Решение по КНАХД №1897/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на глава XII от АПК.

Делото е образувано по касационна жалба на С. З. В. с [ЕГН], срещу Решение № 694 от 20.06.2025 г. по АНД № 4444 от 2024 г. на Районен съд Пловвив, с което е потвърдено Наказателно постановление № 11-01-239/19.07.2024г. на Директора на Агенция за държавна финансова инспекция /АДФИ/ [населено място], с което на С. В. е наложено административно наказание глоба в размер на 10000 /десет хиляди/ лв. за нарушение на чл.2, ал.2 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/ на основание чл.247 ал.1 от ЗОП.

С жалбата се иска отмяна на решението и отмяна на НП.

В съдебното заседаниe – С. З. В. не се явява, представлява се от адв. И. М., който поддържа жалбата, претендира разноски, представя писмени бележки.

В съдебното заседаниe – Директора на АДФИ не се явява, не се представлява. Юрисконсулт Д.-К. е депозира писмени бележки, с който излага съображения по същество, като оспорва касационната жалба с искане за потвърждаване на решението, претендира юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Прокурор от Окръжна прокуратура Пловдив, в свое заключение, намира жалбата за неоснователна.

Административен съд Пловдив, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 348 от НПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218 ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за основателна.

Оспореното решение е валидно, допустимо, но неправилно относно преценката за законосъобразност на НП.

На 10.03.2021 г. в [населено място], в „Електроразпределение Юг“ ЕАД, С. З. В. – изпълнителен член на съвета на директорите на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, [населено място], и секторен възложител по смисъла на чл.5 ал.4 т.2 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/, лично и съвместно с Й. Г. – председател на съвета на директорите, е публикувал Решение № F94517, с което е открил процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Предоставяне на услуги за леки, товарни и специални автомобили, ремаркета и други МПС и ППС, свързани с: I) Техническо обслужване, текущ и основен ремонт, автотенекиджийски и автобояджийски услуги, включително, доставка и подмяна на авточасти, възли, детайли, материали, консумативи, смазочни материали и други; II) Външно и вътрешно почистване и измиване; III) Извършване на годишни технически прегледи на територията на регион Пловдив,“. Процедурата е „открита“ по вид (чл.18 ал.1 т.1 от ЗОП), без обособени позиции. Като мотиви за невъзможност за разделяне на поръчката на обособени позиции, възложителят е посочил следното: „С възлагането на обществената поръчка в своята цялост се избягват рисковете от неизпълнение на част от услугите и се дава възможност участниците, респ. бъдещите изпълнители, максимално да се съобразят и осигурят технически капацитет и ресурс, необходими за изпълнението й в съответствие с изискванията на възложителя. Поради договора, са от такова техническо естество и са взаимосвързани, разделянето им на обособени позиции не би довело до постигане на желания краен технически и икономически резултат; Възлагането на повече от един изпълнител ще затрудни работния процес и ще усложни координацията от страна на възложителя при извършване на дейностите, чрез което може да се очаква завишаване на стойността на услугите. От друга страна, възлагането на един изпълнител ще бъде предпоставка за по-добра координация при изпълнение на поръчката и ще улесни значително извършването на контрол при изпълнението на дейностите, както и възлагането на по-голям обем услуги е предпоставка за постигане на по-добра цена.“.

Касаторът е санкциониран за нарушение на разпоредба на чл.2 ал.2 от ЗОП, според която при възлагането на обществени поръчки възложителите нямат право да ограничават конкуренцията чрез включване на условия или изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществените поръчки и които не са съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка. Ограничаването се изразява в това, че в случая вместо обществената поръчка да бъде осъществена в три отделни обособени позиции по смисъла на §.2 т.29 от ДР на ЗОП е била възложена с един общ предмет, лишавайки различни стопански субекти от възможността да участват в процедурата. АНО и съдът са приели, че неправилно възложителят се е позовал на §.2 т.28 от ДР на ЗОП, тъй като разделянето на обществената поръчка не е било невъзможно, понеже спецификата на дейностите е от такова естество, че не само могат да бъдат възложени на повече от един изпълнител, а дори организационно, ефективно, икономически оправдано и времево би била по-лесно изпълнима обществената поръчка, независеща само от едно лице.

Постановеното решение е неправилно, тъй като касационната инстанция установи, че относно административнонаказателното производство по издаване на процесното Наказателно постановление е изтекла абсолютна погасителна давност и същото се явява незаконосъобразно.

Съгласно Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на II колегия на ВАС, сроковете по чл. 34 от ЗАНН са давностни, а в чл. 34 от ЗАНН няма разпоредба аналогична на разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК, уреждаща абсолютната давност. Тази празнота се преодолява с приложението на чл. 81, ал. 3 във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН. Предвид липсата на разпоредба, уреждаща абсолютната давност в ЗАНН, и наличието на препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН, следва да намери приложение уредбата относно погасяването на наказателното преследване по давност в НК. Чл. 11 от ЗАНН препраща към разпоредбите на общата част на НК, доколкото в ЗАНН не е уредено друго и по въпросите на обстоятелствата, изключващи отговорността. Именно като такова обстоятелство е възприето изтичането на абсолютната давност за наказателно преследване, уредена в чл. 81, ал. 3 от НК, която по силата на тълкувателното постановление следва да намери субсидиарно приложение и в административно- наказателното производство по ЗАНН.

Съгласно цитираната норма, независимо от спирането и прекъсването на давността административнонаказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, който е 3 години за всички други наказания, неизброени в предходните точки, т. е. отнася се и за административното наказание глоба или имуществена санкция. Така съгласно чл. 81, ал. 3 от НК, за да се приеме, че административно наказателното преследване е погасено по давност, следва да е изтекъл срок, надвишаващ с 1/2, предвидения в чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК тригодишен срок, т. е. от извършване на нарушенията да са изтекли 4 години и 6 месеца.

В настоящия случай и с оглед датата на извършване на процесното административно нарушение - 10.03.2021 г., в касационното производство се установява, че абсолютната давност за административнонаказателното преследване, която е 4 години и 6 месеца, е изтекла на 10.09.2025 г. /след постановяване на решението от РС Пловдив/. С изтичането на давността се погасява възможността за реализиране на административнонаказателната отговорност. Така обжалваният съдебен акт следва да бъде отменен, както и бъде отменен и процесното НП.

Пред касационната инстанция е представен договор за правна защита и съдействие, фактура от 26.08.2025 г. за заплатени от С. З. В. 2400 лв. /с ДДС/ в полза на Адвокатско дружеството „Д., П. и Ко“, списък на разноските /л.32/. Тази сума съдът определя като дължима и като отчита направеното възражение за прекомерност, намира същото за неоснователно, с оглед предмета на делото, неговата сложност, положения от адвоката труд и обичайната цена на този труд.

Поради изложените съображения ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХХ състав :

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 694 от 20.06.2025 г. по АНД № 4444 от 2024 г. на Районен съд Пловдив, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 11-01-239/19.07.2024г. на Директора на Агенция за държавна финансова инспекция /АДФИ/ [населено място], с което на С. З. В., с [ЕГН], е наложено административно наказание глоба в размер на 10000 /десет хиляди/ лв. за нарушение на чл.2, ал.2 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/ на основание чл.247 ал.1 от ЗОП.

ОСЪЖДА Агенцията за държавна финансова инспекция София, да заплати на С. З. В., с [ЕГН], сумата в размер [рег. номер]./две хиляди и четиристотин лева/ за адвокатско възнаграждение

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.