№ 506
гр. Благоевград, 15.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Лилия Масева
Членове:РОСИЦА ВЕЛКОВА
СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА Въззивно
гражданско дело № 20251200500716 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 9787/17.04.2025 г., подадена от
Община Благоевград, с адрес пл.„***“ № 1, представлявана от кмета М.Б.,
чрез юрк.Георги Марчев, против Решение № 247/31.03.2025 г., постановено по
гр.д.№ 1127/2024 г. по описа на РС Благоевград.
Депозирана е и въззивна жалба вх.№ 13490/30.05.2025 г., подадена от
третото лице-помагач „СТИЛСТРOЙ-М“ ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.Благоевград, ул.„***“ № 19, ет.3, представлявано от
управителя М.Й.К., чрез адв. А. Р., със съдебен адрес: гр. Благоевград, ул.
„***“ № 43Б, против Решение № 247/31.03.2025 г., постановено по гр.д.№
1127/2024 г. по описа на РС – Благоевград.
В жалбата на Община Благоевград са изложени оплаквания за
неправилност на решението на РС-Благоевград. Сочи се, че не са установени
при условията на пълно и главно доказване всички факти и обстоятелства от
предмета на спора. Оспорва се и пасивната легитимация на Община
1
Благоевград. Твърди се, че процесното ПТП е настъпило изцяло по вина на
застрахования в "Армеец" АД водач, като се обяснява, че РС неправилно е
установил механизма на ПТП. Въззивникът поддържа и направеното пред РС
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на
увредения автомобил. Заявява се, че РС неправилно е отхвърлил възражението
на Община Благоевград, че щетите са причинени при предходно ПТП.
В жалбата на „СТИЛСТРOЙ-М“ ООД са изложени сходни оплаквания.
Според ТЛП, районният съд се е произнесъл по различен от предявения иск,
доколкото предявеният такъв бил за вреди от паднал на пътното платно камък,
а съдът е приел, че те са получени от търкалящ се камък. Правят се
оплаквания, че съдът, при мотивиране на решението си, не е обсъдил
оплакванията в становището на ТЛП. Във въззивната си жалба, ТЛП прави
подробен анализ на събраните в хода на първоинстанционното производство
доказателства. „СТИЛСТРOЙ-М“ ООД твърди, че от последните не се
установява настъпилото застрахователно събитие да е резултат на
противоправното поведение на ответника. ТЛП обяснява, че в случая се касае
за внезапно възникнало препятствие на пътя, чието отстраняване,
обезопасяване и/или обозначаване е било обективно невъзможно. Обръща се
внимание, че от събраните от РС гласни доказателства се установяват
различни от претендираните и възприетите в автотехническата експертиза
щети.
В срока за отговор на въззивните жалби, такъв е постъпил единствено по
въззивната жалба на „СТИЛСТРOЙ-М“ ООД, подаден от Община
Благоевград. В отговора се споделят направените от ТЛП оплаквания.
В съдебно заседание въззивникът Община Благоевград не изпраща
представител. Въззиваемата страна и третото лице изпращат упълномощени
представители, които поддържат направените съответно възражения и
искания.
Окръжен съд-Благоевград, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна
страна следното:
2
Жалбите са подадени в срока по чл.259, ал.1 ГПК и са процесуално
допустими, а разгледани по същество неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл.269,
изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР №
1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е
ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати
нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на
относими към спора факти и на приложимите материално-правни норми,
както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса
императивни материално-правни норми, дори ако тяхното нарушение не е
въведено като основание за обжалване. Не се установи при въззивната
проверка нарушение на императивни материално-правни норми. Относно
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд намира
наведените с въззивната жалба доводи за неоснователни.
Съобразно чл.272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, въззивният
съд възприема изцяло фактическите и правни констатации в обжалваното
решение по отношение исковете с правно основание чл.439 от ГПК, срещу
които се възразява в жалбата.
По доводите за неправилност на решението, настоящият състав намира
за нужно да посочи следното:
Предявенитe в настоящето производство искове са с правно основание
чл.422 вр. чл.415, ал.1 от ГПК вр. чл.410 от КЗ вр. чл.49 и чл.45 от ЗЗД и чл.86,
ал.1 от ЗЗД.
От приложеното към настоящето ч.гр.д.№ 500/2024 г. по описа на РС-
Благоевград, е видно, че въз основа на подадено от „Армеец“ АД, ЕИК
*********, заявление, на 06.03.2024 г. съдът е издал заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК срещу Община Благоевград, ЕИК
*********, с адрес гр.Благоевград, пл.“***“ № И.Е. , представлявана от кмета
М.Б., за следните суми: сумата 5 806.96 лв., представляваща регресно вземане,
произтичано от изплатено от „ЗАД Армеец“ АД обезщетение във връзка с
3
виновно реализирано от длъжника на 14.02.2020 г. ПТП, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410
от ГПК в съда – 05.03.2024 г., до изплащане на вземането, сумата от 1 938.06
лв., представляваща мораторна лихва върху посочената главница за периода от
28.02.2021 г. до 28.02.2024 г., и 204.90 лв. разноски по делото.
На 19.03.2024 г. длъжникът е подал възражение, при което до заявителя
е изпратено и получено на 29.03.2024 г. съобщение с указания по чл.415, ла.1
от ГПК.
При тези данни съдът приема, че ищецът /въззиваем в настоящето
производство/ е провел заповедно производство по отношение на процесните
вземания и исковете са предявени в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и
същите се явяват процесуално допустими.
По съществото на спора, съдът намира следното:
Главният иск е иск на суброгирал се в правата на увредения,
застраховател срещу прекия причинител на вредата. За възникване на
регресното право на застрахователя по имуществена застраховка срещу
отговорния за деликта, е необходимо да са налице следните три групи
юридически факти: от една страна, възникнало право на увредения срещу
причинителя на вредата на основание непозволено увреждане, вкл. в
хипотезите на чл.47-49 ЗЗД, от друга страна, наличие на валиден договор за
имуществено застраховане с увредения с период на покритие към датата на
настъпване на вредите и на трето място - извършено валидно плащане по него
от застрахователя в обезщетение на настъпилите вреди.
От събраните в хода на производството писмени доказателства по
безспорен начин се установява наличието на договор между ищеца и
увредения за имуществено застраховане (застрахователна полица №
0307К**********), със срок, покриващ датата на настъпване на вредите и при
представени доказателства за изплащане на застрахователната премия. В
същото време настъпилото застрахователно събитие е част от поетите от
ищеца рискове. Последните са определен по метода на изключването, т.е.
застрахователят поема всички рискове от даден вид, с изключение на изрично
посочените. Случаите като този, предмет на настоящия иск, не са изрично
изключени в р.ІV от Общите условия, поради което следва да се приеме, че се
покриват от ЗАД “Армеец” АД.
4
Налице е и извършено плащане от страна на застрахователя към
сервиза – „Мото Пфое“ ЕООД, на който е възложен ремонта на увредения
автомобил. В тази насока е отразеното в преводното нареждане, приложено на
л.36 от делото на БлРС. Отделно въззиваемия е заплатил и разходи на
собственика на автомобила за репатрирането му, съобразно фактура от
17.02.2020 г. /л.32 и л.37 от делото на БлРС/.
От ангажираните от ищеца доказателства пък с категоричност се
установи както настъпването на процесното ПТП /протокола за ПТП и
показанията на разпитаните свидетели/, така и неговия механизъм
/показанията на свидетеля Спасов и заключението по автотехническата
експертиза/. Установява се, че констатираните щети по застрахования при
въззиваемия л.а.Форд се намират в пряка причинно-следствена връзка с
установения механизъм на ПТП. В случая е безспорно, че именно ответникът
е стопанин на пътя, където е настъпило произшествието. Извод в тази насока
се налага и от разпоредбите на чл.8, ал.3 от Закона за пътищата и §7, т.4 от
ПЗР на ЗМСМА.
Съобразно предвиденото в ЗДвП и ЗП, собственикът пътя, а именно
въззивникът Община Благоевград, чрез своите служители, е натоварена да
сигнализира за неизправности на пътя и да поддържа пътя в изправност. В
случая не се установи въззивникът да е изпълнил задълженията си по чл.3,
ал.1 ЗДвП и чл.167 ЗДвП, като не е сигнализирал препятствието и
организирал движението по начин, осигуряващ безопасността му по реда,
предвиден в чл.3, ал.2 ЗДвП чрез съответни светлинни сигнали, пътни знаци и
пр. Според изричната норма на чл.167, ал.1 ЗДвП, лицата, които стопанисват
пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно
препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок.
Според § 1, т.37 от ДР на ЗДвП и § 1, т.19 ППЗДвП, "препятствие на пътя" е
нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или
други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението.
В случая уврежданията по застрахования при ищеца автомобил са получени
при преминаване през камък, намиращ се вдясно над пътното платно по
посока на движението, който камък е част от скална маса, свлечена на пътя.
Това безспорно представлява препятствие по смисъла на посочената
разпоредба, което създава опасност за движението, като според чл.52, ал.1
5
ППЗДвП, пред препятствие на пътя се поставя пътен знак Г11, когато
водачите могат да заобиколят препятствието отдясно или отляво, за да
продължат движението си. В случая няма данни въззивникът да е спазил
цитираната норма и да е обозначил препятствието на пътя, нито пък да е
поставил знак А17, който сигнализира навличане в участък с опасност от
срутване или паднали камъни. С оглед на това и установеното, че законът
създава задължение за поддържането и ремонта на пътя за неговия
собственик, а последния е проявил бездействие, съдът намира, че са налице
всички предпоставки за ангажиране отговорността на Община Благоевград за
процесните увреждания по л.а.Форд с рег.№ СВ***КХ.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че в случая е
ирелевантно дали камъкът, с който е реализирал удар л.а.Форд е бил в
статично положение на пътното платно или се е търкалял. Това не
представлява и изменение на иска, доколкото същият се основава на наличие
на препятствие на стопанисвания от въззивника път, като е достатъчно да се
посочи вида му, без да се конкретизира положението, формата му и др.
характеристики.
Направените възражения за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на водача на увредения автомобил поради неспазване на задълженията
му по чл.20, ал.2 от ЗДвП, съдът намира за неоснователни. Цитираната
разпоредба от една страна касае поведение при наличие на препятствие на
пътя, което трябва да произтича от естеството на действията, извършвани от
участниците в движението и неговата организация, а не от предмети и обекти,
които по принцип нямат връзка с пътната обстановка и като такива са
непредвидими. От друга страна, в случая, от заключението по САТЕ се
установява, че водачът на авотомобила не е имал техническа възможност да
предотврати удара, независимо, че е движел с 8.7 км./ч., тъй като опасната
зона е по-голяма от разстоянието, на което се е намирал автомобилът до
мястото на удара.
Не е налице съпричиняване от страна на водача и при предприетите от
него действия за освобождаване на автомобила от камъка, тъй като същият е
следвало да установи дали автомобилът е в движение и при възможност да
освободи пътното платно, като го премести на безопасно място както за себе
си, така и за другите участници в движението.
6
С оглед всичко изложено по-горе, съдът приема, че за увредения е
възникнало право срещу причинителя на вредата на основание непозволено
увреждане. В случая се установи наличието и на трите предпоставки за
уважаване на иска в установения от вещото лице размер от 5806.96 лв., от
която сума 5407.20 лв. за възстановяване на щетите и 389.76 лв. за
репатриране на МПС, който разход е в пряка връзка с произшествието,
доколкото автомобилът, поради причинените увреждания, не е бил в
състояние да се придвижва на собствен ход.
Освен това въззиваемият е претендирал присъждане и на обезщетение
за забава, която претенция е също основателна. Видно от приложената на л.38
от делото на БлРС регресна покана, получена от въззивника Община
Благоевград по пощата на 24.06.2020 г., със същата общината е поканена да
възстанови на застрахователното дружество заплатената от него сума като
застрахователно обезщетение във връзка с процесния случай. С оглед на това,
от момента на получаване на изявлението на въззваемия, Община Благоевград
дължи лихва. По делото се претендира такава от по-късен момент, което
обстоятелство е съобразено от БлРС и в съответствие с диспозитивното начало
в процеса, той е присъдил лихва от заявената още в заповедното производство,
а впоследствие и в исковата молба, дата 28.02.2021 г.
Ето защо, въззивният съд приема, че решението на РС-Благоевград е
правилно в обжалваната му част, поради което следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора, право на разноски има единствено
въззиваемата страна, каквото искане е заявил пълономощникът й в о.с.з. от
23.09.2025 г. Единственият разход, който се претендира е юрисконсултско
възнаграждение. При определяне размера на последното, съдът следва да
изходи от фактическата и правна сложност на делото, материалния интерес по
същото, обема събран доказателствен материал, броя проведени съдебни
заседание, действително осъществените от пълномощника на ответника
действия по защитата му, както и разпоредбата на чл.25, ал.1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ, приложима на основание чл.37 от Закона за
правната помощ вр. чл.78, ал.8 от ГПК. С оглед на това, на въззиваемия следва
да се определи възнаграждение от 200.00 лв.
Единствено за пълнота на изложението, с оглед направеното искане от
третото лице помагач за присъждане на разноски, следва да се отбележи, че
7
независимо от изхода на спора, правото на същото да получи направените
разходи е отречено с разпоредбата на чл.78, ал.10 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 247 от 31.03.2025 г., постановено по гр.д.№
1127 по описа за 2024 г. по описа на Районен съд – Благоевград.
ОСЪЖДА Община Благоевград, адрес пл.„***“ № 1, представлявана от
кмета М.Б., да заплати на „Армеец“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, ул.“***“ № 2, сумата от 200.00 лв.,
представяваща направени разноски пред за юрисконсултско възнаграждение
пред въззивната инстанция.
Решението е постановено с участието на „СТИЛСТРOЙ-М“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Благоевград, ул.„***“ №
19, ет.3, представлявано от управителя М.Й.К. като третото лице помагач на
страна на Община Благоевград.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба, подадена чрез ОС-
Благоевград до ВКС, в 1-месечен срок от получаването му от страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8