Решение по НАХД №1411/2019 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 818
Дата: 19 ноември 2019 г. (в сила от 21 февруари 2020 г.)
Съдия: Ралица Йорданова Русева
Дело: 20194520201411
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 юли 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ гр.Русе, 19.11.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Русенският районен съд.... Х наказателен състав...... в публично

заседание  на   петнадесети  октомври  през  две  хиляди   и

деветнадесета година в състав:

Председател: Ралица Русева При    секретаря  Олга   Петрова  и   в  присъствието   на

прокурора...... , като разгледа докладваното от съдията  АНД №

1411 по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от адв.М.П. в качеството му на пълномощник на Д.Г., гражданин на ***, против Наказателно постановление № 38- 0000783 от 24.06.2019 г. на Началник OO „Автомобилна администрация" Русе. с което за административно нарушение по чл.8§2 изр.2 вр. чл.78 ал.1 т.1 отЗАвПр и чл.2 §3 от Регламент 561 АЕТR. ДВ 28 от 1995 г., на основание чл.93 б ал.VII т.З от ЗАвПр, е наложено административно наказание глоба в размер на 1500 лв.Жалбоподателят моли съда да отмени постановлението като незаконосъобразно поради допуснати съществени процесуални нарушения.

Ответникът по жалбата счита същата за неоснователна.

Русенска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител, и не взема становище по жалбата.

От събраните доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Жалбоподателят е гражданин на *** и правоспособен водач на МПС. На 21.06.2019 г., около 16.05 часа, управлявайки товарен автомобил „Даф" с полуремарке и молдовски регистрационни номера, жалбоподателят се намирал в гр.Русе. в района на ГКПП „Дунав мост", изход от РБългария.В изпълнение на служебните си задължения св.В.Д.- инспектор при ОО „Автомобилна администрация" Русе, извършил проверка на лицето, като установил, че се касае до осъществяван международен обществен превоз на товар от РТурция за РРусия.Превозното средство било оборудвано с дигитален тахограф.Чрез използване на лицензиран софтуер за визуализиране на данните, съхранени в паметта на дигиталната карта на жалбоподателя и в паметта на тахографа, било установено, че водачът не е спазил изискванията за дневна почивка, като на дата 30.05.2019 г. е ползвал намалена дневна почивка от 05.58 часа, която е с по- малко от 03.02 часа от законоустановените девет последователни часа намалена дневна почивка.Лицето следвало да започне да почива не по- късно от 01.21 часа на 30.05.2019 г., което не сторил, според показанията на техническото средство.По тези констатации било прието, че от жалбоподателя е осъществено административно нарушение на разпоредбата на чл.8§2 изр.2 вр. чл.78 ал.1 т.1 от ЗАвПр и чл.2 §3 от Регламент 561 АЕТR ДВ 28 от 1995 г., за което бил съставен АУАН № 265798/21.06.2019 г.Въз основа на него е издадено обжалваното наказателно постановление с наложеното административно наказание- глоба в размер на 1500 лв.


В производството пред въззивната инстанция се твърди, че постановлението е незаконосъобразно, тъй като е постановено при съществени процесуални нарушения.Твърди се, че спрямо лицето производството е проведено без участие на преводач.

Приетото за установено се доказва от приложените по делото писмени доказателства и доказателствени средства- АУАН № 265798 от 21.06.2019 г., разпечатка от карта на водача, показанията на св.Д.- актосъставител.Съдът дава вяра изцяло на гласните доказателства.Св.Д. е очевидец на извършената проверка, като лично е възприел резултатите от техническото средство и непосредствено е комуникирал със соченото като нарушител лице.

Правни изводи:

Жалбата, като депозирана от лице, притежаващо процесуална легитимация, е допустима.Разгледана по същество, е неоснователна.

В производството по установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание не са допуснати съществени процесуални нарушения.АН и НП притежават всички изискуеми от закона реквизити, като обстоятелствата на нарушението са също достатъчно точно отразени, така че да е възможно съотнасянето им към възприетата правна квалификация и събрания доказателствен материал, при обезпечаване правото на защита.От показанията на св.Д. се установява, че лицето е разбрало какво нарушение му се вменява във вина.Очевидно това е така и поради упълномощаването на адвокат на последващ етап, като жалбоподателят не е ползвал преводач за тази цел, а е подписал договор за правна помощ на български език. Следва да се посочи, че аналогия по отношение на участието на преводач в административно наказателното и наказателното производства не може да се прави, доколкото разпоредбите на ЗАНН са приложими само в хипотезата на чл.84 от закона, т.е. няма препращане към подобно задължение.

По същество извършването на нарушението е правилно установено.За достигане до констатациите за неправомерни действия е ползвана информация, извлечена от монтирания в превозното средство тахограф и картата на водача. Известно е, че това устройство се ползва за запис на скорост, разстояние и изпълнявана от водача дейност при различни режими, които могат да бъдат задавани и следва да бъдат задавани и лично от водачите при определени обстоятелства, като например режим „почивка". Известно е също така ,че тахографското устройство се активира автоматично, когато превозното средство е в движение.В смисъла на изложеното, проверяващите лица, не биха могли да въздействат върху данните, които се извличат от него, доколкото те следва при нормалното му функциониране да се генерират автоматично.Конкретно няма данни устройството да не е функционирало, т.е.то е съхранявало показания. Така, в случая нарушенията са установени с помощта на лицензиран софтуер, който е разчел данните от движението на автомобила и дейностите на водача. Видно от приложената разпечатка в материалите на делото, самата софтуерна програма е отграничила периода, за който са налице фактически нарушения на изискванията за почивка на водача на превозното средство и в частност-намаляване на периода на намалената дневна почивка, регламентиран от Спогодбата АЕТR и Регламент 561.Разпоредбите на Спогодбата са хармонизирани чрез Регламента така, че основните разпоредби на последния се прилагат чрез АЕТR.Проверяващият е ползвал тази информация, за да заключи за наличието на конкретното нарушения. В случая съдът намира, че няма спор по  естеството  на  нарушението от гледна точка на  фактическите

 

 


обстоятелства.Водачът е намалил почивката си неправомерно, като с това е нарушил разпоредбите на Спогодбата, които възпроизвеждат разпоредбите на Регламент 561.Известно е обстоятелството, че *** и РТурция са е договарящи страни по Спогодбата, поради което конкретно приложението на последния акт е факт.

Наложеното административно наказание е индивидуализирано в хипотезата на чл.93 б ал.VII т.З от ЗАвПр, според който текст водач, който не спазва изискванията относно намалената дневна почивка, определени в Регламент /ЕО/ № 561/2006 г., в друг нормативен акт или в АЕТR, се наказва за намаляване на времето на намалената дневна почивка с глоба в размер на 1500 лв., когато намалението е над 2 часа.Наказващият орган се е произнесъл обосновано и законосъобразно, като не са налице основания за изменение на постановлението и в тази му част.

Мотивиран така и на основание чл.63 от ЗАНН съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 38- 0000783 от 24.06.2019 г. на Началник 00 „Автомобилна администрация" Русе, с което на Д.Г., роден на *** г., гражданин на ***, за административно нарушение по чл.8§2 изр.2 вр. чл.78 ал.1 т.1 от ЗАвПр и чл.2 §3 от Регламент 561 АЕТR ДВ 28 от 1995 г., на основание чл.93 б ал.VII т.З от ЗАвПр, е наложено административно наказание глоба в размер на 1500 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14- дневен срок от известяването му на страните, пред Русенски административен съд.

 

Районен съдия: