№ 311
гр. гр.Велинград, 10.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, IV - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА
при участието на секретаря ЦВЕТАНА Й. КОЦЕВА
като разгледа докладваното от МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА Гражданско
дело № 20255210100554 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по искова молба вх. №
3718/22.05.2025 г., подадена от Х. К. Б. с ЕГН **********, с адрес: гр.
Велинград, ул. „Димитър Масларов“ № 24, с която е предявен отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК, за сумата, както следва:
главница в размер на 6 136,30 лв., ведно със законна лихва върху тази сума в
размер на 7 928,16 лв. за периода 15.02.2013г. - 13.03.2025г.; главница в размер
на 850,59 лв. със законна лихва в размер на 999,51 лв. за периода от 11.04.2014
г. 13.03.2025 г., 4 715,81 лв. (мораторни лихви, обезщетения и др.); 300 лв.
разноски и 2 025,69 лв. такси по ТТРЗЧСИ по изпълнително дело №
20258880400209 по описа на ЧСИ Георги Захариев, с район на действие ПОС.
Ищецът твърди, че с молба с вх. № 16178/28.08.2013г. „Райфайзенбанк"
АД е образувала изпълнително дело № 1025/ 2013г. на ЧСИ Мария Цачева въз
основа на издадения изпълнителен лист по ч. гр. д. № 162/ 2013г. на PC
Велинград за сумите : главница в размер на 6 136,30 лв., заедно със законна
лихва за забава от 15.02.2013г. до изплащането на вземането; изискуема
редовна лихва в размер на 1854,99 лв. (за периода 05.09.2010г. - 05.12.2012г.),
изискуема наказателна лихва в размер на 769,46 лв. (за периода 05.10.2010г. до
14.02.2013г.), изискуема лихва по чл. 6.2 във вр. с чл. 3.3 и чл. 3.4 от Анекс №
1/ 30.06.2009г. в размер на 637,35 лв. (за периода 05.11.2008г. до 29.06.2009г.),
187,96 лв. държавна такса и 421,00 - юрисконсултско възнаграждение. Излага,
че производството по ч. гр. д. № 162/ 2013г. на Велинградския районен съд се
е развило по чл. 417 от ГПК. Издадени са заповед за изпълнение по чл. 417 от
ГПК въз основа на документ по чл. 417, т.2 - извлечение от счетоводните
книги на банката и договор за банков кредит от 08.05.2007г. с приложен към
1
него Анекс № 1/ 30.06.2009г. и изпълнителен лист по чл. 418, ал.2 от ГПК.
Срещу заповедта за изпълнение няма подадено възражение и не е образувано
производство по чл. 422 от ГПК - установителен иск за вземането. Сочи, че по
делото са осъществявани изпълнителни действия - запори на банкови сметки и
трудово възнаграждение, възбрани на имоти и др., като последното
изпълнително действие по изп. дело № 1025/ 2013г. е запор на МПС, наложен
на 18.12.2013г. Въз основа на молба с вх. № 10504/ 20.07.2015г. е
конституиран като взискател по делото „ЕОС Матрикс" ЕООД, в качеството
му на цесионер по договор за продажба и прехвърляне на вземания с
„Райфайзенбанк" АД от 24.03.2015г., към който е приложена таблица на
прехвърлените вземания, сред които под № 157 фигурира процесния дълг на
Х. К. Б.. Твърди, че изпълнителното производство е прекратено на основание
чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК поради перемпция, за което е издадено постановление
на ЧСИ от 22.05.2023 г.. Постановлението е надлежно връчено на взискателя
„ЕОС МАТРИКС" ЕООД на 31.05.2023г., видно от щемпела за получаване на
съобщението.
Излага, че с молба с вх. № 11387/ 16.06.2014г., „Райфайзенбанк" АД е
образувала изпълнително дело № 706/2014г. на ЧСИ Мария Цачева въз основа
на издадения изпълнителен лист по ч. гр. д. № 19757/ 2014г. на СРС за
задължение по договор за издаване на кредитна карта от 08.05.2007г. относно
следните суми : главница в размер на 850, 59 лв. ведно със законната лихва от
11.04.2014г. до окончателното изплащане на задължението; договорна лихва в
размер на 217,34 лв. (за периода 05.10.2010г. до 05.12.2012г.), наказателна
лихва в размер 496,42 лв. (за периода 05.11.2010г. - 10.04.2014г.) и 314,29 лв.
разноски по делото, включващи 31,29 лв. държавна такса и 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение. Производството по ч. гр. д. № 19757/ 2014г.
на СРС, Второ гражданско отделение, 119 състав се е развило по реда на чл.
417 от ГПК. Издадени са заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.
417, т.2 от ГПК - извлечение от счетоводните книги на банката и договор за
издаване на кредитна карта от 08.07.2007г. и изпълнителен лист по чл. 418, ал.
2 от ГПК. Срещу заповедта за незабавно изпълнение няма подадено
възражение и не е образувано производство по чл. 422 от ГПК - установителен
иск за вземането. Твърди, че по делото не са извършвани никакви
изпълнителни действия, видно от писмо на ЧСИ от 22.06.2023г., адресирано
до взискателя към момента на прекратяване на производството, „ЕОС
МАТРИКС" ЕООД. Въз основа на молба с вх. № 5980/ 10.06.2016г. е
конституиран като взискател по делото „ЕОС Матрикс" ЕООД, в качеството
му на цесионер по договор за продажба и прехвърляне на вземания с
„Райфайзенбанк" АД от 05.05.2016г., потвърден от цедента „Райфайзенбанк"
АД, с приложена таблица на прехвърлените вземания, сред които под № 57
фигурира процесния дълг на Х. К. Б.. Сочи, че Изпълнителното производство
е прекратено на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК поради перемпция, за
което е издадено Постановление на ЧСИ от 19.05.2023г.. Твърди, че тъй като
по делото няма извършени валидни изпълнителни действия, перемпцията е
2
настъпила с изтичането на две години от образуването на делото, а именно -
на 16.06.2016г., от който момент е започнала да тече давността за вземането и
тя е изтекла преди образуването на изп. дело № 209/ 2025г. на ЧСИ Георги
Захариев.
Сочи, че новообразуваното изпълнително дело № 209/ 2025г. на ЧСИ
Георги Захариев е с предмет - събиране на вземанията по изпълнителните
листове по ч. гр. д. № 162/ 2013г. на PC, гр. Велинград, 1 с-в и по ч. гр. д. №
19757/ 2014г. на СРС, 119 състав, издадени в полза на „Райфайзенанк" АД и
прехвърлени на „ЕОС МАТРИКС" с два договора - първият от които е бил
сключен на 24.03.2015г. за прехвърляне на вземането по издадената заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 162/ 2013г. на PC, гр.
Велинград, касаещ договор за потребителски кредит от 08.05. 2007г.; а
вторият - сключен на 05.05.2016г. за прехвърляне на вземането по издадената
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 19757/
2014г. на СРС, 1119 с-в, касаещ договор за кредитна карта от 08.05.2007г..
Излага, че от индивидуализацията на вземанията, за събиране на които е
образувано изп. дело 20258880400209 на ЧСИ Г. Захариев, по което е издадена
покана за доброволно изпълнение с изх. № 2870/ 27.02.2025г. с посочването на
тяхното основание и размер следва извод за пълна идентичност между
вземането по новообразуваното и вземанията по двете прекратени дела пред
ЧСИ Мария Цачева.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответното дружество.
Счита исковата молба за нередовна, поради общо описание на сумата от
4715,81 лв., без да са конкретизирани какви суми са включени в нея.
Оспорва иска по основателност и по размер. Намира, че вземането е
съдебно потвърдено, поради което се прилага общият 5 годишен давностен
срок. Излага правни съображения за неоснователност на иска, като сочи
съдебна практика. Твърди, че константната съдебна практика приема, че
недопустим се явява искът за сумите, начислени в изпълнителното
производство, като разноски, такси и други дължими суми, необективирани в
изпълнителния лист. В този смисъл, счита, че предявеният иск за
недължимост на сумите, начислени в изпълнителното производство,
включващи 300,00 лева разноски по изпълнителното дело и 2025,69 лева такси
по ТТРЗЧСИ, е недопустим и производството в тази част следва да бъде
прекратено.
Счита, че предявените искове са недопустими поради липса на правен
интерес за установяване недължимостта на законната лихва в размер на 999,51
лева за периода от 11.04.2014 г. - 13.03.2025 г. и законната лихва в размер на
7928,16 лева за периода 15.02.2013 г. - 13.03.2025 г. Законната лихва е
визирана в изпълнителните листове глобално, само като период, а не в точен
размер. Освен това същата има акцесорен характер, следва главното вземане и
при отпадането му лихва не се начислява и не се дължи, /в този смисъл
3
Решение № 260049 от 21.10.2020 г. на ОС - Враца по гр. д. № 228/2020 г.
Излага също, че следва да се вземе предвид и удължаването на
давностните срокове със Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение (ДВ, бр. 28.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г.).
Съгласно чл. 3, т. 2 от посочения закон, считано от 13.03.2020 г. до отмяна на
извънредното положение спират да текат давностните и други срокове,
предвидени в нормативни актове, с изтичването на които се погасяват или
прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните субекти, с
изключение на сроковете по НК и ЗАНН. Сългасно § 13 от ПЗР на Закона за
здравето (обн. в ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г.) сроковете, спрели да текат по
време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време
на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от
13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците, продължават да текат след
изтичване на 7 дни от обнародването на този закон в Държавен вестник.
С допълнителна молба от 29.07.2025 г. ищецът уточнява, че сумата от
4715,81 лв. включва в себе си: начислена редовна лихва в размер на 769,46
лв., законна лихва до 15.02.2013 г. в размер на 637,35 лв., държавна такса от
187,96 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 421 лв. по
издадената заповед за изпълнение по ЧГД № 162/2013 г. по описа на РС
Велинград, както и начислена редовна лихва от 217,34 лв., наказателна лихва в
размер на 496,42 лв., държавна такса от 31,21 лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размерна 100 лв., по издадена заповед за изпълнение по
ЧГД № 19757/2014 г. по описа на СРС.
В ОСЗ ищецът оттегля иска си в частта да се установи, че не дължи
разноски по изпълнителното дело в общ размер на 2325,69 лв., от които
2025,69 лв. такси по ТТЗЧСИ и 300 лв. юрк. възнаграждение, заради което
производството по делото е прекратено в тази част.
След анализ на всички доказателства по делото по отделно и в
съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Срещу ищеца Х. Б. е имало образувани две ЧГД.
По образуваното ч. гр. д. № 162/2013 г. по описа на Районен съд
Велинград е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение. Въз основа на така издадената заповед за незабавно изпълнение
по чл. 417 ГПК е издаден Изпълнителен лист от 20.02.2013 г., с който Х. К. Б. е
осъден да заплати на „Райфайзенбанк“ ЕАД следните суми: 6136,30 лв.
главница, изискуема лихва от 1854,99 лв., 769,46 лв. наказателна лихва, лихва
съгласно чл. 6. 2 от Анекс от 30.06.2009 г., законна лихва върху главницата,
считано от 15.02.2013 г., както и 187,96 лв. разноски за държавна такса и 421
лв. юрк. възнаграждение.
Не се оспорва, че по делото не е постъпвало възражение срещу
издадената заповед за изпълнение на парично задължение.
От приложеното по делото копие от изпълнително дело № 1025/2013 г.
по описа на ЧСИ Мария Цачева е видно следното:
4
На 28.08.2013 г. е постъпила молба от „Райфайзенбанк“ за образуване на
изпълнително дело срещу длъжника Х. К. Б.. В молбата е посочен конкретен
способ на принудително изпълнение – запор върху всички сметки, открити в
„Райфайзенбанк“, както и запор върху трудовото възнаграждение. Има искане
за налагане на възбрана, както и последващите изпълнителни действия за
принудително изпълнение на евентуално открити недвижими имущества.
На 10.09.2013 г. е изпратено запорно съобщение до трето задължено
лице работодател на ищеца, връчено на 20.09.2013 г.
ПДИ е връчена на длъжника на 30.09.2013 г. На 10.09.2013 г. са
изпратени девет запорни съобщения до търговски банки, с които се налагат
запори върху всички открити банкови сметки на длъжника.
На 24.09.2013 г. е вписана възбрана в СВ Велинград, имотен регистър
върху идеални части от недвижими имоти, собственост на длъжника.
На 14.11.2013 г. в СВ Велинград, имотен регистър е вписана нова
възбрана върху идеална част от друг недвижим имот, собственост на ищеца по
делото.
С молба с вх. № 10504/21.07.2015 г. „ЕОС Матрикс“ ЕООД уведомява
ЧСИ Цачева, че вземането, предмет на изпълнителното дело е предмет на
договор за цесия, по силата на което следва на основание чл. 429 от ГПК
молителят да се конституира като взискател по делото. Уточнява актуален
размер на задължението, но не сочи способ на принудително изпълнение.
С молба с вх. № 9615/24.08.2016 г. взискателят „ЕОС Матрикс“ ЕООД
иска да се извърши справка в ОД на МВР, „Пътна полиция КАТ“, като при
наличие на открито МПС да се извърши опис и оценка. След плащане на
дължимите държавни такси за справката, се установява наличие на МПС с рег.
№ РА 5306 АТ, с дата на първа регистрация 01.01.1995 г., който вече е
запориран по делото.
На 19.05.2023 г. длъжникът се позовава на изтекла погасителна давност
пред ЧСИ Цачева.
С Постановление от 22.05.2023 г. изпълнително дело 1025/2013 г. е
прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Постановлението е влязло
в сила като необжалвано, след което са вдигнати всички обезпечения.
Срещу ищецът е образувано и второ ЧГД № 19757/2014 г. по описа на
СРС, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по реда на чл. 417 ГПК. С посочената заповед ищецът е
осъден да плати на „Райфайзенбанк България“ ЕАД сумата от 850,59 лв.
представляваща задължение по договор за издаване на кредитна карта, ведно
със законна лихва за периода от 11.04.2014 г. до изплащане на вземането ,
договорна лихва в размер на 2147,34 лв., наказателна лихва в размер на 496,42
лв., 131,29 лв. разноски по делото.
Страните не спорят, че не е подавано възражение срещу издадената
заповед за изпълнение.
5
От приложеното по делото Удостоверение № 18385/03.09.2025 г.,
издадено по ИД 706/2014 г. се установява, че до длъжника и изпратена ПДИ е
връчена на 24.06.2014 г. Не са извършвани други действия. На 10.06.2016 г. е
постъпила молба за конституиране на цесионера „ЕОС Матрикс“ ЕООД.
На 19.05.2023 г. е постъпила молба от длъжника Х. Б. за прекратяване на
делото. Делото е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. С
протокол от 07.02.2025 г. е върнат изпълнителния лист на ответника по
настоящото дело.
Видно от приложеното поделото копие от изпълнително дело 209/2025 г.
по описа на ЧСИ Георги Захариев, с рег. № 888 при КЧСИ двата горепосочени
изпълнителни листове са предадени на ЧСИ, въз основа на които е образувано
ИД 209/2025 г.. Молбата за образуване е подадена на 25.02.2025 г., като в нея
са посочени конкретни изпълнителни способи.
С разпореждане от 27.02.2025 г. ЧСИ Захариев е наложил запор върху
банковите сметки на длъжника, открити в „Юробанк Бъргария“ АД, както и
върху трудовото му възнаграждение, получавано от „Евромебел 2007“ ЕООД,
запор върху МПС с рег. № РА4731АТ.
ПДИ, в която са описани и всички наложени обезпечения върху
имуществото на длъжника, е връчена на Х. Б. на 08.05.2025 г.
От правна страна:
Съдът намира предявеният иск за допустим, при следните аргументи:
На първо място, налице е правен интерес от предявяване на иска. Основанието
за прекратяване на изпълнителното производство е бездействието от страна на
взискателя в продължение на период по-дълъг от 2 години – чл. 433, ал. 1, т. 8
от ГПК. В този случай взискателят може да получи обратно своя
изпълнителен лист и да образува ново изпълнително дело, което се е и
случило, заради което правният интерес на ищеца е несъмнен.
Предявен е иск с правно основание чл. 439, ал. 2 от ГПК, който е
основателен.
1.Иска се от съда да признае по отношение на ответника „ЕОС Матрикс“
ЕООД, че ищецът Х. К. Б. не дължи следните суми: главница в размер на
6136,30 лв., ведно със законна лихва върху главницата за периода от
15.02.2013 г. до 13.03.2025 г. /изчислена от ищеца в размер на 7928,16 лв./,
както и сумата от 1854,99 лв. редовна лихва; 769,46 лв. наказателна лихва;
187,96 лв. държавна такса; 421 лв. юрисконсултско възнаграждение, всички
гореописани суми, предмет на ЧГД 162/2013 г. по описа на РС Велинград.
2. Иска се също да се признае, при че не дължи и сумите по ЧГД №
19757/2014 г. по описа на СРС, както следва: 850,59 лв. главница, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 11.04.2014 г.до 13.03.2025 г.
/изчислена от длъжника на 999,51 лв./, както и начислената редовна лихва от
217,34 лв.; наказателна лихва в размер на 496,42 лв.; държавна такса от 31,21
6
лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., за които е издадена
заповед за незабавно изпълнение.
В случая от приложеното копие от изпълнително дело 1025/2013 г. по
описа на ЧСИ Цачева, се установява, че Заповед за незабавно изпълнение по
чл. 417 ГПК, издадена по ЧГД № 162/2013 г. по описа на РС Велинград е
връчена на длъжника Б. на 30.09.2013 г., съответно Заповед за незабавно
изпълнение, издадено по ЧГД № 19757/2014 г. по описа на СРС е връчена на
длъжника на 24.06.2014 г., видно от удостоверение от ЧСИ Цачева по ИД №
706/2014 г.
Искът с правно основание чл. 439 ГПК е ограничен в предмета само по
отношение на факти, които са настъпили след приключване на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Съдът не може да пререшава факти, по които вече има произнасяне с
предходен съдебен акт. В случая издаването на заповед за незабавно
изпълнение е приравнено като изпълнително основание на съдебно решение,
макар че в заповедното производство няма същинско съдебно дирене. При
него „диренето“ се състои в проверка на безспорността на претендиранато
вземане. Тази безспорност се установява при липсата на подадено възражение
по чл. 414 ГПК. В настоящият случай, ищецът е получил покана за
доброволно изпълнение на 30.09.2013 г., по първото ЧГД, а по второто на
24.06.2014 г., като срокът за възражение е изтекъл, без същият да е направил
възражение за недължимост на вземането, с изтичането на който срок
заповедите за незабавно изпълнение са стабилизирани съответно на
15.10.20213 г., а по ЧГД 19757/2014 г. по описа н СРС на 10.07.2014 г. Съдът
следва да отчете всички факти настъпили след този момент за всяко ЧГД.
За да бъде уважен така предявеният иск е необходимо да е установено,
че в продължение на период, по-дълъг от предвидения в закона за съответния
вид вземане, не са изисквани и извършени действия, които да водят до
прекъсване или спиране на погасителната давност.
Съгласно Тълкувателно решение № 3/ 28.03.2023г. по тълк. дело №
3/2020 г. на ОСГТК на ВКС давност не тече за вземания по образувани
изпълнителни производства преди обявяването на Тълкувателно решение №
2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, с което е обявено за загубило
сила ППВС № 3/1980 г. Следователно петгодишната давност за вземането е
започнала да тече на 26.06.2015 г. и извършените изпълнителни действия
преди тази дата не следва да бъдат анализирани.
Съгласно т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013г. на
ОСГТК на ВКС в изпълнителното производство давността се прекъсва с
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
7
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването
и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването
на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за
определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. При
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на
всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да
бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото
съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на
закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение.
Както вече се отбеляза, меродавно е единствено извършеното след
датата на ТР 2/26.06.2015 г. След тази дата - на 24.08.2016 г. взискателят е
поискал да се извърши справка в „ПП – КАТ“ при ОД на МВР, дали
длъжникът притежава МПС, като при наличието му ЧСИ да извърши опис и
оценка. След посочване на способа на принудително изпълнение от страна на
взискателя, ЧСИ е направил справка в КАТ, установил е, че е налице МПС,
върху което с предходно изпълнително действие е наложен запор и не са
открити други МПС. Видно от направената справка е, че установеното МПС е
с дата на първа регистрация 01.01.1995 г. Съдът счита, че процесуалното
поведение на взискателя да не иска нови действия, включени в способа на
принудително изпълнение по отношение на МПС „Фиат Пунто“, сочат към
липсата на интерес от това, отчитайки, че вече е знаел за правото на
собственост върху това МПС, а нови не са открити. След това не са
извършвани или искани никакви изпълнителни действия.
От приложеното по делото Удостоверение с изх. № 18385/03.09.2025 г.,
издадено по ИД 706/2014 г. по описа на ЧСИ Мария Цачева, се установява, че
ИД е образувано по молба от взискателя, постъпила на 16.06.2014 г., като в
удостоверението не е посочено дали в тази молба е имало конкретизиран
способ на принудително изпълнение, заради което съдът счита, че не е имало
такъв. От същото е видно, че никакви действия по принудително изпълнение
не са били искани или предприемани, т. е. не са налице основанията за
прекъсване на погасителната давност. И по това ИД важи гореказаното, че
давностният срок започва да тече от датата на ТР 2/26.06.2015 г.
Тук следва да се отчете също, че давността е спряла да тече по време на
извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13
март 2020 г. в периода от 13.03.2020г. до 14.05.2020г., съгласно чл. 3, ал. 2 от
Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено
8
с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на
последиците. Продължила е да тече от 14.05.2020 г.
При горните отбелязвания следва извода, че давността по двете ЧГД по
отделно:
1.По ЧГД 162/2013 г. по описа на РС Велинград погасителната давност е
започнала да тече на 24.08.2016 г., спряла е за времето от 13.03.2020. г. до
13.05.2020 г., продължила е на 14.05.2020 г. и е изтекла на 24.10.2021 г.
2. По ЧГД 19757/2014 г. по описа на СРС погасителната давност е
започнала да тече на 26.06.2015 г., спряла е за времето от 13.03.2020. г. до
13.05.2020 г., продължила е на 14.05.2020 г. и е изтекла на 26.08.2020 г.
Тук следва да се отбележи, че макар двата изпълнителни листове да са
били представени на ЧСИ Георги Захариев за принудителното им изпълнение,
за което е образувано ИД 209/2025 г., по което са извършвани изпълнителни
действия, годни да прекъснат погасителната давност, то следва да се отчете,
че същата е била изтекла към 2025 г. Настоящият съдебен състав счита, че
давностният срок може да бъде прекъсван само за времето преди изтичането
му. С настъпване на сроковете по чл. 110 и чл. 111 ЗЗД се преклудира
възможността вземането да бъде предмет на принудително изпълнение,
поради което и последващите действия, които са от естество да прекъснат
давностния срок са правно ирелевантни. Длъжникът се е позовал на изтеклата
давност още пред съдебният изпълнител с молби по всяко едно от
изпълнителните дела. Поради прекратяването им на основание чл. 433, ал. 1, т.
8 от ГПК е счел, че кредиторът няма да предприема повече действия, като
едва след получаване на ПДИ по ИД 209/2025 г. е установил правният си
интерес от водене на настоящото дело.
Съдът намира, че предявеният иск за недължимост на законовата лихва,
макар и изчислена цифром за сочения период, не е недопустим, като съдът ще
следва да се произнесе за цитирания в исковата молба период, без уточняване
на точната сума, като по този начин не се произнася по непредявен иск.
Предвид изложеното, искът с правно основание чл. 439, ал. 2 от ГПК е
основателен и следва да се уважи.
При този изход на правния спор, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да плати сторените разноски на ищеца.
Такива са държавна такса за образуване на гр. дело в размер на 918,24 лв., 48
лв. такса за преписи от ИД и възнаграждение за един адвокат в претендиран
размер от 2466 лв. платено в брой, за което е представена разписка. В отговора
на исковата молба ответникът прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, което съдът намира за основателно. Тук следва
да се отбележи, че съгласно Решение на СЕС от 25.01.2024 г., съдът не е
длъжен да се съобразява с минималните размери на адвокатските
възнаграждения, определени в Наредба № 1, като последната служи
единствено като ориентир. При определянето му съдът съобрази, че делото е
9
приключено в едно съдебно заседание, но от друга страна фактическата или
правна сложност не е занижена, тъй като спорът е свързан с две ЧГД и три
изпълнителни дела, които следва да бъдат проучени отделно от процесуалният
представител, това че трудът на адвоката е висококвалифициран, адв. А. и адв.
А. са се запознали с изпълнителните дела, написали са искова молба, която са
защитавали в открито съдебно заседание, представили са и писмена защита,
подавали са уточнителни молби, но не може да не отчете и размера на
отричаното задължение, в което законната лихва не се оцифрява и не се
отразява на размера на претенцията следва да се уважи за размер от 1500 лв.
Освен това в тежест на ответната страна може да се присъди единствено
възнаграждението за един адвокат.
С оглед на гореизложеното, настоящият състав на Районен съд
Велинград:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните Х. К. Б.
с ЕГН **********, с адрес: гр. Велинград, ул. „Димитър Ив. Масларов“ № 24
и „ЕОС Матрикс“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Рачо Петков - Казанджията“ № 6, сграда Тауър
Матрикс, ет. 6, че Х. К. Б. с ЕГН ********** не дължи на „ЕОС Матрикс“
ЕООД с ЕИК *********, сумите, както следва:
6136,30 лв. главница, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 15.02.2013 г. до 13.03.2025 г.; 1854,99 лв. – изискуема редовна
лихва; 769,46 лв. изискуема наказателна лихва; 637,35 лв. изискуема
лихва д о15.02.2013 г.; 187,96 лв. държавна такса и 421 лв. юрк.
възнаграждение, всички по ч. гр. д. № 162/2013 г. по описа на РС
Велинград,
850,59 лв. главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 11.04.2014 г. до 13.03.2025 г., договорна лихва в размер на 217,34 лв.,
наказателна лихва в размер на 496,42 лв., 31,29 лв. държавна такса и 100
лв. юрк. възнаграждение, всички по ч. гр. д. № 19757 по описа за 2014 г.
на СРС, въз основа на които е образувано изпълнително дело 209/2025 г.
по описа на ЧСИ Георги Захариев, като погасени по давност.
ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Рачо Петков - Казанджията“ № 6, сграда
Тауър Матрикс, ет. 6 да заплати на Х. К. Б. с ЕГН **********, с адрес: гр.
Велинград, ул. „Димитър Ив. Масларов“ № 24 разноски по гр. д. 554/2025 г. на
РС Велинград в размер на общо 2466,24 лв. /две хиляди четиристотин
шестдесет и шест лева и двадесет и четири стотинки/.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пазарджик в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
10
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
11