№ 627
гр. София, 20.10.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Димитър Мирчев
Михаил Малчев
като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно търговско дело №
20251001000531 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 394 от 12.03.2025 г., постановено по т. д. № 1975/2023 г. по
описа на Софийски градски съд, са отменени по иск на основание чл. 74 ТЗ,
предявен от Х. Н. К., ЕГН **********, срещу "Интертранс 96" ООД, ЕИК
*********, взетите решения на извънредното общо събрание на
съдружниците на "Интертранс 96" ООД, проведено на 19.10.2023 г. от 14:00
часа: 1. За изключване на Х. Н. К. като съдружник в дружеството; 2. За
продължаване на дейността на дружеството като ЕООД и едновременно
намаляване и увеличаване на капитала; 3. Освобождаване на Х. Н. К. като
управител на дружеството; 4. Приемане на нов учредителен акт на
дружеството във връзка с извършените промени в капитала и членствените
правоотношения. Решението е постановено при участие на трето лице -
помагач на страната на ответника "Интертранс 96" ООД,– П. Н. К., ЕГН
**********.
Посоченото решение е обжалвано от ответника в първоинстанционното
производство - "Интертранс 96" ООД, действащ чрез назначения му особен
представител. Във въззивната жалба се излагат съображения, че решението е
неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено в несъответствие
със събраните доказателства. Твърди се, че решенията, обективирани в
процесния оспорван от ищеца протокол на ОС на дружеството от 19.10.2023 г.
,14.00 часа, са взети с необходимия кворум, в присъствието на нотариус.
Същите са правилни и законосъобразни, като при вземането им не са
допуснати процесуални нарушения. Оспорват се изводите на
първоинстанционния съд, че към момента на провеждане на следващото ОСС
на дружеството, свикано и проведено на 19.10.2023 г. от 14:00 часа, П. К.,
инициирал това ОСС не е съдружник. За безспорно се сочи обстоятелството,
1
че по въпросите дали П. К. е присъствал на ОСС, когато е бил изключен (на
ОСС от 10:00 часа), дали е бил редовно уведомен, дали са били налице
основания за изключване на П. К., съответно за освобождаването му като
управител на дружеството, е предмет на висящото съдебно производство по т.
дело №1988/2023 г. по описа на СГС, ТО. Оспорва се обаче изводът на първата
инстанция, че законосъобразността на взетите решения от ОСС на
„Интертранс 96“ ООД, проведено на 19.10.2023 г. от 10,00 часа, не са от
значение за предмета на настоящото дело, тъй като са предмет на друго дело.
В тази насока се оспорва и заключението на първата инстанция, че във
вътрешните отношения, към момента на провеждане на ОСС, чиито решения
се атакуват в настоящото производство (проведено на 19.10.2023 г. от 14:00
часа), дружеството има вече само един съдружник - Х. К.. Въз основа на
изложените доводи се моли решението да бъде отменено, а предявеният иск
да бъде отхвърлен.
Посоченото решение е обжалвано и от третото лице помагач на страната
на ответника в първоинстанционното производство - П. Н. К., действащ
процесуалния си представител. Във неговата въззивна жалба се излагат
подробни съображения, че решението е неправилно, незаконосъобразно,
необосновано, постановено в несъответствие със събраните доказателства.
Изтъква се, че първата инстанция неправилно се позовава на
законосъобразността на решенията на ОС от 10.00 часа, взети на 19.10.2023 г.
От друга страна в противоречие на това СГС отчита, че е налице висящо дело
– т. д. № 1988/2023 г., VI-3 с-в, ТО, СГС, по което се разглежда въпроса за
нищожността и законосъобразността на взетите от ОС решения от 10.00 часа.
Поддържа, че между двете производства е налице връзка и би следвало да се
спре настоящото производство, за да може да постанови правилен съдебен акт
след установяване на правната стойност на решеният от ОС от 10.00 часа,
предмет на т. д. № 1988/2023 г. В тази насока се изтъква, че първата инстанция
неправилно е отказала да спре настоящото дело по приключването на т. д. №
1988/2023 г. по описа на СГС. Поддържат се и подробни доводи за
законосъобразност на взетите решения на извънредното общо събрание на
съдружниците на "Интертранс 96" ООД, проведено на 19.10.2023 г. от 14:00
часа. Моли се обжалваното решение да бъде изцяло отменено, като
предявеният иск бъде изцяло отхвърлен. Претендира се присъждане на
сторените по делото разноски.
В установения от закона срок, въззиваемият и ищец в
първоинстанционното производство – Х. Н. К., редовно уведомен чрез
процесуалния си представител, не е депозирал отговор на въззивните жалби.
Въззивният съд констатира, че в хода на първоинстанционното
производство и от третото лице – помагач П. Н. К. и от ищеца Х. Н. К. е
отправено искане за спиране на процесното съдебно производство на
основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване с влязъл в сила съдебен акт
на производството по т. д. № 1988/2023 г. по описа на Софийски градски съд.
Последното производство касае висящ спор по предявени от П. Н. К. срещу
2
"Интертранс 96" ООД обективно съединени искове с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК за прогласяване за нищожни взети решения на 19.10.2023 г. от
10:00 часа от общо събрание на съдружниците на „Интертранс 96“ ООД за: 1.
Изключване на П. Н. К. като съдружник; 2. Продължаване на дейността на
дружеството като ЕООД и едновременно намаляване и увеличаване на
капитала; 3. Освобождаване на П. Н. К. като управител; 4. Приемане на нов
учредителен акт на дружеството, 5. За вписване в регистъра на промените,
съединени при условията на евентуалност с конститутивни искове на
основание чл. 74 ТЗ за отмяна на посочените решение. Първоинстанционният
съд е оставил без уважение искането за спиране със свое определение от
14.05.2024 г. с мотива, че действието на отмяната по иск с правно основание
чл. 74 ТЗ е за в бъдеще, поради което дори и да бъдат уважени исковете,
предмет на т. д. № 1988/2023 г., това няма да е от значение за разрешаването
на процесния спор. Във въззивната жалба на от третото лице помагач П. Н. К.
продължава да се поддържа необходимостта от спиране на настоящото дело по
приключване на т. д. № 1988/2023 г., което е от значение за правилното
разрешаване на процесния спор.
Установява се, че с определение №3704/27.10.2023 г. по т. д. №1995/2023
г. на СГС, обявено с номер 20231027161613 по партидата на дружеството, е
спряно на основание чл. 536, ал. 1, т. 1 ГПК във връзка с чл. 19, ал. 6
ЗТРРЮЛНЦ, по молба с вх. № 98713 от 27.10.2023 г. на П. Н. К., е спряно
регистърното производство, образувано по заявление А4, вх. №
20231019142123, с което е поискано вписване в търговския регистър по
партидата на „ИНТЕРТРАНС 96" ООД, ЕИК ********* на промени в
обстоятелства подлежащи на вписване, до приключване с влязъл в сила
съдебен акт на производството по искова молба с вх. номер на СГС №
97741/25.10.2023 г. във връзка с която е образувано т. д. № 1988/2023 г. по
описа на Софийски градски съд, ТО, VI-3 с-в.
От служебна справка на съдията – докладчик по настоящото дело в
системата ЕИСС по т. д. № 1988/2023 г. по описа на Софийски градски съд
става ясно, че предмет на последното са предявени от П. Н. К. срещу
"Интертранс 96" ООД искове за обявяване за нищожни, евентуално за отмяна,
на решения от 19.10.2023 г., 10:00 часа, на общо събрание на съдружниците на
„Интертранс 96“ ООД за: 1. Изключване на П. Н. К. като съдружник; 2.
Продължаване на дейността на дружеството като ЕООД и едновременно
намаляване и увеличаване на капитала; 3. Освобождаване на П. Н. К. като
управител; 4. Приемане на нов учредителен акт на дружеството, 5. За вписване
в регистъра на промените. По делото като третото лице помагач на страната на
ответника е конституиран Х. Н. К.. Видно от протокола от проведеното на
29.09.2025 г. открито съдебно заседание делото е обявено за решаване.
В нормата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е предвидено, че съдът спира
производството, когато в същия или друг съд се разглежда дело, решението по
което ще има значение за правилното решаване на спора. В тази хипотеза
спирането на делото е поради връзка между делата, като едното от тях е
3
преюдициално спрямо другото. Независимо кога са образувани делата
подлежи на спиране обусловеното дело до приключване на обуславящото дело
с влязло в сила съдебно решение. Съгласно разясненията, дадени в мотивите
на ТР № 1 от 09.07.2019 г. по тълк. д. № 1/2017 г., ОСГТК на ВКС, т. 1,
връзката между делата, която има предвид чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, е
обективната зависимост между две спорни правоотношения в съотношение на
обуславящо и обусловено, която винаги е конкретно съществуваща, безспорно
установена, пряко касае допустимостта или основателността на иска по
обусловеното дело и поради това не предполага различия в преценките на
съда по двете дела. Процесуалното значение на тази зависимост се изразява в
това, че висящността на преюдициалния спор временно препятства
упражняването на правото на иск по обусловеното дело, доколкото нормата на
чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК императивно задължава съдът да преустанови
процесуалните действия по разглеждането и приключването на делото с
решение по съществото на спора. Съгласно задължителните указания на ТР №
1 от 09.07.2019 г. по тълк. д. № 1/2017 г., ОСГТК на ВКС, ако съдът не
приложи императивното правило на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, когато
основанието за спиране е било налице към момента на постановяване на
въззивното решение, то последното е недопустимо, като постановено при
наличието на абсолютна процесуална пречка за надлежното упражняване на
правото на иск и за развитието на процеса по обусловеното дело. При
обжалване пред ВКС, в изпълнение на задължението да следи във всяко
положение на делото за валидността и допустимостта на съдебните актове,
съдът следва служебно да селектира жалбата поради вероятна недопустимост
на въззивния акт, а при установяване наличието на посочената процесуална
пречка, ВКС следва да обезсили решението и да върне делото за ново
разглеждане и решаване от друг състав на въззивния съд, с указания за
извършване на необходимите съдопроизводствени действия, с оглед етапа, на
който се намира обуславящото дело.
Действително съгласно трайно установената практика на ВКС
решението за изключване на съдружник в дружество с ограничена
отговорност има незабавно действие в отношенията между дружеството и
съдружника, а уреденият в чл. 140, ал. 4 ТЗ конститутивен ефект на
вписването на изключването на съдружник касае само третите добросъвестни
лица. В тази насока се застъпва и разбирането, че отмяната на решението за
изключване по реда на чл. 74 ТЗ има действие занапред, а в периода между
вземането и отмяната изключеното лице няма качеството на съдружник в
дружеството. В случая обаче, част от предмета на т. д. № 1988/2023 г. са
искове на П. Н. К. на основание чл. 124, ал. 1 ГПК за обявяване за нищожни на
решения на общото събрание на съдружниците на „Интертранс 96“ ООД от
19.10.2023 г., 10:00 часа, първото от който е за неговото изключване. Съгласно
мотивите към т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002 г., постановено
по тълк.д. № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС, нищожното решение се приравнява на
невзето решение, т. е. същото въобще не е породило правно действие. В
4
разглежданият случай, това ще означава, че съдружникът П. Н. К. не е
изгубил това си качество към момента на приемане на процесните за
настоящото производство решение от 19.10.2023 г., 10:00 часа, на общо
събрание на съдружниците на „Интертранс 96“ ООД. От съществено значение
за основателността на предявете на основание чл. 74 ТЗ искове срещу
решенията на общото събрание на съдружниците на „Интертранс 96“ ООД,
взети на 19.10.2023 г. от 14:00 часа, е дали П. Н. К. към този момент е имал
качеството на съдружник. В тази насока решаващият мотив на първата
инстанция, за да уважи предявените искове по чл. 74 ТЗ е, че П. К. не е имал
няма правомощия да ги вземе, защото вече е изключен като съдружник, а
единственият съдружник гласува „против“ тези решения. Поради тази
причина СГС приема, че на общото събрание на съдружниците на
„Интертранс 96 ООД, проведено на 19.10.2023 г. от 14:00 часа, не са взети
валидни решения, защото няма нито един валиден глас „за“. Единственият
гласувал „за“ решенията е лице, което вече няма качеството на съдружник и
съответно не може да гласува. Поради това според СГС взетите решения се
явяват незаконосъобразни и следва да бъдат изцяло отменени като взети в
нарушение на чл. 24 от дружествения договор, съответно чл. 137, ал. 3 ТЗ.
Изложеното ясно показва значение на обуславящия въпрос за основателността
на процесните искове – имал ли е П. Н. К. на 19.10.2023 г. към 14:00 часа
качеството на съдружник. Отговор на този въпрос ще даде произнасянето на
съда по иска на основание чл. 124, ал. 1 ГПК за обявяване за нищожно на по-
рано взетото решение на общото събрание от същия ден, но в 10.00 часа, за
изключването на този съдружник. С оглед изложените доводи апелативният
съд достига до извода, че с оглед част от предмета на т. д. № 1988/2023 г.на
СГС, а именно – прогласяване на нищожност на предходно решение на
общото събрание за изключване на съдружника П. Н. К., е налице
преюдициалност на спора, като обуславящ за основателността на исковете
предмет на настоящото в. т. д. № 531/2025 г. По сходен, но не напълно еднакъв
случай, е постановено и определение № 1687/02.06.2025 г. по т. д. № 161/2025
г., ІІ т. о. на ВКС.
Предвид изложеното и с оглед фактите по делото се налага
заключението, че към момента е налице основание за спиране на настоящото
въззивно производство съгласно чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключването на
производството по обуславящото т. д. № 1988/2023 г.
Предвид изложените съображения, състав на Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК производството по в. т. д.
№ 531 по описа за 2025 г. на Софийски апелативен съд до приключването на
производството по обуславящото т. д. № 1988/2023 г. по описа на Софийски
градски съд, VI-3 с-в, ТО, с влязъл в сила съдебен акт.
5
Определението подлежи на обжалване, с частна жалба пред Върховния
касационен съд на Република България, в едноседмичен срок от връчването
му.
Препис от определението да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6