№ 491
гр. София, 17.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:Ивайло Хр. Родопски
Членове:Димитър Г. Цончев
Адриана Ат. Велева
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Ивайло Хр. Родопски Въззивно гражданско
дело № 20251800500560 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, съобразявайки задължителните указания, дадени в отменително
решение на ВКС № 321/12.06.2025 година, постановено по КГД № 1942/2024 година, по
описа на ВКС, II г.о., 3-ти състав, с което е върнато делото за ново разглеждане от друг
състав на СОС, намери за установено следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 260023 / 26.04.2023 г. по гр. д. № 955 / 2020 г. по описа на РС
- Ботевград, съдът е отхвърлил предявения от И. Ч. и Л. Ч. срещу Т. П. М. иск с
правно основание чл. 108 ЗС - за признаване за установено по отношение на
ответника, че ищците са собственици на самостоятелен обект в сграда - жилище,
апартамент, с административен адрес - гр. Б., бул. „Б. “ №.., Вх. ., ет. ., ап. . с
идентификатор .............. по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Ботевград, като самостоятелният обект се намира в сграда № ., разположена в
поземлен имот с идентификатор .............., със застроена площ от 39.97 кв. м.,
заедно с прилежащите му мазе № 2 по кадастрална схема, а по доказателствен
нотариален акт избено помещение № 3 както и 1.504 % ид. ч. от общите части на
сградата и правото на стоеж върху мястото.
Съдът е възложил в тежест на ищците направените от ответника разноски в
производството.
Решението е обжалвано изцяло от ищците със съображения за неправилност
поради противоречие с материалния закон и необоснованост.
1
Подадена е въззивна жалба от ищците в първоинстанционното
производство И. Ч. и Л. Ч., чрез процесуалния им представител - адвокат Х. Я. от
САК, срещу Решение № 260023 / 26.04.2023 г. по гр. д. № 955 / 2020 г. по описа на
РС - Ботевград, с което са отхвърлени субективно съединени искове с правна
квалификация чл. 108 ЗС.
В жалбата се твърди неправилност на решението, поради противоречие с
материалния закон и необоснованост.
Направено е доказателствено искане за допускане на писмени доказателства -
Решение № 4 от 26.01.2001г. по гр. д. № 315/2000 г. на БРС, с което е развален
договор за издръжка и гледане (ДИГ) между П. Г. Х. (прехвърлител) и В. И.Ц. и
В. Д. Ц. (приобретатели), и изпълнителен лист от 21.03.2001 година, по силата на
който са осъдени В. И.Ц. и В. Д. Ц. да върнат владението върху процесния
апартамент на П. Г. Х., които да установят, че договорът, с който прехвърлителят
на праводателят на ответницата - В. Ц., е придобил процесния недвижим имот е
бил развален с обратна сила. Твърди се, че тези доказателства са новооткрити за
ищците и в нарушение на процесуалния закон не са били приобщени по делото.
Съгласно задължителните указания на ВКС, настоящият въззивен състав ги е
приел като доказателства по спора.
Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна Т. М., чрез
адвокат Г. Д. от САК, с който жалбата се оспорва изцяло, поради изложени съображения.
Взема отношение по направеното доказателствено искане, като моли същото да бъде
оставено без уважение, тъй като възможността за представяне на писмени доказателства е
преклудирана. Не се сочат нови доказателства.
Претендира разноски.
Третото лице - помагач на страната на ответника – А. Ц. Х., не депозира отговор, но в
съдебно заседание изразява становище за неоснователност на иска.
Пред районния съд е твърдял, че е придобил правото на собственост на процесния имот
чрез покупко-продажба от единствения собственик на имота към онзи момент – 2008 година.
Излага, че е владеел имота като негов собственик до продажбата му на ответника в
настоящото производство.
Не претендира разноски.
Софийският окръжен съд, за да се произнесе, съобрази следното от фактическа страна:
Въззивната жалба се явява процесуално допустима – подадена е от активно
легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния
срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК и подлежи на разглеждане по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение,
2
Софийски окръжен съд намира следното:
Обжалваното решение не се явява нищожно. Същото е постановено от
съдия от Ботевградски районен съд, в рамките на неговата компетентност и в
предвидената от закона форма.
Обжалваното решение се явява процесуално допустимо. Налице е
гражданскоправен спор, между процесуално правоспособни и дееспособни
страни, подведомствен на съда, като родово и местно компетентен да разгледа
делото, се явява Ботевградски районен съд. При предявяването на иска са били
налице положителните процесуални предпоставки за това и не са били налице
отрицателни процесуални предпоставки, водещи до неговото погасяване.
Районният съд се е произнесъл именно по предявения иск.
Между страните не е спорно, че собственик на процесния апартамент преди
27.03.1990 г. е била П. Г. Х., която е баба на ищците и майка на В. И.Ц. -
прехвърлител на праводателя на ответницата.
Видно е от заверено копие на Нотариален акт за прехвърляне на недвижим
имот срещу гледане и издръжка № 139, том I, дело № 326/1990 г. на Ботевградски
районен съдия, че на 27.03.1990 г. П. Г. Х. е прехвърлила на сина си В. И.Ц.
процесният недвижим имот. Сделката е действителна, породила е вещно-
транслативен ефект и собствеността върху процесния апартамент е преминала у
В. И.Ц..
На 26.04.2001 г. П. Г. Х. повторно се е разпоредила с процесния недвижим
имот, като го е продала на внучките си И. Ч. и Л. Ч., видно от сделката по
покупко-прадажба, обективирана в Нотариален акт № 92, том I, рег. № 87 от 2001
г. на нотариус Татяна Филчева.
Видно от Решение № 4 от 26.01.2001 г., по гр. д. № 315/2000 г. на БРС,
влязло в сила на 23.02.2001 година, е развален договор за издръжка и гледане
(ДИГ) между П. Г. Х. (прехвърлител) и В. И.Ц. и В. Д. Ц. (приобретатели), а по
силата на издаден изпълнителен лист от 21.03.2001 година са осъдени В. И.Ц. и
В. Д. Ц. да предадат владението върху процесния апартамент на П. Г. Х..
Видно от заверено копие на Нотариален акт за продажба на недвижим имот
№ 135/2008 година, на нотариус с район на действие БРС, на 24.10.2008 г. между
В. Ц. (син на П. Х.) и Ц. Х. (син и наследник на съпругата на В. – В.Ц.) -
продавачи и третото лице – помагач А. Х. - купувач, е сключен договор, по силата
на който те са продали на А. Х. процесния апартамент, като продавачът В. Ц.
живял и си запазил правото на пожизнено и безвъзмездно ползване на имота до
смъртта му, настъпила на 01.09.2018 година.
От заверено копие на Нотариален акт № 83/2018 година на нотариус, с
район на действие БРС се установява, че на 27.12.2018 г. А. Х. е продал на
ответницата Т. М. процесния апартамент.
В. Ц. е починал на 01.09.2018 година, като е оставил наследници трите деца
3
на брат му Цено Цеков, поч.на 20.08.2000 г. – ищците И. Ч., Л. Ч. и В. И..
Съпругата на В. Ц. е починала по-рано, на 16.04.2007 година, като е оставила
наследници преживеляя й съпруг В. Ц. и сина им Ц. Х..
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдържащи се в
показанията на свидетелите М. и С., в процесния имот освен първоначалния
собственик П. Х., са живели синът й В. Ц. и съпругата му В. Ц..
След придобиване на апартамента от А. Х. на 24.10.2008 г.,последният
започнал да владее имота, освен пожизнения ползвател В. Ц. до смъртта си през
2018 година. Към 2007 година е бил наличен договор за продажба на
електрическа енергия с В. Ц., а след подадено заявление за пререгистрация от
20.11.2008 г. партидата била прехвърлена на новия собственик А. Х..
Наред с горното, през 2015 – 2016 година било извършено саниране на
блока, като А. Х. в качеството си на собственик на апартамента подписал
декларация за даване на съгласие за извършване на СМР, както и че е заплащал
средства за извършени в жилищната сграда ремонти на общите части.
След закупуването на апартамента през 2018 година, ответницата започнала
ремонт на кухнята и терасите, направена била нова ел.инсталация, ВиК, в банята–
нови плочки, бойлер, душове, мивки, тоалетна. Извършен бил ремонт на тавани,
стени, като ремонтните дейности продължили до лятото на 2019 година, когато се
появили настоящите ищци с полиция, защото апартаментът бил заключен и не
можели да влязат.
След така установеното от фактическа страна, съдът възприе следните
правни изводи:
Уважаването на иска по чл. 108 ЗС предполага установяването от страна на
ищеца, с оглед доказателствената му тежест съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК,
кумулативното наличие на три предпоставки, а именно: че той е собственик на
процесния недвижим имот на соченото основание, както и че същият се владее
или държи именно от ответника, като това владение или държане се осъществява
без правно основание. От друга страна, в тежест на ответникът е да докаже, че
това владение или държане е правомерно.
В конкретния случай, с оглед новоприетите доказателства от въззивния съд,
при спазване и изпълнение на задължителните указания на ВКС, дадени в
решение № 321/12.06.2025 година, постановено по КГД № 1942/2024 година, по
описа на ВКС, II г.о., 3-ти състав безспорно се установява първата императивна
предпоставка, а именно, че ищците са собственици на процесния имот въз основа
на Нотариален акт № 92, том I, рег. № 87 от 26.04.2001 г., на нотариус Татяна
Филчева.
Видно от Решение № 4 от 26.01.2001г. по гр. д. № 315/2000 г. на БРС, е
развален договор за издръжка и гледане (ДИГ) между П. Г. Х. (прехвърлител) и В.
4
И.Ц. и В. Д. Ц. (приобретатели), а по силата на издаден изпълнителен лист от
21.03.2001 година са осъдени В. И.Ц. и В. Д. Ц. да предадат владението върху
процесния апартамент на П. Г. Х..
По този начин се установява, че договорът, с който прехвърлителя на
праводателя на ответницата - В. Ц. е придобил процесния недвижим имот, е бил
развален с обратна сила на 23.02.2001 година (датата на влизане в сила на
съдебното решение), преди момента на придобиване на същия от настоящите
въззивници и първоначални ищци - на 26.04.2001 година, което ги легитимира
като действителни собственици на апартамента на валидно и годно правно
основание.
Съдебната практика е непротиворечива относно обстоятелството, че когато
несобственик се разпорежда с един имот не може да се изпълни предназначението
на сключения договор за покупко - продажба, а именно купувачът да придобие
правото на собственост. Приобретателят на имот от несобственик не придобива
правото на собственост, тъй като макар договорът за покупко-продажба да е
действителен, той не поражда вещен ефект по отношение на неговия
приобретател и обратното.
В случая П. Г. Х. е могла надлежно да прехвърли правото си на собственост
върху апартамента в полза на ищците, тъй като ДИГ е бил развален с влязъл в
сила съдебен акт преди датата на въпросното отчуждително действие, поради
което сделката, обективирана в Нотариален акт № 92, том I, рег. № 87 от 2001 г.,
въз основа на която ищеците се легитимират като собственици, е породила вещно
- транслативен ефект.
Настоящият състав намира за недопустимо заявеното едва с въззивната
жалба допълнително придобивно основание - давностно владение.
Според Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. на ВКС по т. д. № 4/2014
г., ОСГК, когато ищецът по предявен иск за собственост се позове при условията
на евентуалност и на друго придобивно основание, различно от посоченото в
обстоятелствената част на исковата молба е налице изменение на иска по смисъла
на чл. 214, ал. 1 ГПК. Такова изменение на иска обаче е допустимо най-късно до
приключване на първото заседание за разглеждане на делото пред
първоинстанционния съд.
В конкретния случай ищците пред първоинстанционния съд са
претендирали да бъдат признати за собственици на процесния недвижим имот на
основание покупко - продажба и за първи път пред въззивната инстанция са
добавили ново основание - придобиване на собствеността чрез давностно
владение. Такова изменение на иска за пръв път пред въззивната инстанция е
недопустимо, поради което не следва да бъде разглеждано по същество в
настоящото производство.
Установи се и втората предпоставка – че имотът се владее от ответницата, в
каквато насока не е налице и спор по делото.
Касателно третата предпоставка – настоящият съдебен състав намира, че
ответницата Т. М. владее процесния имот на годно правно основание, поради
изтекла в нейна полза повече от десетгодишна придобивна давност след 2018
година, към която е присъединена и тази на нейния праводател, третото лице-
помагач А. Х., считано от 2008 година до 2018 година, което е било
осъществявано явно и необезпокоявано.
Придобивната давност е един от способите за възникване на правото на
5
собственост върху конкретно определена вещ, чийто фактически състав е
регламентиран в разпоредбата на чл.79 от ЗС.
Последният, в хипотезата на недобросъвестно владение по чл.79, ал.1 от ЗС
включва като елементи изтичането на определен в закона период от време и
владение по смисъла на чл.68, ал.1 от ЗС, тоест фактическо упражняване
съдържанието на това право. Придобивната давност е винаги неизгодна
последица от бездействието на правоимащия. Но тя е оправдана и може да
настъпи само тогава, когато правоимащият може да упражни правото си в защита
на собствеността, въпреки неговото бездействие (реш. № 31/ 1971 г., ОСГК). Като
елемент от придобивната давност упражняваното владение трябва да е спокойно
(да не е установено с насилие); явно (фактическата власт да е упражнявана така,
че всеки заинтересован е имал възможност да научи за това, да не е установено по
скрит начин); постоянно (упражняването му няма случаен характер, а е израз на
воля трайно да се държи вещта по начин, препятстващ евентуалното владение на
други лица); непрекъснато (не е било прекъсвано изобщо, в частност за период,
по-дълъг от шест месеца), като се съобразява презумпцията на чл. 83 ЗС и
несъмнено (да няма колебания, че владелецът държи имота за себе си).
След като основанието, на което е придобита фактическата власт, признава
правата на собственика, налице е не владение, а държане, при което, за да се
придобие по давност правото на собственост, е необходимо да се предприемат
едностранни действия, с които по явен и недвусмислен начин да се демонстрира
намерението да се придобие имота за себе си, като тези действия следва да са
доведени до знанието на собственика. В противен случай презумпцията на чл. 69
ЗС (предполага се, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че
я държи за другиго) следва да се счита за опровергана и съответно не е налице
владение.
Според трайно установената съдебна практика по приложението на
разпоредбата на чл.79 ЗС, за да се осъществи предвидения придобивен способ не
е необходимо владението да е установено на правно основание, доколкото по
естеството си този придобивен способ е оригинерен и установяването на
фактическата власт не е свързано с притежавано преди това право на собственост
от друго лице. Т.е. без значение е как е установено владението – на основание
предварителен договор или дори без основание, с оглед на отпаднало или
нищожно основание, предоставянето му от собственика или без такова.
Достатъчно е владението да е продължило повече от 10 години. Когато
фактическата власт върху изцяло чужд имот е придобита при липса на правно
основание (т.нар. завладяване), то според презумпцията на чл.69 от ЗС се
предполага, че упражняващият фактическа власт държи вещта за себе си, т.е има
качеството на владелец. В такъв случай за придобиване на имота по давност не е
необходимо да бъде демонстрирана промяна в намерението за своене спрямо
собственика, тъй като от момента на установяване на фактическата власт тя има
характер на владение, а не на държане.
След като едно лице веднъж е установило фактическа власт върху
недвижим имот, предполага се до доказване на противното, че упражнява тази
фактическа власт трайно и непрекъснато и не е необходимо да се повтарят във
всеки момент действия, чрез които се проявява намерението на владелеца да
държи вещта като своя (напр. обработване, облагородяване, поставяне на ограда
и др.). Фактическата власт върху имота може да се упражнява и чрез периодични
посещения в имота, както е сторено в случая от третото лице - помагач.
Наред с горното, не е установено и осъществяване от друго, външно и
чуждо за имота трето лице на такова действие, което явно и категорично да е
препятствало преди завеждане на иска възможността на владелеца да упражнява
занапред фактическата власт върху имота.
Съдът приема за доказани правоизключващите възражения на третото лице
– помагач и на ответника – за придобиване на правото на собственост на имота и
на основание давностно владение, осъществено от първия в периода от
закупуването на имота на 24.10.2008 г. до 24.10.2013 г. с изтичането на пет
годишния срок по чл. 79, ал. 2 от ЗС, включително и с изтичане на десет годишен
срок до продажбата на имота в полза на ответницата на 27.12.2018 г., като към
нейното владение се присъединява това на нейния праводател.
От събраните и правилно обсъдени от районния съд гласни доказателства се
установява, че А. Х. е владеел процесния недвижим имот след закупуването му
6
през 2008 г., осъществявал е фактическа власт лично и чрез ползвателя -
прехвърлител, като владението му е било непрекъснато, спокойно и явно, а
намерението му за своене – категорично и демонстративно.
Нито предходният приобретател на процесния имот - третото лице – помагач
А. Х., нито последният - ответницата Т. М. са знаели, че го придобиват от
несобственик на отпаднало правно основание, а напротив – всеки от тях е
започнал да осъществяват фактическа власт по силата на нотариален акт, т.е. на
валидно правно основание, годно да ги направи собственици по смисъла на чл.
70, ал. 1 от ЗС, дори ако праводателите им не са били собственици на имота, при
липса на знание за това от тяхна страна, като по делото не се установи
противното.
Горното обуславя добросъвестността им, поради което в случая следва да е
приложима кратката пет годишна придобивна давност, като владението на А. Х.
следва да бъде присъединено към владението на оветницата Т. М. след
закупуването от нейна страна на имота през декември 2018 година.
Ето защо ответникът се явява собственик на имота.
С оглед гореизложеното, първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено, макар и по други съображения, а въззивната жалба - оставена без
уважение.
С оглед изхода на спора, въззиваемата страна има право на разноски
предвид неоснователността на въззивната жалба, като същата е представила
доказателства за направени такива в размер 1500 лева - адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция и
1500 лева - адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред
ВКС, като същите следва да бъдат възложени в тежест на въззивниците.
Не е налице прекомерност на дължимите и присъдени адвокатски хонорари
на въззиваемата страна, с оглед средната фактическата и правна сложност на
казуса, неговата продължителност, положения адвокатски труд и поради факта, че
същите са в минимален размер по НВАР. Липсват и сторени възражения по реда
на чл.78, ал.5 от ГПК в тази насока.
Воден от горното, Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260023 / 26.04.2023 г. по гр. д. № 955 / 2020 г.
по описа на РС - Ботевград.
ОСЪЖДА И. Ц. Ч. и Л. Ц. Ч. ДА ЗАПЛАТЯТ на Т. П. М. сумата от 1500
лева - разноски за въззивното производство пред СОС и сумата от 1500 лева -
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
7
Членове:
1._______________________
2._______________________
8