Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260337
05.10.2020г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд,
XVI – ти граждански състав
на двадесети август две хиляди и двадесета година
в открито съдебно заседание в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Силвия Петрова
Секретар: Марина
Димова
Като разгледа
докладваното от съдията Петрова
гражданско
дело № 9618 по описа за 2019 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
редовна искова молба на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес управление гр.София, район „Витоша”, ж.к.”Малинова долина”, ул. ”Рачо
Петков-Казанджията” № 4-6, представляван от управителя Р.И.М.Т. против В.Л.Н.,
ЕГН **********, с адрес ***. Ищецът моли
съда да приеме за установено по отношение на ответника съществуването на
следното вземане, за което е постановена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 4758/2019г. по описа на БРС: 1254,43
лева (хиляда двеста петдесет и четири лева и четиридесет и три стотинки),
главница по договор за банков потребителски кредит на физическо лице № 39 от
28.03.2012г., сключен с „УниКредит Булбанк” АД за сумата от 1200 евро,
вземането по който е цедирано на „Еос
Матрикс” ЕООД на 04.12.2017г. с договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия), сумата от 497,55 лева (четиристотин деветдесет и седем лева и петдесет
и пет стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 28.07.2016 г. до
21.03.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението 13.06.2019г. до окончателното й изплащане. Претендира и
присъждане на направените в заповедното и в настоящото производство разноски.
Ищецът излага твърдения, че
ответникът е длъжник по договор за банков потребителски кредит на физическо
лице № 39 от 28.03.2012г., сключен с „УниКредит Булбанк” АД за сумата от 1200
евро. Ответникът е поел задължението да възстанови получената сума на равни
месечни вноски, като крайният срок на договора е 21.03.2019г. Останали са
непогасени задължения. С договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия)
от 04.12.2017г. са прехвърлени вземанията към длъжника по описания договор на
ищеца „Еос Матрикс” ЕООД, като длъжникът е уведомен за тази цесия.
Така предявеният установителен иск е с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.
чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, като същият е допустим.
В преклузивния срок по чл.131 ал.1 ГПК
ответникът представя писмен отговор, с който оспорва иска като неоснователен и
недоказан. Ответникът твърди, че не е надлежно уведомен за извършената цесия от
стария кредитор – цедента съобразно изискването на чл.99 от ЗЗД. Поради това
счита, че цесията не е произвела действие. На следващо място се сочи, че самото
вземане по договора за банков потребителски кредит е предсрочно погасено на
22.05.2013г. С изтеглен и усвоен на 22.05.2013г. кредит с № 87731 от
22.05.2013г., отпуснат от „МКБ Юнион Банк” ЕАД, ЕИК ********* е погасила
окончателно задълженията си по договора за банков потребителски кредит на
физическо лице от 28.03.2012г., сключен с „УниКредит Булбанк” АД. Налице е
банкова транзакция с №19734867 от 23.05.2013г., за сума в размер на 2 000 лева
/две хиляди лева/, получател на банковия превод е банкова сметка *** ****с
титуляр В.Л.Н.. Основанието на банковия превод е „Окончателно погасяване на
кредит“. От справка, издадена от „Уникредит Булбанк” АД се установява, че на
30.03.2012г. е обективирана сума в размер на 2 340 лева с основание усвояване
на кредит, ежемесечно са заплащани дължимите суми по кредита, съгласно
погасителният план, който представлява неразделна част от договора, като на
03.05.2013г. по банковата сметка е получен междубанков превод в размер на 2 000
лева, т.е. кредита по договора е предсрочно погасен преди цесиите. По тези
съображения счита, че вземанията на банката са напълно погасени.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По делото не се спори и се
установява от събраните писмени доказателства, че
между „Уникредит Булбанк” АД и В.Л.Н. е сключен договор
за банков потребителски кредит на физическо лице от 28.03.2012г., съгласно
който банката е предоставила на Н. паричен заем в размер на 1200 евро за текущи
нужди, а ответникът се е задължил да върне заемната сума, ведно с начислените
лихви в уговорените в договора срокове. Крайният срок за погасяване на кредита
е до 21.03.2019г. Погасяването на кредита, включително дължимите лихви, става
на месечни вноски, посочени като брой и размер в погасителния план, приложен по
делото.
По делото е представен договор за продажба и прехвърляне на вземания от 04.12.2017г.,
сключен между „Уникредит Булбанк” АД и „Гетбек Рикавъри България“ ЕООД,
съгласно който кредиторът-цедент е прехвърлил на цесионера чрез цесия
вземанията си към свои длъжници, произтичащи от договори за кредит, като
вземанията са описани в списък – Приложение 1. По повод издадено съдебно удостоверение „Уникредит Булбанк” АД потвърждава
съответствието между номер на договора за кредит и посочения кредитен контракт.
С договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 26.09.2018г., сключен между „Гетбек България“ ЕООД и „ЕОС Сървисис“
ЕООД, цедентът е прехвърлил на цесионера чрез цесия вземанията си към свои длъжници, произтичащи от
договори за кредит, като вземанията са описани в списък – Приложение 1. Видно
от Приложението в предмета на прехвърлените с договора за цесия вземания
фигурира ответницата В.Л.Н. за вземане по кредит от 28.03.2012г. с актуален общ
размер на дълга към 31.08.2018г. – 1751.98 лева, от която сума 1254.43 лева –
главница и 497.55 лева – лихви. Представено е потвърждение за извършената цесия
на парични задължения на основание чл. 99 от ЗЗД. Представено е пълномощно от
„ГетБек България“ ЕООД, в качеството си на пълномощник на „УниКредит Булбанк“
АД предвид сключения на 04.12.2017г. между „Уникредит Булбанк” АД и „Гетбек
Рикавъри България“ ЕООД договор за
продажба и прехвърляне на вземания, с което преупълномощава „ЕОС СЪРВИСИС“ ЕООД
и „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД да представляват банката с правото да изготвят, подписват
и изпращат от името на „УниКредит Булбанк“ АД уведомления по смисъла на чл. 99
от ЗЗД до всеки от длъжниците по вземанията, прехвърлени от „УниКредит Булбанк“
АД на „ГетБек България“ ЕООД съгласно договора. С договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 15.10.2018г., сключен между „ЕОС Сървисис“ ЕООД и
„ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, цедентът е прехвърлил на ищеца - цесионер чрез цесия
вземанията си към свои длъжници, произтичащи от договори за кредит, като
вземанията са описани в списък – Приложение 1. Под номер 96 в приложението фигурира
ответницата В.Л.Н. за вземане по кредит от 28.03.2012г. с актуален общ размер
на дълга към 01.10.2018г. – 1751.98 лева, от която сума 1254.43 лева – главница
и 497.55 лева – лихви. Приложение № 5 към договора от 15.10.2018г. е
потвърждение за извършената цесия на парични вземания на основание чл. 99 от ЗЗД. По делото са представени и пълномощни от „Гетбек България“ ЕООД и „ЕОС
Сървисис“ ЕООД, с което е упълномощено Адвокатско дружество „Иванов и Денев”,
гр. Стара Загора и други адвокати с правото да уведомят всички длъжници за
прехвърлянето на съответните вземания съгласно договорите за прехвърляне на
вземания. С исковата молба е представено и уведомление с изх.
№ 1698/12.04.2019г., отправено до ответницата, съгласно което пълномощникът
адв. Ж.Д.Д.уведомява длъжника, че с три последователни договора за продажба и
прехвърляне на парично вземане (цесия), съответно от 04.12.2017г., 26.09.2018г.
и последния от 15.10.2018г. задължението
му към първоначалния кредитор „Уникредит Булбанк“ АД е изкупено от „ЕОС МАТРИКС”
ЕООД и същото дружество е станало вече негов кредитор, както и че дължимата по
договора за заем сума следва да бъде заплатена по сметка на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД.
Уведомлението е изпратено до ответника чрез куриерска фирма „М и БМ Експрес“,
като видно от отбелязването се е върнало като непотърсено. Видно е от данните
по делото, че писмото с уведомлението не е било връчено на ответницата, поради
което БРС намира, че то следва да се счита за връчено с връчване на исковата
молба на ответника в хода на исковото производство – чл.235, ал.3 ГПК.
От приложеното по делото ч.гр.д. № 4758/2019г.
по описа на БРС е видно, че съдът е издал заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК с № 2314/14.06.2019г., с която е разпоредил длъжника В.Н.
да заплати на кредитора „ЕОС Матрикс” ЕООД сумата от 1254,43 лева главница,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението
по чл.410 ГПК до изплащане на сумата и сумата от 497,55 лева – договорна лихва.
Против издадената заповед за изпълнение е постъпило писмено възражение в срока
по чл.414, ал.2 от ГПК от длъжника, във връзка с което в дадения на заявителя
едномесечен срок е предявен настоящия установителен иск по чл.422 ГПК.
За изясняване на делото от фактическа страна е
назначена и изслушана съдебно-икономическа експертиза. Съдът кредитира и
възприема заключението на експертизата, тъй като същото е подробно, обективно и
обосновано. Вещото лице е посочило, че съгласно представеното на експертизата
от „Уникредит Булбанк“ АД „Движение по контракт“ и от представеното по делото
Извлечение от сметка в лева IBAN *** В.Л.Н., на 30.03.2012г. по сметката е
постъпила сума в размер на 2 340 лева с посочено основание „Усвояване на
кредит“. За периода 21.04.2014г. - 21.04.2016г. от кредитополучателя са внесени
суми в общ размер на 2 026,52 лв. /1 033,95 евро/, от които: 1 094,88 лева
/558,62 евро/ за погасяване на главница и 931,64 лева /475,33 евро/ за
погасяване на възнаградителна лихва. Неизплатени суми към 21.03.2019г. са както
следва: главница -1245,12 лева, възнаградителна лихва - 255,24 лева по вноски с
дати на падеж 21.08.2016г. - 21.03.2019г., наказателна лихва - 334,48 лева за
периода 28.07.2016г. - 21.03.2019г., общо 1 834,84 лева. Неизплатени суми към
13.06.2019г. са както следва: главница
- 1245,12 лева, възнаградителна лихва - 255,24 лева по вноски с дати на падеж
21.08.2016г. - 21.03.2019г., наказателна лихва - 363,53 лева за периода 28.07.2016г.
- 13.06.2019г., общо 1 863,89 лева. Съгласно предоставената информация от
системата на „УниКредит Булбанк“ АД, със счетоводен запис от 04.12.2017г. е
осчетоводена цесия по договора за кредит. За периода 21.04.2012г. -
21.04.2016г. от страна на кредитополучателя са извършени плащания за погасяване
на кредита на суми в общ размер на 2 062,52 лева, от които: 1 094,88 лева за
главница и 931,64 лева за възнаградителна лихва. Всички плащания са извършени
по банков път, като сумите са превеждани от разплащателната сметка на
ответницата - сметка в лева IBAN ***. Във връзка с твърденията, че кредита е
погасен предсрочно със сума от изтеглен от ответницата заем от „МКБ Юнион Банк“
ЕАД, експертизата е констатирала следното: По разплащателна сметка в „МКБ Юнион
Банк“ ЕАД, IBAN *** В.Л.Н., на
22.05.2013г. постъпва сума в размер на 6000 лева с посочено основание
„Усвояване на разрешен кредит № 87731/22.05.2013г. На същата дата -
22.05.2013г. от сметка IBAN ***0 лева по разплащателна
сметка на ответницата IBAN ***
„УниКредит Булбанк“ АД с основание „окончателно погасяване на кредит“. Последната
сметка е сметката, от която ответницата извършва преводите за погасяване на
кредита, предмет на делото. Анализирайки движението на суми по тази сметка,
експертизата констатира, че сумата от 2 000 лева е постъпила на дата
23.05.2013г. с основание „Получен междубанков кредит“. Тази сума е послужила за
извършване погасяване на следващите месечни вноски по погасяване на кредита,
описани в таблицата Приложение № 1 за периода от 23.05.2013г. до 21.04.2016г. в
общ размер на 1 495,62 лева. В този период няма други отразени постъпления на
други суми по сметката. Останалата сума - разликата до размера от 2 000
лева е теглена на каса или отразена за погасяване на разходи по обслужване на
сметката. От движението на суми по тази сметка, експертизата не е установила предсрочно
погасяване на кредита. Съгласно условието на чл. 12.8 от договора за кредит е
уговорено издължаването на кредита да се извършва чрез директен дебит от
Банката. Това означава, че ако действително е имало подадена молба от
ответницата за предсрочно погасяване на кредита, банката е следвало да ползва
налична сума по сметката на кредитополучателя за погасяване на задължението. От
друга страна сумата от 2000 лева е била недостатъчна за погасяване на остатъка
по кредита. Съгласно чл.12.7 от договора при предсрочно погасяване
кредитополучателят дължи лихва само до окончателното погасяване. До
23.05.2013г. е погасена главница в размер на 229 лева. Остава неизплатена
главница от 2 111 лева, която е и дължимата сума при условие, че лихвата
до края на срока на договора не се дължи. В съдебно заседание вещото лице ясно
подчертава, че сумата от 2000 лева, ответницата е превела от нейна сметка от
„МКБ Юнион Банк“ в друга нейна сметка в „УниКредит Булбанк“ АД, като и двете са
нейни сметки, т.е. няма никакво значение какво е основанието за превода, тъй
като тя си превежда пари от едната лична сметка към другата лична сметка.
Независимо, че ответницата е могла да погаси предсрочно заема, ако е направила такова искане, за което доказателства по делото няма, в конкретния
случай преведената сума не достига неизплатената главница към онзи момент, която е в размер на 2111
лева. Свид. И. пояснява, че желанието на ответницата
е било да погаси кредита чрез рефинансиране. Според свидетелката И., В. считала,
че след като са й превели парите, директно са погасили първия кредит. Съгласно
предоставената по делото от „УниКредит
Булбанк“ АД информация обаче, в досието на В.Л.Н., ЕГН **********, не се
съдържа искане за предсрочно погасяване на банков потребителски кредит №
39/28.03.2012г.
При така обсъдените доказателства
настоящият състав на Бургаския районен съд намира предявения иск за частично основателен.
За да бъде уважен предявеният иск, съобразно
разпределената доказателствена тежест, ищецът е следвало при условията на пълно
и главно доказване да установи наличие на облигационно правоотношение между прехвърлителя на вземането
и ответника, възникнало по силата на сключен договор за банков кредит, че „УниКредит
Булбанк“ АД е бил изправна страна по същия и е изпълнил точно задълженията си,
произтичащи от договора, както и размера на дължимата сума и забавата на
ответника да заплати същата. Следвало
е да установи и прехвърляне на вземането от стария кредитор в полза на „Гетбек Рикавъри
България“ ЕООД, впоследствие от „Гетбек България“ ЕООД на „ЕОС Сървисис“ ЕООД и
от „ЕОС Сървисис“ ЕООД на ищеца „ЕОС Матрикс“ с договор за цесия от 15.10.2018г.,
както и уведомлението до длъжника от цедента за сключените договори за цесия. В
тежест на ответника е било да установи, че е изпълнил задължението си и е
заплатил изцяло вноските по договора.
Ищецът съумя да проведе пълно и главно доказване
на претенцията си по настоящото дело. По делото е безспорно установено, че на 28.03.2012г. „Уникредит Булбанк“ АД и В.Л.Н. са сключили валиден договор за потребителски
кредит. Поради това съдът намира за доказано основанието на иска – съществуване
на договорно правоотношение между „Уникредит Булбанк“ АД и В.Л.Н., цитирано в
исковата молба, и неговия предмет – предоставяне на сума срещу задължение на кредитополучателя
да върне заемната сума в срок до 21.03.2019г. Вещото лице по изготвената съдебно-икономическа
експертиза е посочило размера на усвоената по договора сума – 1200 евро. Действително
установи се от представените писмени доказателства и експертизата, че по сметка
на В.Л.Н. е била преведена от друга
нейна сметка сумата от 2000 лева с основание на превода „окончателно погасяване
на кредит“. Видно от т. 12.8 от договора ответницата е дала съгласието си
Банката да събира изискуемите си вземания за главница, лихви и разноски по
кредита от въпросната сметка, на която ответницата е титуляр при Банката по
реда на директния дебит. Доколкото обаче в досието на В.Л.Н. в банката не се
съдържа искане за предсрочно погасяване на банков потребителски кредит №
39/28.03.2012г., нито се твърди депозиране на такова, неоснователни се явяват
възраженията, че същата е изплатила предсрочно задължението си към банката.
Следва да се отбележи, че за „Уникредит Булбанк“ АД е липсвало основание да
усвои тази сума от банковата сметка на клиента си без неговата изрична воля,
респ. волеизявление в този смисъл. Ето защо кредиторът е събирал по реда на
директния дебит само изискуемите си вземания за главница и лихви. Неизплатената
главница според експерта възлиза на 1245.12 лева /641.38 евро/, а неизплатената
възнаградителна лихва е в размер на 255, 24 лева /131.51 евро/. По делото не са
представени доказателства за други извършени плащания, поради което следва да
се приеме, че към датата на приключване събирането на доказателствата
задължението е в този размер. Т.е. „Уникредит Булбанк“ АД е изпълнил договорното си
задължение и е предоставил заемната сума, поради което в тежест на ответника е
да докаже, че е изпълнил насрещното си парично задължение по договора да върне
предоставеният му заем, в срока уговорен в договора. Доказателства за заплащане
на договорената сума от страна на ответника липсват, въпреки изрично
разпределената с доклада по делото доказателствена тежест.
Предвид гореизложеното, съдът
намира, че предявеният установителен иск за главница следва да бъде уважен
частично, а именно в размер на 1245,12 лева, ведно със законната лихва за
забава, считано от подаване на заявлението за издаване на изпълнение до
окончателното й изплащане, а в останалата му част искът за главница следва да
бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Основателна се явява и претенцията
за договорна лихва до размера на 255,24 лева, дължима за периода от 21.08.2016г.
до 21.03.2019г., а в останалата му част искът за договорна лихва следва да бъде
отхвърлен.
Съобразно
чл. 78, ал. 1 ГПК и с оглед изхода на спора на ищцовата страна се дължат деловодни
разноски в размер на 261,32 лева в
настоящото производство, както и направените в заповедното производство съдебно-деловодни
разноски в размер на 30 лева, съответни
на уважената част от иска.
Ищецът дължи на ответницата разноски в размер на 73.25 лева съразмерно с
отхвърлената част от иска /чл. 78, ал. 3 от ГПК/.
Поради изложените аргументи Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на В.Л.Н., ЕГН **********, с адрес ***, че дължи на “ЕОС
МАТРИКС” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Витоша”,
ж.к. „Малинова долина”, ул. „Рачо Петков-Казанджията” № 4-6, представлявано от Р.И.М.Т.,
сумата от 1245,12 лева (хиляда двеста четиридесет и пет лева и дванадесет стотинки) главница по
договор за потребителски кредит от 28.03.2012г., сключен между ответника и „УниКредит
Булбанк” АД, като вземането на банката е прехвърлено на кредитора в настоящото
производство - ищеца с договор за цесия от 15.10.2018г., сумата от 255,24 лева (двеста петдесет и пет лева
и двадесет и четири стотинки) представляваща договорна лихва дължима за периода
от 21.08.2016г. до 21.03.2019г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 13.06.2019г.
до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК № 2314/14.06.2019г. по ч. гр. д. № 4758/2019г. на БсРС, като в останалата му част ОТХВЪРЛЯ предявения установителен иск за главница за горницата над
уважения до пълния предявен размер от 1254.43 лева и иска за договорна лихва над уважения размер до пълния предявен размер
от 497,55 лева и за периода 28.07.2016г. до 20.08.2016г.
ОСЪЖДА В.Л.Н., ЕГН **********, с
адрес *** да заплати на “ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Витоша”, ж. к. „Малинова долина”, ул. „Рачо
Петков-Казанджията” № 4-6, представлявано от Р.И.М.Т., сумата от 291,32 лева (двеста деветдесет и един лева
и тридесет и две стотинки) съдебно-деловодни разноски в настоящото и заповедното
производство.
ОСЪЖДА “ЕОС МАТРИКС” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Витоша”,
ж. к. „Малинова долина”, ул. „Рачо Петков-Казанджията” № 4-6, представлявано от
Р.И.М.Т. да заплати на В.Л.Н., ЕГН **********,
с адрес ***, сумата от 73.25 лева (седемдесет и три лева и двадесет и пет стотинки)
съдебно-деловодни разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: п/ не се чете/
Вярно с оригинала! МД