№ 21933
гр. С., 01.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА
при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА
като разгледа докладваното от ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА Гражданско
дело № 20251110106372 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на „Г. З.“ ЕАД срещу „ЗАД Б. В. И. Г.“ ЕАД,
с която е предявен осъдителен иск с с правно основание чл. 411 КЗ с искане
ответникът да се осъди да заплати на ищеца
сумата от 10 лева, като частичен иск от 1 732,15 лева (хиляда седемстотин
тридесет и два лева и 15 стотинки), представляваща остатък от изплатеното от
„Г. З.“ ЕАД застрахователно обезщетение по щета № ************, ведно със
законната лихва върху нея, считано от датата на предявяване на настоящия
иск /29.01.2025 г./ до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 13.09.2023 г. в Република Г., гр. П. О., Д.
Д., водач на лек автомобил „С. **“ с рег. № ******, поради недостатъчен
контрол над управляваното от него МПС, станал причина за ПТП с лек
автомобил „Ш. О.“ с рег. № ********. За събитието бил съставен Двустранен
констативен протокол за ПТП, в който били отразени обстоятелствата и
причините за произшествието. Към датата на събитието – 13.09.2023 г.,
собственикът на л.а. „П. ****“ имал сключен договор за застраховка „Каско
Престиж” с „Г. З.“ ЕАД, полица №*****************, със срок на
застрахователно покритие една година, считано от 16.04.2023 г. до 15.04.2024
г. След предявяване на претенция за застрахователно обезщетение в ищцовото
дружество била образувана щета № ************. Извършен бил опис и
оценка на вредите по лек автомобил „Ш.“, като същите били описани
подробно в опис на претенция. За отстраняване на вредите по увреденото
МПС бил възложен ремонт, за който била представена фактура от сервиза,
извършил ремонта. Застрахователят по застраховка „Каско“ –
законосъобразно и обосновано определил обезщетението в размер на 4809,43
лева, като същото било изплатено на сервиза, извършил ремонта на увредения
автомобил. За ликвидационни нужди по щетата били направени и обичайни
ликвидационни разноски в размер на 25,00 лв. Всички вреди били причинени
1
виновно от водача на лек автомобил „С. **“. Към момента на ПТП
гражданската му отговорност била застрахована в „ЗАД Б. В. И. Г.“ ЕАД.
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на
вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност", застрахователят
по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност“ до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по
имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към
застрахователя по „Гражданска отговорност“. На основание гореизложеното,
застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност” на виновния
водач следвало да възстанови на застрахователя по застраховка „Каско“
изплатеното обезщетение. С регресна покана, изх. № **-**-****/**.**.**** г.
по щета № ************, ищецът поканил ответното дружество доброволно
да заплати сумата от 4834,43 лв., представляваща платеното застрахователно
обезщетение в размер на 4809,43 лв. и ликвидационни разноски в размер на
25,00 лв. Ответното дружество е заплатило на ищцавото дружество по
процесната щета сума в размер на 3102,28 лева, с която покрило претенцията
на ищеца за ликвидационни разноски и част от изплатеното от ищеца
обезщетение. Доброволното плащане от страна на ответника представлявало
извънсъдебно признаване на всички твърдени в искова молба обстоятелства с
изключение размера на обезщетението. „ЗАД Б. В. И. Г.“ ЕАД продължавало
да дължи сума в размер на 1732,15 лева, която и до предявяване на иска не
била платена. При тези твърдения моли съда да уважи предявените
искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът оспорва
механизма на ПТП. Оспорва всички сочени от ищеца щети да са в причинна
връзка с процесното ПТП. Оспорва претенцията като силно завишена. Моли
съда да отхвърли предявените искове.
С определение, постановено в открито съдебно заседание на 10.11.2025 г., е
допуснато изменение на размера на предявения иск чрез неговото увеличение
за сумата над 10 лв. до размера от 630,75 лв.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2
ГПК, намира от фактическа страна и правна страна следното:
Основателността на предявения иск по чл. 411 КЗ се обуславя от
установяване на правопораждащ фактически състав, който включва следните
елементи: 1/ наличие на валиден и действащ към датата на процесното ПТП
договор за имуществено застраховане, сключен между ищеца като
застраховател и собственика на увредения автомобил; 2/ заплащане на
застрахователно обезщетение от ищеца – застраховател на застрахования в
изпълнение на сключения между тях договор; 3/ отговорност на
предизвикалия ПТП водач по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, възникнала при осъществяване
изискуемите елементи на непозволеното увреждане – деяние,
противоправност, настъпили в причинна връзка с деянието вреди и вина,
която по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага; 4/ наличие на валидно
застрахователно правоотношение между делинквента и ответника по
застраховка „Гражданска отговорност“, със застрахователно покритие към
датата на ПТП.
2
В доказателствена тежест на ответника и при доказване на горните факти е
да докаже положителния факт на плащане на обезщетението.
С доклада по делото е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване
между страните по делото, че към дата на ПТП лек автомобил „С. **“ с рег. №
****** е бил застрахован при ответника по валидна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, към дата на ПТП с лек автомобил „Ш. О.“ с
рег. № ******** е бил застрахован при ищеца по имуществена застраховка
„Каско Престиж“, ищецът е заплатил обезщетение в размер на 4809,43 лева в
полза на дружеството, извършило ремонта, ищецът е поканил с регресна
покана, изх. № **-**-****/**.**.**** г. по щета № ************, ответното
дружество доброволно да заплати сумата от 4834,43 лв., представляваща
платеното застрахователно обезщетение в размер на 4809,43 лв. и
ликвидационни разноски в размер на 25,00 лв., както и че че ответното
дружество е заплатило на ищцовото дружество по процесната щета сума в
размер на 3102,28 лева.
Видно от приетия по делото Двустранен констативен протокол за ПТП от
13.09.2023 г. и останалите писмени доказателства приложени към преписката
за образувана щета № ***********/**.**.**** г. - уведомление за настъпило
застрахователно събитие, опис на щети по претенция № ************,
приемо-предавателен протокол - на 13.09.2023 г. в Г., П. О. е настъпило ПТП,
между лек автомобил „С. **“ с рег. № ****** и лек автомобил „Ш. О.“ с рег.
№ ********. Съставена е схема на ПТП, като е обозначена зоната на удара. От
схемата е видно, че произшествието е настъпило при навлизане в Т-образно
кръстовище, при което лек автомобил „Ш.“ е спрял на знак „Стоп“ и е ударен
отзад от лек автомобил „С. **“. Посочени са настъпилите щети за лек
автомобил „Ш.“ – задна броня, капак на багажник, а за лек автомобил „С. **“
– преден капак, предна броня. Протоколът съдържа подпис на участниците в
ПТП, без възражения.
Удостоверените в протокола данни се потвърждават от събраните гласни
доказателства чрез разпит на свидетеля М. С. Й., който управлявал лек
автомобил „Ш.“ с рег. № ********, и установява, че на процесната дата в Г., с.
П. Орфинио спрял в дясна пътна лента на знак „Стоп“ на Т-образно
кръстовище. Автомобилът му напълно спрял на посочения знак, като в този
момент го ударил лек автомобил „С. **“ отзад. Видял го в огледалото.
Настъпили щети по автомобила му – задна броня и вратата на багажника.
По делото е изслушано заключение на вещо лице по основна съдебна
автотехнически експертиза, изготвена въз основа на приложените към делото
доказателства, съгласно която на 13.09.2023 г.в Г., П. О. е настъпило ПТП, при
което лек автомобил „Ш. О.“ с рег. №********, управляван от М. С. Й. спрял
на Т-образно кръстовище с цел осигуряване на предимство на автомобилите,
движещи се по пътя с предимство. В този момент бил ударен от лек автомобил
„С. **“ с рег. №******, управляван от Д. Д., който се движел след него в
същата посока и не успял да спре своевременно и се ударил в задната част на
лек автомобил „Ш.“. От удара е била деформирана и пукната задна броня,
задния капак на багажното отделение и задна маска/ престилка. Съгласно
заключението причина за произшествието липсата на постоянен визуален
контрол от страна на водача на лек автомобил „С. **“. Щетите по лек
автомобол „Ш.“ са в причинно-следствена връзка с механизма на процесното
ПТП, а стойността, необходима за възстановяване на увредения автомобил,
изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП с нови части е в
3
размер на 4213,01 лв., а алтернативни части е в размер на 3732,85 лв. Съдът
кредитира заключението като обективно, безпристрастно и компетентно
изготвено от вещото лице, разполагащо с нужните специални познания и
опит.
От съставения протокол за ПТП и заключение на приетата основна съдебна
автотехническа експертиза се установи настъпването и механизма на
застрахователното събитие, както и причинно-следствената връзка с
вредоносните последици. Ответникът не е ангажирал доказателства, че ПТП
се е състояло по различен механизъм, както и доказателства оборващи вината
за настъпване на вредите на водача на застрахования при ответника автомобил
- чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
По делото се установи, че водачът на лек автомобил „С. **“ е нарушил
разпоредбата на чл. 20, ал. 1 ЗДвП. Съгласно установеният механизъм на
произшествието лек автомобил „Ш.“ е предприел задължително спиране на
при наличие на „Пътен знак Б2“, указващ на водачите на пътни превозни
средства, че са длъжни да спрат на „стоп-линията“, очертана с пътна
маркировка, или ако няма такава - на линията, на която е поставен знакът – чл.
46, ал. 2 ППЗДвП. В нарушение на правилата за движение чл. 47 ЗДвП водачът
на МПС „С. **“ не е изпълнил задължението си, приближавайки се към
кръстовище, да се движи с такава скорост, че при необходимост да може да
спре. Участниците в произшествието са имали задължение за задължително
спиране на знак „Б2“ и да пропуснат превозните средства, които се движат по
пътя с предимство. Въз основа на заключението на вещото лице се установи,
че виновният водач е имал видимост към знака, намиращия се пред него
автомобил и кръстовището, за да предприеме своевремнно спиране. От това
следва извод, че същият обективно е разполагал с възможност да предотврати
настъпването на произшествието като спре своевременно. Липсват данни за
противоправно поведение от страна на водача на лек автомобил „Ш.“. С оглед
чл. 45, ал. 1 ЗЗД вината на водача се предполага, като тази презумпция не бе
оборена в настоящото производство, чрез обратно доказване от ответника.
Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ, размерът на застрахователното обезщетение е
равен на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена
застрахователна стойност. Той се определя по пазарната стойност на ремонта
за отстраняване на претърпяната вреда, като не може да надвишава
действителната стойност на увреденото имущество. Действителна стойност на
увреденото имущество е тази сума, срещу която би могло да се купи друго
такова имущество със същото качество (чл. 400, ал. 1 КЗ).
В настоящия случай съдът намира, че обезщетението следва да е в размер,
необходим за възстановяване на вещта, като делинквентът понесе и
отговорността за влагането на нови части при отстраняване на щетите. Този
извод следва от обстоятелството, че автомобилът е с първа регистрация на
22.01.2020 г., към дата на произшествието е бил в експлоатация 3 г. 7 м. и 21
дни и изчислената именно по този начин стойност съдът преценява като
обективен критерий за действително причинените вреди, тъй като тя е
определена след проучване в цялост на пазара на съответните части, боя,
материали и труд, на който оперират официален сервиз за съответната марка
лек автомобил и други доставчици. Както бе посочено, стойността необходима
за възстановяване на увредения товарен автомобил, изчислена на база средни
пазарни цени към датата на ПТП, е в размер на 4213,01 лв.
4
На основание чл. 411, ал. 1, изр. 1 КЗ ищецът има право да получи и
обезщетение за направените обичайни разходи във връзка с щетата. Съдът
приема, че сумата от 25 лв., съставлява обичаен разход за приключване на
застрахователната щета по смисъла на чл. 411, ал. 1 КЗ, поради което същата
следва да се включи в общия размер на дължимата от ответника сума. Общият
размер на дълга възлиза на 4213,01 +25,00 = 4238,01 лева. Ответникът е
заплатил на ищеца 3102,28 лева, поради което е останал непогасен остатък в
размер на 1135,73 лв.
С оглед горното съдът намира, че са налице всички материални
предпоставки, които обуславят възникването на спорното материално право,
поради което главният иск е основателен в предявения пълен размер. В случая
въпреки, че заключението на САТЕ води до извод за по-голям размер на
претърпените вреди като стойност, съдът с оглед основния принцип в
българския граждански процес – на диспозитивното начало, е длъжен да се
произнесе по претенцията, така както е заявена от ищеца, респ. в размера
заявен от ищеца – арг. чл. 6, ал. 2 ГПК.
Съдът отчита, че едва с увеличението на иска става, размерът му е предмет
на спора и от момента на молбата по чл. 214, ал. 1 ГПК е налице искане за
присъждане на законната лихва върху увеличената част /над сумата от 10 лв.
до размера от 630,57 лв. /така решение № 60141/25.11.2021 г. по т. д. №
2022/2020 г. по описа на ВКС, I т. о. и др./. Поради това се дължи лихва върху
увеличения размер на иска от 10.11.2025 г. – датата на молбата по
чл. 214, ал. 1 ГПК до й окончателното плащане.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната, в
полза на която е постановен съдебният акт. В полза на ищеца съобразно
изхода от спора и доказаните разходи следва да се присъдят разноски в общ
размер 750 лева, с включено в тях юрисконсултско възнаграждение,
определено в размер на 200 лв. по реда на чл. 78, ал. 8, вр. чл. 37 ЗПП и чл. 25,
ал. 1 НЗПП.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „Б. В. И. Г.“ , ЕИК: **********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., пл. „П." № * да заплати на „Г. З.“ ЕАД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Ц. ш." № ***, на основание
чл. 411 КЗ сумата от 630,57 лв., представляваща изплатеното от ищцовото
дружество застрахователно обезщетение по застраховка „Каско” по щета №
************ за вредите, причинени от застрахователно събитие, настъпило
на 13.09.2023 г. в Република Г., гр. П. О., ведно със законната лихва върху
сумата от 10 лева, считано от 03.02.2025 г. до погасяване на задължението и
законна лихва върху сумата от 620,57 лева, считано от 10.11.2025 г. до
погасяване на задължението, който иск е предявен като частичен.
ОСЪЖДА ЗАД „Б. В. И. Г.“ , ЕИК: **********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., пл. „П." № * да заплати на „Г. З.“ ЕАД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Ц. ш." № ***, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 750 лв. разноски по делото.
5
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна
жалба, подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от
съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6