№ 1373
гр. Благоевград, 18.11.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Маргарита Коцева
Членове:Величка Пандева
Андроника Ризова
при участието на секретаря Мария Миразчийска
Сложи за разглеждане докладваното от Андроника Ризова Въззивно
наказателно дело от частен характер № 20251200600956 по описа за 2025
година.
На именното повикване в 13:15 часа се явиха:
Частният тъжител, редовно призован, не се явява. За него се явява адв.
К., редовно упълномощен от по-рано.
Подсъдимият, редовно призован, явява се лично и с адв. Н., редовно
упълномощен от по-рано.
АДВ. К.: Не е възможно постигане на помирение между страните.
АДВ. Н.: Да се даде ход на делото.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
1
АДВ. Н.: Поддържам въззивната жалба. Няма да соча доказателства.
АДВ. К.: Оспорвам въззивната жалба. Нямам искания за нови
доказателства. Представям договор за правна помощ пред настоящата
инстанция.
ПОДСЪДИМИЯТ: Нямам какво да кажа.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
АДВ. К.: Считам, че пърВ.станционната присъда е правилна и
законосъобразна.
В качеството ми на повереник, защитавайки интересите на пострадалия
от престъплението, считам, че тази присъда е създала увереност в своята
обективност, след като чрез нея е прието, че подсъдимият е действал с пряк
умисъл със старателно обмисляне и изготвяне на метални планки със заварени
към тях шипове за извършване на деянието с пряк умисъл. В
пространствените мотиви е даден категоричен отговор, че спор за авторство
няма и се разсъждава, че от субективна страна подсъдимият е извършил
деянието при пряк умисъл и по-нататък се излага как, кога и с какви средства
той е действал. Всичко това е подкрепено с гласни и писмени доказателства и
пърВ.станционният съд ги е обсъдил и кредитирал, отсявайки спорното от
безспорно. Налице са данни за конфликт с една предишна давност между
пострадалия и подсъдимия, но за неговото решаване има правов ред и за
отношението на подсъдимия към този правов ред искам да посоча едно писмо
№ Ж-00-134 от 18.08.2019 г. на кмета на Община Благоевград, от което е
видно, че той самоволно се разпорежда с нещо, което е общинска собственост,
а това разпореждане не е преодоляно и досега и може да се извлече от
показанията на свидетеля А., който е кмет на населеното място.
Искам да посоча и друго, че в момента, както и към деянието, а и преди
2
него, всички черни пътища, водещи към махалите на населеното място се
ползват от жителите на това населено място, но никъде няма поставени
планки, които да пречат на движението или да увреждат имущество. Видно е
и тук, че подсъдимият е действал с пряк умисъл и той е бил насочен спрямо
пострадалия М., защото не мога да си помисля и какво би станало, ако тези
планки са поставени постоянно, а там има постоянно движение на
автомобили, селскостопанска техника и т.н., а с оглед на това, че са били
прикрити в тревата не мога да си помисля, ако на тях се натъкне и някой
пешеходец. Съдът е дал мотивиран отговор в тази насока и относно правото
да се поставят метални планки с шипове на общодостъпни места, още повече е
път, т.е. целта е да се вреди другиму.
Подсъдимият е чакал един удобен момент, знаел е и следял пострадалия
къде се намира, за да ги постави и да бъде точно той увреден, мотивиран от
желанието да му навреди. За да бъде още по-убедителен в доводите си
пърВ.станционният съд се е позовал и на показания на свидетеля А. И., който
потвърждава, че пътят се ползва и от подсъдимия, както и че имало момент в
средата на месец септември 2021 г. той да е бил възпрепятстван да премине по
този път. Именно тогава са станали едни пререкания и отправени закани към
пострадалия, т.е. с тези закани той преминава границите на правото. Още
тогава в него е възникнало желание да му увреди, което желание е
осъществено в един по-късен момент. Считам, че мотивът на подсъдимия е
бил изследван и прецизиран от съда.
Считам, че преценката на пърВ.станционния съд е в резултат на
стриктно спазване на правилата за съобразяване с доказателствената
достоверност и относимост на фактите и обстоятелствата, които имат
значение за произнасяне на присъдата.
Относно наложеното наказание и възражението срещу него считам, че
то е наложено законосъобразно и глобата е в един минимален размер.
В този смисъл моля да постановите вашия съдебен акт, като оставите в
сила пърВ.станционната присъда и моля да постановите подсъдимият да бъде
осъден за сторените от повереника ми разноски и прилагам списък за
направените разноски във въззивното производство.
Считам, че жалбата срещу определението за разноските не следва да
бъде уважена, разноските са определени правилно.
3
АДВ. Н.: Поддържам изцяло въззивната жалба по съображенията,
изложени в нея и моля да постановите нова присъда, с която да оправдаете
подзащитния ми.
Освен изложеното в жалбата, мотивите към атакуваната присъда
съдържат твърдения по фактите, по правото и по определяне на наказанието.
Във всички тези части мотивите са абсолютно сбъркани.
В днешното съдебно заседание, а и така, както се твърдеше и пред
пърВ.станционния съд, отново се твърди, че става въпрос за някакъв черен
селски път, който се ползвал за движение от много автомобили. Може би
човек ще си представи магистрала, но понеже ходихме на място и знаем за
какво става въпрос, преди отмяна на присъдата, защото делото се разглежда за
втори път от РС – Благоевград, при първото разглеждане на делото на този
състава на съда, разгледал първи делото, стана ясно както от огледа на място,
така и от експертното заключение на вещото лице по изготвената техническа
експертиза, че това място е собственост на моя доверител.
Това, че някой си позволява да минава оттам и е направил коловози това
не означава, че това е някакъв селски път, през който всеки може да минава.
Възможно е на някой ваш съсед да му е удобно да минава през вашия двор, да
направи коловози и да твърди, че това е път, през който всеки може да минава,
защото оттам му е удобно.
След като оправдателната присъда беше обжалвана ОС – Благоевград
върна делото за ново разглеждане, твърдейки, че не е разбрал мотивите за
оправдаване на подсъдимия. Какво не беше разбрал така и не разбрахме.
Само че при второто разглеждане на делото твърдя, че съдът изобщо не
разбра фактите по делото и обстоятелствата, поради които следва да изгради
своите убеждения. В мотивите към атакуваната присъда четем, че безспорно
се установило, че заради спорове относно ползването на селски пътища.
Какви спорове? Какви селски пътища? Това е имот на доверителя ми, в който
някой си позволява да минава, защото оттам му е по-удобно и е направил
коловоз.
Такъв спорен път се оказал и обособеният черен селски път. Откъде го
измисли това определение черен селски път с коловози и т.н. Т.е. съдът
4
оправдава нарушаването на частната собственост и едва ли не казва, че щом
един човек може да мине оттам и му е по-удобно оттам може да минават
всички и това не е проблем. На много места е посочен черен селски път, друг
селски път и т.н.
Районният съд така и не разбра, че това е имот на доверителя ми. Нещо
повече, при обсъждане на възраженията на защитата посочва, че пътят по-
скоро попада в друг имот на кадастрална карта, а именно на наследниците на
лицето И. Ч.. Ако си беше направил труда съдът да види кои са наследници на
И. Ч., това е прапрадядото на доверителя ми, след това има правени откази от
наследство и т.н. Моят подзащитен е собственик на имота.
Изцяло не можа да се ориентира във фактическата обстановка
пърВ.станционният съд и поради това направи грешни правни изводи относно
виновността на подзащитния ми.
Отделно от това, при определяне на наказанието отново е нарушен
законът, защото няма как при престъпление, при което са причинени
имуществени вреди и тези имуществени вреди не са възстановени да се
прилага чл. 78а, законът не го позволява. Оттук нататък, ако Вие счетете, че
подсъдимият правилно е признат за виновен, ще трябва да се отмени
приложението на чл. 78а и той да получи по-тежко наказание, т.е. да се счита
и осъждан и т.н. Пак казвам това е най-малкият проблем, по-големият
проблем е, че с оглед всички факти и обстоятелства, установени по делото,
подзащитният ми следваше да бъде признат за невиновен.
Моля да постановите присъда в този смисъл.
ПОДСЪДИМИЯТ: Съгласен съм с моя адвокат. Добавям, че съм
собственик на тези имоти. Не сме много наследниците. На 1/3 от този имот
сме собственици само аз и брат ми. Имотът е наш. Не искаме да ни минават
през него. Аз го предупредих няколко пъти да не минава. Съдийката в
мотивите пише, че имало изсипан пясък, защото шофьорът не е знаел къде да
изсипе пясъка, а всички свидетели твърдят, че е имало два автомобила, които
не са могли да минат. Аз не искам повече да минава от там и си сложих
шиповете долу в нивата, където минава. Това е, което имам да кажа.
5
РЕПИЛКА НА АДВ. К.: Твърди се, че едва ли не се нарича черен път и
че е направен от тъжителя. Многобройни свидетелски показания са налице, че
този път е с голяма давност и е направен много преди това. Даже има
свидетелски показания, че е ползван от механизирана техниката на
тогавашното АПК, ТКЗС и т.н.. Съпругата на подсъдимия каза, че откакто се е
омъжила този път си е съществувал, а и достъпът до него не е забранен и не е
в дворното място на подсъдимия. Пътят се намира може би на 20-30 метра и
повече от дворното място.
ПОСЛЕДНА РЕПЛИКА НА АДВ. Н.: Това е имот, собственост на
доверителя ми, не става въпрос за дворно място. Има експертизата и при
първото разглеждане на делото вещото лице беше изключително категорично,
разбраха го. При второто разглеждане на делото не можаха да се разберат и
затова продължава да се говори за черен селски път.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ: Нямам какво да кажа за
последно.
Съдът се оттегля на съвещание.
След съвещание съдът счете делото за изяснено и обяви, че ще се
произнесе в срок.
Протоколът се изготви в съдебното заседание, което приключи в 13.40
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6