№ 159
гр. С., 03.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на трети септември през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:П.Б.Й
при участието на секретаря Б.Р.Ц
като разгледа докладваното от П.Б.Й Гражданско дело № 20254150100187 по
описа за 2025 година
за да се произнесе, взема предвид:
Предявен иск по чл. 124 ал. 1 от ГПК.
Ищецът С. Р. Г. чрез пълномощника адв. Б. Г. от ВТАК твърди, че
през 2023 година решил да кандидатства за банков кредит. При направено
проучване от страна на банката било установено, че в Централния кредитен
регистър при БНБ, фигурирал като длъжник по лоши кредити. Затова през
месец юли 2023 година депозирал заявление до ЦКР при БНБ за издаване на
справка относно непогасени задължения. От прегледа на издадената справка
установил, че има записани две задължения към „А.“ ЕООД гр. С.. Навежда
твърдение, че по отношение на него не се водят изпълнителни дела, а от друга
страна той не е бил в каквото и да е облигационно отношение с ответното
дружество и не дължи пари на никого. Затова предприел постъпки и е
направил искания пред ответното дружество за заличаване на записите в
Централния кредите регистър. На два пъти през 2024 година е поискал „А.“
ЕООД да престанат да обработват личните му данни, както и в изпълнение на
задълженията си по чл. 10 ал.1 от Наредба 22/2009г. на БНБ, да подадат
съответната информация в ЦКР, за настъпилите изменения в кредитната му
1
задлъжнялост. Вместо това получил от ответника Покана за доброволно
изпълнение. С нея ответното дружество го е уведомило за образувано
изпълнително дело при ЧСИ Р. Р. peг. № **, за събиране на задължението му,
възлизащо към 14.11.2024 година на 4 058,82 лева. Вземането било придобито
от „**“ ЕАД, с предишно наименование „**“ ЕАД. Приканен бил да установи
връзка с дружеството с цел договаряне на доброволни месечни вноски за
изплащане на дълга, които да са съобразени с възможностите му. Предупреден
бил, че ако до края на 2024 година не договори способ за доброволно
изпълнение, ще бъде наложен запор върху трудовото му възнаграждение.
Твърди, че в началото на 2025 година отново направил справка в ЦКР при
БНБ, според която справка с изх. № **/20.02.2025 година, в регистъра
фигурира задължението му към „А.“ ЕООД в размер на 1 746,00 лева. Сочи, че
ответното дружество отказва да даде подробна информация относно
характера на задълженията. В изпратената покана за доброволно изпълнение
се сочел договор, но без дата, придобивно основание - цесия от „**“ ЕАД,
каквото дружество не съществува и по отношение на което ищецът не бил
влизал в облигациони правоотношения. В поканата за плащане до него бил
посочен размер на задълженията, какъвто не е отразен в ЦКР. Счита, че дори и
да е било налице такова облигационно правоотношение, то вземането по него
/възможността за принудителното му изпълнение/ било погасено по давност.
Сочи, че бил вписан в Централния кредитен регистър към БНБ, който запис
сочел на наличие на активно задължение към ответника. Вписването в ЦКР
препятствало възможността му да бъде кредитиран от банкови институции,
което обуславяло правния му интерес от предявяването на иска. Искането е да
бъде прието за установено по отношение на „А.“ ЕООД гр. С., ЕИК ******, че
не дължи на това търговско дружество сумата 1 746,00 лева, отразена като
задължение в Централния кредитен регистър при БНБ. Претендира разноски.
В съдебно заседание не се явява и не се представлява.
Ответникът „А.“ ЕООД в дадения от съда срок е подал отговор на
исковата молба, в който оспорва иска. Навежда твърдение, че 14.01.2012г. бил
сключен Договор за кредит № ** между С. Р. Г. и „**“ ЕАД (понастоящем
„**/“ ЕАД) Съгласно договор за Цесия, подписан на 23.02.2015 г. между „**“
ЕАД - като цедент, и „А.“ ЕООД - като цесионер, последното дружество е
придобило гореспоменатото необслужвано вземане по Договор за кредит №
2
** /14.01.2012г. Въз основа на изпълнителен лист издаден по ч.гр.д. **/2012г.,
по описа на PC - С., било образувано изпълнително № **/**г. по описа на ЧСИ
А.Т, peг. № ** КЧСИ. Сочи, че впоследствие архивът на съдебния изпълнител
А.Т бил прехвърлен на ЧСИ Р. Р., с peг. № 921 КЧСИ, като цитираното
изпълнително дело било образувано под № **/2018г. Заявява, че за събиране
на процесното вземане кредиторът е предприемал действия по принудително
изпълнение с оглед удовлетворяване на претенцията си, като до съдебния
изпълнител са подавани множество молби за извършване на принудителни
действия. Твърди, че след като делото било прехвърлено, през 2018г., то на
21.01.2020г. имало изискани действия от тяхна страна, след което през месец
юли 2022г. делото било прекратено на основание чл. 422, ал. 1 т.8. Сочи, че
през 2023г. отново са депозирали молба с искане за извършване на действия
от страна на частният съдебен изпълнител. Съгласно разясненията, дадени с
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г.,
ОСГТК, искането за извършване на действие по събиране на вземането също
прекъсвало погасителната давност. Счита, че последиците при перемпция по
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК са от процесуален характер, изпълнителният лист не
губел характера си на изпълнително основание, а материалното право на
взискателя продължавало да съществува. Счита, че за прекъсването на
давността е от значение единствено на коя дата е било предприето последното
валидно изпълнително действие и дали от тази дата са изминали повече от пет
години, за да се приеме, че вземането, което е предмет на принудително
изпълнение, е погасено поради давност / Решение № ** от 13.01.2016 г. на
ВКС по гр. д. № **/2015 г., III г. о., ГК. В този смисъл е и Решение № ** от
24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № **/2020 г., IV г. о., ГК/. Моли съда да
отхвърли предявения иск като неоснователен. Претендира разноски. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В съдебно
заседание не явява и не се представлява.
Съдът като обсъди събраните доказателства, намери за установено
следното:
Представена е справка от Централен кредитен регистър към БНБ
от 04.08.2023г., в която е отразено, че ищецът има две непогасени задължения
към „А.“ ЕООД, едното от което е в размер на 1 746,00 лева, а другото в
3
размер на 938,00 лева. Посочено е основанието – придобивана на вземания по
кредит ** от 14.01.2012 г. и кредит ** от 29.08.2011г.
Видно от представената справка от Централен кредитен регистър
към БНБ от 20.02.2025г. ищецът има непогасено задължение – кредит ** с
дата на разрешаване 14.01.2012г. към „А.“ ЕООД в размер на 1 746,00 лева.
Приложени са два броя заявления от ищеца, с дати 11.09.2024г. и
20.11.2024г. отправени до ответното дружество, с искане за заличаване в
Централния кредитен регистър при БНБ всички негови лични данни в
поддържаните при този регистър база данни, както и да бъде спряно
подаването на неговите лични данни към него.
Със съобщение изх.№ **/18.07.2023г. ищецът е уведомен от ЧСИ
Р. Р., че изпълнителното дело, образувано срещу него, с взискател „А.“ ЕООД
с номер 2018**040**, стар № ****0400** е прекратено на основание 433,
ал.1, т.8 от ГПК.
Видно от приложената по делото покана за доброволно
изпълнение, ответното дружество уведомило ищеца, че срещу него има
образувано изпълнително дело при ЧСИ Р. Р. № **, за дължими суми към „А.“
ЕООД, по договор, който е цедиран към дружеството от „**“ ЕАД и
задължението възлиза в размер на 4058,82 лева, като е предоставен срок за
доброволно изпълнение до 31.12.2024г. .
Приложено е по делото споразумение за покупко – продажба и
прехвърляне на вземания от 23.02.2015г. между „А.“ ЕООД /купувач/ и „**“
ЕАД /продавач/в което е описано, че продавача прехвърля на купувача
портфейл от всички вземани с обща номинална стойност 99 183 000 лева, като
е посочено че взаманията са описани в Приложение № 1, към споразумението,
което не е приложено по делото.
Видно от изисканото по реда на чл. 192 от ГПК и приложено копие
изпълнително дело №**/**г. по описа на ЧСИ А.Т, рег.№ **, район на
действие ШОС, по молба на „**“ от 26.05.**г., към която е приложен и
изпълнителен лист от 21.03.2012г. по ч.гр.д. № **/2012г. на Районен съд – С.,
било образувано изп.дело № **/**г. Поискано било от ЧСИ да предприеме
изпълнителни действия за събиране на вземанията на дружеството срещу
длъжника С. Р. Г., в изпълнение на което на било изпратено съобщение до ТД
на НАП гр. Велико Търново за уведомяване за започнато принудително
4
изпълнение срещу длъжника, както и искания за справки до НАП, били
извършени и такива в Служба по вписванията – С.. Със запорно съобщение
изх.**/04.06.**г. бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на
ищеца. Запор върху трудовото възнаграждение бил наложен и със запорно
съобщение изх.№ **/08.08.2016г. от ЧСИ Д.З, рег.№ **, правоприемник на
ЧСИ А.Т. Приложени са извлечения от банка „**“, в които фигурират удръжки
от трудовото възнаграждение на ищеца. Приложена е и молба от ответното
дружество „А.“ ЕООД до ЧСИ Р. Р., рег. ** КЧСИ гр. Ш. по изп. дело №
**/2018г., в която е поискано да се извърши справка в „Регистъра на банковите
сметки и сейфове“ на БНБ на името на длъжника С. Р. Г.,ЕГН **********. С
молба вх.№ **/11.07.2023г. по изп.д. №**/2018г. до ЧСИ Р. Р., рег. ** КЧСИ
гр. Ш., ищецът поискал прекратяване на изпълнителното дело, поради липса
на предприети изпълнителни действия от страна взискателя, считано от 2018г.
до подаване на молбата. Видно от постановление за прекратяване изх.№
**/18.07.2023г. ЧСИ Р. Р., е прекратил изп.д. № 2018**040**, стар номер
**/**г., на основание чл. 433.ал. 1, т. 8 от ГПК, за което били уведомени
страните и няма данни същото да е обжалвано в предвидения за това срок. С
молба вх.№ **/12.09.2024г. ответното дружество е поискало но ЧСИ Р. Р. № **
КЧСИ, Район на действие ОС Ш., да не образувано изпълнително дело, а
изпълнителния лист въз основа на който било образувано делото да му бъде
върнат, за образувано не делото пред местно компетентен съдебен
изпълнител, като няма данни по настоящото производството същото да е
сторено. Видно от протокола за предаване на изпълнителен лист, същият е
бил предаден на ответното дружество на 18.09.2024г.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи
следните изводи:
Предявен е предявен отрицателен установителен иск по чл. 124 ал.
1 от ГПК, който е допустим. Предявен е от лице, разполагащо с правен
интерес да иска установяване със сила на пресъдено нещо недължимостта на
вземане на ответника, поради несъществуването му или погасяването му по
давност. Правният интерес за ищеца от водене на отрицателен установителен
иск се основава на вписано от ответника в ЦКР при БНБ обстоятелство за
налично, непогасено към него задължение по договор за кредит № ** за сума
5
в размер на 1 746 лева, с дата на разрешаване 14.01.2012 г., което е довело до
невъзможност на ищеца да изтегли кредит, той като е вписан в цитирания
регистър като некоректен кредитополучател.
Разгледан по същество искът е основателен. В тежест на ответника
беше възложено да докаже фактите, от които вземането произтича, наличието
на валидно правоотношение между страните и изпълнение на задълженията
му по него в размер на претендираната сума, както и че са били налице
основания за спиране или прекъсване на давността, а длъжникът /ищец по
иска/ – възраженията си срещу вземането.
По делото не се установи по безспорен начин наличието на
валидно облигационно отношение между страните в настоящото
производство. Наведоха се твърдения от ответното дружество, че вземането
срещу ищеца е възникнало от сключен Договор за кредит № **/14.01.2012г.
между С. Р. Г. и „**“ ЕАД (понастоящем „**/“ ЕАД), съгласно договор за
Цесия, подписан на 23.02.2015 г. между „**“ ЕАД - като цедент, и „А.“ ЕООД -
като цесионер, последното дружество е придобило вземането по Договор за
кредит № ** /14.01.2012г., които съдът намира за недоказани. Договор,
сключен между „**“ и ищеца не се представи по делото. Видно от
приложеното споразумение за покупко – продажба и прехвърляне на вземания
от 23.02.2015г. между „А.“ ЕООД /купувач/ и „**“ ЕАД /продавач/ продавачът
прехвърля на купувача портфейл от всички вземани с обща номинална
стойност 99 183 000 лева, като е посочено, че вземанията са
описани/индивидуализирани в Приложение № 1 към споразумението, което
приложение не е приложено по делото и не може да са установи по безспорен
начин, че именно вземането по договор за кредит № ** /14.01.2012г. е
прехвърлено към ответното дружество. Не се доказа също, че и длъжникът,
ищец в настоящото производство, е бил уведомен за извършената цесия. Не
се установи връзка между издадения изпълнителен лист от 21.03.2013 г. в
полза на „**“ ЕАД, последвалото изпълнително дело№ ****0400** по описа
на ЧСИ А.Т, рег. № **, район на действие ШОС, преобразувано в
изпълнително дело **/2018г. по описа на ЧСИ Р. Р., рег. № **, с район на
действие ШОС, неговото прекратяване, поради перемпция и задължението,
предмет на настоящия спор по договор за кредит от **/14.01.2012г. Следва да
бъде отбелязано,също, че дори и да не беше направен извод за липсата на
облигационна връзка между страните, вземането, по повод което е било
6
образувано изпълнително дело е погасено по давност. Видно от приложеното
по делото копие на изп.дело №**/**г. по описа на ЧСИ А.Т, рег.№ **, район на
действие ШОС е прекратено с постановление 18.07.2023г. на основание чл.
433, ал. 1, т.8 от ГПК. Изпълнителния лист е предаден на ответното дружество
и не се наведоха твърдения или представиха доказателства за образувано въз
основа на него друго изпълнително дело. Ответникът не доказа обстоятелства,
довели до прекъсване, респективно спиране на давностния срок за погасяване
на задължението, в случай, че то изобщо е съществуващо.
Предвид изложеното съдът намира, че искът е основателен и
следва да бъде уважен.
При този изход на делото, основателно се явява искането на
ищеца за присъждане на направените по делото разноски в размер на 549,84
лева, от които 69,84 лева – ДТ за образуване на делото и 480,00 лева –
адвокатско възнаграждение. Направеното възражение за прекомерност на
заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение се явява неоснователно, тъй
като възнаграждението е към минималния размер по чл. 7, ал.2, т.2 от
Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК,
предявен от С. Р. Г. с ЕГН ********** от гр. С., ул. „**“ 12 срещу „А.“ ЕООД,
ЕИК ******, със седалище и адрес гр. С., р-н „**“, бул. „Б.“ № 81 В, ап.3,
представлявано от ХХ.М и П.В че С. Р. Г. не дължи на „А.“ ЕООД сумата от
1746,00 лева/хиляда седемстотин четиридесет и шест лева/ , главница по
договор за кредит № ** от 14.01.2012 г., отразена като задължение в
Централния кредитен регистър при БНБ.
ОСЪЖДА „А.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес гр. С., р-
н „**“, бул. „Б.“ № 81 В, ап.3, представлявано от ХХ.М и П.В да заплати на С.
Р. Г. с ЕГН ********** от гр. С., ул. „**“ 12 сумата 549,84 лева /петстотин
7
четиридесет и девет лева и осемдесет и четири стотинки/, от които 69,84 лева
– ДТ за образуване на делото и 480,00 лева – адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр. Велико
Търново в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
8