№ 1479
гр. Велико Търново, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело №
20254110102141 по описа за 2025 година
Предявени са обективно съединени искове по чл. 318 от ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 и по чл. 86, ал. 1
от ЗЗД от „ПАПАЗОВ-НИК” ЕООД срещу „Грийн Белс” ООД, за плащане на сумите от 1500
лв. - главница и 156,52 лв. - обезщетение за забава върху главницата за периода от
09.09.2024г. до 25.06.2025г., представляващи задължения по договори за продажба на 5 кг
TG 1000 L, за които са издадени фактури с .... и ...., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението. Ответникът признава основателността на исковите претенции като на
02.07.2025г. е платил цената по фактурите, във връзка с което претенцията по чл. 318 от ТЗ е
оттеглена от ищеца и е направено искане за произнасяне по реда на чл. 237 от ГПК относно
иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Съдът, като взе предвид направеното от ответника признание на иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
намира че са налице предпоставките на чл. 237 от ГПК като същият следва да бъде уважен.
При този изход на делото са основателни претенциите на ищеца за присъждане на разноски
за държавни такси и адвокатско възнаграждение в общ размер на 680 лв., направени в
исковото производство, както и за присъждане на разноски за държавни такси и адвокатско
възнаграждение в общ размер на 440 лв., направени в обезпечителното производство по
частно гражданско дело ... по описа на Великотърновския районен съд. Възражението на
ответника, че са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 от ГПК е неоснователно. Смисълът
на посочената разпоредба е той да не се натоварва с разноски, когато поведението му нито е
обусловило предявяването на иска, нито в хода на производството е оспорил правата на
ищеца. В разглеждания случай дължимостта на претенциите е призната след като
длъжникът е изпаднал в забава и е станал причина за предявяване на иска и за
1
обезпечаването му, но независимо от признаването липсва първата кумулативна
предпоставка на посочената разпоредба. Възражението на ответника за прекомерност на
заплатените от ищеца адвокатски възнаграждения също е неоснователно тъй като
последните са определени в минимален размер, който отговаря на фактическа и правна
сложност на делото и на извършената работа от процесуалния представител на ищеца в
исковото и в обезпечителното производство. Претенцията на ищеца за присъждане на
разноски от 132 лв. за платена такса по налагане на обезпечителна мярка е неоснователна
тъй като представлява разноски по изпълнителното дело и следва да се събере чрез съдебния
изпълнител.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
Осъжда „Грийн Белс” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
район Овча купел, ж.к. Овча купел 2, ул. „Феникс” №15, да заплати на „ПАПАЗОВ-НИК”
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управлениегр. В. Търново, ул.
„Мармарлийска” №37, бл. Запад, вх. Г, oфис № 1Г, сумите от 160,50 лв. /сто и шестдесет
лева и петдесет стотинки/ - обезщетение за забава за периода от 09.09.2024г. до 02.07.2025г.
върху главницата от 1500 лв., представляваща цена по договори за продажба на 5 кг TG 1000
L, за които са издадени фактури с .... и ...., 680 лв. /шестстотин и осемдесет лева/,
представляваща направени по делото разноски както и 440 лв. /четиристотин и четиридесет
лева/, представляваща направени разноски по частно гражданско дело ... по описа на
Великотърновския районен съд.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
2