Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 28.01.2020 год. Град Царево
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Царевският районен съд граждански състав
на шести януари две хиляди и двадесета година
в публично заседание в следния състав: Председател: Минчо Танев
Секретар: Петранка Бъкларова
като разгледа докладваното от съдия Минчо Танев
гражданско дело № 206 по описа за 2019 год. за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по постъпила искова молба от „***“ ДЗЗД, ЕИК ***, представлявано
от А.Ц.Ц. ЕГН **********, адрес *** А, чрез адвокат Ж.Й. ***, служебен адрес:***,
против: Н.Г.П., ЕГН **********, М.К.П., ЕГН ********** и К.Н.П., ЕГН **********,
с която се иска от съда, да постанови решение, с което да осъди
ответниците, солидарно да заплатят на ищеца, сумата от 4000,00 лв. дължима за
извършени от ищеца строителни услуги, с която ответниците неоснователно са се
обогатили. Да присъди в полза на ищеца и направените по делото разноски.
С исковата молба са представени писмени доказателства.
С разпореждане от 10.05.2019 год. съдът е приел исковата молба и е
постановил да се изпрати препис от исковата молба и доказателствата на
ответника.
Ответника е получил съобщението и е депозирал
писмен отговор в срок.
С отговора на исковата молба, ответниците
считат предявения иск за недопустим, алтернативно за неоснователен. Ангажират
писмени доказателства. Претендират разноски.
В исковата си молба ищеца твърди,
че ищеца „***“ ДЗЗД извършва услуги
свързани със строителна работа, като за целта дружеството наема други работници
и формира бригада, в зависимост от големината на обекта за който е сключен
договора за извършване на строителство. Според исковата молба, ответника П., като
представител на съдружниците в „***" ООД се свързал по телефона с А.Ц.Ц.
ЕГН **********, като управител на ищеца, като поискал от последния да отиде в
гр. Лозенец и да огледа строителен обект, който следвало ответника да изгради.
Установено било от Ц., че обекта се състои от 840 квадратни метра площ, върху
която трябва да се построи хале с 22 броя колони и 11 броя ферми, като за целта
било необходимо да се извършат разкрой, нивелация, армиране на колони, рамбалки
(греди под земята), изкопи, насипи, кофражи, бетониране и др. Според исковата
молба, на среща между Ц. и ответниците Н.П. и К.П., било разяснено количеството
и естеството на работата, бил направен проект, график на работния процес и била
представена оферта от ищеца, в края на следващия ден. Според ищеца, на
последваща среща, бил представен договор за извършване на бъдещите строителни
дейности, както и Приложение 1 за СМР, които трябвало да бъдат извършени, но
този договор не бил подписан между страните. Според ищеца, впоследствие, между Ц. и
ответника Н.П., била договорена сума за строителните дейности в размер от 9500,00
лв. платима както следва: при започване на работа авансова сума от 4000,00
лева, при вдигане на колоните (22 броя), сумата от 3000,00 лева, а остатъка от
2500,00 лева да бъде заплатен при монтажа на покривните ламарини върху
столиците (ребра). Според исковата молба, на 28.01.2019 г. ищеца започнал да изпълнява договореното, като започнали
да работят по изкопните работи, позиционирането и нивелацията на сграда тип
„Хале" с РЗП равно на
Ответника, в отговора на
исковата молба, оспорва изцяло предявения иск, като го счита процесуално
допустим, но по същество- неоснователен. В отговора
си ответника твърди, че между страните по делото, никога не е бил
сключван договор за извършване на строителни работи, в това число и
консенсуален такъв. Според ответниците, ищеца никога не се е договарял за
каквото и да било с тримата. Твърди се, че са налице съществени разминавания в
исковата молба по отношение на площта на строителния обект. Ответниците
претендират за отхвърляне на иска.
В съдебно заседание, ищеца се представлява от упълномощен
представител- адвокат. Ангажира гласни, писмени доказателства и експертиза.
Счита предявения иск за основателен и доказан и моли съда да го уважи изцяло.
Ответника се представлява
от упълномощен представител- адвокат. Ангажира гласни, писмени доказателства и
експертиза. Счита предявения иск за неоснователен и недоказан и моли съда да го
отхвърли изцяло.
След цялостна, поотделна
и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и след като съобрази
разпоредбите на закона, съдът намери за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявени
са в условията на главност и акцесорност, искове с правно основание в чл. 55,
ал. 1 от ЗЗД.
По допустимостта на исковете:
Ищеца твърди, че сключения с ответниците договор
не е бил изпълнен изцяло по вина на последните, поради което и ответниците дължат
заплащане на част от договореното, с което същите неоснователно са се обогатили.
Съда намира, че исковете са предявени от лице, имащо правен интерес от тяхното
предявяване, произтичащ от претендираните от него права, поради което
те се явяват допустими и като такива следва да бъдат разгледан.
По основателността на исковете:
Разгледани по същество,
исковете са основателни.
Съгласно
разпоредбата на чл.
55, ал. 1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на
неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне.
В разпоредбата
на чл.
55, ал. 1 от ЗЗД, са учредени три фактически състава /Постановление № 1 от
28. V.
В
настоящия случай, тъй като ищецът твърди, че ответниците дължат заплащането на претендираната
сума на отпаднало основание, в негова тежест е да установи извършването на
реална престация /съответен вид и обем СМР/, съществуването на основание при
получаване на престацията /действащ договор за изработка към момента на
фактическото извършване на СМР/ и отпадане на основанието с обратна сила
/прекратяване или разваляне на договора за строителство/.
В хода
на производството обаче, ищецът не доказа по никой начин нито наличието на облигационна
връзка между него и ответниците, нито вида и обема на твърдените да са извършени
от него СМР.
Договорът
за изработка, какъвто се твърди от ищеца, да е бил сключен между страните, е
двустранен, комутативен, консенсуален, неформален, който се счита за сключен в
момента на постигане на съгласие относно присъщите на съдържанието му
съществени елементи- работата, която възложителят възлага, а изпълнителят
приема да изпълни и възнаграждението, което възложителят ще заплати на
изпълнителя за извършената и приета работа.
На
първо място, ищецът не доказа по никой начин нито наличието на каквато и да
била облигационна връзка между него и ответниците.
Не се
спори, че между страните няма сключен писмен договор за извършване на СМР, но
ищеца се домогва да докаже наличието на устен договор, със свидетелски
показания- на св. К. и св. Г.. Действително, същите заявиха пред съда, че са
работили на „някакъв обект“ в с. Лозенец, но в показанията им, не се съдържа и
дума за това, знаели ли са за някакви договорни отношения между ищеца и
ответниците, на какво основание са работили на този обект, чия собственост е
обекта и др. Като доказателство за наличие на договорно основание за извършване
на СМР, ищеца представя и „граждански договори“ сключени с лицата Н. Н., Д. К.,
А. Е.. На първо място, представените договори не отговарят на изискванията за
валидност на договора. Не става ясно и кой е възложителя- никъде в договора
като възложител не фигурира ищеца, не става ясно и за каква по вид и обем СМР
се сключват с всяко едно лице.
Съда
не цени свидетелските показания на свидетелите К. и Г.. Същите са неясни,
объркани, противоречиви вътрешно и помежду си. Дадени са от лица, които са
обвързани с ищеца, поради което и съда ги приема за неистински, предубедени и
заинтересовани и не ги кредитира. Съда не цени като годно доказателство за
наличие на облигационна връзка между страните и представените граждански
договори.
На
следващо място, в представения в процеса проекто- граждански договор от ищеца, като
изпълнител по същия, е посочено физическо лице А.Ц., а при направено уточнение
по иска, като ищец по делото се сочи дружеството „***” ДЗЗД, т.е. представения
„проекто договор“ също не установява наличие на облигационно отношение между
страните.
Ето
защо, съдът приема, че ищеца не доказа между страните да е имало валидна облигационна
връзка, като ответниците да са поели задължение да изплатят на ищеца,
извършените разходи по строително монтажни работи.
На
следващо място ищецът не доказа нито вида нито обема на твърдените да са
извършени СМР, тъй като в хода на строителството не са съставяни каквито и да е
актове и протоколи в съответствие с действащата нормативна уредба. Освен това
ищецът не доказа момента на извършване на СМР, така че съдът не би могъл да
прецени кога и дали същите са осъществени.
При
договора за изработка изпълнителят трябва да докаже изпълнение на поръчаната
работа, съобразно договореното, а поръчващият трябва да заплати
възнаграждението за приетата работа По делото не е представена и валидна
договорка между страните, досежно вида, количествата и стойността на
извършените строителни работи, не е представени и протокол образец 19 надлежно
подписан от страните. Целта на съставянето на този документ е именно приемането
на възложената работа и е основание за заплащане на уговорената цена. В случая
в тежест на ищеца бе да докаже изпълнението на договора, като количество и цена
на СМР. Казано другояче съответствието, фактическо и по документи, на
изпълнената работа с тази, предмет на договора за строителство и одобрения
проект е необходимо условие за получаване на дължимото възнаграждение и
следователно установяването му по аргумент от разпоредбата на чл.
154, ал. 1 от ГПК е изцяло в доказателствена тежест на изпълнителя- ищец.
От
доказателствата по делото- СТЕ и свидетелски показания- се установява, че в обекта
са извършени някакви строително монтажни работи но не се доказа категорично,
същите да са извършени от страна на ищеца /както беше посочено по- горе, съда
изцяло не цени свидетелските показания на свидетелите К. и Г., а други
доказателства в тази насока не са ангажирани/, като отсъстват и надлежни и
достоверни доказателства за техния вид и обем. Изготвената съдебно-техническа
експертиза не е достатъчна да установи видът и стойността на извършените СМР,
тъй като повечето от работите са скрити, а и не се установи кой, кога и какви
точно СМР е извършвал.
По
делото бе установено категорично, че в хода на извършването на СМР не са били
съставяни необходимите документи по Наредбите за съставяне на актове и
протоколи по време на строителството. Според чл. 1, ал. 4 от Наредбата,
съставените и оформени съгласно изискванията на тази наредба актове и протоколи
имат доказателствена сила при установяване на обстоятелствата, свързани със
започване, изпълнение и въвеждане в експлоатация/приемане/ на строежите. Така
например съгласно чл. 7, ал. 3, т. 12 от Наредбата акт за установяване на
всички видове строителни и монтажни работи, подлежащи на закриване,
удостоверяващ, че са постигнати изискванията на проекта (приложение № 12) се
съставя се от строителя, проектантите по съответната част и технически
правоспособните физически лица по съответните части към лицето, упражняващо
строителен надзор, като съдържа данни за всички извършени строителни и монтажни
работи (скрити работи), които подлежат на закриване или чието количество и
качество по-късно не може да бъде установено при закриването им с последващите
технологични операции, процеси, работи и др. Този акт се съставя за тези видове
скрити работи, необходими за правилната оценка на строежа, етапа или на частта
от него по спазване на изискванията за безопасност и за експлоатационната му
пригодност съобразно действащата нормативна уредба и с него се приемат и
видовете СМР, предписани от проектанта в заповедната книга. В случая е
обективно невъзможно, при отсъствие на подобни актове да бъде установено видът,
количеството, качеството на вложените материали, тяхното съответствие с
инвестиционния проект, както и времето, когато са извършени. В хода на
производството се установи, че работата не е била приета по надлежния ред-
представеният протокол обр. 19 не е подписан от никой от твърдените от ищеца възложители.
Следва да се има предвид, че този протокол е от категорията на частните
свидетелстващи документи, които не се ползват с материална доказателствена сила
за отразените в съдържанието им факти и се преценяват от съда по вътрешно
убеждение с оглед на всички доказателства по делото. След като обаче по делото
отсъстват други доказателства, удостоверяващи приемането на извършената работа,
съдът приема, че не е доказано тя изобщо да е била приета. Отделно от всичко
това, в случая ищецът не е действал с грижата на добрия търговец, като не е
съставял и не е изисквал съставянето от страна на възложителя на актове и
протоколи по време на строителството, които да удостоверят извършената работа.
Ето
защо съдът приема, че иска с правно основание в чл. 55 от ЗЗД е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен изцяло.
В тази връзка, следва да бъде уважено и
искането
за заплащане на извършените от ищцовата страна деловодни разноски в размер на 507,50
лева, съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ предявените от „***“
ДЗЗД, представлявано от А.Ц.Ц. ЕГН **********, адрес *** А, чрез адвокат Ж.Й. ***,
служебен адрес: гр. ***, искове против Н.Г.П., ЕГН **********, М.К.П., ЕГН **********
и К.Н.П., ЕГН **********, с които се иска от съда, да постанови
решение, с което да осъди ответниците, солидарно да заплатят на
ищеца, сумата от 4000,00 лв. дължима за извършени от ищеца строителни услуги, с
която ответниците неоснователно са се обогатили.
ОСЪЖДА „***“ ДЗЗД, ЕИК***, представлявано
от А.Ц.Ц. ЕГН **********, адрес *** А, да заплати
на Н.Г.П.,
ЕГН **********, М.К.П., ЕГН ********** и К.Н.П., ЕГН **********, сумата от 507,50 лева за направени съдебни
разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред Бургаски окръжен съд.
СЪДИЯ: