№ 113
гр. Варна, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Павлина Г. Димитрова
Членове:Ангелина Й. Лазарова
Георги Н. Грънчев
при участието на секретаря Соня Н. Дичева
в присъствието на прокурора Ил. Хр. Н.
като разгледа докладваното от Павлина Г. Димитрова Въззивно частно
наказателно дело № 20223000600146 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 16 вр. чл.20 от ЗПИИРКОРНФС.
Образувано е пред настоящата инстанция по жалба на немския
гражданин К. ЯН. П. чрез защитника му - адв. Цв. Л. /АК-Варна/ срещу
решение на ОС-Варна № 86/12.05.2022г постановено но ЧНД № 321/2022г. С
последното е признато Решение за конфискация, издадено местен съд Любек,
ФРГ, постановено на 21.01.2019г. и влязло в сила на 08.02.2019г. срещу
немския гражданин К. ЯН. П.- р.15.07.1951г., живущ в гр. Варн, за
конфискация на 127 746, 60 евро с левова равностойност 249 850,63 лева
/двеста четиридесет и девет хиляди осемстотин и петдесет лева и шестдесет и
три стотинки/, за това, че в хода на стопанската си дейност /управление и
преустройство на недвижими имоти/ е генерирало продажби и печалби, без да
ги декларира за данъчни цели пред компетентната данъчна служба, въпреки
че е знаело, че е длъжно да подаде съответните данъчни декларации. Прави
се искане същото да бъде отменено поради липса на предпоставките на
Закона за признаване и изпълнение на акта издаващата държава, както и
поради недоказаност на обвиненията спрямо лицето за осъществяване на
дейност, свързана със задължение за деклариране пред съответната данъчна
1
служба.
Пред въззивната инстанция немският гражданин К. ЯН. П. се явява
лично и се представлява от редовно упълномощен защитник в лицето на адв.
Цв. Л. /АК-Варна/, депозирала жалбата срещу първоинст. съдебен акт, които я
поддържат изцяло.
Представителят на Апелативна прокуратура - Варна изразява становище
за неоснователност на същата.
Съставът на Апелативен съд - Варна, след като взе предвид доводите на
страните, както и материалите по делото, ревизирайки първоинстанционния
съдебен акт, прие за установено следното: жалбата е подадена в срок и е
допустима, по същество се явява неоснователна по следните съображения:
На жалбоподателя К. ЯН. П. - р. 15.07.1951г., живущ в гр. Варна /с
удостоверение за продължително пребиваване в Р България/, с Решение на
съдебен орган на ФРГ- Заповед за наказание №76 Cs 720 Т2000/19 от
21.01.2019 год., влязло в сила на 08.02.2019 год., е наложена конфискация на
парична сума в размер на 127 746,60 евро. Същият е осъден от Местен съд
Любек с наказателно постановление от 21.01.2019г., влязло в сила на
08.02.2019г. за това, че в хода на стопанската си дейност /управление и
преустройство на недвижими имоти/ е генерирало продажби и печалби, без да
ги декларира за данъчни цели пред компетентната данъчна служба в
Остхолщайн, въпреки че е знаело, че е длъжно да подаде съответните
данъчни декларации. Нарушенията са следните:
2008г.- печалба 42673 евро, намаление на данъка върху дохода 8175
евро;
2009г.-печалба 58085евро, намаление на данъка върху дохода 12566 евро;
2010г.-печалба 26235евро, намаление на данъка върху дохода 4272 евро;
2011г.-печалба 92558евро, намаление на данъка върху дохода 23071евро;
2012г.-печалба 31117евро, намаление на данъка върху дохода 5230 евро;
2009г.-оборот 302962евро, укриване на данък върху продажбите
57562,78евро;
2010г.-оборот 37478евро, намаление на данъка върху продажбите
7120,82;
2011г.-оборот 132226евро, недостиг на ДДС 25122,94евро;
2012г.-оборот 44453евро, намаление на ДДС 8446,07евро;
2013г.-оборот 61621евро, намаление на данъка върху продажбите
11707,99евро;
С действията си засегнатото лице е нарушило §Раздел 370 от Данъчния
кодекс- Укриване на данъци; Наказателния кодекс; Раздел 22 и Раздел 23, а
именно укриване на данъци в десет случая и опит за укриване на данъци в
един случай.
Основателно ВОС е приел, че процесното Удостоверение е съответно
на чл. 4 ал.1 ЗПИИРКОРНФС и на Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета,
2
т.к. е издадено и подписано от компетентен съдебен орган на държава-членка
на Европейския съюз- ФРГ, който е удостоверил и неговото съдържание;
отнася се за наложена конфискация на парични средства на немски
гражданин, с обичайно пребиваване в България и се иска от компетентния
български съд признаване, като се постанови и съответното му изпълнение.
От описанието на извършеното от засегнатото лице е видно, че деянието му
представлява престъпление измама, включително измама и други
престъпления, които засягат финансовите интереси на Съюза, съгласно
определението в Директива 107/1371 според законодателството на
издаващата държава и за него не се изисква двойна наказуемост съгласно
разпоредбата на чл. 14, ал. 2, т. 8 от ЗПИИРКОРНФС.
На следващо място, правилно първият съд е приел, че от формална
страна са налице условията по чл.3, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС, тъй като
въпросното удостоверение е издадено за физическо лице извършило
престъпление, което се наказва съобразно законодателството на издаващата
държава с конфискация.
От друга страна, не следва да се разглежда, дали деянието му
представлява такова и по законодателството на Република България, тъй като
в случая не се изисква двойна наказуемост – чл. 14, ал. 2 т.8 от
ЗПИИРКОРНФС, и в този смисъл възражението на защитата за това
обстоятелство е безпредметно да се обсъжда.
С оглед на така установените факти, правилно и законосъобразно
първоинст. съд е приел, че не са налице предпоставки за отказ на признаване
и изпълнение, доколкото не е изтекла и предвидената в закона давност,
липсва имунитет или привилегия, съгласно българското законодателство по
отношение на засегнатото лице, не са налице и данни за отлагане
изпълнението на решението. Последното не се отнася и до деяние подсъдно
на български съд. Правилно е отчетено и още едно обстоятелство, че няма
информация спрямо засегнатото лице за същото деяние в Република България
или в друга държава, различна от издаващата, да е е постановено и приведено
в изпълнение решението за налагане на конфискация.
Налице са всички положителни предпоставки за признаване на
решението, липсват и отрицателните такива, предвидени в специалния Закон.
В този смисъла законосъобразно окръжният съд е приел, че са налице
изискванията на чл.16 ЗПИИРКОРНФС, постановявайки подобно решение.
Правилен е бил и подходът на първостепенния съд – ВОС, съгласно
разпоредбата на чл.16, ал. 8 от ЗПИИРКОРНФС да трансформира /определи/
3
равностойността на паричната сума за конфискация, посочена в Решението в
евро, в български левове по курса на БНБ за деня към момента на
постановяване на Решението за конфискация от издаващата държава -
21.01.2019г., а именно сумата от 127 746, 60 евро, равняваща се на 249 850,63/
двеста четиридесет и девет хиляди осемстотин и петдесет лева и шестдесет и
три стотинки/ лева.
С оглед възраженията на защитата, направени пред настоящата
инстанция е необходимо единствено да се отбележи, че правата на
жалбоподателя може да се реализират и занапред пред изпълнителния орган
на изпълняващата или издаващата държава, предвид разпоредбите на чл.17 и
чл.20 ал.4 от ЗПИИРКОРНФС.
В този смисъла жалбата се явява неоснователна, а решението на
Окръжен съд-Варна като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено изцяло.
Водим от горното и на основание чл.20 ЗПИИРКОРНФС,
Варненският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 86 на Окръжен съд-Варна,
постановено на 12.05.2022г по ЧНД № 321/2022г. на
Решението е окончателно не подлежи на обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4