Р Е Ш Е Н И
Е
№ / 18.07.2016 г. гр.Провадия
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Провадийскияткият
районен съд II състав
На
тридесети юни две хиляди и шестнадесета година
В
открито съдебно заседание в състав:
Районен съдия: Елена Стоилова
при
секретар Н.С.
Като
разгледа докладваното от съдията Е.Стоилова
гражданско
дело № 337 по описа за 2016 г.
И
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 4 във вр. с чл. 8 т. 1
от Закона за защита срещу домашното насилие (ЗЗДН).
Делото е образувано въз основа на
молба, подадена от С.М.А., ЕГН ********** с адрес *** срещу А.М.А. с ЕГН **********,
с която се иска издаване на заповед за защита и налагане на мерки по чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН.
В молбата се излагат твърдения, че А. и А. живеели на
семейни начала от 4 години, имали две деца, едното от които било на 3 години, а
другото на 1 година. В началото на април 2016г. А. и А. се разделили, като А.
се върнала да живее при родителите си в с.******. Твърди се, че на 19.04.2016г.
А. се обадил по телефона и заплашил А., че ще я бия, ще вземе децата им и ще
изгори къщата, където живеела. За случая А. ***. Молителката иска спрямо А. да бъдат наложени мерки за
защита по чл.5, ал.1,т.3 ЗЗаДН.
В проведените по
делото открити съдебни заседания, молителката се е явявала лично, като заявява,
че поддържа молбата за защита. Ответникът, редовно уведомен, не се явява в
съдебното заседание, не изпраща представител.
След съвкупна преценка
на доводите на молителката, на приложените към молбата и събрани по искане на
страните писмени и гласни доказателства, и като съобрази разпоредбите на
закона, Провадийският районен съд намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Молбата за защита е с правно основание чл.
8, т. 1 във вр. с чл. 4, ал. 1 във вр. с чл.
5, ал. 1 от ЗЗаДН. Същата отговаря на формалните изисквания на чл. 9 от ЗЗДН за редовност, като при проверката й за допустимост съдът взе предвиди
следното:
В чл. 3 от ЗЗДН е
очертан кръга на лицата, които са легитимирани да искат защита по предвидения в
закона ред, а в чл. 10 от него е регламентиран едномесечен срок за подаването
на молбата, считано от извършване на деянието. В случая не се спори, че
страните са живели на съпружески начала, като дата на процесния акт на
извършено домашно насилие е посочен 19.04.2016г., а молбата е депозирана на 21.04.2016г.,
поради което съдът намира, че молбата е подадена в срок от легитимирано да
търси защита по този ред лице, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество молбата е
основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.2 ал.1 от ЗЗДН легалното
определение за домашно насилие срещу лице е: всеки акт на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните
права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или
са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.
В настоящия случай е налице подадена декларация по чл.
9 ал. 3 от ЗЗДН, която съобразно изричната уредба на закона е самостоятелно и
годно доказателство във връзка с наведените от молителката твърдения (арг.
чл.13 ал.3 от ЗЗДН). Декларацията се ползва с презумптивна доказателствена
стойност, относно истинността на твърденията в молбата за осъществени действия
от страна на посочените в нея извършители, съставляващи която и да било от
проявните форми на домашно насилие.
Видно от подадената от А. декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН срещу нея било извършено психическо насилие от А.А. на 19.04.2016г.,
когато той й се обадил по телефона и я заплашил, че ще вземе общите им деца, ще
ги бие и ще изгори къщата, в която живеели в с.******.
Видно от справка от РУ на МВР гр.Провадия, на
19.04.2016г. на тел.112 е получен сигнал от С.А. срещу А. А.,
в който тя се оплаквала, че той я заплашил, че ще вземе двете им общи деца.
Видно от обясненията на А. дадени в съдебно заседание
тя и А. живеели заедно 4 години в с.Ивански имали 2 деца едното било на 3
години, а другото на 1 година. През м.април 2016г. А. и А. се скарали, като А.
заедно с децата напуснала съвместното им жилище и отишла да живее при родителите
си в с.******, на 19.04.2016г. А. й се обадил по телефона и я заплашил, че ще
вземе децата и ще изгори къщата, тогава А. се обадила на тел.112 и съобщила за
случилото се.
След анализ на събраните по делото доказателства съдът
намира, че спрямо молителката А. е извършен акт на домашно насилие от А. на 19.04.2016г.,
когато А. й се обадил по телефона и я заплашил, че ще вземе децата, ще им
нанесе побой и ще изгори къщата, в която живеят. Гореизложеното води до извода,
че подадената молба за защита е основателна, като на молителката следва да бъде
предоставена защита от извършения акт на домашно насилие, посредством налагане
спрямо А. на поисканата мярка по чл.5, ал.1,т.3 от ЗЗДН. Съдът счита, че оптимален
срок за налагане на исканата мярка е 6 месеца и той би постигнал целите на тази
мярка, още повече, че А. не живее заедно с А. и децата им и така наложените мярка,
не би накърнила съществено личните, вещни права на ответника и отношенията му с
децата. Тъй като налагането на парична глоба е обусловено от основателността на
молбата за защита и е винаги кумулативно, съобразно чл. 5 ал. 4 ЗЗДН, на
ответника следва да бъде наложена и такава санкция. Съдът не разполага с
доказателства за доходите и имущественото състояние на последния, поради което
преценя, че подходящия размер на глобата би бил минималния такъв – 200 лева.
На основание
чл.11 ал.2 от ЗЗДН и чл. 3 ТДТССГПК, и предвид изхода на делото, в тежест на
ответника по молбата следва да се възложи задължението за заплащане на
дължимата държавна такса в размер на 80 лева. Предвид липсата на направено от
правоимащата страна - молител искане за присъждане на разноски и списък по чл.
80 ГПК, съдът не дължи произнасяне в този смисъл.
Мотивиран от горното и на основание чл. 15 във вр. с
чл.5, ал.1, т.1 и ал. 4 от Закона за защита от домашното насилие, Провадийският
районен съд
Р Е
Ш И :
НАЛАГА МЕРКИ ЗА ЗАЩИТА на С.М.А., ЕГН ********** с адрес *** от осъщественото
спрямо нея домашно насилие от А.М.А. с ЕГН **********, с адрес ***, с когото молителката
е била във фактическо съпружеско съжителство, като:
ЗАБРАНЯВА на А.М.А. с ЕГН ********** да се доближава на по-малко
от 50 м. разстояние до С.М.А., ЕГН ********** и до жилището, в което пребивава
тя в с.******, общ.Провадия за срок от 6
месеца считано от издаване на заповедта за защита.
НАЛАГА ГЛОБА
на основание чл. 5 ал. 4 ЗЗДН на А.М.А. с ЕГН **********, с адрес *** в размер
на 200 лв. (двеста лева), платима по
сметката на ПРС в двуседмичен срок от влизане в сила на съдебното решение.
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА. Заповедта подлежи на
незабавно изпълнение. Указва на полицейските
органи да следят за изпълнението на заповедта. Предупреждава А.М.А. с ЕГН **********, с адрес ***, че при
неизпълнение на заповедта за защита, полицейският орган, констатирал
неизпълнението, задържа нарушителя и уведомява органите на прокуратурата.
ОСЪЖДА А.М.А.
с ЕГН **********, с адрес *** да заплати по сметка на Провадийският районен съд
сумата от 80 (осемдесет) лева,
представляващи сторените по делото такси и разноски.
Преписи от
настоящото решение и от издадената заповед да се връчат на страните, като в
изпълнение на чл. 16 ал. 3 от ЗЗДН да се изпратят служебно и на РУП Провадия.
Решението
подлежи на обжалване пред варненски окръжен съд в седемдневен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:.......................