РЕШЕНИЕ
№ 4275
гр. Пловдив, 16.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Павел Т. Павлов
при участието на секретаря Даниела Й. Тошева
като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело №
20215330119532 по описа за 2021 година
Иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.1 и чл.124, ал.1 от ГПК.
Ищецът “Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД - гр. София моли
съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата,
че последната му дължи сумата 1 613, 95 лева - главница; сумата 330, 17 лева -
договорна лихва за периода ************ – ***********; сумата 236, 57 лева
– мораторна лихва за периода ************ – ************, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на
заявлението в съда – *********** до окончателното погасяване, които суми,
дължими по сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и ответницата Договор за
стоков кредит № ******/********** и Допълнително споразумение от
*************** към него, вземанията по който са били прехвърлени от
„Банка ДСК“ АД на праводателя на ищеца („Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД) с Договор за покупко-продажба на вземания
(цесия) от *********** и Приложение № ***/********** към него, е било
разпоредено ответницата да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК № ********/**********, издадена по частно гр. дело №
*********/****** г. по описа на ПРС – І бр. състав, по изложените в исковата молба
съображения. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение – включително и
1
тези, направени в заповедното производство.
Ответницата Д. П. И. от гр. П. оспорва иска и моли съдът да го отхвърли като
неоснователен и недоказан, по изложените в отговора на исковата молба съображения.
Прави възражение за недействителност на Договора, на който ищецът основава претенциите
си. Моли съдът да присъди на пълномощника й адвокатско възнаграждение при условията
на чл.38 от ЗАдв.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед
на наведените от страните доводи, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени
доказателства е видно, че със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК № ******/***********, издадена по частно гр. дело № *********/***** по описа на
ПРС – І бр. състав, е било разпоредено ответницата да заплати на дружеството-ищец сумата
1 613, 95 лева - главница; сумата 330, 17 лева - договорна лихва за периода
*********** – **********; сумата 236, 57 лева – мораторна лихва за периода
********** – *********, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на постъпване на заявлението в съда – *********** до
окончателното погасяване, дължими по сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и
ответницата Договор за стоков кредит № **********/************* и
Допълнително споразумение от *********** към него, вземанията по който
са били прехвърлени от „Банка ДСК“ АД на праводателя на ищеца („Агенция
за контрол на просрочени задължения“ ЕООД) с Договор за покупко-
продажба на вземания (цесия) от ********** г. и Приложение №
*****/*********** г. към него , както и направените разноски по делото в размер на
43, 61 лева за държавна такса и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.414 от ГПК ответницата е подала възражение по чл.414 от ГПК, поради
което до ответника са били изпратени указания по чл.415, ал.1, т.1 от ГПК и в срока по
чл.415 от ГПК той е подал искова молба за установяване на вземанията си по Заповедта, въз
основа на която искова молба е било образувано настоящето дело.
Както се установява от събраните по делото писмени доказателства и от
заключението от ********* на вещото лице по **** М. М., действително между „Банка
ДСК“ ЕАД и ответницата са били сключени Договор за стоков кредит №
*********/************ г. и Допълнително споразумение от
*************** г. към него, по силата на който тази банка е отпуснала на
ответницата стоков кредит за закупуване/заплащане на стоки, продавани от
„Технополис България“ ЕАД, в размер общо на 2 786, 88 лева, вземанията по
които Договор и Допълнително споразумение са били прехвърлени от
2
правоприемника на Кредитора („Банка ДСК“ АД) на праводателя на ищеца
(„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД) с Договор за
покупко-продажба на вземания (цесия) от ********** г. и Приложение №
****/*********** г. към него, като към момента на подаване в съда на
Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение и на исковата молба,
ответницата е дължала на ищеца сумата 1 613, 95 лева - главница; сумата 330,
17 лева - договорна лихва за периода ************** г. – ********** г.;
сумата 236, 57 лева – мораторна лихва за периода ************ г. –
************ г., а след подаване на исковата молба към ************* г.
ответницата е изплатила изцяло на ищеца сумите, които е било разпоредено
да му заплати със Заповедта за изпълнение – включително и законната лихва
върху главницата в размер на 122, 64 лева, както и направените разноски за
производството по двете дела в размер общо на 414, 56 лева.
Съдът намира, че Договорът за стоков кредит е редовен и действителен – още повече,
че до приключване на устните състезания по делото ответницата е заплатила изцяло на
ищеца дължимите суми по него, поради което и наведените от нея доводи за
недействителност на този Договор се явяват неоснователни.
При така установената фактическа обстановка, доколкото след издаването на
Заповедта за изпълнение и след подаването на исковата молба ответницата е изплатила
изцяло на ищеца сумите, които е било разпоредено да му заплати със Заповедта за
изпълнение – включително и законната лихва върху главницата, съдът намира, че искът се
явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли.
Предвид обстоятелството, че ответницата е заплатила на ищеца сумите по Заповедта
след подаване от него на исковата молба, съдът намира, че не следва да се присъждат
разноски в полза на ответницата и адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от
ЗАдв. на пълномощника й, независимо от отхвърлянето на иска.
Разноски – включително и юрисконсултско възнаграждение, не следва да се
присъждат и в полза на ищеца, тъй като – както се установява от посоченото заключение на
***, ответницата е заплатила на ищеца и направените разноски за производството по
настоящето и по частното гр. дело.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Панайот Волов” №
29, ет.3, представлявано от **************** Я. Б. Я., против Д. П. И., ЕГН:
3
**********, от гр. П., бул. „********“ № ***, ет.***, ап.*** , със съдебен адрес:
гр. П, ул. “*************” № ***, адв. С. Н., иск с правно основание чл.422 във връзка с
чл.415, ал.1, т.1 и чл.124, ал.1 от ГПК – за признаване за установено по отношение на
ответницата, че тя дължи на ищеца сумата 1 613, 95 лева - главница; сумата 330, 17
лева - договорна лихва за периода ********** г. – ******** г.; сумата 236, 57
лева – мораторна лихва за периода ********** г. – ******* г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на
заявлението в съда – ******** г. до окончателното погасяване , които суми,
дължими по сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и ответницата Договор за
стоков кредит № *********/********** г. и Допълнително споразумение от
************ г. към него, вземанията по който са били прехвърлени от
„Банка ДСК“ АД на праводателя на ищеца („Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД) с Договор за покупко-продажба на вземания
(цесия) от *********** г. и Приложение № ******/*********** г. към него, е
било разпоредено ответницата да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК № ********/************** г., издадена по частно гр. дело №
*******/****** г. по описа на ПРС – І бр. състав, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане в сила на Решението ДА СЕ ВЪРНЕ на ПРС – І бр. състав частно гр.
дело № 16050/2021 г., ЗАЕДНО със заверен препис от настоящето съдебно решение.
Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________
4