№ 3473
гр. Варна, 07.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на пети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Татяна Лефтерова
при участието на секретаря Росица В. Трендафилова
като разгледа докладваното от Татяна Лефтерова Гражданско дело №
20253110101664 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по искова молба на Б. М. К.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, *****, с която против „Ф. И.“ ЕАД, ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление: гр. София, *****, е предявен
отрицателен установителен иск по чл.439 ГПК, за признаване за установено в
отношенията между страните, че в полза на ответника не съществува правото
на принудително изпълнение за сумата от общо 2291,77 лева, формирана като
сбор от следните суми: 484,39 лева - главница; 479,75 лева - законна лихва
върху главницата; 459,38 лева - неолихвяеми вземания (мораторни лихви,
обезщетения и т.н.); 325 лева - присъдени разноски; 150 лева - разноски в
изпълнителното дело; 393,25 лева - такси по Тарифа към ЗЧСИ по
изпълнително дело № ****/2024 г. на ЧСИ П. И.а, с рег. №*** на КЧСИ,
поради погасяването му по давност. Претендират се разноски.
Обстоятелства, на които се основават претендираните от ищеца
права:
През 2016 г. срещу ищеца е образувано изп. дело № ****/2016 г. по
описа на ЧСИ ****, с рег. №*** на КЧСИ, с район на действие: Софийски
гра****и съд, въз основа на изпълнителен лист №****/18.05.2016 г., издаден
по ч.гр.д. №****/2015 г. по описа на РС - Варна. Твърди се, че
1
изпълнителното дело е приключено, на основание чл. 433, ал. 2 ГПК, поради
изпълнение на задължението и събиране на разноските, за което е издадено
съобщение изх. №****/31.07.2024 г. Твърди, че по-късно, срещу него е
образувано изп.дело №2024***040**** по описа на ЧСИ П. И.а, рег. №***,
район на действие - ОС - Варна, въз основа на изпълнителен лист
№****/18.05.2016 г., издаден по ч.гр.д. №****/2015 г. по описа на РС - Варна.
Ищецът сочи, че на 22.01.2025 г. му е връчена покана за доброволно
изпълнение, чрез упълномощения от него адвокат М. М., като след
получаването установява, че е наложен запор на банковите му сметки в „Банка
****“ АД и „И****“ АД, до размера на сумите, чиято дължимост отрича с
предявяване на претенцията си по чл.439 ГПК.
Сочи, че ЧСИ ****, с рег. №*** на КЧСИ е удостоверил, че последното
валидно изпълнително действие по изп.д. №****/2016 г. е от ноември 2016 г.,
поради което вземането на взискателя е погасено, освен това по давност.
Намира, че взискателят „Ф. И.“ ЕАД, знаейки, че правото му на принудително
изпълнение е погасено, отново е образувало срещу него изпълнително дело,
но този път при друг ЧСИ. Отрича дължимостта на претендираните суми, като
намира, че правото на принудително изпълнение е погасено по давност, тъй
като от момента на последното валидно изпълнително действие - ноември
2016 г., в продължение на повече от пет години не са били предприемани
валидни изпълнителни действия спрямо длъжника. Сочи, че съгласно т. 10 от
ТР №2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС „Когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече
от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно
изпълнително действие“. Намира, че доколкото подаването на молба за
образуване на изпълнително производство и извършването на справки
относно имущественото състояние на длъжника не представляват действия,
прекъсващи погасителната давност относно вземането, то давността е изтекла
през м. ноември 2021 г. Сумата от 195,81 лева изплатена на взискателя на
04.07.2024 г. /отбелязана на изпълнителния лист/ се явява незаконосъобразно
събрана и изплатена, тъй като изпълнителното дело е било прекратено по
силата на закона, поради перемпция. Освен това изплащането на тази сума, в
полза на взискателя е близо три години след погасяване на правото на
2
принудително изпълнение. Сочи, че доброволно разрешаване на спора,
въпреки отправеното искане до насрещната страна, е невъзможно.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК, ответникът представя писмен отговор на
исковата молба, с който оспорва основателността на предявения иск. Не
оспорва наведените фактически твърдения, че срещу ищеца е издаден
изпълнителен лист по ч.г.д. №****/2015 г., по описа на РС - Варна, въз основа
на който е образувано изпълнително дело № ****/2016 г. по описа на ЧСИ
****, рег. № *** на КЧСИ. След прекратяване на посоченото изпълнително
дело е образувано ново изпълнително производство – изп. дело №****/2024 г.
по описа на ЧСИ П. И.а. Оспорва твърдението, че изп. дело № ****/2016 г. по
описа на ЧСИ **** е приключено на основание чл. 433, ал. 2 ГПК, поради
изпълнение на задължението. Сочи, че действително съобщение за
прекратяване на делото, с посоченото основание, е изпратено до длъжника, но
то е резултат на допусната техническа грешка, след установяването на която,
ЧСИ **** е изпратил ново съобщение, в което е посочено действителното
основание за прекратяване на делото – настъпила перемпция.
Намира иска за недопустим, по отношение на следните суми: 150,00
лева – разноски в изпълнителното дело; 393,25 лева – такси по ТТРЗЧСИ.
Таксите и разноските, сторени в изпълнителното производство не подлежат на
разглеждане в производството по чл. 439 ГПК, тъй същите не са предмет на
издадения изпълнителен титул по ч.г.д. № ****/2015г. по описа на РС - Варна,
срещу който е допустима извънредната защита на длъжника по чл. 439 ГПК.
Отправя искане за прекратяване на делото, по отношение на сумата от 543,25
лева, както и да бъдат присъдени съответните разноски на основание чл. 78,
ал. 4 ГПК, в полза на ответника.
Оспорва твърдението, че давностният срок е изтекъл, тъй като теченето
на същия е бил прекъсван от действията на кредитора, с които е искал да бъде
насочено принудително изпълнение срещу длъжника, съответно от
предприетите от съдебния изпълнител действия, като между всяко от тях е
изтекъл срок по-малък от 5 години. Твърди, че след снабдяване с
изпълнителен лист, ответникът е образувал изпълнително дело № ****/2016г.
по описа на ЧСИ ****, по което са извършени редица изпълнителни действия,
които са прекъснали срока на погасителна давност за процесните вземания, а
именно: - 18.10.2016 г. – молба за образуване на изпълнително дело, с искане
3
за налагане на запори и възлагане по чл. 18 ЗЧСИ; - 29.11.2016 г. – наложени
запори върху банкови сметки; - 27.09.2019 г. – молба за налагане на запори и
опис на движими вещи; - 07.06.2019 г. – наложени запори върху банкови
сметки; - 17.08.2020 г. – молба за налагане на запори и опис на движими вещи;
- 17.06.2021 г. – наложен запор върху банкова сметка; - 03.08.2022 г. – наложен
запор върху трудово възнаграждение; - 23.05.2024 г. - молба за налагане на
запори и опис на движими вещи; - 24.06.202 4г. – наложен запор върху
банкова сметка; - 01.07.2024 г. – постъпила сума в изпълнение на запор.
Заявява, че поради настъпване на условията за прекратяване на
принудителното производство, визирани в чл.433, ал.1, т.8 ГПК,
изпълнителното дело е прекратено, а изпълнителният титул – върнат, поради
което е образувано ново изпълнително дело – ****/2024 г. по описа на ЧСИ П.
И.а, рег. № *** на КЧСИ. В хода на това изпълнително производство също са
поискани/предприети изпълнителни действия, които са прекъснали давността:
- 11.12.2024 г. – молба за образуване на изпълнително дело с искане за
налагане на запори и възлагане по чл. 18 ЗЧСИ; - 20.01.2025г. – наложени
запори върху банкови сметки. Намира, че при извършване на преценка как са
текли давностните срокове, следва да бъде съобразена трайната и
непротиворечива съдебна практика, според която влизане в сила на заповедта
за изпълнение, давностният срок за вземането се прекъсва, а новата давност е
5-годишна за всички визирани в издадения изпълнителен титул суми. Тъй като
същите са дължими на основание влязла в сила заповед за изпълнение и
изпълнителен лист, по отношение на тях се прилага давностен срок от 5
години, независимо от естеството на вземането (главница или лихва). Сочи
приложимост на чл.117 ал.2 ЗЗД, тъй като заповедта за изпълнение замества
съдебното решение като изпълнително основание, като при оспорване от
длъжника, чрез възражение по реда на чл.414 ГПК, проверката дали вземането
съществува се извършва в общ исков процес. Съгласно чл.416 ГПК, когато
възражение не е подадено в срок, заповедта за изпълнение влиза в сила и
същото се счита установено със сила на пресъдено нещо. Според ответника,
този извод се налага от систематичното и логическо тълкуване на правните
норми в цялост, а не изолирано.
Сочи, че съгласно Тълкувателно решение № 2/04.07.2024г. по т.д. №
2/2023г. ОСГТК на ВКС, погасителната давност се прекъсва от изпълнително
действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция.
4
Намира, че мотивите на ТР № 2/26.03.2015 г. на ОСГТК на ВКС не се отнасят
до действията, с които законът свързва един вече настъпил материалноправен
ефект, какъвто е прекъсването на погасителната давност по чл. 116, б. „в” ЗЗД.
За давността и нейното прекъсване водещо значение има искането на
кредитора – взискател, чиято проекция дори да не се осъществи чрез
изпълнително действие, в рамките на искания изпълнителен способ,
давността се прекъсва, ако непредприемането му се отдава на причини,
независещи от кредитора. Молба, в която е посочен начинът на изпълнение,
включително и когато първоначалната нередовност е поправена - чл. 426, ал. 3
ГПК вр. чл. 129 ГПК, води до прекъсване на давността, като молбата за
проучване на имуществото на длъжника не прекъсва сама по себе си
давността, но съединена с искането за налагане на запор и възбрана върху
имуществените права, които съдебният изпълнител е намерил при това
проучване, молбата е редовна - чл. 426, ал. 4 във вр. с чл. 426, ал. 2, изр. 2 и ал.
1 ГПК и прекъсва давността. Поради това, намира, че ответникът е имал
изискуемото от закона активно поведение за целия процесен период, като
своевременно е изисквал от съдебният изпълнител да извърши конкретни
изпълнителни действия, изисквал е повтарянето на неуспешно извършените,
или неизвършени от съдебният изпълнител действия, като не е допуснал
бездействие за срок от 5-години, за да бъде приложена по отношение на него
санкцията на изтекла погасителна давност. При горните доводи настоява за
отхвърляне на иска.
Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото
и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна
страна, следното:
Предявеният иск намира правното си основание в разпоредбите на
чл.124, ал.1 вр. чл.439 ГПК. Съгласно чл.439 ГПК, ищецът – длъжник в
неприключено изпълнително производство може да оспори чрез иск
изпълняемото право на парично вземане на взискателя, с твърдения за факти,
настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което
е издадено изпълнителното основание. За ищците е налице правен интерес от
предявяването му, а процесуалната легитимация на ответника е установена.
Искът е допустим, поради което съдът дължи произнасяне по основателността
5
му.
В процесния случай се твърди, че в полза на ответника не съществува
изпълняемо право против ищеца, тъй като същото е погасено с изтичане на
петгодишен давностен срок, изтекъл в периода от м.11.2016 г., когато е
извършено последното валидно изпълнително действие по изп.дело
№****/2016 г. по описа на ЧСИ **** – рег. №*** в КЧСИ до датата на
подаване на исковата молба в съда.
От приобщения по делото изпълнителен лист № ****/18.05.2016 г.,
издаден въз основа на влязлата в сила на 06.04.2016 г., заповед за изпълнение
№***/14.12.2015 г. по ч.гр.д. №****/2015 г. по описа на ВРС, се установява, че
длъжникът Б. М. К. е осъден да заплати на кредитора „Ф. И.“ ЕАД, следните
суми: 484,39 лв. – представляваща цедирано вземане по договор за цесия от
08.07.2014 г. между „Б.Н.П. П.Ф.“ ЕАД и „Ф. И.“ ЕАД, включващо непогасена
сума по договор № CASH-****/11.2010 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 11.12.2015 г. до
окончателното изплащане на сумата; 229,61 лв. – цедирано вземане на
договорна лихва за периода от 14.01.2011 г. до 03.06.2011 г., сумата от 229,77
лв. – лихва за забава, начислена за периода от 15.01.2011 г. до 20.11.2015 г.,
както и сумата от 325 лв. – разноски в заповедното производство и
юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на горепосочения изпълнителен лист, по молба на
взискателя „Ф. И.“ ЕАД, е образувано изпълнително дело №****/2016 г. по
описа на ЧСИ **** – рег. №*** в КЧСИ. С молбата за образуване на
изпълнителното дело, съдебният изпълнител е овластен да избира способа на
изпълнение и да предприема изпълнителни действия служебно, при условията
на чл.18, ал.1 ЗЧСИ.
Със запорно съобщение по делото изх. №228956/24.11.2016 г., съдебният
изпълнител **** налага запор върху сметките на Б. М. К., както и върху
всички видове депозити, вложени вещи в трезори, вкл. и съдържанието на
касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, открити в
„И****“ АД, до размера на дължимите суми, посочени в съобщението. На
банката е забранено да предава на длъжника сумите, запорирани до посочения
размер, като от деня на получаване на запорното съобщение банката има
задълженията на пазач спрямо дължимите на длъжника вещи и суми.
6
Запор е наложен и върху вземания на Б. К. по банкова сметка, открита в
„Банка ****А“ АД – обстоятелство, което се установява от писмо
№****/30.11.2016 г., постъпило по изпълнителното дело на 05.12.2016 г.
По изпълнителното дело, до длъжника Б. К., са изпратени покани за
доброволно изпълнение, извършени са справки за нейното имущество.
След установяване на публични задължения на длъжника, държавата,
чрез НАП, е присъединена като взискател, считано от 14.12.2016 г.
С писмо от 30.11.2016 г., изпълнителният директор на „И****“ АД
уведомява съдебния изпълнител, че длъжникът по изп.д. №****/2016 г. по
описа на ЧСИ **** – рег. №*** в КЧСИ, има открита банкова сметка, за
получаване на социални помощи, като вземанията по същата са запорирани в
изпълнение разпореждането на съдебния изпълнител. Посочено е, че няма
средства за изпълнение на запорното съобщение.
Със запорно съобщение изх. №****/04.06.2019 г., изпратено до „**** Д“
АД, частният съдебен изпълнител уведомява банката че налага запор върху
вземанията на длъжника Б. К..
От приобщеното по делото писмо от 21.06.2021 г. на „И****“ АД до
ЧСИ А. Б., се установява, че в банката е получено запорно съобщение от
14.06.2021 г., като въз основа разпореждането на съдебния изпълнител,
вземанията на Б. М. К., по банковата сметка, на която е титуляр, са
запорирани.
На 12.06.2024 г. е наложен запор на банкови сметки на Б. К., открити в
„Банка ****“ АД.
С молба от 29.07.2024 г. длъжникът, чрез пълномощник е отправил
искане за прекратяване на изп. д. №****/2016 г. по описа на ЧСИ А. Б. – рег.
№712 КЧСИ, на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, като с постановление от
31.07.2024 г. съдебният изпълнител прекратява изпълнителното производство,
на основание чл.433, ал.2 ГПК.
От приобщените по делото писмени документи по изпълнително дело
№****/2024 г. по описа на П. И.а – рег. № *** в КЧСИ, се установява, че
изпълнителното дело е образувано на 11.12.2024 г., по искане на взискателя
„Ф. И.“ ЕАД. Към молбата е приложен изпълнителният лист, издаден по
ч.гр.д. №****/2015 г., по описа на ВРС. С молбата за образуване на
7
изпълнителното дело, съдебният изпълнител е овластен да избира способа на
изпълнение и да предприема изпълнителни действия служебно, при условията
на чл.18, ал.1 ЗЧСИ.
С покана за доброволно изпълнение, връчена на 22.01.2025 г. на
пълномощник на ищеца, Б. М. К. е уведомена, че задължението към ответника
„Ф. И.“ ЕАД, възлиза на сумата от общо 2291,86 лева, от която: 484,39 лева –
главница, ведно със законната лихва, изчислена в размер на 479,75 лева, за
периода от 11.12.2015 г. до 30.01.2025 г.; 459,38 лева - неолихвяеми вземания
(мораторни лихви, обезщетения и т.н.); 325 лева – присъдени разноски, 150 лв.
– разноски в изпълнителното производство и 393,25 лв. с ДДС – такси по
ТТРЗЧСИ. Посочено е, че вземанията са съгласно изпълнителен лист, издаден
по ч.гр.д. №****/2015 г. по описа на ВРС. В действителност, сумата от 459,38
лева - неолихвяеми вземания, за която е посочена, че представлява
„мораторни лихви, обезщетения и т.н.“, представлява сбор от договорната
лихва, в размер на 229,61 лв. и лихва за забава в размер на 229,77 лв.
Давността е институт на правото, представляващ период от време, през
който носителят на едно материалното право бездейства, поради което губи
правото да поиска принудително осъществяване на вземането си спрямо
длъжника, респективно, за последния се поражда възможността да се позове
на изтекла погасителна давност. Съгласно разпоредбата на чл.110 ЗЗД, с
изтичането на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които
законът не предвижда друг срок.
Според разпоредбата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД, давността се прекъсва с
предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането, като с
ТР №2/2013 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСТК на ВКС е прието, че
не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др. Съгласно мотивите на същото тълкувателно решение, при
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на
8
всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да
бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото
съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на
закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение. Намерено е, че давността се прекъсва с
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане от взискателя, съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ), както следва:
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на
парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.
В процесния случай давността е започнала да тече на 06.04.2016 г., с
влизане в сила на заповедта за изпълнение. Приложима е общата петгодишна
погасителна давност, доколкото вземането на кредитора е установено по
съдебен ред, а влязлата в сила заповед за изпълнение, има изпълнителна сила
и въз основа на същата е издаден изпълнителен лист. Теченето на давностния
срок е било прекъсвано многократно с предприемането и/или
осъществяването на изпълнителните действия, служебно от съдебния
изпълнител и по искане на взискателя, поради което не е налице соченото от
ищеца бездействие.
Съдът не приема, че последното изпълнително действие, което прекъсва
давността, е било извършено през м.11.2016 г., както се твърди, че е било
отбелязано върху гърба на изпълнителния лист. Видно от материалите по
изп.дело №**** на ЧСИ А. Б., като взискател по делото е присъединена
държавата, като постановлението за присъединяване е от 14.12.2016 г., т.е.
след м.11.2016 г. През 2019 г. е наложен запор на вземанията на длъжника в
„**** Д“ АД, а на 14.06.2021 г. е наложен пореден запор на банковата сметка
на ищеца, открита в „И****“ АД – обстоятелство, което се установява от
писмо, изпратено от банката до съдебния изпълнител. Дори да се приеме, че
от 14.12.2016 г. до 14.06.2021 г. не е било извършено друго изпълнително
действие, между двете дати не е изтекъл период от пет години. Отделно, с
приемане на Закона за мерките и действията по време на извънредното
9
положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за
преодоляване на последиците (загл. доп. - дв, бр. 44 от 2020 г., в сила от
14.05.2020 г.), обн. ДВ бр. 28 от 24.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г., за срока
от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение, спират да текат
давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват
права от частноправните субекти. Сроковете, спрели да текат по време на
извънредното положение продължават да текат от 21.05.2020 г.
Твърдението на ищеца, че изп.д. №****/2016 г. по описа на ЧСИ А. Б. е
прекратено поради изплащане на дълга е неоснователно, доколкото такива
данни не са налице по делото, а и самият длъжник е поискал прекратяването
му поради перимиране на делото, а не поради пълно изпълнение.
Без да е налице необходимост да се съобразяват действията по двете
изпълнителни дела (по описа на ЧСИ А. Б. и на ЧСИ П. И.а), извършени след
налагане на запора върху банковата сметка на ищеца в „И****“ АД, следва да
се посочи, че и от 14.06.2021 г. до датата на подаване на исковата молба в съда
– 10.02.2025 г., също не е изтекъл петгодишен давностен срок.
Производството по делото подлежи на прекратяване по отношение на
сумата от 150 лв., представляващи разноски в изпълнителното производство и
сумата от 393,25 лв. – такси по ТТРЗЧСИ. Съгласно чл.439, ал.1 и ал.2 ГПК,
длъжникът може да оспори чрез иск изпълнението, като този иск може да се
основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. Доколкото
вземането за разноски, сторени от взискателя в изпълнителното производство
не съществува към момента на издаване на изпълнителното основание,
респективно не е част от същото, то е недопустимо отричането на правото на
принудително изпълнение по отношение на това вземане, по реда на чл.439
ГПК.
В останалата част, претенцията на ищеца е неоснователна и подлежи на
отхвърляне, доколкото правото на принудително изпълнение на ответника, по
отношение на процесните вземания не е погасено по давност.
На основание чл.78, ал.3 и ал.4 вр. ал.8 ГПК, ответникът има право на
сторените разноски по делото, които следва да се възложат в тежест на ищеца
– юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 200 лева
и 24 лв. – платена такса по т.8 от ТТРЗЧСИ.
10
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. М. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна,
*****, против „Ф. И.“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:
гр. София, *****, отрицателен установителен иск за признаване за установено
в отношенията между страните, че в полза на ответника не съществува
правото на принудително изпълнение за следните суми: 484,39 лева –
главница, ведно със законната лихва, изчислена към 30.01.2025 г. в размер на
479,75 лева; 459,38 лева - неолихвяеми вземания (сбор от договорна лихва, в
размер на 229,61 лв. и лихва за забава в размер на 229,77 лв.); 325 лева –
разноски в заповедното производство, съгласно изпълнителен лист, издаден
по ч.гр.д. №****/2015 г. по описа на ВРС, образуван в изпълнително дело №
****/2024 г. на ЧСИ П. И.а, с рег. №*** на КЧСИ, поради погасяването му по
давност, на осн. чл.439 ал.1 ГПК вр. чл.124, ал.1 ГПК.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото, по предявения от Б. М. К.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, *****, против „Ф. И.“ ЕАД, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление: гр. София, *****, отрицателен
установителен иск по чл.439 ГПК, за признаване за установено в отношенията
между страните, че в полза на ответника не съществува правото на
принудително изпълнение за сумата 150 лева - разноски в изпълнителното
дело и 393,25 лева - такси по Тарифа към ЗЧСИ по изпълнително дело №
****/2024 г. на ЧСИ П. И.а, с рег. №*** на КЧСИ, поради погасяването му по
давност.
ОСЪЖДА Б. М. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, *****, да
заплати на „Ф. И.“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.
София, *****, сторените разноски по делото, в размер на 224 лева, на осн.
чл.78, ал.3 и ал.4 вр. ал.8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО, в частта, с която производството се прекратява има
характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба, пред
Окръжен съд - Варна, в едноседмичен срок от съобщаването, а в останалата
част - с въззивна жалба, пред Окръжен съд - Варна, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
11
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
12