№ 1353
гр. Пазарджик, 23.10.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
при участието на секретаря Ива Чавдарова
Сложи за разглеждане докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
Наказателно дело частен характер № 20235220201317 по описа за 2023
година.
На именното повикване в 13:00 часа се явиха:
Частният тъжител К. С. Л., редовно призован чрез адв.Я.- явява се лично и с
повереника си адв.Н. Я., редовно упълномощена.
Подсъдимият Г. С. К., редовно призован- явява се лично и със защитника
си адв.П. П., редовно упълномощен.
Свидетелят В. П., редовно призована- не се явява.
АДВ. Я.: Да се даде ход на делото.
ТЪЖИТЕЛЯТ: Да се гледа делото.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ: Да се гледа делото.
СЪДЪТ намира, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
АДВ. Я.: Свидетелят П. не се явява, тъй като имат семейни проблеми във
връзка със здравето на детето си и поради тази причина не се явява до
настоящия момент. Моля, да се заличи свидетелят В. П..
1
АДВ. П.: Не възразявам да бъде заличена.
СЪДЪТ намира, че искането е основателно, макар да липсват
доказателства за посочените от адв.Я. причини за неявяването на св.П.. Към
настоящия момент делото е изяснено от фактическа страна, поради което не се
налага събирането на други гласни доказателства, в т.ч. и чрез разпита на
допуснатата свидетелка.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ЗАЛИЧАВА като свидетел по делото В. П..
АДВ. Я.: Нямам други искания.
АДВ. П.: Нямам искания по доказателствата. Представям само за
сведение на съда съдебни практики, постановени в производство, касаещо
същия случай, но по обвинение, повдигнато от А. Л. срещу Л. К.. Става дума
за присъда по НЧХД №1785/23г. на РС- Пазарджик и решение по ВНЧХД
№795/24г. на ОС- Пазарджик. Актовете представям в екземпляр-извлечение от
ЕПЕП.
АДВ. Я.: Моля, представените в днешното съдебно заседание присъда
на РС- Пазарджик и решение на ОС- Пазарджик да не бъдат приемани, тъй
като до известна степен фактическата обстановка се преповтаря с тази в
настоящото дело, но са издадени от друг съдия и друг съдебен състав и при
съвсем други доказания и възприети от съдебния състав факти и
обстоятелства, които считам, че в настоящия процес волята на съда и личното
му убеждение ще бъде много по-достоверно, отколкото да се влияе от това
какво е постановил друг съдебен състав по същия казус приблизително. В
този момент свидетелят Л. беше тогава частен тъжител, а свидетелят К. беше
подсъдима. Също така не са изтекли 6 месеца, в които имаме право да искаме
от Апелативен съд- Пловдив да върне делото за ново разглеждане, за което
сме подготвили съответната жалба. Считам, че не следва да бъдат приети или
кредитирани при вземане на решение от страна на съда.
СЪДЪТ намира следното: Адв.П. изрично подчерта, че не прави
доказателствено искане за приемане по делото като писмени доказателства на
представените от него само за сведение- Присъда №53/20.06.2024г. по НЧХД
2
№1785/23г. на РС- Пазарджик и Решение №109/29.05.2025г. по ВНЧХД
№795/24г. на ОС- Пазарджик, с което присъдата е потвърдена. Съдът, след
като разгледа така представените книжа, установи, че действително е налице
известна сходност касателно участниците и част от фактите, посочените в тях,
и наличните по настоящото производство. В същото време предоставените от
адв.П. съдебни актове не следва да бъдат приемани по делото, дори и за
сведение, тъй като съдът не следва да бъде обвързан мотивите на съдебните
инстанции по друго дело, макар и по някакъв начин свързано с фактите по
настоящото. Същото не се явява преюдициално такова, което съдът да следва
да съобрази при решаване на настоящия казус. Поради това връща на адв.П.
представените днес от него за сведение Присъда №53/20.06.2024г. по НЧХД
№1785/23г. на РС- Пазарджик и Решение №109/29.05.2025г. по ВНЧХД
№795/24г. на ОС- Пазарджик.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се приключи делото.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
АДВ. Я.: Уважаема госпожо съдия, в хода на съдебното следствие по
настоящото дело по безспорен начин от събраните обяснения от свидетелите
Т. М., Л. Л. и съответно д-р Л. по безспорен начин се потвърди описаната в
тъжбата фактическа обстановка, която подробно е изложена с причината да се
стигне до саморазправата на Г. К. и нанесените съответно от негова стана
увреждания, подробно описани в СМУ, издадено от д-р П., които
представляват лека телесни повреди по смисъла на чл.130 ал.1 и ал.2 от НК.
По категоричен начин се доказа, че самият подсъдим е провокирал заедно със
своята майка чрез отправените от него обидни думи и изрази по адрес на
тъжителя и неговата съпруга, както и самите те в продължение на години
наред умишлено са закарвали стадото си от овце и кози пред дома на
тъжителя, които животни са извършвали съответно набези и са извършвали
съответните вреди със своите действия на посадените от тъжителя овощни
3
дръвчета и лози. До инцидента се стигнало, след като за пореден път
подсъдимият и неговата майка били отишли, макар и в свидетелските
показания на И. С. да разказа, че самата К. не е била с К., с извършителя, а се
криела зад съответен трафопост, което в случая не се доказа, а точно
обраното. Свидетелят С. П. по безспорен начин сподели в двата си разпита, че
била свидетелка на факта, че К. и подсъдимият са били непосредствено до
оградата на парцела на тъжителя и съответно са извършили тези действия, т.е.
отправили са обидните думи и закани, както и самите те са го извикали той да
излезе и са го провокирал и да се стигне до съответната саморазправа. Тъй
като единственият пряк свидетел на целия инцидент е съпругата на тъжителя
и майката на подсъдимия, а те бяха поставени и в очна ставка по отношение
тези обстоятелства относно това кой къде е бил и какви действия са
произтекли от момента на излизане на тъжителя с пистолета в ръка и дали е
бил насочен към тях и дали са били произведени изстрели, се оказа, че самият
тъжител, излизайки и завивайки зад ъгъла, където се намирали подсъдимият и
свидетеля К., те са били заедно и непосредствено близо до самия тъжител. С
отправени провокативни думи от страна на свидетеля К., тъжителят се
насочил към нея, за да вземе от нея тоягата, с която се заканвала в този
момент, той е бил пуснал оръжието, т.е. не е било насочено към нея и не са
били извършени твърдените от нея изстрели към нея, за да има повод
подсъдимият да нанесе ударите в задната част в тила на главата, т.е. по
безспорен начин се доказа, че първото действие, с което са нанесени и
причинените вредите на тъжителя, е от подсъдимия, който е нанесъл няколко
удара в задната част на тила на тъжителя, което го водело до безпомощно
състояние. Той е паднал на земята. Тогава К. и самият подсъдим са
продължили да го налагат със съответните удари, които се потвърждават от
дадените обяснения от свидетеля С. П., която видяла, макар от разстояние,
саморазправата- нанасянето на удари. Впоследствие, когато е отишла на
място, самата свидетелка Л. е била излязла и се отправила към мястото,
където са нанасяни ударите със съответните тояги от подсъдимия и майка му-
св.К. и тогава св.К. сама потвърди, че след като видяла св.Л., е станала и се
отправила към нея и я бутнала на земята и започнала да я души. От този
момент нататък св.П. по безспорен начин потвърди кой къде е бил и кой какви
удари е нанесъл, т.е. подсъдимият на тъжителя в момента, в който св.П. се
обърнала е видяла, че вече самият тъжител се бил изправил и са си разменяли
4
удари- подсъдимият нанасял удари, докато тъжителят се отбранявал. Тази
фактическа обстановка се потвърждава от събраните по ДП №1/2023г. Същото
го потвърдиха и самите полицаи, които бяха разпитани- М. и Л.. Не на
последно място, от извършените СМЕ се оказа, че нанесените удари и
описаните травми на тъжителя са от съответната дата- 25.05.2022г., докато
представеното СМУ, издадено на подсъдимия, с описаните в него
травматични увреждания, не са от съответната дата 25.05.2022г. Считам, че по
безспорен начин беше потвърдено повдигнатото обвинение за нанасянето на
лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.1 от НК, за което моля да бъде
постановен съдебен акт, с който да бъде признат подсъдимият за виновен за
извършването на 25.05.2022г. на съответното деяние, което се квалифицира
като лека телесна по смисъла на чл.130 ал.1 от НК.
Предполагам и допускам, че защитата ще пледира, че е налице
неизбежна отбрана. Съгласно Постановление №12/1973г., не следва да се
пледира, че е налице неизбежна отбрана, когато самият извършител, т.е.
подсъдимият е провокирал излизането на съответното лице. Също така, по
никакъв начин не се установи, съгласно дадените в постановлението указания
и изнесени факти, че е налице нападение. Кой кого е нападнал? Тук
предполагам, че защитата ще каже, че тъжителят е бил първият нападател, а
съпругата му- втори нападател. По какъв начин и с кои си действия, като в
същия момент не бяха по безспорен начин установени нападателни действия
или да бъда доказани по някакъв начин действия, с които да е бил застрашен
животът на подсъдимия и неговата майка? Ето защо, считам, ако все пак съдът
прецени, че тези действия са извършени в условия на неизбежна отбрана, то
тогава проведеният анализ и изследване на СМУ, представено за подсъдимия,
не следва да бъде толерирано или пък кредитирано по-точно, защото не може
да се приложи пък реторсия за твърдените от него, че са нанесени
уврежданията, описани в СМУ. Моля, със съответни акт, който ще
постановите, да уважите и претендирания граждански иск от тъжителя, както
и да присъдите сторените разноски на тъжителя по настоящото дело.
АДВ. П.: Уважаема госпожо съдия, моля, да постановите оправдателна
присъда, с която да признаете подзащитния ми за невиновен по повдигнатото
обвинение. Най-първо, трябва да кажа, че с неудоволствие констатирам, че
стигаме повторно дело до необходимост от пледиране, при положение, че
многократно искахме да бъде постигнато някакво помирение, което да няма
5
никакво значение на признание или отричане на вина, а да се достигне до
някакво нормално човешко отношение между съселяни, каквито са в случая
страните по делото, но и този път не се стигна до там и моля да проявите
нужното търпение, защото ще бъда по-многословен от колегата.
Най-първо, следва да бъде констатирано, че първоначалното обвинение
беше редуцирано с акт на съда, с оглед недопустимостта тъжбата в частта за
повдигнато обвинение за обида, клевета и укор, по отношение на двамата
първоначално посочени подсъдими и делото остана да бъде разгледано само в
частта от тъжбата, касаеща престъпление по чл.130 ал.1 от НК. Аз ще започна
от самото обвинение, доколкото то може да бъде извлечено от тъжбата на
пострадалия- тъжителя, като искам да обърна внимание на фактите, изложени
в нея и то в една конкретна част от обстоятелствената част на тъжбата, в която
самият тъжител, след като цитира думите, които твърди да са били обида към
него, казва така: „Аз се прибрах и взех газовия пистолет на съпругата си, с цел
да ги сплаша и прогоня …“ /цитира/. След това продължава: „Когато се
свестих, първото, което помня е, че на Г. К. ръката беше в устата ми…“
/цитира/. По-нататък твърди, че усетил да са били счупени двете му протези за
дъвчене и протекторът на мобилния телефона също бил счупен. Тези
собствени твърдения в тъжбата аз считам, че до голяма степен съответстват на
нашата защитна позиция, заради което тръгвам от тях. Според мен, макар тук
преките очевидци на случилото се да са до известна степен заинтересовани от
изхода на делото, доколкото единият пряк очевидец е съпругата на тъжителя, а
тя сама по себе си е тъжител в друго производство срещу майката на
подзащитния ми, а от друга страна другият пряк очевидец е майката на
подзащитния ми. Все пак техните показания следва да бъдат анализирани, с
оглед тази заинтересованост. Св.С. П. също съдът констатира като пряк
очевидец, но за всеки от тримата трябва да се отдели като безспорно в кой
момент всеки от тях наблюдава и какво е могъл да види. Абсолютно
безспорно според мен се установи от фактическа страна, че пистолет на
местопроизшествието е имало. Това е, както в самата тъжба се сочи,
пистолетът на съпругата на тъжителя, но обръщам внимание, че към момента
на инцидента- 25.02.2022г. знанието за това, че той е бил газов, е бил само в
субективните възприятия на тъжителя Л. и св.Л.. Г-н Л. е известен като военен
лекар в селото. Той има и огнестрелно оръжие, което не беше отречено, а
беше потвърдено от съпругата му, че този боен пистолет стои в сейфа, в който
6
е държал и газовия пистолет. Абсолютно безспорно е обстоятелството, че в
началото, когато г-н Л. излиза пред дома си, той е насочил пистолета, като при
тези първи моменти на първа среща с Л. и Г. той е бил сам. Неговата съпруга
остава вътре в техния дом първоначално. Тя излиза в една по-късен момент. В
по-късен момент започва да наблюдава случката и св.П.. Тя казва, че в
момента, в който тя за първи път поглежда към случката, г-н Л. и
подзащитният ми са се хванали един друг и са се дърпали, били са прави, а Л.
К. и съпругата на Л.- св.Л. са се борили вече на земята, но какво означава
това? Означава, че хронологично най-първо П. е започнала да наблюдава
ситуацията, след като г-жа Л. е била излязла. Самата Л. пък твърди, че когато
е излязла, съпругът й вече бил повален и налаган с удари. Всичко това го
подчертавам, защото на практика единственият пряк очевидец на това
излизане на г-н Л. с пистолет в ръка, както той самият твърди в тъжбата си, е
Л. К.. Тя твърди, че той се приближил към нея с пистолет в ръка, насочил го е,
като е вдигнал ръката си към нея и е възпроизвел повече от един изстрел- два
или три, на което тя е успяла да реагира, отклонявайки се от видимата
траектория на дулото, след което подсъдимият К. се намесил и ударил с тояга
ръката, с която Л. е държал пистолета и пистолетът е паднал на земята. В този
момент, според същата тази свидетелка, се появила г-жа Л., която най-първо е
ударила повече от веднъж в гърба св.К. с камъни, след което виждайки
пистолета на земята, се насочила към него, което провокирало К. да тръгне
към пистолета, за да достигне първа до него. Според думите на К. пистолетът
бил първи достигнат от Л., като тя успяла да го вземе от ръката и да го
изхвърли в храстите. Думите й до момента с появата на Л. не могат да бъдат
опровергани от други гласни доказателства. Въпросът е съдът до каква степен
ще кредитира тези й думи. От момента на появата на Л., който последва
насочването на пистолета и падането на земята, съдът има възможност да
дискутира какво се е случило, с оглед различните данни от свидетелските
показания, но така или иначе втората част от случката, след като пистолетът
пада на земята, има повече отношение към обвинението, повдигнато към Л. за
това възпроизвела ли е тя изстрел към Л..
Въпреки това, тези обстоятелства имат значение, доколкото
действително това е известно на другата страна, че ние ще пледираме за
наличие на неизбежна отбрана. Защо е важно? Защото изхождайки от
постановлението, цитирано от колегата- №12/1973г. на Пленума на ВКС,
7
нападението е очертано в различните постановки от кога следва да се счита за
започнало и от кога следва да се счита за прекратено, в рамките на който
период е налице основание да се приеме, че е налице неизбежна отбрана по
отношение на пострадалия- нападнатия. В т.4 от това постановление се сочи,
че неизбежна отбрана е допустима не само, когато нападението е започнало и
изпълнително му деяние, а когато е непосредствено. Изрично се сочи, че
неправилно се схваща от съдилищата, че неизбежна отбрана следва да има
само, когато е започнало осъществяване на изпълнително деяние на
нападателя и се дава за пример нещо, което касае доста нашия случай, защото
казват, че ако нападателят действа с огнестрелно оръжие или нож, според това
разбиране, нападнатият не може да се отбранява преди да насочен пистолетът
или от близко разстояние да е замахнато с нож. Изхождайки от това
принципно, Пленумът е приел, че нападението е непосредствено не само,
когато е започнало самото увреждане, но и когато е създадена реална опасност
за увреждане /цитира/. Примерът, който дават, е много показателен, защото те
възприемат, а и след това практиката на съдилищата е подобна, че е
достатъчно поява с пистолет в ръка и не е нужно той да бъде насочен, за да
започне нападението. Затова, независимо какво Вие приемете- дали е насочен,
към кого, възпроизвеждани ли са изстрели и колко, това няма да има
отражение върху извода допустима ли е била неизбежна отбрана, при
положение, че излиза човек с пистолет срещу теб. Считам, че изхождайки от
това постановление, нападението е започнало с появата с пистолет. Да не
говорим, че е посочено, че е с цел сплашване и прогонване и от самия тъжител
в тъжбата.
Не дава адекватно обяснение съпругата на тъжителя или той в тъжба за
това какво става с пистолета, с който излиза и поради това казаното от К.
следва да бъде възприето на още по-голямо основание, защото само тя дава
резонно обяснение какво се случва с пистолета. Нейните думи се подкрепят и
от някои писмени доказателства и от заключението на СМЕ, защото и в СМУ
на Л. и в изготвената СМЕ от вещото лице д-р Д. се констатира наличие на
оток и кръвонасядане на показалец и палец на дясна ръка, с която именно
св.К. твърди, че е държал пистолета г-н Л.. Това неувреждане добре
съответства на разказа й, че пистолетът е отбит чрез удар в тази дясна ръка,
държаща пистолет. Според вещото лице Д. при попадане на такъв удар в
основата на палеца и показалеца добре отговаря да е възникнало такова
8
нараняване. Действително, той казва, че такова нараняване може да има и
когато ръката се вдига в случай на защита, но в крайна сметка естественото
движение на ръката, когато предпазваш главата си, е по-скоро с ръка,
отколкото първо с тези два пръста в посока нанасящия удара и освен това за
такова предпазване и попадане на удар на тоягата в тази ръка не се твърди
дори от тъжителя и съпругата му. Считам, че с голяма степен на достоверност
следва да се кредитират показанията на св.К. по отношение това по какъв
начин е възникнало това нараняване и че е било именно, за да се избие
пистолета от ръката на г-н Л..
В постановлението, което споменах, в следващата т.5 се сочи, че
кратковременно прекъсване на нападение не значи прекратяване на
нападението. Хипотези, различни от тази постановка, са били разглеждани в
различни съдебни решения на ВКС, като ще цитирам само едно Решение
№50171/08.03.2023г. по н.д.№ 665/2022г. на ВКС, където се казва, че
кратковременно прекъсване на нападение, което може бързо да се възобнови,
не е прекратяване на нападението. В случая смятам, че е налице именно това
нещо, когато говорим за пистолет. Макар паднал на земята, той все още е в
обхвата на нападащия, той все още е в обхвата на неговата съпруга, която се
включва в това нападение и това, че е паднал, не означава, че не може отново
да бъде взет и да бъде възобновено нападението. Затова считам, че
нападението не е приключило с избиването на пистолета на земята. Тук
трябва да обърнем внимание на спецификите на случката, защото това
първоначално започнало нападение с пистолета минава в друг вид нападение.
След избиването на пистолета и падането му на земята няма спор, че Л. и К. са
влезнали в някаква саморазправа. Колкото и да се опитват тъжителят и
процесуалният представител да изкарват как е изпаднал в безпомощно
състояние и нищо друго не е правил, първо има достатъчно данни от
показанията на св.П., ако ги кредитираме, че са били през цялото време прави
и двамата. Второ- макар и с неохота в нейните показания се откриват думи за
размяна на удари. Трето- тази размяна на удари се установява и от СМУ-я,
защото нека погледнем и другото. Г-жа Л. казва, че не е удряла К., тя не е
удряла никой. В цялата тази ситуация откъде се появяват нараняванията по
лицето на К. и пръста му? Това добре отговаря, че не само той евентуално да е
извършил някакви удари срещу г-н Л., но и обратното. Подчертавам още
нещо- не е вярно това, което казва колежката, че давността на наранявания по
9
лицето на К. е доказано, че са от друг период. Само по отношение едно
нараняване вещото лице казва, че е старо и става дума за челно дясна област
на подсъдимия, където е синкаво-зеленикаво кръвонасядане, което предполага
да е от преди случката. Всички останали по лява дясна буза и палец са със
синкаво-мораво кръвонасядане и оток, което отговаря на датата на случката.
Изхождайки от тези данни, не може да бъде възприето, че г-н Л. не е нанасял
удари и сега тук се поставя въпросът- при непрекъснато нападение и
продължили удари, включително от Л., аз считам, че това е продължение на
същото нападение, започнало с пистолета, което е придобило вид на
ръкопашен бой, т.е. дори пистолетът да го е нямало, нападението не е
прекъснато според мен в тази ситуация. Нещо повече- имаме г-ж Л., която
има данни да се е намесила и да е удряла К. и да е посегнала към пистолета, за
който е проведена борба. Струва ми се, че тук се появява и вторият участник в
това нападение, който наслагва опасност не само за св.К., понеже има пряко
съприкосновение към нея, а и по отношение подсъдимия, защото в крайна
сметка тя се бори за пистолета, с който е започнало нападението. За мен
строго погледнато нападението не е само срещу К. или само срещу Г. К., а то и
срещу двамата, защото са били първоначално в обсега на пистолета, с който се
е появил Л., а впоследствие двамата са били обект на удари по телата си. В
този смисъл и двамата считам, че са в условия на неизбежна отбрана и
нападението може да се приеме за преустановено едва след намесата на
св.П., която след като се появява и им казва вербално да преустановят
действията си, чак тогава всичко приключва. По нейните думи, които съдът
ще подложи на самостоятелна преценка, тя не е виждала тъжителят да е
паднал на земята, а е бил изправен през цялото време. Тези нейни думи,
обсъдени в съвкупност с другите доказателства и СМЕ, аз ще Ви помоля
съдът да прецени много добре, защото единствената причина обвинението да
е по ал.1 на чл.130 е мозъчното сътресение. Това мозъчно сътресение в
тъжбата се излага, че е довело до безсъзнателност в период от време, в който
пострадалият не си спомня нищо. Обаче по думите на П., той е бил през
цялото време прав и за такава безсъзнателност не споделя. За изпадане в
безсъзнателно състояние не се откриват данни и в другите свидетелски
показания, но това е въпрос на анализ от съда. Обективно, човек в
безсъзнателност не може да причини такива наранявания, които е получил К.,
защото те са в резултат от активни действия и по бузата и по пръста.
10
Нещо друго, на което искам да обърна внимание също. Аз смятам, че
макар и диагнозата, поставена в болницата след изписването на Л. и
издаването на епикриза, макар в нея да има посочена диагноза Мозъчно
сътресение без открита вътре-черепна травма, следва да бъде и съдът има
право да подложи на коментират и да прецени дали същата наистина води до
категоричен извод за понесена такава увреда, защото мозъчното сътресение,
както вещото лице д-р Д. посочи винаги се поставя като диагноза, съгласно
класификация на МКБ, в случаи, когато се провежда консервативно лечение, а
не се налага хирургическа намеса. Това е шаблонна диагноза, която се слага
при травма на глава, независимо дали всички или някои симптоми на това
увреждане се откриват обективно от лекуващия лекар. От епикризата, която
вещото лице подробно анализира пред нас, не се откриват обективни данни за
световъртеж, гадене или повръщане. Това е посочено само като субективно
възприятие от анамнезата от г-н Л.. Второ- г-н Л. е този, който се чува на
разговора на тел.112, т.е. непосредствено след случката той е бил в състояние
да се обади и макар да няма медицинска стойност това, говорът му не звучи
като на човек в безсъзнателност или човек, който да е замаян. Трето- г-н Л. не
иска линейка за себе си в това обаждане. Той иска линейка само за съпругата
си. Четвърто- той е отказал да бъде отведен с линейката и да бъде
хоспитализиран. Пето- разпитаният лекар от спешния екип, съставил фиша за
посещение на място, не е отразил като обективно състояние гадене или
повръщане. В нито един момент медик не е констатирал да има такива белези
и симптоми, а във всички медицински документи това изхожда само от
казаното от самия пострадал. При положение, че той се счита за нападнат и
има всички медицински познания да посочи симптоми, които биха
подкрепили едно мозъчно сътресение, смятам, че г-н Л. и неговите
анамнестични данни трябва да бъдат под сериозна критика поставени и да не
се възприемат автоматично, защото това би било, макар в някаква косвена
степен, черпене на позитив от собствено противоправно поведение, ако
умишлено е казал симптоми, за които няма никъде такива данни.
Докато се намирам на изложението в частта за получените увреждания,
следва да се обърне внимание и на другите по-леки такива. Едното от тях е
разклащане на първи резец 21-ви зъб, първа и втора степен. Следва да се има
предвид, че според вещото лице липсата на описание на наличие на оток или
кръв по венеца на този зъб не може с категоричност да доведе до извод, че
11
това нараняване е от тази дата, а може да е налице разклащане по причини,
различни от случката на 25-ти май и дори такива предхождащи случката,
защото иначе би трябвало да се констатират и тези белези около травмиран
зъб в резултат удар с твърд тъп предмет.
На второ място- има нараняване, което е локализирано в долната част на
стъпалото на Л., което при липса на данни за това да е имало нанесен удар в
краката на Л., защото никой свидетел не разказва подобно нещо, би следвало
да доведе до извод, че тази травма е възможно да е получена и по някой от
другите начини, допустими според вещото лице, а именно навяхване,
стъпване на криво или каквото и да е, защото това кръвонасядане, изхождайки
от възможността да е настъпило след удар с тояга, казва, че може кръвотокът
да е мигриращ отгоре надолу и затова да се е свлякъл към стъпалото, но това е
предположение в случай на доказано удар там. При липса на такъв удар следва
да бъдат разгледани други хипотези- при навяхване, стъпване на криво, което
да доведе до кръвонасядане отгоре настъпило, а не мигриращо. В този
смисъл, това нараняване също не може да бъде „приписано“ на подзащитния.
Има и едно конкретно нараняване, на което обърнах внимание- на
ръката на г-н Л., но то смятам, че беше анализирано, че отговаря в достатъчна
степен на защитната ни теза, че е вследствие избиване пистолета в ръката на
Л..
На по-подробен анализ беше подложен медицинския материал, за което
беше поставен въпрос на вещото лице Д., за нараняванията да са получени от
самия подсъдим и неговите изводи бяха, че те могат да бъдат получени в
лицевата част от удар с твърд тъп предмет, като този, който е нанасял ударите
би следвало да е фронтално стоящ на подзащитния ми, като запитано от съда,
вещото лице каза, че по-малко вероятно е да се е случило, лежейки един върху
друг не замята и по-вероятно е да се е случило в изправено положение, което
е аргумент за съзнателност и кредитиране на свидетелските показания, които
говорят, че Л. не е изпадал в състояние, което да може да бъде квалифицирано
като мозъчно сътресение.
С оглед на изложеното дотук, аз ще Ви моля да приемете всички тези
наранявания, които са причинени у тъжителя, или за ненастъпили в резултат
на деятелност от страна на подзащитния ми или другата част, за която
приемете, че са настъпили в тази ситуация, че са в резултат на действия в
12
условия на неизбежна отбрана. Тук трябва да се спомене, макар да не е
необходимо, че неизбежна отбрана има и когато се защита и друг човек, а не
самия себе си, в каквато хипотеза започва деятелността на подзащитния ми. В
най-първия момент следва да се счита, че е започнал да отбранява първо чужд
интерес, а впоследствие и самия себе си, когато нещата прерастват в
саморазправа. Тук пак следва да се каже, че има данни от св.П. за взиамност
при саморазправата, а не за едностранност, че започва нападение от страна на
подзащитния ми към нападателя и второ, че самата майка на подзащитния ми
казва, че след избиването на пистолета Л. се е нахвърлил пръв върху
подзащитния ми, а не обратното. Смятам, че едно такова съждение може да
бъде подкрепено от данните по делото, а и чисто житейски, защото агресорът
е този, който първи идва и вади пистолет. Нормално е неговата агресия да
бъде продължена по някакъв начин и да е продължил да напада по друг начин
обекта на своето нападение. Поради тази ситуация на неизбежна отбрана,
моля, да оправдаете подзащитния ми изцяло.
В един подвариант, моля, в случай, че отхвърлите всички съждения за
неизбежна отбрана, макар подобно нещо, без да конкретизирам, беше
възприето и по другото дело, за което не приехте документите, все пак моля да
обсъдите и варианта за реторсия- в случай, че приемете, че не е налице
престъпление по чл.130 ал.1 и по ал.2 от НК. Без навлизам в дълбочина следва
да бъде посочено, че в крайна сметка, ако приемете, че има мозъчно
сътресение, нямаме и престъпление по ал.1. Второ- аз съм застъпник на една
все още непрокарана в законодателството теза, че това разделение на лека
телесна повреда в две отделни алинеи е несъответстващо на необходимост на
правораздаването, а и на самата реалност, защото първо хронологично не са
съществували поотделно до 1966г., когато се въвежда за първи път разделение
в предхождащия НК закон- Закона за другарските съдилища и след това през
1968г. вече окончателно заляга и в НК, но до преди това е било една обща
хипотеза и впоследствие съществуват доста становища на специалисти, че в
крайна сметка това разделение не е било в резултат на медицинска
необходимост и диверсификация на двата подвида на увредата, а в резултат на
политически и други виждания за това как трябва да бъде регламентирана
тази правна сфера към онзи момент. Вече доста публикации има за това, че
има доста субективизъм при определяне разделителна линия по ал.1 и ал.2,
защото в един случай кръвонасядането може да се възприеме по ал.1, а в друг-
13
по ал.2. Анамнестичните данни, които не се проверяват- в хипотезата като
настоящата. Несъществената разлика в увредите и увреждането на здравето,
които се търпят в единия случай и в друг случай. Липсата на критичност от
преглеждащия лекар, когато се касае за такъв субективен вид оплакване.
Много са причините да се приеме, че следва да бъде едно престъпление и това
е аргумент аз да изложа, че чисто формално заради липса на уреждане на този
въпрос и съществуващата наказателна практика при ал.1 при единия участник
и при ал.2 при другия участник не може да се приложи реторсия. Това е
абсолютен формализъм. Приканвам Ви, макар да не можете преодолеете към
настоящия момент съществуващата правна рамка, да помислите за това, ако
приемете, че няма неизбежна отбрана, в крайна сметка има ли престъпление
по ал.1 в случая.
По разноските не сме претендирали такива и в едното и в другото
производство разноски. Положението сега е същото. Аз ги защитавам тези
хора безплатно заради това, че в известна степен ги уверих, че след
прекратяване на ДП по отношение на всички няма да има протакване и други
усложнения, надявайки се да влезнем в контакт и да разговаряме, но понеже
това не се получи се налага до известна степен да подкрепя тези двама души,
които ги уверих, че няма усложнения, а то се оказа, че има.
РЕПЛИКА АДВ. Я.: На първо място, по отношение на твърденията на
защитата, че тъжителят се явява нападател, искам да кажа, че категорично се
противопоставям, защото в самата тъжба и цитираната от страна на защитника
тъжителят сам признава, че е излязъл с цел сплашване и прогонване. Той не е
излязъл с цел увреждане на здравето, на когото ида е от тях.
На следващо място, по отношение пистолета- самият тъжител твърди,
че го е пуснал с цел да вземе тоягата и се сборичкал с К. за нейната тояга и
той е получил удара в главата си отзад. Самата К. в провелото се съдебно
следствие не даде обяснения къде е бил пистолетът, но в приложеното по
делото ДП №1/2023г. там категорично тя твърди, че още вечерта, когато си е
тръгнала, е взела пистолета и го е занесла вкъщи. Тъй като колегата се
отклони в тази посока, затова и аз си позволявам да дам тези обяснения, че в
крайна сметка процесният пистолет, който е бил възприет за не знам какъв,
казвам, че самата св.К. още вечерта го е взела.
На следващо място, подсъдимият К. никой не го е виждал
14
непосредствено след инцидента вечерта. Нито един от свидетелите не
коментира и не казва какво е било състоянието на самия К. вечерта, когато се е
прибрал вкъщи. Единствено СМУ, което е предоставено, в него са описани
съответните увреждания.
Що се отнася за неотразеното в СМУ на пострадалия, когато е издадено
от д-р П.. в едно от заключенията на СМЕ относно зъбите дали са избивани,
дали е имало оток и т.н.- самият д-р П. в разпита си казва, че може и да го е
пропуснал.
На следващо място, по отношение на това дали е губил съзнание-
категорично вещото лице каза, че след нанесени удари има зашеметяване и
объркване, но няма изпадане в кома, т.е. не е настъпила кома за съответното
лице. Да, той не помни, защото е зашеметен. Да, той не е поискал линейка,
защото се е грижил за съпругата си, която е с решение на ТЕЛК. Тя е била
повече пострадала и той е бил повече шокиран, което е изложено и в самата
тъжба. На нея цялото лице и врата й са били обгорени от изстрела, т.е.
изложените съображения от защитата, с цел да мотивира съдът да постанови
оправдателна присъда и да приеме, че всички тези действия са извършени
вследствие неизбежна отбрана, категорично противоречат на събраните по
делото писмени и гласни доказателства.
ДУПЛИКА АДВ. П.: Без да звуча високомерно, но според мен нашата
пледоария можеше да се състои в следното изречение: К. Л. излезе с пистолет
в ръка. Няма нужда да обяснявам какви вреди могат да бъдат произлезли от
един пистолет. Няма нужда да споменаваме, че огромният стимул за излизане
с този пистолет е, защото имало миризма на овце и това не може да оправдае
по никакъв начин подобно действие. Съжалявам, но аз не мога да го
възприема това по никакъв начин. От там нататък- „Изкарах пистолет и някой
ме би“ не може да е оправдание. Даже „Изкарах пистолет и някой друг ме
простреля със собствения ми пистолет“ също не може да е оправдание. За мен
тук има едно ярко несъответствие между това какъв е интересът, излязъл да
брани г-н Л.- комфорта на неговите сетива, миризма и зрение и какъв интерес
е следвало да се наложи да брани подзащитният ми, когато вижда пистолет
срещу майка си. За мен просто няма какво да се говори по-нататък.
ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА на подсъдимия: Съгласен съм с това,
15
което каза моят защитник.
ПОСЛЕДНА ДУМА на подсъдимия: Искам да бъда оправдан.
Съдът се оттегли на тайно съвещание, за да постанови присъдата си.
След обявяване на присъдата на страните съдът им разясни реда и
сроковете за обжалване, както и че мотивите ще бъдат изготвени в срок до 60
дни.
Протоколът написан в с.з., което приключи в 15:15 ч.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
16