№ 1194
гр. Варна, 09.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Теодора Шишкова
при участието на секретаря Неше Еюб. Реджепова
като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно
наказателно дело № 20253110200360 по описа за 2025 година
Производството е образувано по жалба на В. И. В. от гр.Варна, със съдебен адрес в
гр.Варна, ул. „Густав Вйганд” № 10А, ет.5, ап.8 против Наказателно постановление № 24-
0819-003224/11.11.2024 год. на Началника на група Сектор „ПП“ към ОД МВР - Варна, с
което на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лв.
за нарушение на разпоредбата на чл. 25, ал.2 ЗДвП и наказание „глоба“ в размер на 50 лева и
„лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 месец за нарушение на чл. 123, ал.1, т.1
ЗДвП.
В жалбата се сочи, че издаденото НП е неправилно, необосновано и издадено при
допуснати съществени процесуални нарушения, в това число при невярно отразена
фактическа обстановка. С оглед на това се иска отмяна на издаденото наказателно
постановление.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява, а се представлява
от надлежно упълномощен процесуален представител. По съществото на делото адв. П.
пледира да се уважи жалбата, и НП да бъде отменено, като посочва, че извършването на
нарушението по описания в НП начин не се доказва от събраните в хода на производството
доказателства, тъй като актосъставителя изобщо не е посещавал мястото на твърдяното
произшествие, което обосновава защо описаната фактическа обстановка е неясна, като дори
не са били установени двете превозни средства, участвали в ПТП, не е било посочено точно
на кое място е било реализирано то, нито по кое време. Наред с това, нито в АУАН, нито в
издаденото въз основа на него НП е посочено дали жалбоподателят е управлявал състав на
ППС, като наред с това не са събрани никакви доказателства в подкрепа на това дали
действително именно жалбоподателят при реализирани щети е напуснал мястото на
произшествието и дали изобщо е разбрал, че произшествие е настъпило, като пледира за
1
отмяна на издаденото НП.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не изпраща представител,
ангажира единствено писмено становище, в което оспорва жалбата и счита издаденото
наказателно постановление за правилно и законосъобразно. Пледира за присъждане на
сторените разноски за юрисконсултско възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Жалбоподателят В. И. В. бил правоспособен водач на МПС.
На 26.07.2024г. служители на Сектор „Пътна полиция“, сред които и св. Г. П.
обслужили сигнал за реализирано същия ден около 13.00 часа в гр. Варна, по бул.“Х. Ботев“
в посока Аспарухов мост до автобусна спирка „КРЗ“ пътно транспортно произшествие
между т. а. „Форд Транзит" с рег. № В 1883 НН с прикачено ремарке „Хулко Терас“, с рег. №
В 7336 ЕН, и двете собственост на „Калитера“, управлявано от въззивника и лек автомобил
„Опел Зафира“ с рег. № LU U 2018, управляван от лицето Х. Х., което твърдяло, че
въззивникът В. В. управлявайки т. а. „Форд Транзит" с рег. № В 1883 НН с прикачено
ремарке „Хулко Терас“, с рег. № В 7336 ЕН при движение в дясна пътна лента навлязъл
частично в съседна лява пътна лента, като не пропуснал движещия се по нея лек автомобил
„Опел Зафира“ с рег. № LU U 2018 и между двата автомобила се случило ПТП, в резултат на
което по л.а. „Опел Зафира“ били реализирани незначителни материални щети, описани в
протокола за ПТП като такива по предна и странична дясна част, но без да са описани по
същество в какво се изразяват. В същия протокол било записано още, че по ремаркето имало
щети в странична лява част, като ремаркето обаче не било огледано от органите на сектор
„Пътна полиция“, като в съдебно заседание актосъставителят заяви, че ремаркето не се е
намирало на местопроизшествието и не е било оглеждано от полицейските служители.
От двамата водачи били снети сведения, като полицейските служители преценили, че
следва да съставят АУАН на жалбоподателя В. В. за допуснати от него нарушения на
разпоредбите на чл. 25, ал.2 ЗДвП и на чл. 123, ал.1, т.1 от същия закон, тъй като последният
бил напуснал местопроизшествието без да установи последиците от ПТП и се бил върнал на
място едва в 15.00 часа, след като бил повикан от полицейските служители.
Впоследствие АНО възприел изцяло фактическите и правни констатации направени в
акта и на 11.11.2024г. издал процесното НП, предмет на разглеждане в настоящото
производство.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото
доказателства– АУАН, писмени обяснения, протокол за ПТП , заповеди за компетентност,
справка за нарушител, документи за технически спецификации на товарния автомобил и
ремаркето и др.
Съдът кредитира показанията на св. Г. П. - актосъставител, като искрени,
добросъвестни, логични, конкретни и вътрешно непротиворечиви.
Въпреки положените процесуални усилия съдът не можа да установи
2
местонахождението и да призове редовно за датата на съдебното заседание свидетеля –
очевидец и друг участник в предполагаемото произшествие Х., като същият очевидно не
пребивава на територията на Република България и не е декларирал адрес за призоваване на
територията на друга държава или телефон за връзка.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност,
обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание направи
следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в
законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане по същество.
Наказателно постановление № 23-0819-003224/11.11.2024г. на Началника на Група
при ОД МВР - Варна, Сектор „Пътна полиция“е издадено от компетентен орган, надлежно
упълномощен със заповед на Министъра на вътрешните работи, надлежно представена по
преписката и посочена в самото наказателно постановление.
Наред с посоченото, спазени са били всички процесуални срокове свързани с
издаденото на АУАН, а впоследствие и на издаденото въз основа на него НП.
Съдът намира, че неправилно административнонаказващият орган е констатирал
нарушения по чл.25, ал.2 от ЗДП и по чл.123 ал.1 т.1 ЗДП, като не е съотнесъл фактите към
хипотезата на правната норма.
Направените в АУАН констатации, както и тези в издаденото въз основа на него НП
се опровергават от доказателствата по делото.
В тази връзка съдът намира, че жалбоподателят е бил неправилно наказан за
извършване на нарушение по ЗДвП, че като участник в ПТП не уведомил компетентната
служба на МВР .
Съдът намира, че извършеното нарушение не може да се вмени във вина на
жалбоподателя и същият не е осъществил от субективна и обективна страна състава на
вменененото му нарушение, като по преписката не са били събрани всички допустими и
относими доказателства.
Съдът намира, че на практика АНО се е произнесъл при неизяснена фактическа
обстановка и обстоятелствата, които е приел за установени не се доказват по безспорен и
категоричен начин.
Разпитан е бил свидетелят-очевидец на случилото се какъвто се явява другия
участник в ПТП, който посочва, че управляваният от него автомобил е бил избутан
странично и бронята му е паднала, а колата се изкривила, като в изготвения протокол за
ПТП е било вписано единствено,че по лекия автомобил с марка „Опел Зафира“ има видими
щети по предна и странична дясна част, като те изобщо не са описани, още по-малко
конкретизирани. Разпитан в съдебно заседание актосъставителят не посочи какви са били
щетите, тъй като изобщо не помни.
Що се отнася до щетите по товарния автомобил с ремарке, каквото по думите на
3
актосъставителя изобщо не е било обект на оглед, същите са описани отново без да се
посочва какви са, а единствено че са в странична лява част на ремаркето. По какъв начин
обаче е било установено това обстоятелство за съда не стана ясно, след като водачът се е
завърнал на мястото на произшествието без описаното ремарке.
Наред с това в административно-наказателното производство изобщо не е бил
изяснен механизма на настъпване на произшествието, причините поради които товарния
автомобил е сменил, ако изобщо е сменил лентата си на движение, като въпреки опитите на
съда да установи и призове за датата на съдебното заседание другият участник в
произшествието това не можа да се случи, тъй като АНО не е положил никакви усилия да
установи реален контакт с това лице, което очевидно живее извън пределите на Република
България (като дори не е поискал телефон за връзка с него, въпреки че е имало данни, че той
не пребивава трайно на територията на РБ доколкото е управлявал автомобил с
чуждестранна регистрация).
Доколкото в протокола за ПТП, приложен по АНП не са били описани щетите по
автомобилите, а единствено декларативно е посочено, че щетите съответно са в предна и
странична дясна част на единия автомобил и в странична лява част на ремаркето другия
автомобил, съдът намира, че същите не са установени по ясен и категоричен начин.
Съдът намира, че неправилно административнонаказващият орган е приел, че в
случая въззивникът е извършил нарушение на правилата на ЗДвП. Съгласно параграф 1, т.30
от ЗДП, пътно-транспортно произшествие е събитие, възникнало в процеса на движение на
пътно превозно средство и предизвикало наранявания или смърт на хора, повреда на пътно
превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети.
В конкретния случай нито в акта, нито в наказателното постановление е посочено, че
с действията си въззивникът е причинила материални щети на друго МПС участвало в
движението.
В АУАН и НП е било записано само, че са причинени материални щети без същите да
са описани. Същото нарушение е допуснато и в протокола за ПТП, в който също не са
описани щетите.
Следователно извършването на нарушение по ЗДвП не бе доказано по несъмнен
начин от въззиваемата страна върху която лежи това задължение, като по изцяло аналогичен
начин стои въпросът с механизма на реализиране на произшествие, дори да приемем че
такова беше описано.
Що се отнася до обстоятелството дали жалбоподателят умишлено не е спрял, за да
установи последиците от произшествието, то изобщо не е са налице доказателства в тази
насока, още повече, че в обясненията си същият е заявил, че изобщо не е усетил да е закачил
никакъв автомобил.
В конкретния случай не само, че АНО е нарушил разпоредбата на чл.53, ал.1 от
ЗАНН, тъй като не е установил по безспорен начин виновно поведение от страна на
въззивника, но е наложил и наказания, без да е било установено безспорно извършването на
4
описаните нарушения от обективна и субективна страна, което обуславя и неправилно
приложение на материалния закон, тъй като на жалбоподателя е наложено наказание за
нарушение, което не е безспорно доказано, че е извършил или поне не по начина, по който е
било описано това от наказващия орган.
В тази връзка съдът намира, че НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно
и доколкото жалбоподателят не претендира разноски, съдът не следва да се произнася в тази
насока.
Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0819-003224/11.11.2024 год. на
Началника на група Сектор „ПП“ към ОД МВР - Варна, с което на В. И. В. е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 200 лв. за нарушение на разпоредбата на чл.
25, ал.2 ЗДвП и наказание „глоба“ в размер на 50 лева и „лишаване от право да управлява
МПС” за срок от 1 месец за нарушение на чл. 123, ал.1, т.1 ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Варна
на основанията, по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5