РЕШЕНИЕ
№ 123
гр. гр. Хасково , 20.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на осемнадесети август, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Гроздан Б. Грозев
при участието на секретаря Павлина Ст. Николова
като разгледа докладваното от Гроздан Б. Грозев Административно
наказателно дело № 20215640200709 по описа за 2021 година
съдът установи:Обжалвано е Наказателно постановление № 1970-403 от
15.02.2021г., на Директор на ОД МВР-Хасково с което на И. С. С. от с.К. обл. Х. е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 300 лв. на осн.чл. 209а, ал. 1 от
ЗЗдр.
В жалбата, се изнасят твърдения, че издаденото наказателно постановление е
неправилно и незаконосъобразно и е издадено при допуснати съществени процесуални
нарушения. Твърди, че законът е приложен неправилно, а заповедта на министъра е
незаконосъобразна. Във връзка с горното се иска отмяна на атакуваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява, явява се
упълномощен представител – мл.адв. С. А. С. от Софийска адвокатска колегия. Последният
поддържа жалбата излага доводи в тази насока и претендиа за разноски по делото.
Административнонаказващият орган в съдебно заседание не изпраща представител
и не взема становище по жалбата.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за установено
от фактическа страна следното: На 18.01.2021г. на свидетелите Н. Х. и Р. Р., и двамата
служители в РУ МВР-Хасково при участък с. С., се обадил началника на участъка и им
разпоредил да вземат отношение във връзка с няколко лица, които били без поставени
предпазни маски и се намирали пред магазин „Д.“ в центъра на с. С.. Двамата свидетели
отишли на место и там пред магазина заварили 5-6 човека които били без предпазни маски.
1
Едно от тези лица било и жалбоподателя И. С.. Там на место били и св. Г. Р. и св. Г. Ш.. Те
били от тази група от лица. Там на место на жалбоподателя бил съставен АУАН от св. Х.,
като в акта било описано нарушение, квалифицирано като такова по Заповед №
РД-01-675/25.11.2020г. за въвеждане на противоепидемични мерки на територията на
Република България - правила за хигиена и дезинфекция, мерки при работа с клиенти,
носене на маски и др. на министъра на здравеопазването във връзка с чл.63, ал.1 от ЗЗдр. и
чл.209а, ал.1 от ЗЗдр. Акта бил предявен на жалбоподателя, и той подписал същия, като му
бил връчен екземпляр от акта.
На база акта е издадено и атакуваното НП като е приета същата фактическа
обстановка и правна квалификация.
Тази фактическа обстановка съдът намира за установена от показанията на
свидетелите Н. Х., Р. Р., св. Г. Р. и св. Г. Ш. кредитирани изцяло като достоверни, логични и
кореспондиращи помежду си и с писмените доказателства по делото. При анализа на
гласните доказателства съдът възприе изцяло показанията на свидетелите по акта, които са
очевидци, извършили проверката и установили жалбоподателя на закрито обществено място
,без поставена защитна маска за лице или друго средство, покриващо носа и устата.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от
надлежна страна и в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. Затова следва да бъде
разгледана по същество.
На жалбоподателя е наложено административно наказание за извършено
нарушение по чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ и Заповед № РД-01-675/25.11.2020г. за въвеждане на
противоепидемични мерки на територията на Република България - правила за хигиена и
дезинфекция, мерки при работа с клиенти, носене на маски и др. на министъра на
здравеопазването.
Посочената разпоредба чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, в редакцията към датата на деянието
предвижда, че който наруши или не изпълни въведени с акт на министъра на
здравеопазването или директор на регионална здравна инспекция противоепидемични
мерки по чл. 63, ал. 1 или 2, освен ако деянието съставлява престъпление, се наказва с глоба
от 300 до 1 000 лв., а при повторно нарушение от 1 000 до 2 000 лв.
Видно от чл. 63, ал. 1 от ЗЗ, действащ също към процесната дата, там е предвидено
при възникване на извънредна епидемична обстановка министърът на здравеопазването да
въвежда противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен регион.
С издадена на основание чл. 63 от ЗЗдравето Заповед № РД-01-675/25.11.2020г. за
2
въвеждане на противоепидемични мерки на територията на Република България - правила за
хигиена и дезинфекция, мерки при работа с клиенти, носене на маски и др. на министъра на
здравеопазването са били въведени противоепидемични мерки на територията на Р.
България считано от 27.11.2020 г. до 31.01.2021 г.
В т.7 от заповедта е записано, че - 7. Всички лица, когато се намират в закрити
обществени места, в т. ч. транспортни средства за обществен превоз, лечебни и здравни
заведения, аптеки, оптики, национални центрове по проблемите на общественото здраве,
административни учреждения и други места, в които се обслужват или имат достъп
гражданите, железопътни гари и автогари, летища, метростанции, търговски обекти, църкви,
манастири, храмове, музеи и др., са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за
еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата (в т.ч.
кърпа, шал, шлем и др.), които се използват съгласно препоръките в приложение № 3.
В т.8. Всички лица, когато се намират на открити обществени места, на които има
струпване на хора и невъзможност за спазване на физическа дистанция от 1,5 м., са длъжни
да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго
средство, покриващо носа и устата (в т.ч. кърпа, шал, шлем и др.), които се използват
съгласно препоръките в приложение № 3.
Освен това в т.10 е дадено определението за „обществени“ са местата – По
смисъла на т. 7 и 8 „обществени“ са местата, които са достъпни за гражданите и/или са
предназначени за обществено ползване.
Според съда при съставяне на АУАН и издаване на НП са допуснати съществени
процесуални нарушения които водят до отмяната на НП. Видно и от двата акта при
описанието на нарушението не е посочено дали става въпрос за открито обществено место
или закрито такова. Последното е от изключително значение за преценка на това дали е
извършено или не нарушение от жалбоподателя. Това е така защото видно от горната
заповед, тя третира по различен начин носенето на маски на открити и съответно закрити
обществени места. До колкото това не е изрично посочено, няма как жалбоподателя да
разбере в какво е обвинен. Какво нарушение е извършил и съответно да се защити.
Следва да се посочи и, че дадената в НН правна квалификация на нарушението само
по чл.209а, ал.1 от ЗЗдр. Е непълна и неточна до колкото този текст не съдържа точно
правило за поведение и препраща към други разпоредби във връзка с които следва да се
преценя. Тоест според съда правната квалификация е непълна. Тоест има разминаване и в
описанието на нарушението и неговата правна квалификация или по-точно липсва точна
правна квалификация. Това е съществено процесуално нарушение и води до отмяна на НП.
По същество съдът намира, че до колкото не е посочено къде, дали на открито или на
закрито обществено место жалбоподателят не е носил маска, то нарушението в случая
остава недоказано. Да действително се сочи, от всички свидетели, че жалбоподателят е бил
3
без маска, но липсват доказателства, да е имало такова струпване на хора, че да не могат да
се спазват мерките описани в горната заповед, а именно разстояние между лицата от 1.5
метра. Напротив установено е , че жалбоподателят с още няколко лица е бил на площада на
селото и е нямало струпване на хора, което предполага, че е можело да се спазват мерките и
в частност разстоянието от 1.5 метра. Затова и съдът прие за недоказано жалбоподателят да
е извършил описаното в НП нарушение.
Иначе с оглед правната квалификация на нарушението правилно е наложено
наказанието на осн.чл.209а, ал.1 от ЗЗдр. И правилно е определен размера на наказанието.
Съгласно новосъздадената ал. 3 на чл. 63 от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1
страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Цитираната норма е
процесуална, има действие занапред и се прилага от момента на влизането в сила. Така
допълненият текст на чл. 63 от ЗАНН, видно от датата на обнародване - 29.11.2019г., към
момента е в сила поради което на жалбоподателя, се следва адвокатско възнаграждение.
Видно от представените по делото доказателства това възнаграждение е заплатено от
жалбоподателя в размер на общо 300 лева.
По делото не е постъпило възражение за прекомерност на адвокатския хонорар от
ОДМВР-Хасково.
Водим от горното съдът намира, че наказателното постановление следва да се
отмени.
Мотивиран така съдът ,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 1970-403 от 15.02.2021г., на Директор
на ОД МВР-Хасково.
ОСЪЖДА ОДМВР – Хасково да заплати на И. С. С. с ЕГН ********** от с.К.
обл. Х., сумата в размер на 300 лв. - адвокатско възнаграждение за защита пред въззивната
инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Хасково, в
14-дневен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар: М. П.
4
5