№ 147
гр. София, 27.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Георги Д. Чолаков
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от Георги Д. Чолаков Търговско дело №
20241800900271 по описа за 2024 година
М. С. Ц. от гр. Е., ул. „Кочо Честименски“ №7, с ЕГН **********, е предявил срещу
ЗАД "Д.Б.Ж.З." АД, ЕИК обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 и
чл.429, ал.3 от КЗ – за заплащане на обезщетение в размер на 200 000 лева за причинени на
ищеца неимуществени вреди – душевни болки и страдания вследствие на смъртта на
неговия син С.М.Ц. с ЕГН **********, настъпила на 03.12.2020 год. вследствие на ПТП,
причинено на 18.11.2020 год. около 20 часа на ПП I-4 в района на км 10+900 /между с.
Български извор и гр. Етрополе/, по вина на А.А.К. с ЕГН ********** – водач на лек
автомобил марка „БМВ“, модел „5 ЕР Рейхе“ с ДК № ЕВ 1616 ВВ, със застрахователна
полица № BG/30/120003162857 за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, сключена с ответника, валидна от 14.11.2020 год. до 13.11.2021 год., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 26.05.2022 год. до окончателното й заплащане.
Претендират се и направените по делото разноски и присъждане на осн. чл.38, ал.2 от
ЗА на адвокатски хонорар за безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство
по делото, предоставена на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
С исковата молба се твърди, че на 18.11.2020 год. около 20 часа на ПП 1-4 в района на
км 10+900 се е движил лек автомобил марка „БМВ“, модел „5 ЕР Рейхе“ с ДК № ЕВ 1616
ВВ, управляван от А.А.К. с ЕГН **********, когато водачът загубил контрол над
управляваното МПС и предизвикал ПТП с лек автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“ с
ДК № СВ 5810 РТ, управляван от В.Н.В.. На задната седалка зад водача Васил В. е пътувал
сина на ищеца, С.М.Ц., на който били причинени тежък травматичен шок и полиорганна
недостатъчност в резултат на съчетана черепно-мозъчна и гръдно-коремна травма.
1
Вследствие на причинените му несъвместими с живота увреждания последният починал на
03.12.2020 год. в УМБАЛ „Г. Странски“ – гр. Плевен.
Сочи се, че с влязла в сила на 05.07.2024 год. присъда № 5/13.05.2022 год. на Окръжен
съд – Ловеч, постановена по НОХД № 33/2022 год., А.А.К. бил признат за виновен в това, че
на посочените горе дата и място при управление на моторно превозно средство – лек
автомобил марка „БМВ“, модел „5 ЕР Рейхе“ с ДК № ЕВ 1616 ВВ, нарушил правилата за
движение, установени в чл.21, ал.2 и чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП и по непредпазливост
причинил смъртта на повече от едно лице, а именно – на В.Н.В. с ЕГН **********, на
Г.Н.М. ЕГН ********** и С.М.Ц. с ЕГН ********** и средна телесна повреда на повече от
едно лице, както следва – на А.И.Д. с ЕГН ********** и на И. П. П. с ЕГН **********, като
деянието е особено тежък случай, поради което и на основание чл.343, ал.4, предл.2-ро и 4-
то във вр. с чл.343, ал.3, предл.4-то и 5-то, б.„б“, предл.2-ро във вр. с чл.342, ал.1 и чл. 54 от
НК е осъден на 12 години лишаване от свобода, намалено на осн. чл.58а, ал.1 от НК на 8
години лишаване от свобода.
Твърди се, че починалият С.М.Ц. е бил в началото на житейския си път и единствен
син на ищеца. Отношенията между двамата били изключително добри, били са много
привързани един към друг. Смъртта на сина на ищеца му е причинила неописуеми душевни
болки и страдания, той много трудно е преживял вестта за неговата смърт и едва е имал сили
да я понесе. И до настоящия момент, независимо, че са изминали няколко години от
събитието, ищецът не може да забрави сина си и продължава да страда за загубата му.
Твърди се, че за лекия автомобил марка „БМВ“, модел „5 ЕР Рейхе“ с ДК № ЕВ 1616
ВВ, управляван при ПТП от деликвента А.А.К., е била сключена със ЗАД "Д.Б.Ж.З." АД
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застрахователна полица,
валидна към датата на ПТП, 18.11.2020 год., което ангажира отговорността на ответника за
обезщетяване на причинените вследствие на произшествието неимуществени вреди.
Твърди се, че ищецът депозирал писмена застрахователна претенция по чл.380, ал.1
от КЗ до ЗАД "Д.Б.Ж.З." АД – вх. № 2078/26.05.2022 год., по която е била образувана
преписка по щета 0801-000023-2021-15 и по която застрахователят е отказал изплащане на
обезщетение с писмо изх. № 4250/31.08.2022 год.
Преписи от и.м. и приложенията към нея са връчени на ответника с указанията по
чл.367-370 от ГПК, като в срока по чл.367, ал.1 от ГПК същият е подал писмен отговор, с
който е оспорил исковете като неоснователни и завишени по размер, взел е становище по
обстоятелствата, на които се основават и е направил възражения срещу тях.
С отговора ответникът признава твърдяното с и.м. застрахователно правоотношение
по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил марка
„БМВ“, модел „5 ЕР Рейхе“ с ДК № ЕВ 1616 ВВ, сключена със ЗАД "Д.Б.Ж.З." АД със
застрахователна полица, валидна към датата на ПТП.
Оспорват се твърденията по и.м. за претърпени от ищеца неимуществени вреди
вследствие смъртта на неговия син. Твърди се, че двамата със сина му са живеели в отделни
2
домакинства и близката връзка между тях подлежи на доказване; обезщетение за
неимуществени вреди се присъжда само на лица, които са били в трайни близки отношения
със загиналия и неговата смърт е породила болки и страдания и негативни емоционални
изживявания, които следва да бъдат обезщетени.
Прави се възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
починалия Светлозар Ц., изразяващо се в пътуване без правилно поставен обезопасителен
колан в нарушение на чл.137а от ЗДвП. Твърди се, че нарушението се намира в пряка
причинно-следствена връзка с противоправния резултат и същото се потвърждава от
същността на травмите, довели до леталния изход, а именно – тежка черепно-мозъчна
травма и гръдна травма. Сочи се, че същите не биха настъпили при правилната употреба на
предпазен колан, която ограничава движението на тялото на пътник в лек автомобил и
контактуването му с части от интериора, при което да настъпят травми и то в тежест като
процесните.
С отговора се сочи, че исковата претенция е прекомерна и не отговаря на
икономическата конюнктура и вредата – сумата, която се претендира като обезщетение за
неимуществени вреди от ищеца, е прекомерно завишена, като не отговоря на установеното
от съдебната практика като справедлив размер на обезщетението за подобен род вреди.
Оспорва се и иска за присъждане на лихви по претенцията за неимуществени вреди –
с оглед неоснователността на главния иск. Оспорва се и началният момент, от който същите
се претендират.
Ответникът също претендира направените по делото разноски и присъждане на
възнаграждение по чл.78, ал.8 от ГПК за представителство от юрисконсулт.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди
във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :
Видно от представеното с и.м. удостоверение за наследници изх. № 179/11.02.2021
год. на кметство с. Джурово, Софийска област, починалият на 03.12.2020 год. С.М.Ц. с ЕГН
********** е син на ищеца М. С. Ц..
Видно от представения с и.м. заверен препис от влязла в сила на 05.07.2024 год.
присъда № 5/13.05.2022 год. на Окръжен съд – Ловеч, постановена по НОХД № 33/2022
год., със същата А.А.К. с ЕГН ********** е бил признат за виновен в това, че на 18.11.2020
год. около 20 часа на ПП I-4 в района на км 10+900, землището на с. Български извор, област
Ловеч, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „БМВ“, модел
„5 ЕР Рейхе“ с ДК № ЕВ 1616 ВВ, нарушил правилата за движение, установени в чл.21, ал.2
и чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице, а
именно – на В.Н.В. с ЕГН **********, на Г.Н.М. ЕГН ********** и С.М.Ц. с ЕГН
********** и средна телесна повреда на повече от едно лице, както следва – на А.И.Д. с
ЕГН ********** и на И. П. П. с ЕГН **********, като деянието е особено тежък случай,
поради което и на основание чл.343, ал.4, предл.2-ро и 4-то във вр. с чл.343, ал.3, предл.4-то
3
и 5-то, б.„б“, предл.2-ро във вр. с чл.342, ал.1 и чл. 54 от НК е осъден на 12 години лишаване
от свобода, намалено на осн. чл.58а, ал.1 от НК на 8 години лишаване от свобода.
Заключението по назначената комплексна съдебно-медицинска и автотехническа
експертиза, неоспорено от страните, констатира, че след извършена проверка по номера на
рамата на лекия автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“ с ДК № СВ 5810 РТ, произведен
през 2004 год. в Германия, се установява, че фабрично за всички седалки автомобилът е бил
оборудват с триточкови инерционни колани. Към момента на ПТП пострадалият Светлозар
Ц. е пътувал на задна лява седалка. В протокола за оглед на местопроизшествието е отразено
наличие на силно изразена обемна деформация в лявата част – отпред и странично,
започваща от преден габарит, достигаща до задна лява врата, с дължина 2.60 м и липсваща
предна част при мястото на водача – седалка и педали, т.е според в.л. първоначалният удар е
осъществен именно откъм страната на пътника Светлозар Ц.. След приключване на първия
удар автомобилът е върнат назад по отношение първоначалната си посока, по време на което
движение е извършвал ротационно движение около вертикалната си ос в посока обратна на
посоката на въртене на часовниковата стрелка. При така определения механизъм на ПТП
тялото на пострадалия по време на удара се е придвижило напред по отношение
първоначалната посока на движение на лекия автомобил „Опел“, а впоследствие при
ротацията и леко вдясно, в посока на центробежните сили, като настъпилите обемни
деформации на купето на автомобила са причинили на пострадалия тежката съчетана
черепномозъчна и гръдно-коремна травма и травмата на опорно-двигателния апарат – което
личи от предимно лявата локализация на констатираните травматични увреждания.
Ударният контакт е настъпил с тези части на автомобилното купе, които са деформирани към
купето на автомобила, а именно – врата и колонка, като не може да се изключи и контакт с
облегалката на предната седалка.
С оглед на изложеното в.л. сочат, че предвид установените обемни деформации на
автомобилното купе пострадалият С.М.Ц. е щял да получи констатираните увреждания
независимо от това дали е бил с поставен или без поставен обезопасителен колан.
За установяване на твърдените в исковата молба неимуществени вреди, търпени от
ищеца, с определението си по чл.374 от ГПК съдът е допуснал събиране на гласни
доказателства чрез разпит на свидетеля Петър Донов Савов, от показанията на който се
установява следното :
Свидетелят съжителства на семейни начала със сестрата на ищеца и познавал добре него и
починалият му при катастрофа син Светлозар Ц.. Ищецът и съпругата му били разведени от
15 години и упражняването на родителските права били предоставени на майката на
Светлозар Ц. докато навършил пълнолетие, като живеел при нея – отделно от баща си.
Независимо от горното, синът често посещавал баща си в жилището му в гр. Етрополе –
веднъж или два пъти седмично. Баща и син поддържали много добри отношения, синът
оставал да спи при баща си, имал си своя стая в къщата и ключ от горния етаж. В деня на
катастрофата също бил в къщата при баща до следобед, когато го взели негови приятели с
кола да се поразходят.
4
Свидетелят разбрал за катастрофата от началника на РУ – Етрополе, с когото бил приятел и
че синът на ищеца бил откаран в болницата в гр. Плевен в тежко състояние. Той съобщил за
горното на ищеца и съпругата му и отишъл до гр. Плевен, за да дари кръв за операциите.
След смъртта на сина му ищецът се сринал психически, не излизал от къщи, не общувал с
хора. Претърпял инсулт, а след това започнал да се лекува при психиатри. Споделял пред
свидетеля, че не може да спи и сънува сина си; обаждал му се нощно време, че някой му
чука, че му тропат и чува звуци, а живее сам в къщата. Преди това нямал психични
проблеми, а сега е освидетелствал от ТЕЛК заради тях и не работи. Откакто починал сина
му, не го и взимат на работа, защото психически не е добре и трепери.
С определението си от чл.374 от ГПК от 27.05.2021 год. с оглед становището на
пълномощника на ответника съдът е обявил по реда на чл.146, ал.1, т.4 от ГПК за безспорно
и ненуждаещо се от доказване между страните твърдяното с и.м. застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лекия
автомобил марка „БМВ“, модел „5 ЕР Рейхе“ с ДК № ЕВ 1616 ВВ, сключена със ЗАД
"Д.Б.Ж.З." АД със застрахователна полица № BG/30/120003162857, валидна от 14.11.2020
год. до 13.11.2021 год.
Видно от представената с и.м. писмена застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от
КЗ на М. С. Ц. – вх. № 2078/26.05.2022 год. по описа на ЗАД "Д.Б.Ж.З." АД, по същата е
била образувана преписка по щета 0801-000023-2021-15, като застрахователят е отказал
изплащане на застрахователно обезщетение с писмо изх. № 4250/31.08.2022 год.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни
изводи :
Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл.380, а именно –
лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция, като с предявяването на претенцията
следва да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат
плащанията от страна на застрахователя. Когато с претенцията са представени всички
доказателства по чл.106 от КЗ, застрахователят е длъжен да се произнесе в срок до 15
работни дни – чл.108, ал.1 от КЗ. При непредставяне на всички доказателства се прилага
срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – срокът за окончателно произнасяне по претенция по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-
дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380, ал.1 от КЗ, като
застрахователят следва окончателно да се произнесе, като или определи и изплати размера
на обезщетението, или даде мотивиран отговор по предявените претенции, когато : а)
отказва плащане, или б) основанието на претенцията не е било напълно установено, или в)
размерът на вредите не е бил напълно установен.
5
Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.2, т.2 от КЗ в застрахователното обезщетение,
платимо по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, се включват лихви за забава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на
чл.429, ал.3, а именно –
„Лихвите за забава на застрахования по ал.2, т.2, за които той отговаря пред
увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума
(лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от
датите е най-ранна.“.
Актуалната практика на ВКС /решение № 128/04.02.2020 год. по т.д. № 2466/2018
год., решение № 60112/01.12.2021 год. по т.д. № 1221/2020 год. и решение № 72/29.06.2022
год. по т.д. № 1191/2021 год./ изоставя възприетото в предходни решения на съда /решение
№ 93/27.11.2020 год. по т.д. № 2013/2019 год./ становище, че застрахователят дължи
законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане на
срока по чл.496, ал.1 от КЗ, като се обединява около становището, че застрахователят следва
да покрие спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за
забава от датата на уведомяването си от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователната претенция
от увреденото лице, която от двете дати е най-ранна. След изтичане на срока по чл.496, ал.1
от КЗ и при липсата на произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя същият
дължи законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за собствената си
забава.
В настоящия случай допустимостта на предявените искове бе установена с
представената с и.м. писмена застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ на М. С. Ц. –
вх. № 2078/26.05.2022 год. по описа на ЗАД "Д.Б.Ж.З." АД, по която е била образувана
преписка по щета 0801-000023-2021-15 и по която застрахователят е отказал изплащане на
застрахователно обезщетение с писмо изх. № 4250/31.08.2022 год.
По основателността на предявените искове съдът намира следното :
С разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на
пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на
прекия причинител, като отговорността на застрахователя е обусловена от и е еднаква по
обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по
горния ред е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав
на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован
спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. В конкретния случай ищците
следва да установят и че са съпруга и низходящ от първа степен, т.е. от кръга на лицата,
6
легитимирани да получат застрахователно обезщетение съгл. ППВС № 4/25.05.1961 год. с
оглед смъртта на техния съпруг и баща.
В настоящия случай с оглед приложението на чл.300 от ГПК за настоящия съд,
разглеждащ гражданските последици от деянието, е задължително постановеното от
наказателния съд с приложената по делото влязла в законна сила на 05.07.2024 год. присъда
№ 5/13.05.2022 год. на Окръжен съд – Ловеч, постановена по НОХД № 33/2022 год. –
относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновност на дееца.
От горното следва, че зачитайки така постановената присъда на наказателния съд,
настоящият съдебен състав следва да приеме за установени : извършеното виновно от А.А.К.
деяние, съставляващо престъпление по чл.343, ал.4, предл.2-ро и 4-то във вр. с чл.343, ал.3,
предл.4-то и 5-то, б.„б“, предл.2-ро във вр. с чл.342, ал.1 от НК; настъпилата като пряк
резултат от ПТП смърт на С.М.Ц., за когото бе установено, че е син на ищеца М. С. Ц..
По делото бе установен и последният елемент от фактическия състав за ангажиране
на отговорността на застрахователя по предявения пряк иск по чл.432, ал.1 от КЗ –
обстоятелството, че за лекия автомобил марка „БМВ“, модел „5 ЕР Рейхе“ с ДК № ЕВ 1616
ВВ, управляван при ПТП от деликвента А.А.К., е бил сключен със ЗАД "Д.Б.Ж.З." АД
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застрахователна
полица № BG/30/120003162857, валидна от 14.11.2020 год. до 13.11.2021 год., т.е. към датата
на ПТП, 18.11.2020 год.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника по чл.51, ал.2 от ЗЗД за
съпричиняване на вредоносния резултат от наследодателя на ищеца, който със своите
бездействия да е допринесъл съществено за настъпване на вредоносния резултат, като е
пътувал в автомобила без поставен обезопасителен колан в нарушение на разпоредбата на
чл.137а от ЗДвП, което нарушение да е станало причина за възникване на телесните му
травми в конкретната им тежест и да е способствало за леталния изход. Видно от
заключението по КСМАТЕ и отговорите на вещите лица в о.с.з. на 07.10.2025 год., предвид
установените обемни деформации на автомобилното купе пострадалият С.М.Ц. е щял да
получи констатираните увреждания независимо от това дали е бил с поставен или без
поставен обезопасителен колан. Първоначалният удар е бил осъществен откъм страната на
пътника Светлозар Ц., като настъпилите обемни деформации на купето на автомобила са
причинили на пострадалия тежката съчетана черепномозъчна и гръдно-коремна травма и
травмата на опорно-двигателния апарат – което личи от предимно лявата локализация на
констатираните травматични увреждания.
Следва да се посочи, че ответникът следва да установи не само твърдените действия
и бездействия на пострадалия, но и причинната връзка между тях и настъпилия вредоносен
резултат, което не бе сторено. В горния смисъл е и трайната практика на ВКС, изразена
както в ППВС № 17/1963 год., така и в решения № 99/08.10.2013 год. на ВКС по т.д. №
44/2012 год., II т.о., № 206/12.03.2010 год. по т.д. № 35/2009 год., II т.о., № 59/10.06.2011 год.
по т.д. № 286/2011 год., I т.о. и № 98/24.06.2013 год. по т.д. № 596/2012 год.–
7
„Изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на
предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт по правилото
на чл.51, ал.2 ЗЗД изисква доказани по безспорен начин конкретни действия или бездействие
на увреденото лице, с които то обективно да е способствало за появата на вредоносния
резултат, като е създало условия за настъпването му или го е улеснило.“.
Доказани по основание, предявените главни искове по чл.432, ал.1 от КЗ са доказани
отчасти и по размер.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост, което понятие не е абстрактно, а е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се
отчетат от съда при определяне на размера на обезщетението – възрастта на увредения,
общественото му положение, отношенията между пострадалия и близките му, които търсят
обезщетение за неимуществени вреди /ППВС № 4/1968 год./, включително настъпилите в
страната в обществено-икономически план промени в сравнение с момента на настъпване на
вредата /решение № 1599/22.06.2005 год. по гр.д. № 876/2004 год. на ВКС, IV г.о./ и
икономическата конюнктура на даден етап от развитието на обществото /решение №
749/05.12.2008 год. по т.д. № 387/2008г. на ВКС, II т.о. и решение № 124/11.11.2010 год. по
т.д. № 708/2009 год. на ВКС, II т.о./, стояща в основата на нарастващите във времето нива на
минимално застрахователно покритие за случаите на причинени на трети лица от
застрахования неимуществени вреди /решение № 83/06.07.2009 год. по т.д. № 795/2008 год.
на ВКС, II т.о./. При определяне на обезщетението се съобразяват характера и тежестта на
вредите, тяхното проявление във времето и цялостното неблагоприятното отражение на
увреждащото деяние в патримониума на увредените лица.
Смъртта поставя край на живота като най-ценно човешко благо, което прави вредите
от настъпването й от една страна невъзвратими, а от друга – най-големи, поради което за
това житейско събитие следва да се определи по справедливост по-висок размер на
обезщетение, отколкото за търпени неимуществени вреди от телесни повреди. В случая
неимуществените вреди са във формата на психически болки и душевни страдания, търпени
от бащата на починалия С.М.Ц. вследствие загубата на неговия син. Характерът и тежестта
на същите бяха установени от показанията на свидетеля Петър Савов – ищецът се сринал
психически след смъртта на сина си, престанал да общува с други, живее сам и изолирано,
посещава психиатри за лечение, бил освидетелстван от ТЕЛК и в момента никой не го взема
на работа. Приживе баща и син били често заедно – виждали се няколко пъти седмично,
независимо, че детето било с разведени родители и живеело отделно с майка си; Светлозар
Ц. преспивал в къщата на баща си, имал самостоятелна стая в нея, като бил там и в деня на
катастрофата.
В заключение и съобразно установеното в практиката на съдилищата разбиране за
справедлив размер на обезщетения за неимуществени вреди, претърпени по повод смърт на
близък, съдът намери, че за репатриране на неблагоприятните последици от увреждащото
събитие съобразно възприетия с чл.52 от ЗЗД принцип на справедливостта, необходимата
8
сума, която ответникът дължи на ищеца, е в размер на 160 000 лева – съобразена и с
момента на настъпване на застрахователното събитие, 21.01.2022 год., при отчитане на
настъпилите в страната в обществено-икономически план промени в сравнение с момента на
настъпване на вредата и икономическата конюнктура. Поради изложеното съдът следва да
осъди ЗАД "Д.Б.Ж.З." АД да заплати на М. С. Ц. сумата от 160 000 лева, като отхвърли
предявения иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за разликата до пълния му предявен
размер от 200 000 лева.
Върху сумата от 160 000 лева съдът следва да присъди и законната лихва за забава
върху дължимото застрахователно обезщетение, считано от 26.05.2022 год. – датата на
сезиране на застрахователя с претенцията по чл.380, ал.1 от КЗ на М. С. Ц., до
окончателното й заплащане.
По отношение на държавните такси и разноски :
Тъй като на осн. чл.83, ал.1, т.4 от ГПК ищецът е освободен от заплащане на държавни
такси и разноски в настоящото производство, то с оглед изхода на делото и на осн. чл.78,
ал.6 от ГПК ответникът следва да се осъди да заплати по сметка на съда дължимата
държавна такса върху уважения размер на иска по чл.432, ал.1 от КЗ – в размер на 6 400
лева, както и направените разноски от бюджета на съда в размер на 400 лева – заплатени
възнаграждения на в.л. по КСМАТЕ.
В хода на производството по делото ищецът не е направил разноски и такива не
следва да му се присъждат на осн. чл.78, ал.1 от ГПК. Ищецът, независимо, че е бил
представляван от трима адвокати, не е удостоверил заплатен адвокатски хонорар, поради
което такива разноски не следва да му се присъждат. По делото не е представен и договор за
правна помощ, а само пълномощно за процесуално представителство от адв. А. Г. от САК и
адв. К. Д.а от САК /л.73 от делото/ и пълномощно за преупълномощаване на адв. П. П. от
САК /л.4 от делото/. Във връзка с представения списък с разноски по чл.80 от ГПК от
преупълномощения адвокат, в който се сочи осъществена безплатна адвокатска помощ за
процесуално представителство по делото на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, следва да се
отбележи, че по делото не е представен договор за правна помощ, който да удостоверява
договорено безплатно процесуално представителство и с кой от всички адвокати, поради
което не е налице основание за присъждане на възнаграждение на осн. чл.38, ал.2 от ЗА.
В хода на производството по делото ответникът е направил разноски в размер на 800
лева – внесен депозит за възнаграждение на в.л. по КСМАТЕ. Тъй като ответникът е
представляван по делото от юрисконсулт, дължимото му на осн. чл.78, ал.8 от ГПК
възнаграждение съобр. чл.37 от ЗПП, който препраща към разпоредбата на чл.25, ал.1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ /от 100 до 360 лева/, се определя от съда в
размер на 200 лева – с оглед ниската фактическа и правна сложност на делото и
извършените процесуални действия с участието на страните. С оглед на горното и на осн.
чл.78, ал.3 и 8 от ГПК ищецът следва да се осъди да заплати на ответника сумата от 800
9
лева, съставляваща разноски и възнаграждение по чл.78, ал.8 от ГПК съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл.432, ал.1 и чл.429, ал.3 от КЗ ЗАД "Д.Б.Ж.З." АД, ЕИК да
заплати на М. С. Ц. от гр. Е., ул. „Кочо Честименски“ №7, с ЕГН **********, сумата от
160 000 лева /сто и шестдесет хиляди лв./, съставляваща обезщетение за причинени на
ищеца неимуществени вреди – душевни болки и страдания вследствие на смъртта на
неговия син С.М.Ц. с ЕГН **********, настъпила на 03.12.2020 год. вследствие на ПТП,
причинено на 18.11.2020 год. около 20 часа на ПП I-4 в района на км 10+900 /между с.
Български извор и гр. Етрополе/, по вина на А.А.К. с ЕГН ********** – водач на лек
автомобил марка „БМВ“, модел „5 ЕР Рейхе“ с ДК № ЕВ 1616 ВВ, със застрахователна
полица № BG/30/120003162857 за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, сключена с ответника, валидна от 14.11.2020 год. до 13.11.2021 год., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 26.05.2022 год. до окончателното й заплащане,
като ОТХВЪРЛЯ предявения В ЧАСТТА МУ за разликата до пълния му предявен размер
от 200 000 лева /двеста хиляди лв./.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.6 от ГПК ЗАД "Д.Б.Ж.З." АД, ЕИК да заплати по сметка
на Софийски окръжен съд сумата от 6 800 лева /шест хиляди и осемстотин лв./,
съставляваща дължима за производството по делото държавна такса и направени разноски
от бюджета на съда.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК М. С. Ц. от гр. Е., ул. „Кочо
Честименски“ №7, с ЕГН **********, да заплати на ЗАД "Д.Б.Ж.З." АД, ЕИК сумата от 800
лева /осемстотин лв./, съставляваща направени разноски и определено от съда
възнаграждение по чл.78, ал.8 от ГПК съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
10