Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 30.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в
открито заседание, на двадесет и
осми януари през две хиляди и двадесета година в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ
: МИЛЕНА ТОМОВА
При
секретаря : Анета Христова
като разгледа
докладваното от съдия Томова гражданско дело № 6078 по описа на съда за 20119
г., за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по обективно и субективно съединени искове
с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Производството по гр.д.№6078/2019г.
по описа на ***е образувано въз основа на постъпила искова молба от „Т.П.” ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***против К.Т.К.
с ЕГН **********, с която е предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и
чл.86 от ЗЗД, за сумата от 617,49 лв. –
главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2016г.
до 28.02.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението по ч.гр.д. № ***. на ***до окончателното изплащане
на сумата.
Твърди се, че ответника, като
собственик /ползвател/ на топлоснабден имот, находящ се в ***е клиент на
топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за
енергетиката и че за периода от 01.10.2016г. до 28.02.2019г. не е погасил в пълен размер своите задължения
към ищцовото дружество за процесния топлоснабден имот – апартамент с абонатен
номер 1009813, като неплатената за този период сума за доставена топлинна
енергия възлизала в общ размер на 617,49 лв. Сумата била част от претендираното
вземане в производството по ч.гр.д.№***. по описа на ***.
Излага се, че процесните суми били претендирани по реда на
чл.410 от ГПК в производството по ч.гр.д. №***по описа на ***, в което била
издадена заповед за изпълнение за претендираните суми, но при наличие на
основанията по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК съдът дал указания за предявяване на
иск за установяване на вземанията на ищеца.
Отправя се искане за постановяване на решение, с което да
се признае за установено вземането на ищеца срещу ответника за сумата от 617,49 лв. – главница за ползвана и незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.10.2016г. до 28.02.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
по ч.гр.д. № ***. на ***до окончателното изплащане на сумата.
В о.с.з. на 28.01.2020г. ищецът, чрез пълномощника си е
направил искане за постановяване на неприсъствено решение.
Съдът констатира, че на ответника К.Т.К. с ЕГН **********, са редовно връчени преписи от исковата молба и
доказателствата, но не е постъпил в срок писмен отговор на исковата молба.
Ответникът не се явява и не се представлява от упълномощен процесуален представител в о.с.з., за което е
редовно призован. Не е направил и искане делото да се разглежда в негово
отсъствие.
Като взе предвид горното, съдът намира, че са налице
предпоставките по чл.238, ал.1 от ГПК.
Съдът констатира, че на страните са указани последиците от
неспазване сроковете за размяна на книжа и от неявяването им съдебно заседание,
както и че предявените искове, предмет на делото са вероятно основателни с
оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените писмени
доказателства. Поради това, съдът намира, че са налице и предпоставките на
чл.239, ал.1 от ГПК.
Предвид горното
следва да бъде постановено неприсъствено решение, с което се уважат
исковите претенции.
По въпроса за
разноските. С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК съдът следва
да се произнесе по направените разноски в заповедното и исковото производство,
при съобразяване приетото в т.12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014г. по
т.д.№4/2013г. на ОСГТК. В заповедното
производство са били сторени разноски за държавна такса в размер на 25лв., а
разноските за юрисконсултско възнаграждение се определят от съда на 50лв. по
правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, изм. ДВ бр.8 от 2017г., във вр. с чл.37, ал.1
от Закона за правната помощ, във вр. с чл.26 от Наредбата за заплащане на
правната помощ или общо разноски в размер на 75лв. В исковото производство
ищеца е направил разноски за държавна такса в размер на 25лв. и за
юрисконсултско възнаграждение, определено по правилото на чл.78, ал.8 от ГПК,
във вр. с чл.25, ал.1 от НПП в размер на
100лв., или общо за исковото производство 125лв. Така направените разноски са
изцяло дължими, с оглед изхода на спора.
Воден от горното и на основание чл.239 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК,
че К.Т.К. с ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
сумата от 617,49 лв. – главница за
ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2016г. до
28.02.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението по ч.гр.д. № ***. на ***-
11.04.2019г.,
до окончателното изплащане на сумата, която сума
представлява част от вземането, за което е издадена Заповед №***за изпълнение
на парично задължение от 12.04.2019г. по ч.гр.д.№***. по описа на ***.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, К.Т.К. с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на ***, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, сумата от 75лв., представляваща деловодни
разноски в заповедното производство и сумата от 125лв., представляваща разноски
в исковото производство.
Решението се постановява при наличие на предпоставките по
чл.238 и чл.239 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Да се връчи неприсъственото решение на страната, срещу
която е постановено, като й се укаже наличието на възможност за отмяна на
постановения съдебен акт по чл. 240 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: