О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ V- 1933 9.07.2020 г. Град Бургас
Бургаският окръжен
съд, гражданско
отделение, пети въззивен
състав
На девети юли, през две
хиляди и двадесета година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Вяра
Камбурова
ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя Белева
2.мл.с.Александър Муртев
като разгледа докладваното от съдия Белева
частно гражданско дело № 1359
по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Франция чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, чрез юрисконсулт Николета Матева, против разпореждане №2258/9.03.2020г. по гр.д.№ 518 по описа за 2020 г. на Районен съд- Бургас, с което е прекратено производството по делото поради неизпълнение в дадения срок на указанията за отстраняване нередовности на исковата молба, констатирани с разпореждания от 30.01.2020г. и от 19.02.2010г.
Жалбоподателят счита, че обжалваният акт е неправилен. Заявява, че е изпълнил указанията на съда за представяне на доказателства за заплатена такса в размер на 116,83 лв. още след получаване на първото разпореждане. При издаването на второто разпореждане за внасяне на същата такса съдът не бил съобразил, че вече е представена квитанция за внасянето ѝ, както и че с исковата молба е била представена квитанция за внесена сума в размер на 188,96 лв. Това, че ищецът внесъл по-голяма сума от исканата то съда не следвало да води до неблагоприятни за него правни последици- прекратяване на делото и обезсилване на издадената заповед за изпълнение.
Моли определението да бъде отменено, а делото да се върне на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира разноски, ведно с юрисконсултско възнаграждение.
След като прецени становището на жалбоподателя /на основание чл.129, ал.3 от ГПК препис от жалбата не се връчва на насрещната страна/ въз основа на събраните по делото доказателства и закона, Бургаският окръжен съд приема за установено следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок против подлежащ на обжалване съдебен акт. Предявена е от надлежно упълномощен пълномощник на страна, която има правен интерес от обжалването му. Жалбата съдържа изискуемите от закона реквизити и приложения. Ето защо съдът я намира за допустима.
Производството по гр.д.№518/20г. по описа на РС-Бургас е образувано по установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК за установяване вземанията на ищеца против ответника за главница в размер на 5144,76 лв.- главница; 422,81 лв.- възнаградителна лихва; 274,05 лв.- мораторна лихва, ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, дължими по договор за револвиращ потребителски кредит, за които в полза на ищеца била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№9217/19г. на БРС.
В петитума на иска, без да има изложение на каквито и да било обстоятелства, е посочено, че при условие на евентуално разглеждане на осъдителния иск, моли ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца горните суми, ведно с разноските.
С исковата молба са представени доказателства, както и квитанция за внесена по сметката на БРС държавна такса в размер на 188,96 лв. /л.30 от делото/.
С разпореждане от 30.01.2020г. /л.38/ БРС е оставил производството по делото без движение, като е задължил ищеца в едноседмичен срок от връчване на разпореждането да представи вносна бележка за платена по сметката на БРС държавна такса в размер на 116,83 лв., в противен случай производството ще бъде прекратено. В разпореждането липсват мотиви.
Същото е връчено на ищеца на 10.02.2020г.
С молба, подадена по пощата на 17.02.2020г. /л.40/, процесуалният представител на ищеца /сега- жалбоподател/ е представил квитанция с дата 16.10.2019г. /л.41/, в която като основание е записано- чл.410 с/у ********** за сумата от 116,83 лв.
С разпореждане от 19.02.2020г. /л.42/ исковата молба отново е оставена без движение, като на ищеца са дадени указания в едноседмичен срок да представи доказателства за довнесена държавна такса от 116,83 лв., в противен случай делото ще бъде прекратено. В това разпореждане също липсват мотиви.
Същото е връчено на ищеца на 27.02.2020г.
С молба, подадена по пощата на 28.02.2020г. /л.44/ процесуалният представител на ищеца отново е представил квитанцията с дата 16.10.2019г., в която като основание е записано- чл.410 с/у ********** за сумата от 116,83 лв. /л.45/. Идентичността на квитанциите и внесената сума от 116,83 лв. се установява и от приложената счетоводна справка, като при съпоставка с данните от заповедното производство става ясно, че двукратно приложената от ищеца квитанция е тази за внесената такса за заповедното производство.
С разпореждане /имащо характер на определение/ №2258 от 9.03.2020г., съставът на районния съд е приел, че указанията за отстраняване нередовността на исковата молба не са били изпълнени в дадения срок, а пълномощникът на ищеца двукратно е представял вносната бележка за таксата, внесена в заповедното производство. Затова е прекратил производството по делото и е обезсилил издадената заповед за изпълнение.
При така установената фактическа обстановка Бургаският окръжен съд намира, че обжалвания съдебен акт е неправилен.
Още с исковата молба ищецът е представил
квитанция за внесена по исковото производство д.т. в размер на 188,96 лв.-
л.30, напълно съответства на дължимата д.т. За исковете по чл.422 ГПК. Общият
размер на таксата за предявените установителни искове е 305,79 лв. /205,79 лв.
за главницата, 50 лв. за възнаградителната лихва и 50 лв. за мораторната
лихва/, като от нея следва да бъде приспадната внесената такса в заповедното
производство- 116,83 лв.
Ето защо обжалваното определение
следва да бъде отменено, а делото се върне на първоинстанционния съд за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Доколкото липсват мотиви, че съдът е изисквал такса по евентуално предявени осъдителни искове /предвид извършените отбелязвания с молив в петитума на исковата молба/, въззивната инстанция не би могла да провери правилността им, още повече, че производството е прекратено и по установителните искове /видно от обезсилването на заповедта за изпълнение/, за които таксата е платена. В тази връзка, районният съд на първо място следва да изясни дали в действителност са предявени евентуални осъдителни искове и какъв е правният интерес на ищеца от тях, след което да прецени дали се дължи държавна такса по тях, предвид разпоредбата на чл.72, ал.1 ГПК.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ разпореждане №2258/9.03.2020г. по гр.д.№ 518 по описа за 2020 г. на Районен съд- Бургас, с което е прекратено производството по делото и е обезсилена заповед за изпълнение №4107/30.10.2019г., издадена по ч.гр.д.№9217/2019г. на БРС.
ВРЪЩА делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.