№ 266
гр. Карнобат, 24.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Татяна Ст. Станчева И.а
при участието на секретаря Веска Р. Х.а
като разгледа докладваното от Татяна Ст. Станчева И.а Гражданско дело №
20222130100184 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по исковата молба на
„Водоснабдяване и канализация” ЕАД, със седалище и адрес на управление:
гр. Бургас, кв. Победа, ул. „Ген. Владимир Вазов" № 3, регистрирано в
Търговския регистър при Агенция по вписванията, с ЕИК *********,
представлявано от инж. Ганчо Тенев - изпълнителен директор, чрез
процесуален представител главен юрисконсулт Д. Б. З. против М. Х. И. с ЕГН
********** адрес: общ. Сунгурларе, с. В. за признаване за удстановено, че
М. Х. И. с ЕГН **********, адрес: общ. Сунгурларе, с. В. дължи на
„Водоснабдяване и канализация" ЕАД сумата от 90.70 лева – главница, по
издадени фактури от периода от 25.06.2019г. до 27.01.2020г., с отчетен
период по фактури от 09.05.2019г. до 09.01.2020г. ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда и сумата от
19.63 лева, представляваща с обезщетение за забавено плащане върху
главниците, дължимо за периода от 25.07.2019г. до 10.09.2021 г. Претендират
се разноските по заповедно и исковото производство.
В исковата си молба ищецът излага, че М. Х. И. е клиент на
„Водоснабдяване и канализация" ЕАД и страна по валидно възникнало
облигационно правоотношение за предоставяне на ВиК услуги на
водоснабдяван обект с административен адрес: общ. Сунгурларе, с. В. и със
заведена партида в базата данни с абонатен № ***. Сочи се, че ответинкът
има качеството „потребител на ВиК услуги" от момента на придобиване на
правото на собственост върху посочения по-горе водоснабдяван обект.
Ответникът имал неплатени задължения към ищеца по издадени фактури за
абонатен номер ***, произтичащи от доставена, отведена и пречистена вода.
1
Ищецът предоставял услугите си при публично известни Общи условия,
публикувани на интернет -страницата на водния оператор. Отчитането на
водомера на абоната се осъществявало по електронен път, посредством
използването на мобилно устройство. При използването на електронно
устройство абонатът не полагал подпис върху хартиен карнет. Ответникът М.
Х. И. не заплатил своевременно, задълженията по издадените фактури в срок
от 30 /тридесет/ календарни дни от датата на издаване на всяка от тях и е
изпаднал в забава на задължението по всяка фактура след изтичането на този
срок. Ищецът се снабдил със заповед за изпълнение за процесните суми по
реда на чл. чл.410 от ГПК. Ангажирани са писмени доказателства от ищеца с
исковата молба и с допълнителна молба по наведените с отговора твърдения.
Ищецът претендира разноските в настоящото и исковото
производство.
В законния едномесечен срок, адв. Т. У.-БАК, с адрес гр. Бургас, ул.
"Васил Левски" №5, партер, назначена за особен представител на ответника
М. Х. И., е подала писмен отговор, с който оспорва претенциите по основание
и размер. В отговора се посочва, че липсват доказателства в подкрепа на
твърденията че ответникът е собственик, респ. ползвател на водоснабдявания
обект и доказателства, че ответникът е подал заявление до ищеца за
откриване на партида за обекта. Липсват доказателства, че ответникът е
ползвал услугите на ВиК Бургас и страните по делото са били в облигационни
правоотношения, при които ищецът е доставял вода в посочения обект и за
ответника е възникнало задължение да заплаща услугата. В отговора се сочи,
че претенцията на ищеца е базирана само на справка-извлечение за
показанията на електромера и на представени фактури. Не било ясно с какво
устройство била отчетена водата в обекта и дали същото отговаря на
законовите изисквания за вид и техническа изправност. Не били отразени в
представената справка-извлечение вида, състоянието на измервателното
устройство, начинът му на отчитане.
В съдебно заседание ищцовото дружество редовно призовано не
изпраща представител. С молба вх. № 4808/19.10.2022г. взема становище по
възраженията на особения представител. Представя доказателства съобразно
дадените указания от съда с определението за насрочване.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на
закона, намира за установено следното:
На 17.09.2021 г.в КбРС е постъпило заявление от "ВиК" Бургас ЕАД за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу М. Х. И. с ЕГН
********** адрес: общ. Сунгурларе, с. В., за издаване на заповед за
изпълнение на сумите от 90,70 лв. – главница, лихва за забава от 25.07.2019г.
до 10.09.2021г. в размер на 19,63 лв., ведно със законна лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането.
Посочено е в заявлението, че паричното вземане е за задължения по издадени
2
фактури за периода от 25.06.2019г. до 27.01.2020г., които произтичат от
доставена, отведена и пречистена вода с отчетен период по фактури от
09.05.2019г. до 09.01.2020г. съдът е уважил заявлението и на 20.09.2021г. е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 403 по ч.гр.дело №
1094/2021г., с която е разпоредено длъжникът М. Х. И. да заплати на "ВиК"
Бургас ЕАД горепосочените суми, както и сумата от 75 лв. разноски по
делото. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.
47, ал. 5 от ГПК.
С Разпореждане № 80/20.01.2022г. на заявителя е указана възможността,
на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, да предяви иск за установяване на
вземането си срещу длъжника, за което е издадена заповедта за изпълнение
по чл. 410 от ГПК. Разпореждането е връчено на ищеца на 08.02.2022г.
Установителният иск е предявен в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК – на
25.02.2022 г. и същият е допустим.
По делото са ангажирани писмени доказателства от ищеца, неоспорени
от ответника – фактури, издадени за потребените услуги за процесния
период, справка извлечение и др. От представеното копие на нот. акт за
покупко продажба № 9, том I, рег. № 59, дело № 7 от 2016г. се установява, че
от 13.01.2016г. М. Х. И. е придобил правото на собственост върху
водоснабдения имот. По заявление на М. Х. И., подадено на 19.01.2016г. до
ВиК ЕАД Бургас партидата за отчитане на обекта е сменена и се води на
ответника.
Поставеният въпрос е дали измервателното устройство е било
проверявано по надлежния ред.
За отчетния период е представена справка –извлечение, в която се
съдържат данни за изразходваното количество вода /чрез посочване на старо
и ново показание от измервателното устройство/ и информация как е
осъществено отчитането. Видно от справката –извлечение на обекта не е
начислявано количество консумирана вода служебно.
При така установената фактическа обстановка, съдът обосновава
следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79 и чл.
86 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г.,
потребител на ВиК услугите са собствениците или носителите на вещното
право на ползване на водоснабден имот, жилищен или нежилищен имот или
др. водоснабден обект. От данните по делото се установява, че през
ответникът има качеството на потребител, тъй като той е бил собственик на
имота, което обосновава извод, че между страните е налице валидно
облигационно правоотношение с предмет доставка на ВиК услуги,
възникнало по силата на изричното предвиждане на чл. 3 от Наредба №
4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
3
ползване на водоснабдителните и канализационните системи, приложима за
процесния период. В същия смисъл е и § 1, ал.1 т. 2 от ДР на Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, съгласно която
потребители са всички юридически или физически лица - собственици или
ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги.
Следователно, по делото е безспорно установено изпълнението на
задължението на ищеца за доставка, отвеждане и пречистване на вода през
процесния период, преминала през инсталацията, което от своя страна е
основание за ангажиране на отговорността на ответника в качеството му на
потребител да заплати извършената ВиК услуга.
От представените писмени доказателства - издадени фактури от
периода от 25.06.2019г. до 27.01.2020г., с отчетен период по фактури от
09.05.2019г. до 09.01.2020г. се установява по безспорен начин, че ответникът
М. И. дължи на "ВиК" Бургас ЕАД сумата от 90.70 лева – главница, които
произтичат от доставена, отведена и пречистена вода се установява лева за
доставена, отведена и пречистена вода. Липсват доказателства за изпълнение
на задължението от ответника в тридесетдневен срок от издаването на всяка
фактура, поради което основателна е и претенцията за законна лихва върху
всяка фактура в общ размер от 19.63 лева
Неоснователни са наведените твърдения от ответната страна за
вида на измервателното устройство и неговата техническа изправност. В
Наредба № 4 и е вменено задължението на потребителя за доставката,
монтажът, проверката и ремонтът на индивидуалните водомери – чл.11, ал.5
от Наредба № 4. Подобно задължение е предвидено в чл. 44 от ЗИ, съгласно
който лицата, които използват средства за измерване са длъжни да
осигуряват техническата им изправност и правилната употреба и да ги
използват по предназначение и да не променят съответствието им с
одобрения тип или с изискванията към тях.
Поради основателността на иска за главница, основателна е и
претенцията за законна лихва върху главницата за периода от подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК, пред съда на 17.09.2021 г. до окончателното
плащане на сумата.
По разноските:
При този изход на спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
разноските по исковото производство в общ размер от 475,00 лева, от които
75,00 лева – държавна такса производство, юрисконсултско възнаграждение,
което съдът определи в размер на 100,00 лева/тъй като делото приключи в
едно с.з., в което представител на ищеца не се яви/, възнаграждение на особен
представител в размер на 300,00 лева.
4
При съобразяване със задължителните указания на ВКС по т. 12 от
Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК, в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени и направените в заповедното производство разноски, общ размер
на 75 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Карнобатският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника М. Х. И. с
ЕГН ********** адрес: общ. Сунгурларе, с. В., че ДЪЛЖИ на
„Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********, представлявано от
инж. Ганчо Тенев - Изпълнителен директор със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, кв. Победа, ул. „Ген. Владимир Вазов" № 3 сумата от
90.70 лева – главница, дължима по издадени фактури за периода от
25.06.2019г. до 27.01.2020г., с отчетен период по фактури от 09.05.2019г. до
09.01.2020г. и сумата от 19,63 лв.-лихва за забава върху главниците за
периода от 29.07.2019г. до 10.09.2021г., за които суми по ч. гр. д. №
1094/2021 г. по описа на КбРС е издадена заповед за изпълнение №
403/20.09.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението в съда – 17.09.2021 г. до окончателното изплащане
на задължението.
ОСЪЖДА М. Х. И. с ЕГН ********** адрес: общ. Сунгурларе, с. В. ДА
ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв. Победа, ул. „Ген. Владимир
Вазов" № 3 сумата от 475,00 лева, представляваща направените от ищеца
„Водоснабдяване и канализация” ЕАД разноски в исковото производство и
75,00 лева разноски в заповедното производство.
На особения представител на ответника адв. Т. У. да се изплати сумата
от 300,00 лева - възнаграждение в рамките на внесения депозит по
набирателната сметка на съда.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Карнобат: _______________________
5