РЕШЕНИЕ
№ 305
гр. Пловдив, 05.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Красимира Хр. Н. Кутрянска
като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело №
20255001000332 по описа за 2025 година
Производство по чл. 258 и сл. ГПК.
Повод за започването му са изходяща от М. А. Г., ЕГН ********** и А. И.
Ш., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на майка си А. Н. Г.,
ЕГН ********** всички от *** въззивна жалба против постановеното от
Пазарджишкия окръжен съд по т. дело № 30/2023 г. решение № 21 от
20.03.2025 г. в частта, с която са отхвърлени исковете им за осъждане на „ДЗИ
- ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, гр. София, бул. „Витоша“
№ 89Б да им заплати обезщетение за неимуществени вреди във връзка с
причинената в следствие на ПТП от 02.11.2021 г. смърт на И. А. Ш. в размер
на по 60 000 лв. ведно със законната лихва от 21.12.2021 г., която сума се
равнява на разликата между дължимото им се според тях обезщетение от по
180 000 лв. и присъденото от Пз ОС с решението от по 120 000 лв.
В жалбата се излагат подробни съображения за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваната част от решението, иска се отмяната й и
постановяване на друго уважаващо исковете в посочените от жалбоподателите
размери. Отправено е и искане при промяна в присъдените обезщетения да се
1
измени и решенето в частта касаеща разноските.
Въззиваемата страна намира жалбата за неоснователна.
Съдът след като се запозна с акта предмет на обжалване и събраните
доказателства намери за установено следното:
На 27.09. 2023 г. в Пазарджишкия окръжен съд е постъпила изходяща М.
А. Г., ЕГН **********, А. И. Ш., ЕГН **********, действащ лично и със
съгласието на майка си А. Н. Г., ЕГН ********** и от самата А. Н. Г., ЕГН
********** всички от гр. С. искова молба насочена против Застрахователна
компания „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, гр. София.
По същата било образувано т. дело № 176/2023 г.
В обстоятелствената част на ИМ се сочи, че на 02. 11. 2021 г. около 13,
35 ч. по път ***, 14 км. + 800 м. в посока с. О. си движел лек автомобил „А.”,
рег. № ***. Той бил управляван от П.Х.П.. Той изгубил контрол над същия,
отклонил се вляво, навлезнал в лентата за насрещно движение и блъснал
челно движещия се в посока с. Ч. лек автомобил „Б** 330 ХД“, рег. № ***
управляван от И. А. Ш.. По повод на инцидента се съставил Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № *** от 05.11.2021 г. и било образувано
досъдебно производство 926/02.11.2021 г.по описа па РУ Пазарджик. Самата
катастрофа причинила смъртта на водача И. Ш.
За ищците се споменава, че А. била фактически съжител/съпруга/ на
починалия, А. бил негов син, а М., която е дъщеря на А. била отгледана от
него като родна дъщеря. Това се сочи като причина те изключително тежко да
преживеят загубата му. В подкрепа на това твърдение е споменато, че
четиримата били сплотено и силно семейство привързани един към друг.
Починалият бил главата на същото и осигурявал подкрепа и сигурност за
своята жена и двете деца. Бил изключително добър и грижовен като се стараел
да не лишава от нищо своите близки.
По- надолу в исковата молба са изложени твърдения за отношенията на
близост, разбирателство и привързаност между всеки от ищците и починалия
и е направен извод, че със смъртта му те загубили най-скъпия си човек и опора
в живота. Описани са изживяванията на всеки от тях като е наблегнато на
състоянието на скръб и психологичните изживявания на близките.
На тази база е направен извод, че претърпените от загубата на най-
близкия им човек неимуществени вреди следва да се обезщетят от виновния за
2
смъртта му водач предизвикал катастрофата.
В тази връзка е споменато, че за управлявания от него автомобил имало
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“
с ответното застрахователно дружество и се прави извод, че на основание чл.
432 от КЗ обезщетението може да се търси направо от застрахователя.
Ищците предявили претенция за доброволно изплащане на такова пред
ответното дружество с молба от 21. 12. 2021 г., но по същата в определения от
КЗ срок нямало произнасяне и плащане.
На тази база е направен извод, че ищците имат интерес да претендират
заплащане на обезщетението по съдебен ред и е отправено искане за осъждане
на застрахователното дружество да заплати на А. Г. 150 000 лв., а на М. Г. и А.
Ш. по 200 000 лв. ведно със законната лихва от 21. 12. 2021 г.
С отговора на ИМ ответното дружество не е оспорило наличието на
валидна застраховка по риска Гражданска отговорност за управлявания от
П.Х.П. автомобил. Изразило е обаче становище за недопустимост, респ.
неоснователност на така предявените искове.
Недопустимостта се извежда от това, че от представените с ИМ
доказателства не може да се направи извод, че ищците са търпели вреди от
смъртта на И. Ш.. В подкрепа на това се сочи, че липсвало удостоверение за
наследници на И. Ш., което да обуславя твърдяната в ИМ връзка, а и че М. Г.
била с неизвестен баща.
Оспорена е и материалноправната легитимация на ищците да получат
търсеното обезщетение.
В тази връзка се говори за неоснователност на исковете като за А. и М. Г.
се сочи, че представените доказателства не следвало извод, че по отношение
на тях са налице посочените в ППВС № 4/1961 и 5/1969 предпоставки.
Споменато е че А. и починалият не са живеели на семейни начала и в
едно домакинство. Връзката им не била продължителна и трайна и не била
основание да създаде отношения сходни на семейните. Наред с това е
оспорено твърдението, че смъртта на Ш. е причинила на А. сериозни по
интензитет морални болки и страдания.
По отношение на М. Г. е оспорено твърдението, че е отглеждана от
починалия като собствено дете, респ. тези за изградена дълбока емоционална
3
връзка и претърпени морални болки и страдания.
Оспорен е описаният в ИМ механизъм на произшествието, като е
направено и евентуално възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от починалия поради пътуването му без обезопасителен колан.
Изложени са и доводи, че претендраните обезщетения са завишени и не
са съобразени с принципа за справедливост въведен с разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД за определянето им и реално изградената лична и емоционална връзка
между ищците и починалия.
С оглед становището за неоснователност на главните искове се заявява,
че такива са и акцесорните претенции за присъждане на законна лихва.
Посочено и че присъждането й е обусловено от тримесечния срок за
произнасяне от страна на застрахователя и наличието на доказателства към
искането за плащане.
Ищците са подали ДИМ в който са оспорили направените с отговора
защитни възражения и са изложили подробни аргументи в подкрепа на това си
становище.
В отговора на ДИМ е заявено, че се поддържат направените с отговора
защитни възражения.
След постъпване на отговора на ДИМ от страна на съдията докладчик по
т. дело № 176/2023 г. е постановено определение № 76 от 29.02.2024 г. В
мотивите на същото е посочено, че в Пз ОС се разглежда и по - рано
образувано дело, по което ищец бил друг наследник на пострадалия.
Във връзка с тази констатация докладчикът решил, че може да
волеобразува от името на съдията по другото дело и постановил
присъединяване на т. дело № 176/2023 г. към т. дело № 30/2023 г. по описа на
Пз ОС.
По същото след събиране на поисканите от всяка от страните
доказателства съдът е постановил и решението предмет на обжалване.
В него е прието, че П.Х.П. следва да отговаря за обезщетяване вредите
на увредените от него лица, а и че е застраховано по смисъла на КЗ лице при
ответника. Това съобразено с текста на чл. 432 от КЗ е дало основание да се
направи извод, че ответното дружество би следвало да покрие отговорността
на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
4
неимуществени вреди .
На база събрания доказателствен материал е направен и извод, че А. и
М. Г. са от кръга лица имащи право да получат обезщетение за претърпени от
тях неимуществени вреди от смъртта на И. Ш.. Прието е и че от този кръг е и
синът му А. Ш..
Размерът на дължимите обезщетения е определен на 150 000 лв. за А. и
по 120 000 лв. за М. и А..
Възражението за съпричиняване е намерено за неоснователно и с
решението ответникът е осъден да заплати горните суми ведно със законната
лихва от 21.12.2021 г., а до пълния предявен размер исковете са отхвърлени
като неоснователни.
Недоволни от решението са останали М. Г. и А. Ш. и са подали жалбата
станала причина за започване на настоящето производство.
В нея се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
решението, досежно определени справедлив размер на обезщетението за
двамата жалбоподатели като се сочи, че същият следва да е по 180 000 лв.
вместо присъдените по 120 000 лв. В подкрепа на това е направен подробен и
детайлен анализ на установените по делото факти и обстоятелства.
С оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК съдът дължи произнасяне за
валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт служебно, а досежно
неговата правилност с оглед посоченото в жалбата.
По повод на тази преценка ПАС намира за нужно да посочи, че едно
решение е невалидно (нищожно), когато не е постановено от надлежен орган
или е постановено от ненадлежен състав, т.е. от лице, което няма качество на
съдия или от едноличен вместо троен състав и т.н. Нищожно е и решение,
което не подписано или не е постановено в предвидената от закона писмена
форма. Налице е нищожност и в случаите, когато решението е постановено от
съда извън пределите на неговата компетентност т.е. срещу лица неподчинени
на правораздавателната власт на българските съдилища.
В случая нито една от тези предпоставки не е налице и за нищожност не
може да се говори.
По отношение на недопустимостта е нужно да се спомене, че от
съдържанието на чл. 270, ал.3 от ГПК следва извод, че такава е налице, когато
5
е извършено произнасяне въпреки липсата на право на иск или има
произнасяне по един непредявен иск. Налице е недопустимост и когато спорът
е разгледан от некомпетентен съд, т.е. във всички случай, когато е постановен
съдебен акт въпреки липсата на предпоставки за разрешаване на спора по
същество.
В случая за липса на право на иск в патримониума на ищците от
изложената фактическа обстановка не може и да се говори.
Съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ.
В тази законова разпоредба е казано, че увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на
изискванията на чл. 380 КЗ.
В него е предвидено, че лицето, което желае да получи застрахователно
обезщетение е длъжно да отправи към застрахователя писмена
застрахователна претенция.
Съответно в чл. 496, ал.1 от КЗ е казано, че срокът за окончателно
произнасяне по претенция по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от
нейното предявяване по реда на чл. 380 КЗ пред застрахователя, сключил
застраховката или пред неговия представител за уреждане на претенции.
В чл. 498, ал. 3 от КЗ се предвижда, че увреденото лице може да предяви
претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в
срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не
е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.
Анализът на горните текстове води до извод, че допустимостта на искова
претенция по чл. 432, ал.1 от КЗ е обусловена от това ищецът първо да е
упражнил правото си по чл. 380 от КЗ и от това в сроковете по чл. 496 КЗ да
няма плащане на обезщетение, да има отказ, респ. претендиращият
обезщетение да не е доволен от размера му.
В случая от представените по делото доказателства е безспорно, че
ищците са предявили на 21.12.2021 г. претенциите си за обезщетение пред
ответното дружество По същите в в споменатия по- горе срок обаче не е
извършено произнасяне.
6
Това сочи, че в патримониума им е възникнало правото да претендират
по съдебен ред изплащане на дължимото им се обезщетение за
неимуществени вреди.
Във връзка със същото видно от данните по делото разгледаните от
първоинстанционния съд искове са с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ и
предмет на преценка са били факти и обстоятелства от значение за искове от
този тип. Решението не е постановено и от съд, който с оглед разпоредбите на
ГПК /чл. 115, ал.2/ не е следвало да разглежда настоящия правен спор.
Тук за пълнота с оглед направените с отговора възражения за
допустимост следва да се спомене, че въпросите дали ищците търпят или
могат да търпят вреди от дадено неправомерно поведение са такива по
същество на спора и не касаят неговата допустимост.
Казаното сочи, че ПАС съобразно разпоредбите на чл. 271 от ГПК
следва да реши спора по същество, като потвърди или измени изцяло или
отчасти обжалваното решение. При извършване на тази преценка той ще е
обвързан от посочените в жалбите съображения за неправилност на съдебното
решение.
Съдът е сезиран със субективно съединени искове с правно основание
чл. 432, ал.1 от КЗ.
От съдържанието на този законов текст следва, че основателността на
исковите претенции на първо место е обусловена от наличието на
застрахователно правоотношение за застраховка „Гражданска отговорност”
между извършителят на деликта и ответното застрахователно дружество.
По силата на такъв договор съгласно разпоредбата на чл. 477, ал. 1 от КЗ
обект на застраховане по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите е гражданската отговорност на
застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети
лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или
използването на моторни превозни средства, за които застрахованите
отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на
държавата, в която е настъпила вредата.
В чл. 493, ал.1 от КЗ е посочено, че застрахователят по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите покрива
отговорността на застрахования за причинените на трети лица, в това число
7
пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по пътищата,
вреди вследствие на притежаването или използването на моторно превозно
средство по време на движение или престой. В т.1 сред подлежащите на
покрИ.е вреди е посочено, че са неимуществените и имуществените вреди
вследствие на телесно увреждане или смърт.
Това води до извод, че отговорността на застрахователното дружество
при наличие на сключен договор за застраховка гражданска отговорност е
обусловена и от установяването на отговорност на застрахованото лице за
причинено от него увреждане. Тя при непозволеното увреждане произтича от
разпоредбите на чл. 45 и сл. от ЗЗД.
Според нормата на чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму.
Според чл. 51 от ЗЗД пък обезщетение се дължи за всички вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Това предполага, че фактическият състав на непозволеното увреждане
обхваща наличието на противоправно деяние, вина и вредоносен резултат,
което да е пряка и непосредствена последица от увреждането.
По конкретното дело е безспорно наличието на сключен договор за
застраховка между ответника и собственика на участвалия в ПТП-то
автомобил . Не се оспорва и това, че водачът на същия е от кръга лица
посочени в разпоредбата на чл. 477, ал.2 от КЗ. Това прави безспорен извода,
че при установена негова отговорност спрямо ищеца на основание чл. 45 от
ЗЗД обезщетението може да се търси от ответното дружество. Постановеното
от първоинстанционния съд решение по отношение на двамата ищци в
осъдителните си части не е било обжалвано и е влезнало в сила, което сочи че
със СПН са решени и въпросите за наличието на елементите от ФС на чл. 45
от ЗЗД по отношение на всеки от тях, както и тези за липса на съпричиняване.
Това сочи, че пред ПАС е пренесен единствено спорът за това какъв
следва да е справедливият размер на дължимото обезщетение.
В тази връзка следва да се посочи, че любовта между мъжа и жената е
причина за създаване на една по-трайна връзка между тях, която пък води с
времето и до появата на желание съответната двойка да заживее съвместно
като семейство. Това съвместно съжителство е възможно да прерасне в брак,
но може да продължи и без създаване на официална юридическа връзка между
8
тях. С продължителността на същото връзката се развива и укрепва и наред с
чувства на любов и обич се появяват такива на приятелство, привързаност,
близост и уважение. С годините при нормално развитие на отношенията тя
става толкоз неизменна и силна, че всеки един чувства другия като част от
себе си. Този тип отношение предполагат взаимопомощ, уважение и подкрепа
между членовете на семейството.
Нормалното развитие на връзка от посочения по- горе тип е свързано с
желание двойката да има деца.
Връзката между дете и родител започва да се гради от момента на
раждането и с всяка изминала година до пълнолетието се заздравява и
задълбочава по простата причина, че имено родителите са тези които
осигуряват физически и материални грижи за децата си, участват при
формиране на техните морални ценности и виждания за живота. Така към 18-
та година в съзнанието на всяко едно дете неговият баща или неговата майка
са най-близките му хора и първите към които то се обръща за преодоляване на
житейски трудности, получаване на съвет и т.н. В последяващия житейски път
на детето независимо от създаването на семейство, раждането на негови деца
и т.н. при нормално развитие на отношенията дете-родител за ПАС така
създадената връзка не само не отслабва, но е логично да се задълбочава по
простата причина, че родителите като лица с по- голям житейски опит са
хората, които винаги помагат на своите дори и пораснали деца във всеки
момент на техния живот.
Тук е нужно да се посочи, че връзка от типа родител- дете може да
възникне и бе да е налице биологична връзка, а просто при отглеждане на
детето на съпруга, съпругата, респ. съжителя на съпружески начала. Това не
прави същата по – слаба по причина, че раждането не е основния и съществен
елемент за появата й, а водещи такива са ежедневните физически и
материални грижи, участието при формирането на моралните ценности и
виждания за живота, любовта, привързаността и т.н.
Внезапното прекъсване на така изградените отношения на любов, обич,
уважение, близост, подкрепа и взаимопомощ /морална и икономическа/ е
логично да създаде рязък дискомфорт във всяко едно семейство, при който
семейните отношения са били от типа посочен по- горе. Още по силно е
стресовото състояние от преустановяване на тази близост в случаите, при
9
които прекъсването е следствие внезапната смърт на един от членовете му.
Нарушаване на нормалната психика идва не само от загубата на близък човек
и състоянието на празнота и безпомощност, но и от факта, че в бъдеще той
няма да е до теб, няма да го виждаш, докосваш, да споделяш с него и да
получаваш бащина или съпружеска обич, подкрепа и помощ в трудни
житейски моменти.
Изложеното води до извод, че състоянията на скръб, болка, меланхолия,
затваряне в себе си и преустановяване на контакти с приятели и роднини,
чувство на празнота и безпомощност са пряко свързани със загубата на баща,
съпруг или лице, с което са изградени връзки от този тип, т.е. с
произшествието довело до същата.
В чл. 52 от ЗЗД е казано, че обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Това съобразено и с ППВС № 4 от 1968 г.
сочи, че размерът му зависи от вътрешното убеждение на решаващия съдебен
орган, което следва да е изградено на база събрания по делото доказателствен
материал установяващ характера на увреждането начина, по който то се е
отразило на духовното и психично състояние на увреденото лице и разбира се
икономическата обстановка в страната. При преценка начина на отразяване
върху духовното и психично състояние на увредения в случаите на смърт на
негов близък същата следва да се извърши и като се вземе предвид възрастта
на починалия. При преценка на близостта пък следва да се има предвид не
само наличието й от правна или фактическа гледна точка, но и действителните
отношения между починалия и претендиращия увреждане. Те от своя страна
за ПАС подлежат на преценка на база данните за начина, по който същите са
контактували помежду си и респективно реакциите, които децата или
родителите са имали при моменти на трудност в живота на някой от тях и т.н.
В случая от представените по делото доказателства е безспорно, че А.
Ш. е биологичен син на И. А. Ш. и е от кръга лица, които според ППВС №
4/61 г. имат право да получат обезщетение за неимуществени вреди ако
действително са претърпели такива.
Другата ищца М. Г. от правна гледна точка няма биологична връзка с И.
Ш., а е дъщеря на жената, с който той е живеел на съпружески начала. От
данните по делото е видно, че това съжителство е било факт още към
раждането на момичето като свидетелите говорят и че починалият в
10
действителност е и фактическия баща, но не е припознал. Това води до
логичен извод, че тя е от кръга лица, които според ППВС № 5/69 г. също имат
право да получат обезщетение за претъпени неимуществени вреди ако
докажат настъпване на такива. В случая това само се маркира, без да се
излагат подробни аргументи в подкрепа на горните изводи по причина, че с
оглед влизането в сила на решението в осъдителната му част по тези въпроси
реално има формирана СПН.
По конкретното дело за установяване на отношенията между ищците и
починалия са разпитани св. С.Н.И., В.М.И. и М.Н.Р.. Тримата са били съседи
на И. Ш., жената, с която е живеел на съпружески начала и децата им. Това
води до извод, че са имали преки и непосредствени впечатления от начина им
на живот, отношенията по между им, изградената степен на близост, респ.
изживяванията на преживелите лица след смъртта на И. Ш..
От показанията им е видно, че той се е грижил за двамата ищци от
момента на раждането им. Свидетелите споменават, че между тях е имало
изградени отношения между баща и деца които са се характеризирали с обич,
привързаност и загриженост на починалия към тях. Говорят, че той се е
грижел за тях постоянно, бил тяхна опора физически и материално. Като
всеки един баща се опитвал да създаде удобства и развлечение за децата си,
както и предпоставки за тяхното образование. Те пък търсели помощ от него и
се уповавали на съветите му.
Двамата изживели смъртта на баща си тежко. Те тъгували и плачели,
ходели на гробищата и страдали. Свидетелите споменават, че с времето
започнали да се възстановяват от травмата, но въпреки това при споменаване
за починалия се натъжавали, затваряли се в себе си и т.н.
От казаното може да се достигне до извод за изградена силна връзка
баща-дете между двамата жалбоподатели и починалия, чието внезапно
прекъсване по споменатия по- горе начин е логично да предизвика и е
предизвикало травми у тях.
Данни за връзка от такъв тип и тежки травматични изживявания довели
до промени в психиката се съдържат и в приетата по делото съдебно -
психологическа експертиза.
От същата е видно, че А. е възприемал баща си като опора, сигурност,
авторитет. Загубата му е представлявала за него травматично събитие към
11
което с времето се адаптирал. Първоначалната реакция е била на скръб и
тревожност, загубил е съня си, сънувал е кошмари. Според експерта обаче той
волево е по- устойчив от сестра си и се адаптирал към ситуацията.Това се
свързва и с факта, че то е започнал да живее с мисълта, че следва да играе
мъжката роля в семейството и да се грижи за майка си и сестра си.
Сестрата според психолога е преживяла по - тежко смъртта на Ш., който
възприемала и считала за баща. При нея е установено високо ниво на
депресия. Тя е била отчаяна от загубата като това продължавало и сега се
поддържало от субективното й възприемане за пропуснати житейски
възможности. Всичко това е правело вяла , потисната, недоверчива и т.н.
От изложеното следва да се направи извод, че двете деца са страдали от
смъртта на баща си и са изживели същата тежко, както и че тя е довела до
промени в живота им. На пръв поглед би следвало да се достигне до извод, че
страданията, негативните изживявания, т.е. отрицателните последици са
повече при М. Г. но това за ПАС не е така. Реално смъртта на бащата е довела
до преждевременно порастване на по- малкия й брат А., който освен , че
скърбял и страдал от загубата на баща си достигнал до извод, че той вече е
мъжът в семейството, поради което трябва да изглежда и да бъде силен, за да
замести баща си и да изпълнява неговата роля в семейството спрямо майка му
и сестра му.
С оглед на това ПАС счита, че на всеки от двамата се дължи
обезщетение в един и същ размер, което с оглед момента на п произшествието
и икономическата обстановка в страната ПАС определя на по 150 000 лв.
Върху тези суми се дължи и законна лихва. Във връзка със същата е
нужно да се посочи, че според чл. 492, ал. 2, т.2 от КЗ в застрахователното
обезщетение се включват и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за
тяхното плащане пред увреденото лице. Посочено е че същите се дължат при
условията посочени в ал. 3 на чл. 429 от КЗ. В тази алинея пък е предвидено,
че те се плащат от застрахователя в рамките на лимита на отговорност и
считано от по - ранната дата измежду датата на уведомяването от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.
430, ал.1, т.2 от КЗ или тази на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице.
При отговорността по чл. 45 от ЗЗД деликвента дължи законна лихва от
12
момента на увреждането. Това сочи, че тази законна лихва се дължи и от
застрахователя съответно считано от посочения в чл. 429, ал.3 от КЗ начален
момент. В случая той е 21.12.2021
Не в този смисъл е решението на ПзОС. Това налага то по отношение на
исковете на М. Г. и А. Ш. да се отмени в частта отхвърляща ги за сумата от по
30 000 лв. и съответно да се постанови друго такова осъждащо дружеството да
им заплати същата ведно със законната лихва от 21.12.2021 г.
В останалата част за разликата между сумата от по 180 000 лв., която М.
и А. смятат, че им се дължи и дължимите им се според ПАС по 150 000 лв. то
ще се потвърди.
Съответно ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Пз ОС с оглед
допълнително уважената част от исковете още 2 400 лв. ДТ. За производството
пред ПАС застрахователят следва да бъде осъден за заплати в полза на
бюджетна на съдебната власт по сметка на Пловдивския апелативен съд ДТ в
размер на 1 200 лв.
Двамата жалбоподатели, респ. ищци в първоинстан;ционното
производство са били освободени от внасянето на ДТ и разноски с
определение № 404 от 07.11.2023 г. постановено по присъединеното дело
№176/2023 г. по описа на Пз ОС, т.е. такива не са правени и не им се дължат за
двете инстанции.
На адвокат Р. М. с оглед допълнителното присъдените суми следва да се
увеличи присъденото й адв. възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА за
производството пред Пз ОС с още 1800 лв. без ДДС респ. 2160 лв. с ДДС.Тук
следва да се посочи, че при определянето му ПАС се съобрази с неоспорения
от адвоката текст, по който възнаграждението е определено от Пз ОС на база
общата цена на исковете- чл. 7, ал.2, т. 6 от Наредба № 1 от 2004 г.
Тази сума следва да й се присъди и за производството пред ПАС.
Водим то това съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановеното от Пазарджишкия окръжен съд по т. дело №
30/2023 г. решение № 21 от 20.03.2025 г. в частта, с която са отхвърлени
13
исковете на М. А. Г., ЕГН ********** и А. И. Ш., ЕГН **********, действащ
лично и със съгласието на майка си А. Н. Г., ЕГН ********** всички от *** за
осъждане на „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, гр.
София, бул. „Витоша“ № 89Б да им заплати обезщетение за неимуществени
вреди във връзка с причинената в следствие на ПТП от 02.11.2021 г. смърт на
И. А. Ш. от по още 30 000 лв. ведно със законната лихва от 21.12.2021 г., която
сума се равнява на разликата между дължимото им се според ПАС
обезщетение от по 150 000 лв. и присъденото от Пз ОС с решението от по
120 000 лв. като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, гр.
София, бул. „Витоша“ № 89Б да заплати на М. А. Г., ЕГН ********** и А. И.
Ш., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на майка си А. Н. Г.,
ЕГН ********** всички от *** по още 30 000 лв. ведно със законната лихва от
21.12.2021 г. до окончателното й изплащане, която сума представлява
обезщетение за неимуществени вреди във връзка с причинената в следствие
на ПТП от 02.11.2021 г. смърт на И. А. Ш. и се равнява на разликата между
дължимото им се според ПАС обезщетение от по 150 000 лв. и присъденото
от Пз ОС с решението от по 120 000 лв.
ПОТВЪРЖДАВА постановеното от Пазарджишкия окръжен съд по т.
дело № 30/2023 г. решение № 21 от 20.03.2025 г. в частта, с която са
отхвърлени исковете на М. А. Г., ЕГН ********** и А. И. Ш., ЕГН
**********, действащ лично и със съгласието на майка си А. Н. Г., ЕГН
********** всички от *** за осъждане на „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“
ЕАД, ЕИК *********, гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б да им заплати
обезщетение за неимуществени вреди във връзка с причинената в следствие
на ПТП от 02.11.2021 г. смърт на И. А. Ш. от по още 30 000 лв. ведно със
законната лихва от 21.12.2021 г., която сума се равнява на разликата между
дължимото им се според тях такова от по 180 000 лв. и дължимите им се
според ПАС по 150 000 лв.
ОСЪЖДА „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, гр.
София, бул. „Витоша“ № 89Б да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Пазарджишкия окръжен съд още 2 400 лв. за ДТ.
ОСЪЖДА „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, гр.
София, бул. „Витоша“ № 89Б да заплати в полза на бюджета на съдебната
14
власт по сметка на Пловдивския апелативен съд 1 200 лв. за ДТ по въззивното
производство.
ОСЪЖДА „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, гр.
София, бул. „Витоша“ № 89Б да заплати на адвокат Р. И. М. на основание чл.
38, ал. 2 от ЗА сумата от 2160 лв. с ДДС представляваща дължимо й се с оглед
допълнително присъдените суми на представляваните от нея М. А. Г., ЕГН
********** и А. И. Ш., ЕГН ********** адвокатско възнаграждение за
първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, гр.
София, бул. „Витоша“ № 89Б да заплати на адвокат Р. И. М. на основание чл.
38, ал. 2 от ЗА сумата от 2160 лв. с ДДС представляваща дължимо й се с оглед
допълнително присъдените суми на представляваните от нея М. А. Г., ЕГН
********** и А. И. Ш., ЕГН ********** адвокатско възнаграждение за
въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15