Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 24.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в
открито заседание, на двадесет и
девети март през две хиляди и деветнадесета година в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : МИЛЕНА ТОМОВА
При
секретаря : Стела Цветкова
като разгледа
докладваното от съдия Томова гражданско дело №7891 по описа на съда за 2018 г., за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството
по гр.д.№7891/2018г. по описа на ПлРС е образувано
въз основа на постъпила искова молба от „Т.П.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от изп.директор
*** против В.Ц.Й., ЕГН **********,***, с която са предявени обективно съединени
искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД
и чл.86 от ЗЗД, за заплащане на
следните суми: 214,21лв. – главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия
за периода от 01.03.2015г. до 30.04.2018г. и лихва за забава върху главницата в
размер на 40,85 лв. за периода от 06.05.2015г. до 24.10.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата.
Твърди се, че
ответника, като собственик на топлоснабден имот, находящ се в ***е клиент на топлинна енергия за битови
нужди по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката и че за периода от
06.05.2015г. до 24.10.2018г. не е погасил своите задължения към ищцовото дружество за процесния топлоснабден имот – кафе, за което е била открита партида с
абонатен номер ***, като начислената за този период сума за ползвана топлинна
енергия възлизала в размер на 173,36лв. Сочи се, че сумите били изчислявани по
изготвяни отчети от фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна
енергия в сградата, в която се намира имота – ***на база реален отчет на
уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.61, ал.1 от
Наредба №16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването.
Навеждат се доводи, че съгласно предвиденото в раздел VII от приложимите Общи
условия дължимите месечни суми за ТЕ следвало да се заплащат в 30-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Поради неплащане на датите на
падеж, ответника дължал и лихва за забава, изчислявана в размер на 40,85 лв. за
периода от 06.05.2015г. до 24.10.2018г.
Като
следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на решение, с което
да се осъди ответника да заплати в полза на ищеца сумата от 173,36 лв.,
представляваща главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода
от 01.03.2015г. до 30.04.2018г. и сумата от 40,85лв., представляваща лихва за
забава за периода от 06.05.2015г. до 24.10.2018г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане.
Ответникът В.Ц.Й.,
чрез назначения му особен представител адв.Л.П. е
депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който ангажира становище
за неоснователност на исковите претенции. Оспорва твърдението на ищеца, че
ответника е собственик/ползвател на процесния имот.
Оспорва претенциите и по размер, като
оспорва обема и стойността доставена топлинна енергия. Оспорва претенцията за
лихва за забава, като твърди, че върху прогнозни суми не следвало да се
начислява лихва, а такава била дължима върху суми по изравнителни сметки. Релевира и възражение за погасяване по давност на вземанията
за част от процесния период.
С Определение
от 05.03.2019г. е конституирано в качеството на трето лице – помагач на ищеца
- ***Същото ангажира становище за
основателност на исковете. Излага, че за сградата етажна собственост, в която
се намирал процесния имот имало сключен договор за
ежемесечен отчет и обработка н данни с ***, действащ и през процесния
период от време. Сочи се, че в имота имало монтиран един топлинен разпределител
върху единствения присъединен към разклонението на общата отоплителна
инсталация радиатор. При това абоната бил консуматор на количеството топлинна
енергия, припадащо се на имота от количеството топлинна енергия, отдадено от сградната инсталация и количеството топлинна енергия, потребено от отоплителното тяло.
С молба от 13.03.2019г.
ищецът е посочил, че в процесния имот имало един
радиатор и щранг-лира, като за процесния
период нямало отчетени показатели и начислени суми за отопление ИРУ и щранг-лира. Начислена била сума за топлинна енергия,
отдадена от сградна инсталация в размер на 151,81лв.
и суми за услуга дялово разпределение в общ размер на 21,55лв.
Съдът,
след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, прие за установено от фактическа страна следното :
От
приложената справка по лице от ***се установява, че ответника В.Ц.Й. е закупил
на 12.12.2012г. процесния
имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с площ от 44.370кв.м., находящ се в ***, функциониращ като кафе.
Установява
се от същата справка, че описания имот е бил прехвърлен в полза на трето за спора
лице на 11.08.2017г.
Безспорно е,
че имота се намира в топлоснабдена сграда и за него
има открита партида при ищцовото дружество с аб.№***.
От
приложените препис-извлечение от сметка по партидата на същия имот, преписи на
издадени за процесния период фактури, подробни
месечни справки за дялово разпределение, изготвени от *** и заключението по
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се установяват следните
обстоятелства: Сумите за топлинна енергия за процесния
имот за периода от 01.03.2015г. до 30.04.2017г. са били начислявани от *** по
изготвяни отчети от фирмата осъществяваща дяловото разпределение на топлинна
енергия в сградата на база отчет на уредите за дялово разпределение. За
конкретния имот е била начислена единствено сума в размер на 151,81лв. за
топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация за
действителен обем 87 куб.м. и 21,55лв. за услуга дялово разпределение или общо
173,36лв. Установява се от заключението на вещото лице, че фактурите за процесния период са били издавани на името на ***, т.к. е
бил предходен собственик на имота, а ищцовото
дружество не е било уведомено за промяната на собствеността в съответствие с
правилото на чл.57, ал.1 от ОУ на ***. Промяната в данните за собственик по
партидата е била извършена от ищеца след като за процесните
вземания било заведено съдебно
производство срещу Костас Кацис, в хода на което се
установила настъпилата промяна в собствеността. Установява се още от
експертното заключение, че лихвата за забавено плащане на начисляваните помесечно суми за период от определените дати на падеж до
24.10.2018г. се изчислява на 40,85лв. Съдът възприема изцяло обсъденото
експертно заключение, като обективно, компетентно и неоспорено от страните.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното :
Установи се в настоящото
производство, че през процесния период от време ответника
В.Й. е бил собственик на процесния имот, представляващ
кафе на адрес в ***.
Установи се също така, че този имот се
намира в топлоснабдена сграда. В съответствие с
разпоредбата на чл.133, ал.2 от ЗЕ присъединяване към топлопреносната мрежа на етажни
собствености става само по искане
на етажните собственици, формиращи квалифицирано
мнозинство от 2/3.
При това, всички лица, притежаващи имоти в етажната собственост са задължени да
се съобразят с това решение на квалифицираното мнозинство.
С оглед на това, че процесния имот се намира в топлоснабдена
сграда, присъединена към топлопреносната мрежа, лицето,
което е било негов собственик през процесния период
има качеството на клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153 от ЗЕ.
Съгласно сочената разпоредба, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия между топлопреносното
предприятие и потребителя възниква по силата на закона (чл.150 от ЗЕ) при публично известни общи условия, без да е необходимо
изричното им приемане от потребителя. Писмена форма се предвижда само за
допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната,
различни от тези в общите условия.
Поради горното, съдът счита, че
ответника В.Й. дължи на ищеца заплащане на цената на доставената топлинна
енергия до процесния имот през процесния
период от 01.03.2015г. до 30.04.2017г. Потребителят
се явява задължен в случая единствено за
топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация,
т.к. се установи от експертното заключение по съдебно-счетоводната експертиза,
че не е била отчитана топлинна енергия от радиатор с ИРУ и щранг-лира.
Дължи и начислените суми за услуга дялово
разпределение през този период.
Предвид на това, че главниците не са
били заплащани в определения с разпоредбата на чл.31, ал.1 от ОУ - 30 дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят, потребителя дължи и
обезщетение за забава в размер на законната лихва по правилото на чл.86, ал.1
от ЗЗД. Установи се от заключението по ССЕ, че тази лихва се изчислява в общ
размер на 40,85лв. за процесния период от 06.05.2015г.
до 24.10.2018г. Неоснователни са възраженията на ответника в писмения му
отговор, касаещи лихвата за забава, т.к. месечните суми за главници са били
начислявани на базата на реален отчет, а не като прогнозни суми.
Съдът обсъди заявеното от ответника
възражение за погасяване по давност на част от вземанията за главница и лихва и
в тази насока съобрази следното.
В съответствие с нормата на чл.
111, б. "в" ЗЗД, вземанията за стойност на доставена топлинна енергия
се погасяват с изтичането на тригодишен давностен
срок, т.к. се касае за периодични плащания. Тази давност тече от датата, на
която съответните месечни вноски са станали изискуеми. Съгласно чл.31, ал.1 от
Общите условия, купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят
– т.е. на 30-то число на следващия месец вземането за предходния става
изискуемо. Ищецът е депозирал исковата си молба на 31.10.2018г. и към тази дата
е изтекъл тригодишния давностен срок за вземанията за
м.март 2015г., което е в размер на 19,45лв. (с настъпил падеж на 30.04.2015г.)
и за м.април 2015г. - в размер на 5,14лв.
(с настъпил падеж на 30.05.2015г. Погасени по давност са и съответно вземанията
за лихва върху тези главници – в размер на 6,87лв. (върху главницата от
19,45лв. за периода от 06.05.2015г. до 24.10.2018г.) и в размер на 1,66лв. (върху
главницата от 5,14лв. за периода от 02.06.2015г. до 24.10.2018г.).
Предвид изложеното, съдът счита, че ответника
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 148,77лв., представляваща
стойност на доставена топлинна енергия за периода от 01.10.2015г. до 30.04.2017г.
и сумата от 32,32лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 02.12.2015г. до 24.10.2018г. Претенцията за
главница за разликата до пълния претендиран размер от
173,36 и за периода от 01.03.2015г. до 30.09.2015. и за лихва върху тази
главница за разликата до пълния претендиран размер от
40,85лв. следва да се отхвърли като погасена по давност.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78,
ал.1 ГПК съдът следва да се произнесе по направените деловодни разноски. Ищецът
е направил разноски за държавна такса в размер на 50лв., за вещо лице в размер
на 120лв., за особен представител на ответника в размер на 300лв. и за юрисконсултско възнаграждение, определено по правилото на
чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.25, ал.1 от НПП в размер на 100лв. или общо 570лв. С оглед уважената
част от исковете, дължими от тези разноски са 484,50лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА,
на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, В.Ц.Й.
с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, следните
суми: сумата от 148,77лв., представляваща стойност на
доставена топлинна енергия за периода от 01.10.2015г. до 30.04.2017г. и сумата от 32,32лв., представляваща
обезщетение за забава за периода от
02.12.2015г. до 24.10.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба – 31.10.2018г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете за главница за разликата до пълния претендиран размер от 173,36 и за периода от 01.03.2015г.
до 30.09.2015. и за лихва върху тази главница за разликата до пълния претендиран размер от 40,85лв., като ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, В.Ц.Й. с ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТИ на *** с ЕИК ***
сумата от 484,50лв., представляваща деловодни
разноски.
Решението е постановено при участието на ***-гр.София, в качеството
на трето лице – помагач на страната на ищеца.
решението подлежи на обжалване пред плевенски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.
районен съдия: