№ 451
гр. ************ 06.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ************ ВТОРИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ВАЛЯ МЛАДЕНОВА
при участието на секретаря Е. В. ТОДОРОВА-ЕФРЕМОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЯ МЛАДЕНОВА Гражданско дело №
20241630102842 по описа за 2024 година
Предявените искове са с правно основание чл.124 ал.1 ГПК във вр. с чл.26 ЗЗД
и чл.55 ЗЗД.
Ищцата В. Р. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.************ ж.к.”***********
твърди, че сключила с ответното дружество договор за предоставяне на потребителски
кредит № 1163992/27.05.2022г., по силата на който са й били предоставени в заем сума в
размер на 400 лева, при фиксиран лихвен процент по заема 0,00 % и годишен процент на
разходите - 49,85 %. Договорно установеният срок за погасяване на заема е 1 месец. Твърди,
че по силата на чл.5 от договора, Заемът се обезпечава с поръчителство, предоставено
от Ferratum Bank в полза на кредитодателя, като одобряването на обезпечението се
извършва чрез одобряването на кредита. Поддържа също, че е сключил с
посредничеството на ответника ”**********, договор за гаранция /поръчителство/ с
„********. Твърди, че от така сключения договор за гаранция е видно, че
кредитополучателят дължи възнаграждение на дружеството – гарант чрез заплащането на
месечни вноски в общ размер на 324 лева за срока на действие на кредитния договор.
Уговорено е, че таксата за вънаграждението на дружеството гарант се дължи в срок на 1
месец, които се кумулират към падежните вземания на погасителния план. Ищцата твърди,
че извършените от нея плащания по договора, които не съставляват изпълнение на
задължението й да възстанови главния дълг, са лишени съгласно чл.23 от ЗПК и чл.26 от
ЗЗД от правно основание, тъй като договорът за кредит и договорът за гаранция са
нищожни. Твърди, че договорът за потребителски кредит е недействителен поради
нарушаване на изискванията на чл.19, ал.1 и ал.4 ЗПК във вр. с чл.10, ал.4 ЗПК.
Кредиторът се е задоволил единствено с посочването на абсолютни стойности на
1
лихвения процент по заема и на ГПР. Липсва ясно разписана методика на формиране на
годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и
как се формира посочения в договора ГПР от 49,11 %/. Във величината на ПГР като
глобален израз на всичко дължимо но кредита следва по ясен и разбираем за потребителя
начин да са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко
свързани с кредитното правоотношение. В този смисъл е и задължителното тълкуване
на СЕС, който с Решение от 20 септември 2018 г. по дело С-448/17 е извел разрешението, че
„на непосочването на ГПР в договор за кредит трябва да се приравни ситуация като тази
по главното производство, в която договорът съдържа само математическа формула за
изчисляването на този ГПР без обаче да предоставя необходимите за това изчисляване
данни. Поддържа, че в конкретния случаи, в процесния договор за кредит, яснота,
досежно обстоятелствата по чл.19, ал.1 липсват. Посочен е лихвен процент по заема -
23,00 %, /които е фиксиран/, но не се изяснява как тези стойности се съотнасят към ГПР
но договора. Съгласно чл.10, ал.2 и чл.10 ал.4 ЗПК, видът, размерът и действието, за
което се събират такси и/или комисионни, трябва да бъдат ясно и точно определени в
договора на кредиторът не може да изисква и да събира от потребителя каквото и да
е плащане за разходи, свързани с договора, които не са предвидени в него. Освен
вънаградителната лихва в съдържанието на договора не са включени други разходи,
поради което ответникът не е имал право да формира размер на ГПР от 49,85 %.
Поддържа, че ГПР се определя по точно опредЕ. методика, регламентирана в чл.19, ал.1
и по силата на ал.2 от същия член по алгоритъма, уреден в Приложение №1 към закона
и само въз основа на такси и други разходи, изрично уговорени между страните и
включени в договорното съдържание /арг. от чл.10, ал.2 и чл.10а, ал.4 ЗПК/. Твърди, че
законодателят задължава кредитодателите да включват в текста на договорите за
потребителски кредит размера на ГПР и данни за разходите, които го формират, тъй като
от него потребителите могат да получат информация за стойността на всички плащания,
които ще направят за срока на действие на договора и така да вземат информирано решение
дали кредитът съответства на техните потребности и на финансовите им възможността да го
обслужват. Твърди също, че съгласно императивните изисквания на горепосочените норми,
кредиторът е следвало да включи в уговорения ГПР таксата за осигуряване на
поръчителство. Записването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално
прилагания в отношенията между страните представлява „заблуждаваща търговска
практика“ по смисъла на чл.68 д, ал.1 и ал.2, т.1 от Закона за защита на потребителите.
Поддържа и това, че с уговорената такса „гарант“ - възнаграждение за осигуряване на
дружество поръчител е разход по кредита, които следвада бъде включен при изчисляването
на годишния процент на разходите - индикатор за общото оскъпяване на кредита - чл. 19, ал.
1 и 2 ЗПК. Този извод следва от дефиницията на понятието „общ разход по кредита за
потребителя”, съдържаща се в пар.1, т.1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи
по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни
посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
2
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия; общият разход по
кредита за потребителя не включва нотариални такси. Твърди, че получаването на
кредита е било обусловено от сключването на договор за гаранция от страна на
кредотополучателя, за което той дължи такса, а гарантът се е задължил спрямо кредитора да
отговаря за изпълнението на задълженията по договора за кредит - обстоятелство, което
е било известно на „******* който с чл.5 от договора е задължил кредитополучателя да
учреди поръчителско правоотношение с „Фератум Банк“ ЕАД и е предоставил на
потребителя обединен погасителен план, с включено в него възнаграждение на
дружеството - гарант. Поддържа, че според императивната разпоредба на чл.19, ал.4 ЗПК,
годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, опредЕ. с
постановление на Министерския съвет на Република България /основен лихвен процент,
който понастоящем е 0.0 %, плюс 10 %/, което означава, че лихвите и разходите по кредита
не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Твърди, че съгласно чл.21 ЗПК, нищожни са
клаузи в договор за потребителски кредит, имащи за цел или за резултат заобикаляне на
нормативните правила на ЗПК. Кредиторът е нарушил чл.11, ал.1, т.10 във вр. чл.19,
ал.1 ЗПК да разпише действителния размер на прилагания в кредитното правоотношение
ГПР, тъй като не е включил таксата - възнаграждение на дружеството - гарант в
записания в договор размер на ГПР от 49,85 %, което обуславя нищожността на
уговорената в процесния договор клауза на чл.4 от същия относно приложимия ГПР.
Поради това, че тази такса не е включена в обявения на потребителя ГПР следва да се
приеме, че търговецът е заблудил потребителя относно размера на ГПР, прилаган в
отношенията между страните, което е създало неравноправност по смисъла на чл.143 ЗЗП
на уговорката на чл.4 от процесния договор. Нищожността на клаузата на чл.4 от процесния
договор за кредит има, съгласно чл.22 ЗПК, за правна последица изначална
недействителност на цялата кредитна сделка. Твърди също, че макар, че в съдържанието на
договора да е включена клауза относно наличието или липсата на право на отказ на
потребителя от договора, за срока, в който това право може да бъде упражнено и е
предоставена информация за задължението на потребителя да погаси усвоената
главница и лихвата съгласно чл.29, ал.4, в него не са разписани другите условия по
неговото упражняване, по-конкретно не е налице информация за размера на лихвения
процент на ден и че при упражняване на правото на отказ, кредиторът няма право да
изисква и да събира от потребителя обезщетение, каквото е изискването по чл.11, ал.1,
т.20 от ЗПК. Тази информация е от съществено значение за потребителя, тъй като той
следва да има нужните данни каква лихва на ден следва да заплати, за да упражни
правото си на отказ. При липса на тази информация, тои е изправен пред опасността да не
изпълни точно задълженията си при направен отказ от договора, което да има за него тежки
негативни последици - да загуби поради неизпълнение това си право. Поддържа, че
3
кредитният контракт е изначално недействителен и на основание нарушаване на
изискването на чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, кредиторът да включи в договорното съдържание
условията за прилагането на лихвения процент. Действителтно ЗПК не въвежда легална
дефиниция какво се разбира под "условията за прилагане" на лихвения процент по
кредита. От граматическото и логическо тълкуване на този израз както в контекста на
правната разпоредба на чл.11 от ЗПК, така и в контекста на нормите, съдържащи
изисквания по чл.10 ал.1, чл.11, ал.1 т.7 -12 и ал.2 и чл.12 ал.1 т.9, които, ако не са спазени
договорът за потребителски кредит е недействителен, се налага изводът, че под "условия
за прилагане” трябва да се има предвид предварително разяснени на потребителя и
съответно инкорпорирани в договора преддпоставки прилагането на лихвения процент,
според които да става ясно как се начислява този, казано с други обяснителни думи –
процент за възнаградителна лихва: дали върху цялата сума по кредита, дали върху
остатъка от главницата при отчитане на извършените погасявания от длъжника в
определен срок или по някакъв друг свободно избран от страните начин, дали годишният
лихвен процент от 00.00 % съставлява фиксирана цена на кредита или е референтен процент.
Налице е неяснота върху каква стойност се изчисляват тези 00.00 %, което е
необходимо, за да може както потребителят да извърши самостоятелна преценка за
правилността на този указан размер. Ищецът поддържа, че тази информация е от
съществено значение за защита интересите на потребителя, тъй като от нея зависи
каква ще бъде реалната цена, която той ще заплати за предоставения му заем. Чл.5 от ЗПК и
ЗЗП, регулиращ потребителската защита издигат като основно право на потребителя
правото на информация за характеристиките и цената на услугите /чл.1, ал.2, т.1 и 3 от
ЗЗП/, респ. като задължение на добросъвестния търговец да даде на потребителя
информацията, позволяваща му да направи своя информиран избор. Твърди, че
непредставянето на релевантната за потребителя информация относно основен елемент
- стойността на финансовата услуга преди сключване на договора и невключването й в
условията на контракта е увреждащо за потребителя, поради което законодателят е
предвидил тежката правна последица по чл.22 ЗПК - нищожност на договора за
потребителски кредит на основание неизпълнение на изискването по чл.11, ал.1, т.9 ЗПК.
Предвид гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което да прогласи спрямо
„********* нищожността на договор за предоставяне на потребителски кредит №
1163992/27.05.2022г. като противоречащ на императивните изисквания на Закона за
защита на потребителите и Закона за потребителския кредит, както и да й бъдат присъдени
сторените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът по делото „********* - град София е
депозирал отговор на искова молба. Поддържа, че твърденията за недействителност на
договора са неоснователни, като подробни доводи за това са изложени в отговора на
исковата молба. Моли съда да постанови решение, с което отхвърли иска като неоснователен
и да му присъди сторените по делото разноски.
Доказателствата по делото са писмени. Изслушано е и е прието заключение на вещо
4
лице.
Съдът, след като прецени всички доказателства по делото и доводите на страните по
свое убеждение и при условията на чл.235 от ГПК, приема за установено следното:
Установено е по делото, че на 27.05.2022 година е сключен договор за предоставяне
на потребителски кредит № 1163992 между ищцата В. Р. Г. и ответника „********* - град
******** като страните са се договорили за отпуснатият заем да бъде в размер на 400,00
лева, при фиксиран лихвен процент по заема 0,00 % и годишен процент на разходите - 49,85
%. Договорно установеният срок за погасяване на заема е 1 месец. Твърди, че по силата на
чл.5 от договора, Заемът се обезпечава с поръчителство, предоставено от Ferratum Bank
в полза на кредитодателя, като одобряването на обезпечението се извършва чрез
одобряването на кредита. В чл.5 от процесния договор, страните са се уговорили, кредитът
да се обезпечи с Поръчителство, предоставено от Ferratum Bank в полза на Дружеството
ответник. От приетото по делото заключение на вещото лице К. И. И. се установява, че
размерът на ГПР, ако в неговия обхват се включи и възнаграждението на дружеството –
поръчител е 90,25 %. Вещото лице е отбелязало в заключението си, че годишният процент
на разходите е 49,85 %. Категоарично е вещото лице, че платената сума от ищцата на
ответника е в размер на 400,00 лева.
При така установената по делото фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното:
Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и
съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата
валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК. Клаузата на чл.5
от Договора за кредит гласи, че заемът се обезпечава с Поръчителство, предоставено от
Ferratum Bank в полза на Дружеството - ответник. Прочитът на съдържанието на
посочената клауза и съпоставянето й с естеството на сключения договор за паричен
заем, налага изводът, че по своето същество тя представлява неотменимо изискване за
получаване на кредитно финансиране и на практика не предоставя избор за потребителя,
както дали да предостави обезпечение, така и какво да бъде то. Изискванията, които
посочената клауза от договора възвежда за потребителя са на практика неосъществими за
него, особено предвид обстоятелството, че последният търси паричен кредит в сравнително
нисък размер, а именно 1000,00 лева.
Поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че длъжникът трябва да приеме,
ако желае да получи заема, то кредиторът цели да го ,,насочи“ към единствената форма на
обезпечение.
В конкретния случай уговорката в чл.5 от Договора за кредит е неясна, доколкото
било налице препращане към договора за поръчителство, какъвто не се установи да е
подписан от ищеца. Съгласно чл.143 т.9 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, била всяка уговорка в негова вреда, която не отговаряла на изискването за
добросвестност и водела до значително неравновесие между правата и задълженията на
5
търговеца или доставчика и потребителя, като налагала на потребителя приемането на
клаузи, с които той не бил имал възможност да се запознае преди сключването на договора.
Процесната клауза е точно такава.
Същевременно, кредиторът не включва възнаграждението по договора за
поръчителство към ГПР, не бе установено обратното. Съгласно чл.22 ЗПК, вр. чл.11, ал.1,
т.10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен
годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл.19, ал.1
ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита
за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Съобразно пар.1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси". Предвид
изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да
заплати длъжникът, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на
договора и да преценява кои суми точно ще дължи.
Сумата по предоставяне на поръчител не е включена като разход в договора, а това е
следвало да бъде сторено, тъй като това е разход във връзка предоставяне на кредита. При
сключването на процесния договор за потребителски кредит и чрез предвиждане на вноски
за гаранция по договор за поръчителство, което е свързано с допълнителни разходи за
потребителя за заплащането й, е заобиколена императивната разпоредба на чл.19 ал.4 от
ЗПК, ограничаваща максималния размер на годишния процент на разходите по кредита. С
оглед на това, посочените в договора размери на ГПР и общата сума, дължима от
потребителя, не съответстват на действително уговорените такива.
Съгласно чл.10, ал.2 и чл.10 ал.4 ЗПК, видът, размерът и действието, за което се
събират такси и/или комисионни, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора
кредиторът не може да изисква и да събира от потребителя каквото и да е плащане за
разходи, свързани с договора, които не са предвидени в него. Освен вънтаградителната лихва
в съдържанието на договора не са включени други разходи, поради което ответникът не е
имал право да формира размер на ГПР от 49,85 %. Кредитодателят е длъжен да включи в
текста на договора за потребителски кредит размера на ГПР и данни за разходите, които го
формират, тъй като от него потребителите могат да получат информация за стойността на
всички плащания, които ще направят за срока на действие на договора и така да вземат
6
информирано решение дали кредитът съответства на техните потребности и на финансовите
им възможности да го обслужват.Съгласно императивните изисквания на горепосочените
норми, кредиторът е следвало да включи в уговорения ГПР таксата за осигуряване на
поръчителство. Записването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално
прилагания в отношенията между страните представлява „заблуждаваща търговска
практика“ по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от Закона за защита на потребителите.
Получаването на кредита е било обусловено от сключването на договор за гаранция от
страна на кредотополучателя, за което той дължи такса, а гарантът се е задължил спрямо
кредитора да отговаря за изпълнението на задълженията по договора за кредит -
обстоятелство, което е било известно на „******* който с чл.5 от договора е задължил
кредитополучателя да учреди поръчителско правоотношение с Ferratum Bank.
Съгласно чл.21 ЗПК, нищожни са клаузи в договор за потребителски кредит, имащи
за цел или за резултат заобикаляне на нормативните правила на ЗПК. Кредиторът е
нарушил чл.11, ал.1, т.10 във вр. чл.19, ал.1 ЗПК да разпише действителния размер на
прилагания в кредитното правоотношение ГПР, тъй като не е включил таксата -
възнаграждение на дружеството - гарант в записания в договор размер на ГПР от 49,85 %,
което обуславя нищожността на уговорената в процесния договор клауза на чл.4 от
същия относно приложимия ГПР. Поради това, че тази такса не е включена в обявения
на потребителя ГПР следва да се приеме, че търговецът е заблудил потребителя относно
размера на ГПР, прилаган в отношенията между страните, което е създало
неравноправност по смисъла на чл.143 ЗЗП на уговорката на чл.4 от процесния договор.
Нищожността на клаузата на чл.4 от процесния договор за кредит има, съгласно чл.22
ЗПК, за правна последица изначална недействителност на цялата кредитна сделка.
Чл.5 от ЗПК и ЗЗП, регулиращ потребителската защита издигат като основно
право на потребителя правото на информация за характеристиките и цената на
услугите /чл.1, ал.2, т.1 и 3 от ЗЗП/, респ. като задължение на добросъвестния търговец да
даде на потребителя информацията, позволяваща му да направи своя информиран избор.
Непредставянето на релевантната за потребителя информация относно основен елемент -
стойността на финансовата услуга преди сключване на договора и невключването й в
условията на контракта е увреждащо за потребителя, поради което законодателят е
предвидил тежката правна последица по чл.22 ЗПК - нищожност на договора за
потребителски кредит на основание неизпълнение на изискването по чл.11, ал.1, т. 9 ЗПК.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че целият договор за потребителски кредит е
недействителен, поради което следва да се признае за установено в отношенията между
страните, че договорът е нищожен.
Неоснователна се явява претенцията по чл.55 ЗЗД, заявена в размер на 10,00 лева, тъй
като по делото безспорно се установи, в частност от заключението на вещото лице, че
ищцата е внесла единствено главницата по договора в размер на 400,00 лева. Ето защо не
може да се приеме, че е налице внесена без основание сума от ищцата. По тези съображения,
исковата претенция с правно основание чл.55 ЗЗД, като неоснователна, следва да бъде
7
отхвърлена.
Съобразно този изход на делото, ответното дружество следва да заплати по сметка на
Районен съд – Монтана държавна такса в размер на 50,00 лева, 400,00 лева – депозит за
вещо лице, както и 5,00 лева – държавна такса, в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист. Ответното дружество следва да заплати на ЕАД Е. И. на основание
чл.38 от ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 216 лева /180,00 лева и 20 % включен
ДДС/. Ищцата следва да заплати на ответното дружество, предвид изхода на делото
юрисконсултско възнаграждение в размер на 180,00 лева.
Предвид изложените по-горе съображения съдът
РЕШИ:
Признава за установено в отношенията между В. Р. Г., ЕГН **********, с адрес:
гр.************ ж.к.”*********** и „*********, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление град ******** ж.к.”************** нищожността на договор за предоставяне
на потребителски кредит № 1163992/27.05.2022 година.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от В. Р. Г., ЕГН **********, с адрес:
гр.************ ж.к.”*********** против „*********, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление град ******** ж.к.”************** иск с правно основание чл.55 ЗЗД
в размер на 10,00 лева – представялващи платена сума без правно основание.
ОСЪЖДА „*********, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град
******** ж.к.”************** да заплати по сметка на Районен съд – Монтана държавна
такса в размер на 50,00 лева, 400,00 лева – депозит за вещо лице, както и 5,00 лева –
държавна такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА „*********, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град
******** ж.к.”************** да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Е. И.”,
БУЛСТАТ ********* с адрес град П**********, представлявано от адвокат Е. Г. И.
адвокатско възнаграждение в размер на 216,00 лева с ДДС, дължимо на основание чл.38 от
ЗА.
ОСЪЖДА В. Р. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.************ ж.к.”*********** да
заплати на „*********“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град
******** ж.к.”************** сумата от 180,00 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд -Монтана в
двуседмичен срок от връчването му на
страните.
8
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
9