№ 462
гр. Пазарджик, 12.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Виолета Сл. Боева
като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско
дело № 20255200500605 по описа за 2025 година
Производството е въззивно, по реда на чл.258 от ГПК.
С Решение №79/13.05.2025г., постановено по гр.д.№873/2025г. по описа
на РС- Панагюрище е осъдена, на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ,
Прокуратурата на Република България, с адрес: гр.София, бул.“Витоша” №2,
да заплати на Г. Д. П., с ЕГН **********, на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ,
сумата в размер на 700лв.- обезщетение за претърпени неимуществени вреди
от обвинение за престъпление по чл.343б, ал.3 НК, за което е образувано ДП
№126/2023г. на РУ- Панагюрище и е прекратено с постановление от
21.02.2024г., ведно със законната лихва от 21.02.2024г. до окончателното
плащане на сумата, както и сумата в размер на 265лв.- имуществени вреди,
ведно със законната лихва от 21.02.2024г. до окончателното плащане на
сумата, като е отхвърлен иска по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за неимуществени
вреди за разликата над уважения размер от 700лв. до пълния предявен размер
15000лв., както и иска за лихва за забава за периода 27.06.2013г.- 20.02.2024г.
Осъдена е, на основание чл.10, ал.3 ЗОДОВ, във вр. с чл.78, ал.1 ГПК,
Прокуратурата на Република България, с адрес: гр.София, бул.“Витоша” №2,
да заплати на Г. Д. П., с ЕГН ********** сумата в размер на 70,66лв. разноски
1
по делото.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от Н.Т., прокурор в
Районна прокуратура гр.Пазарджик- представител на ответника-
Прокуратурата на Република България в частта, в която последната е осъдена
да заплати на ищеца Г. Д. П., сумата от 700лв., представляваща обезщетение за
причинените му неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 21.02.2024г. до окончателното изплащане на сумата;
сумата от 265лв., представляваща обезщетение за причинените му
имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
21.02.2024г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноските по
делото в размер на 70,66лв.
Моли се при постановяване на решението, да бъде взето предвид,
становището изложено в писмения отговор на исковата молба, както и
допълнително следните аргументи, а именно:
Твърди се, че представените с исковата молба писмени доказателства,
както и събраните входа на гражданското дело не установяват наличието на
претърпени неимуществени вреди и имуществени вреди, които да са в пряка и
непосредствена последица от образуваното досъдебно производство.
Визира се, че в тежест на ищецът е да докаже по безспорен начин такива
твърдения. Ако ищецът твърди, че вредите са последица от образуваното
досъдебно производство, то е следвало да представи пред съда по
гражданското дело безспорни и категорични доказателства и да проведе
пълно и главно доказване, кои конкретни вреди по вид, размер и интензитет са
в резултат само и единствено от образуването на досъдебно производство от
страна на органите на полицията.
Сочи се, че е безспорен фактът, че за да се реализира отговорността по
ЗОДОВ е необходимо наличие на едновременно предвидените за това
предпоставки: да е извършено съответното незаконосъобразно действие от
страна на държавния орган, в случая Прокуратурата; да е причинено
увреждане и да не е по изключителна вина на ищеца; както и вредите да са
пряка и непосредствена последица от увреждането.
Приема се, че в настоящия случай не са налице посочените
предпоставки.
Предвид и на това се приема, че напълно неоснователни и недоказани се
2
явяват твърденията на ищеца за претърпени неимуществени и имуществени
вреди, че те са в пряка причинна връзка с действията на Прокуратурата, като
не е доказана вина на същата, че експертизата се е забавила повече от 8 месеца
във ВМА- София.
Твърди се, че всички изнесени в исковата молба претенции за
неимуществени и имуществени вреди се оказват само и единствено
твърдения, които не са доказани от ищеца. Едно осъдително решение не може
да почива на базата на твърдения и необосновани и недоказани претенции.
Визира се, че съдът е следвало на базата на всички събрани по делото
доказателства да отхвърли изцяло иска на ищеца, като неоснователен и
недоказан и да не присъжда каквото и да е било обезщетение.
Твърди се, че волята на законодателя при приемането на ЗОДОВ е
гражданите да бъдат възмездени за реални причинени им имуществени и
неимуществени вреди от незаконни действия и актове на държавата.
Противоречи на логиката на закона, на всяка цена и при всички случаи да се
приема, че след като е било образувано досъдебно производство и
впоследствие наказателното производство е било прекратено, то непременно
да са претърпени вреди. Такава презумпция не е залегнала в закона и именно
поради това твърдените вреди следва да бъдат доказвани в гражданския
процес от ищеца и ако се присъдят такива вреди, то размера им да бъде
определен по справедливост, т.е. лицето да се обезвъзмезди, а не и да се
обогати.
Сочи се, че по отношение на присъдената сума от 265лв.,
представляваща обезщетение за причинените на ищеца имуществени вреди,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 21.02.2024г. до
окончателното изплащане на сумата, че от събраните по делото не се
установява, че във връзка с повдигнатото обвинение ищецът е направил
разходи в общ размер на 265лв., които се намират в пряка причинно-
следствена връзка с образуваното ДП.
Счита се, че поради неоснователността и недоказаността на исковата
претенция в цялост, поначало не следва да се дължи и обезщетение за
твърдените имуществени вреди.
Визира се, че решението в частта, в която първоинстанционния съд е
присъдил законна лихва върху размера на обезщетението, считано от
3
21.02.2024г. следва да бъде отменено като неправилно, тъй като ищеца не е
търпял посочените вреди за които претендира законна лихва.
По отношение на осъждането за разноски в размер на 10лв.- за внесена
държавна такса и 60,66лв. за адвокатско възнаграждение то се приема, че
такива не са дължими, поради неоснователността на иска.
Искането е да се отмени обжалваното решение в частта в която е
осъдена Прокуратурата на РБ да заплати на ищеца Г. Д. П., сумата от 700лв.,
представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 21.02.2024г. до окончателното
изплащане на сумата; сумата от 265лв., представляваща обезщетение за
причинените му имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 21.02.2024г. до окончателното изплащане на сумата; разноските по
делото в размер на 70,66лв. и да се реши делото по същество, като се отхвърли
изцяло искът на ищеца Г. Д. П., като неоснователен и недоказан, както и да се
отхвърли изцяло и иска за лихвите и разноските.
В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК от другата страна в процеса- Г. Д. П. на
тази въззивна жалба не е постъпил писмен отговор.
Против Решение №79/13.05.2025г., постановено по гр.д.№873/2025г. по
описа на РС- Панагюрище е постъпила въззивна жалба от П. К. К., в
качеството й на пълномощник на Г. Д. П. в частта в която е отхвърлен иска по
чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за неимуществени вреди за разликата над уважения
размер от 700лв. до пълния предявен размер 15000лв., както и иска за лихва за
забава за периода 27.06.2013г.- 20.02.2024г.
Твърди се, че правилно първоинстанционният съд е приел, че в
производството са установени предпоставките при които за ищеца е
възникнало право на обезщетение по иска по чл.2, ал.1, т.3, предл.2 от ЗОДОВ,
но са неправилни съображенията на съда, да постанови решението в неговата
му отхвърлителна част.
Моли се да не се възприемат съображенията на съдът в тази насока. В
този аспект се сочи, че в тази му част решението е незаконосъобразно, тъй
като е необосновано и са допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, изразяващи се в превратно тълкуване на
събраните доказателства, което се е отразило на правилното формиране на
вътрешното убеждение на съда, относно основанията за намаляване размера
4
на търсеното обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
Сочи се, че неправилно съдът е присъдил занижен размер на
обезщетение приемайки, че липсват категорични данни за засягане на
психичното здраве, като е приел, че всички останали доказателства сочат
единствено на причинени неудобства.
Визира се, че съдът не е отчел в достатъчна степен двете фактически
основания на исковата молба- неправилно образуване на ДП, както и
процесуалната му принуда, изразяваща се в отнемане на свидетелството му за
правоуправление на МПС в продължение на осем месеца. Не е отчел, че
последното е от изключително значение, тъй като трудовата му функция е
била свързана с управление на МПС.
Моли се, при определяне размера на имуществените вреди, който да
репарира твърдените от жалбоподателя страдания да бъде съобразени
указанията по приложението на чл.52 от ЗЗД, съдържащи се в т.ІІ на Пленума
на ВС, тъй като първостепенния съд не е направил това.
Твърди се, че следва да се има предвид и икономическата конюнктура в
страната към релевантния за спора момент, тъй като справедливостта по чл.52
от ЗЗД не е абстрактна, а всякога е обусловена от общественото разбиране за
вложеното в нея съдържание на определен етап от развитие на обществото.
Сочи се, че ищецът не е необходимо да доказва психични отклонения
настъпили в резултат на обвинението по чл.343б, ал.3, които съответстват на
обичайния размер на неимуществените вреди и напълно достатъчни и
описващи негативните емоционални и психични изживявания, затрудненията
и неудобството настъпили в резултат на неправомерното отнемане на
свидетелството за правоуправление, както и публичното разгласяване на
производството оказали изключително влияние върху личния, обществения и
професионалния живот на П..
Искането е да се отмени Решение №79 от 13.05.2025г., постановено по
гр.д.№873/2025г. по описа на РС- Панагюрище и да се постанови решение, с
което да се уважи в пълен размер търсената претенция или алтернативно в
един значително по- голям размер от присъдения от първостепенния съд.
Писмен отговор на тази въззивна жалба от другата страна в процеса-
Прокуратурата на Република България не е постъпил в указания й срок.
В съдебно заседание, за жалбоподателят- ищец- Г. Д. П., редовно
5
призован не се явява. За него се явява процесуалния му представител адв.П.
К.. От страна на последната се застъпва становище, в което се поддържа
подадената въззивна жалба и се оспорва тази на прокуратурата. Моли се да
бъде отменено решението в неговата обжалвана част и се постанови ново
такова с което се уважи предявения иск в пълен размер. В тази насока излага
съображения. Претендира за присъждане на сторените по делото разноски.
За жалбоподателят- ответник- Прокуратура на РБългария се явява
прокурор П.С.. Същият поддържа подадената въззивна жалба от страна на
прокуратурата и оспорва тази на другата страна в процеса. Моли за отмяна на
решението на първоинстанционния акт, като неправилно и
незаконосъобразно. В този смисъл се излагат доводи.
Пазарджишкият окръжен съд, съобразявайки правомощията си
визирани в чл.269 от ГПК, провери изцяло валидността на обжалваното
решение, неговата допустимост, а по останалите въпроси с оглед
изложеното във въззивната жалба, прие за установено следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по повод на
искова молба от Г. Д. П. срещу Прокуратура на Република България, с която са
предявени искове с правно основание по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. Иска се да
бъде осъдена Прокуратурата на Република България да заплати на ищеца сума
в размер на 265лв.- имуществени вреди и 15000лв.- неимуществени вреди
претърпени от ищеца от незаконно обвинение поддържано по ДП №126/2023г.
по описа на РУ- Панагюрище, ведно със законната лихва от 27.06.2023г. до
окончателното заплащане на сумите.
В исковата си молба, ищецът основава исковата си претенция на
следните фактически твърдения: На 27.06.2023г. в гр.П. по бул.„*****“ при
управление на личният си автомобил марка „*******, с peг. № ****** ищецът
бил спрян от полицейски патрул за извършване на проверка. П. дълго време
пребивавал във Великобритания, като в тази връзка притежавал удостоверение
за управление от тази държава. След проверката бил съставен Акт № 748786,
за нарушаване на чл.150А, ал.1 от ЗДвП и били иззети 2 броя
регистрационните табели на автомобила. Впоследствие на П. било връчено
Наказателно постановление № 23-0310-000345 от 12.07.2023г. и наложена
глоба в размер на 100лв. След връчване на АУАН на ищецът била извършена
проверка за наличие на наркотици или техните аналози в кръвта чрез
6
техническо средство „Дрегер“, Дргуг Тест 5000, с фабр. Номер ARLK 0074,
която е отчела положителен резултат „******“, с номер на пробата 407. Освен
това, П. бил тестван и за наличието на алкохол в кръвта с „Дрегер“ 7510, с
номер ARNJ -0057, с проба номер 1597, чиято светлинна цифрова скала е
отчела 0.00 промила алкохол в издишания въздух, след което беше издаден
талон за медицинско изследване с № 146328.
Твърди се, че в резултат на извършената проверка на ищецът бил
изготвен Протокол с peг. № 10002 от 27.06.2023г. за извършена проверка,
както и Протокол за обиск на лице, като му бил съставен и Акт № 840364 от
27.06.2023г. и му отнета шофьорска книжка издадена от Великобритания.
Сочи се, че след съставянето на акта, била приложена и принудителна
административна мярка чрез Заповед № 23-0310-000071 от 27.06.2023г., на
основание чл.171, т.1, б. „Б“ от ЗДвП за временно отнемане на свидетелството
за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността.
Твърди се, че със Заповед за задържане на лице от 27.06.2023г., с peг.
№310зз-49 на мл. Инспектор А.Г. при РУ- гр.Панагюрище, на основание
чл.72, aл.1, т.1 от ЗМВР същият бил задържан в помещение за временно
задържане на РУ- Панагюрище до 18:30ч. на същият ден, като при
освобождаването му, му била връчена призовка за явяване в качеството му на
обвиняем по досъдебно производство №126/2023г. по описа на РУ-
Панагюрище.
Визира се, че на 27.06.2023г. веднага след освобождаването му от
районното управление е посетил лаборатория „Медицински център
гр.Панагюрище“ ЕООД, където му било извършено изследване на кръвта за
наркотични вещества, като на 28.06.203г. излезнали резултатите, които били
отрицателни. Ищецът ги представил на Началника на Пътна полиция при ОД
на МВР- Пазарджик. В отговор получил съобщение от 13.07.2023г. от ОД на
МВР- Пазарджик, РУ- гр.Панагюрище, че е било образувано ДП № 127/ 2023г.
по описа на РУ- Панагюрище, а образуваното АНП по ЗДвП е било
прекратено с МР № 23-0310-М000047.
Твърди се, че на 27.02.2024г. след наложените му принудителни мерки,
ищецът е получил Постановление за прекратяване на образуваното
наказателно производство, от което се установява, че пробата му за
наркотични вещества е отрицателна, като с оглед на това обстоятелство не бил
7
осъществен състава на чл.343б, ал.3 от НК, нито от обективна, нито от
субективна страна.
Сочи се от П., че е заплатил 25лв. за извършване на повторни
изследвания на кръвта в „Медицински център гр. Панагюрище“ ЕООД и
239,81лв., по сметка на ОД на МВР- Пазарджик, за изготвянето на кръвната
проба.
Твърди се, че сторените от ищеца разноски представляват имуществени
вреди, като е налице пряка причинна връзка между заплатените изследвания
за кръвни проби, извършената му проверка и образуваното досъдебно
производство.
Твърди се, че в продължение на 1 година от отнемането на
свидетелството му за правоуправление е търпял физически и емоционален
дискомфорт, тъй като е бил лишен от право да управлява автомобила си,
който му е необходим ежедневно, за да ходи на работа и да упражнява
трудовата си дейност. Фактът, че никой от компетентните органи и
наблюдаващия прокурор от Районна прокуратура- Пазарджик, не е взел под
внимание и не е кредитирал с доверието си входираното възражение и
представеното писмено доказателство, които подкрепяли твърденията му
представляват за ищеца неимуществени вреди. Посоченото се отразило и на
психиката му за продължителен период от време, от извършването на
проверката му до получаването на постановлението, с което се прекратява
образуваното досъдебно производство, което продължило една година.
Визира се от ищецът, че е станал сприхав и нервен. Лесно се дразнел в
работата му, а и в семейството му. Тези психически изживявания
представляват за него неимуществени вреди, която възлиза на сума в размер
на 15000лв.
Твърди се, че между посочените неимуществени и имуществени вреди и
противоправните действия на прокуратурата, изразяващи се в незаконното му
обвинение съществува пряка причинна връзка. Претендира се законна лихва
от 17.06.2023г. до окончателно заплащане на сумата.
Моли се за уважаване на предявените искови претенции. Претендират се
разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника- Главна
прокуратура на РБ. В него се визира, че от представените доказателства към
8
исковата молба не се установяват претърпените неимуществени вреди. В
тежест на ищецът е да докаже, че в действителност е претърпял вреди, техния
интензитет, размер, както и че са пряка и непосредствена последица от
конкретните действия на прокуратурата.
Приема се, че размерът на претендираните неимуществени вреди е
очевидно завишен и не съответства с принципа за справедливост по смисъла
на чл.52 от ЗЗД.
Твърди се, че ищецът не е бил привлечен като обвиняем и спрямо него
не е била взета мярка за неотклонение. Наказателното производство е
протекло и приключило в много кратък срок- 8 месеца и е образувано за
установяване извършването на престъпление, което не е тежко наказуемо, а
самото производство е приключило в досъдебната фаза.
Сочи се, че лихвата за забава се дължи от дата на влизане в сила на
постановлението за прекратяване- 05.03.2024г., като е цитирана съдебна
практика в тази насока. Неоснователно се приема искането за заплащане на
сума в размер на 256лв. за изготвяне на съдебно- химико-токсикологична
експертиза и за изследване на наркотици в урина, като за да е налице
отговорност за вреди от заплащането за вреди на дължими суми, следва
същите да са били отменени, като незаконосъобразни по законоустановения
ред, за което не са представени доказателства.
От фактическа страна се установява следното:
Не е спорно по делото, че на 27.06.2023г. е образувано ДП №126/2023г.
по описа на РУ- Панагюрище, на основание чл.212, ал.2 НПК, за престъпление
по чл.343б, ал.3 от НК, за това, че на 27.06.2023г. в гр.П., по бул.“*****”, Г. Д.
П. е управлявал МПС- лек автомобил с рег. № ******* след употреба на
наркотични и упойващи вещества- ******, установено чрез извършвана
проверка с техническо средство “Drug test 5000” с фаб. № ARLK 0074.
Видно от Заповед за задържане на лице от 27.06.2023г., ищецът Г. П. е
задържан за срок от 24 часа, на основание чл.72 ЗМВР. На ищецът П. е
съставен и АУАН № 840364 за установяване на административно нарушение
на разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1, пр. в от ЗЗДвП. Издадена е и Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 23-0310-000071 от
27.06.2023г., с която на ищеца П. е отнето свидетелството за управление на
МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
9
Доколкото ищецът не се е съгласил с резултата от техническото
средство, на същия е взета кръвна проба. На 28.06.2023г. ищецът е направил и
изследвал в “Медицински център- Панагюрище” ЕООД урина за наличие на
наркотици в същата, като е представил отрицателния резултат пред АНО, с
искане да му бъде върнато отнетото СУМПС, което искане не е уважено. За
това ищецът е заплатил сума в размер на 25лв.
Видно от изготвената по ДП съдебно- химикотоксикологична експертиза
се установява, че в кръвната проба взета от лицето Г. П. не се установява
наличие на наркотични/упойващи вещества. За изготвяне на заключението на
вещото лице е изплатено възнаграждение в размер на 236 лева, която е
възстановена от ищеца чрез заплащане на 239,81лв.
От Постановление от 21.02.2024г. се установява, че ДП производство по
делото е било прекратено, поради липса на извършено престъпление от
обективна и субективна страна и СУМПС било върнато на ищеца.
В показанията си св.Г.У. визира данни, че с ищеца работят в една и съща
фирма, като и двамата са управители на търговски обект “*****” гр.П..
Ищецът повече от половин година е бил без свидетелство за управление на
МПС, поради което е следвало колегите да се съобразяват с него при
определяне на работните смени, така, че да може той да има транспорт, с
който той да се придвижва до дома си, намиращ се извън гр.П., което е тежало
на колегите му.
Свидетелката Х. посочва, че тъй като тя, ищецът и детето им живеят в
с.П., а полагат труд в гр.П., където и детето им посещава учебно заведение за
тях е било трудно. Макар тя да има СУМПС, не е управлявала автомобил от
дълго време и за нея стресът отново да шофира е бил голям. Изяснява, че
ищецът е трябвало да се съобразява с неговата колежка при работата си.
Посочва, че в селото са се носили слухове, че употребявал наркотици.
При тези данни, настоящата инстанция намира от правна страна
следното:
Въззивните жалби са постъпили в срок, подадени са от надлежни страни
в процеса, като са процесуално допустими.
След извършената служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът
намира, че постановеното от първоинстанционния съд решение в неговите
обжалвани части е валидно и допустимо.
10
По отношение на подадената въззивна жалба от страна на
прокуратурата следва да се приеме решението в обжалваните с нея
уважителни части е правилно и законосъобразно, като последицата от
това е извод, че същата се явява неоснователна.
В случая, наведените с тази жалба възражения няма основания да бъдат
изцяло възприети, като основателни. Това се определя от следното:
Прието е в съдебната практика, че искът по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ е
деликтен иск за вреди от неоснователно упражнена принуда при или по повод
на повдигнато обвинение. Образуването на наказателно производство, както и
действията по разследване срещу уличено лице са предварителни и
подготвителни действия за събиране на доказателства за вината на уличения и
за повдигане на обвинение /чл.215 и чл.219 от НПК/. Предварителните
действия са свързани с упражняване на държавна принуда и когато са
неоснователни- причиняват вреди. По правната си същност искът за вреди от
тези действия, дори когато не се е стигнало до повдигане на обвинение, е
същия иск по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, тъй като неоснователно е осъществена
принуда във връзка с бъдещо повдигане на обвинение. Разликата в двата
случая е в количеството на упражнената принуда, защото не е повдигнато
обвинение, но правилото е, че който може по голямото, може и по- малкото.
Следователно за неоснователно упражнената принуда срещу уличеното лице,
дори когато не е повдигнато обвинение, а наказателното производство е
прекратено поради липса на доказателства, Прокуратурата на РБ ще носи
отговорност по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. Това е частен случай, който се включва в
общата хипотеза на правната норма. Неоснователно упражнената принуда в
този случай ще обхваща мерките срещу уличеното лице, за които
образуваното наказателно производство е необходимо и достатъчно условие за
осъществяването им, например- мерки за процесуална принуда срещу
уличеното лице, както и принудителните административни мерки, каквито в
случая са налице с отнемане на свидетелството за правоуправление- Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка №23-0310-000070 от
27.06.2023г. По отношение на реализираната процесуална принуда следва да
се отбележи, че е извършен обиск на Г. Д. П., които е обективиран в Протокол
за обиск на лице от 27.06.2023г., връчена е призовка за явяване в качеството на
обвиняем по досъдебно производство- л.21 съответно е налице задържане за
няколко часа въз основа на Заповед за задържане на лице от 27.06.2023г., като
11
лицето е освободено в 18.30ч. на същата дата, изчакван е резултат от
допусната експертиза.
При така установените данни, съдът намира, че са налице основания за
ангажиране отговорността на ответника, като няма основание да се
възприемат възраженията на последния, че прокуратурата няма вина, че
експертизата по делото се е забавила повече от 8 месеца във ВМА- София,
като няма доказана причинна връзка за причинени вреди на ищеца с
действията на последната. Съответно не може да се възприемат и
възраженията в насока, че не са налице доказателства от които да се
установява, че ищецът е направил разходи в общ размер на 265лв., в
последица от които претенцията за имуществени вреди е неоснователна и
недоказана. Във връзка с последното се установява от приложените по делото
фактура и разписка, че ищецът е реализирал разходи именно в претендирания
от него размер, което на практика е претърпяна от него имуществена вреда в
резултат на действията на прокуратурата и е налице причинна връзка между
тях.
Въпреки, че не е налице възражение в тази насока за пълнота следва да
се посочи, че не е налице и хипотезата на чл.5 от ЗОДОВ, съгласно която
ответникът се освобождава от отговорност, ако увреждането е причинено по
изключителна вина на пострадалия и в този случай се изследва доколко
поведението на пострадалия е в причинно- следствена връзка с настъпилия
вредоносен резултат от незаконното действие на държавния орган и доколко
го освобождава от отговорност.
При тези съображения, подадената въззивна жалба на прокуратурата,
като неоснователна, следва да се остави без уважение и се потвърди
решението на първоинстанционния съд в неговата уважителна част, с която е
осъдена първата да заплати на П. обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от обвинение за престъпление по чл.343б, ал.3 НК, за което е
образувано ДП №126/2023г. на РУ- Панагюрище и е прекратено с
постановление от 21.02.2024г. в размер на 700лв., ведно със законната лихва
от 21.02.2024г. до окончателното плащане на сумата, както и сумата в размер
на 265лв.- обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със
законната лихва от 21.02.2024г. до окончателното плащане на сумата, като
правилно и законосъобразно.
12
По отношение на подадената въззивна жалба от Г. Д. П. с която се
обжалва решението на първоинстанционния съд с което е отхвърлено
присъденото му обезщетение за неимуществени вреди над размера от
700лв. до претендирания му размер от 15000лв., ведно със законната
лихва от 21.02.2024г. до окончателното изплащане на сумата, следва да се
приеме, че тя е частично основателна.
Съображенията в тази насока са следните:
Не може да има спор въз основа на гореизложените изводи на
настоящата инстанция, че ищецът е претърпял неимуществени вреди. Това е
определено от извършените принудителни действия спрямо П. обективирани в
извършен обиск, задържане в рамките на няколко часа в полицейското
управление въз основа на издадена Заповед за задържане, връчване на
призовка за явяване в качеството му на обвиняем, докато се е провеждало
досъдебното производство са изтекли 8 месеца. Факт е, че същия е претърпял
и неудобство в резултат на отнемането на свидетелството му за
правоуправление, но също така не се установява от ангажираните писмени
доказателства и по- конкретно гласни доказателства, че той е претърпял
такова емоционално разстройство, което да е довело до по- дълбоко засягане
на неговото психично здраве или да е предизвикало трайни негативни
последици в това отношение.
Ето защо, съобразявайки се с гореизложените обстоятелства настоящата
инстанция приема, че справедливия размер на обезщетение за причинени
неимуществени вреди от страна на П. следва да се оценят на сумата от 1500лв.
Съответно, за да определи този размер на вреди, ръководейки се от принципа
на справедливостта, съдът няма основание да игнорира притеснението на
ищеца за периода от 8 месеца докато са излезнали резултатите от
експертизата, включително да не бъде осъден за престъпление.
По изложените съображения съдът намира, че решението с което е
отхвърлен предявения иск за разликата от 700лв. до 1500лв. се явява
незаконосъобразно и в тази му част то следва да бъде отменено. В последица
от това, Прокуратурата на РБ следва да бъде осъдена да заплати на ищеца
обезщетение за претърпени от Г. П. неимуществени вреди допълнително в
размер на 800лв., ведно със законната лихва, считано от 21.02.2024г. до
окончателното изплащане на сумата или общ размер от 1500лв.
13
В останалата отхвърлителна част за разликата от 1500лв. до 15000лв.,
настоящата инстанция приема, че няма основание на база събрания и обсъден
по същество на спора доказателствен материал да приеме, че има основание за
присъждане на по- голяма сума, предвид на което решението в тази му част се
явява правилно и като такова следва да бъде потвърдено. В този аспект няма
основание за приемане за основателни възраженията наведени с въззивната
жалба, че следва да се определи максималния претендиран размер от 15000лв.
С оглед изхода на спора, съдът намира, че следва да изчисли наново
разноските, които се дължат на ищеца за сторени от него разноски съразмерно
с уважената част на исковите му претенции. В резултат на това следва да се
отмени решението на районния съд в частта на разноски, съгласно в която е
осъдена Прокуратурата на Република България, на основание чл.10, ал.3 от
ЗОДОВ, във връзка с чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на Г. Д. П., сумата в
размер на 70,66лв., представляваща разноски по делото, вместо което се
постанови осъждането на ответника да заплати на ищеца съдебно- деловодни
разноски в общ размер на 205лв., от които пред първата инстанция в общ
размер на 160лв., от които 150лв.- адвокатско възнаграждение и 10лв.- ДТ, а
пред въззивната инстанция в общ размер на 45лв. от които 40лв.- адвокатско
възнаграждение и 5лв.- ДТ.
Мотивиран от изложеното, Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №79/13.05.2025г., постановено по гр.д.№873/2015г.
по описа на РС- Панагюрище, в частта в която е отхвърлен предявения от Г.
Д. П. срещу Прокуратурата на Република България иск за претърпени
неимуществени вреди над размера от 700лв. до размера от 1500лв., ведно със
законната лихва от21.02.2024г. до окончателното изплащане, както и в частта
за разноските, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, да заплати на Г. Д. П.
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от обвинение за
престъпление по чл.343б, ал.3 НК, за което е образувано ДП №126/2023г. на
РУ- Панагюрище и е прекратено с постановление от 21.02.2024г.
допълнително сумата в размер на 800лв., ведно със законната лихва от
21.02.2024г. до окончателното плащане на сумата.
14
ПОТВЪРЖДАВА Решение №79/13.05.2025г., постановено по гр.д.
№873/2024г. по описа на РС- Панагюрище в частта в която е осъдена
Прокуратурата на Република България с адрес: гр.София, бул.“Витоша“ №2,
да заплати на Г. Д. П., с ЕГН ********** от с.П., Община *********, със
съдебен адрес: гр.*******, чрез адв.П. К., обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от обвинение за престъпление по чл.343б, ал.3 НК, за
което е образувано ДП №126/2023г. на РУ- Панагюрище и е прекратено с
постановление от 21.02.2024г. в размер на 700лв., ведно със законната лихва
от 21.02.2024г. до окончателното плащане на сумата, както и сумата в размер
на 265лв.- обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със
законната лихва от 21.02.2024г. до окончателното плащане на сумата, като
правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр.София,
бул.“Витоша“ №2, да ЗАПЛАТИ на Г. Д. П., с ЕГН ********** от с.П.,
Община *********, със съдебен адрес: гр.*******, чрез адв.П. К. съдебно-
деловодни разноски в общ размер на 205лв., от които пред първата инстанция
в общ размер на 160лв., от които 150лв.- адвокатско възнаграждение и 10лв.-
ДТ, а пред въззивната инстанция в общ размер на 45лв. от които 40лв.-
адвокатско възнаграждение и 5лв.- ДТ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от съобщението до страните по делото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15