от 04.06.2022 г. до окончателното изплащане на дължимата сума, на осн. чл.
49, във вр. с чл. 45 от ЗЗД, във вр. с чл. 50, т.2 от ЗЗЖ, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над сумата от 5000,00 лв., представляващи неимуществени вреди до
предявените 6000,00 (шест хиляди) лв., както и за сумата от 40.00 ) лева за издаване
на съдебно удостоверение, и за сумата от, ведно със законната лихва от датата на
увреждането до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Община Варна, Булстат *********, представлявана от Иван Портних
– Кмет ДА ЗАПЛАТИ на Б. М. Т.-Т., като майка и законен представител на детето В.
И. Т., ЕГН: **********, родена на 02.03.2016 г. в ОАЕ, Дубай, с адрес: гр.София, кв.
10
Панчерево сумата от 940,97 лв. (деветстотин и четиридесет лева и деветдесет и
седем стотинки), представляваща стойността на направените съдебно-деловодни
разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му пред Варненския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
11