№ 80
гр. *** 08.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на седми октомври
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Станислав Ив. Цветков
при участието на секретаря Десислава Й. Д.а
като разгледа докладваното от Станислав Ив. Цветков Административно
наказателно дело № 20254230200280 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Жалбоподателят „***” ООД, със седалище и адрес на управление гр.***, бул.“***“ №
68, представлявано от управителя С. Ц. П., е обжалвал електронен фиш за налагане на
имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни
такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата / ЗП / № **********, издаден от Агенция „***” /
*** / - ***, с което за извършено нарушение на чл.102, ал.2 и на основание чл.187а, ал.2, т.1
във вр. с чл.179, ал.3 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ му е наложена
имуществена санкция в размер на 300.00 лева и такса по чл.10а, ал.2 от Закона за пътищата
/ЗП/ в размер на 10.00 лева.В жалбата се твърди, че ел.фиш е неправилен и
незаконосъобразен, в подкрепа на което се излагат няколко съображения.
ИСКАНЕТО в жалбата е съдът да отмени изцяло обжалвания електронен фиш.
Ответникът по жалбата – Агенция „***” - ***, редовно призован, не се явява
представител при разглеждане на делото.Представена е писмена защита, с която се оспорва
жалбата и се отправя молба обжалваният електронен фиш да бъде потвърден като правилен
и законосъобразен.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка на
които съдът установи следната фактическа обстановка:
На 15.02.2021 г., в 01:09 часа било установено нарушение с ППС лек автомобил „***”
с рег. № ***, с технически допустима максимална маса 3300.Нарушението било установено
по път І-4, км. 76+135, на територията на община *** с посока нарастващ километър,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС било отчетено, че
изцяло не е била заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.1 от ЗП.Нарушението
било установено с устройство № 40141, представляващо елемент от електронната система за
събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП, намиращо се на път І-4 км.
76+135.Посоченото по-горе ППС било заснето от устройството, съответно бил изготвен и
1
снимков материал.В последствие била направена справка, от която било установено, че
посоченото по-горе ППС е собственост на жалбоподателя „***” ООД, със седалище и адрес
на управление гр.***, бул.“***“ № 68, представлявано от управителя С. Ц. П..За
установеното нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП, бил издаден електронен фиш №
**********, с който на жалбоподателя, на основание чл.187а, ал.2, т.1 във вр. с чл.179, ал.3
от ЗДвП било наложено наказание имуществена санкция в размер на 300.00 лева и такса по
чл.10а, ал.2 от Закона за пътищата / ЗП / в размер на 10.00 лева.Така издаденият електронен
фиш бил изпратен за връчване на жалбоподателя и бил връчен на 22.04.2025 г.
Гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установена от приетите по
делото писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност – ЕФ за
налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за
събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП № **********; създаден доклад от
Електронната система за събиране на пътни такси по чл.167а, ал.3 от ЗДвП за установени
нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в от ЗДвП; справка за собственост на МПС; статично
изображение във вид на снимков материал на пътно превозно средство с рег. № *** – 2 бр.
снимки; известие за доставяне; становище от отдел ,,Управление на информационна система
и инфраструктура“ и ,,История на обработка на нарушението“.
При така установената фактическа обстановка, въз основа на събраните писмени и
гласни доказателства, съдът достига до следните правни изводи:
Препис от обжалваният електронен фиш е връчен на жалбоподателя на 22.04.2025
г.От пощенското клеймо на плика, с кой жалбата е изпратена се установява, че същата е
подадена на 07.05.2025 г., тоест в законноустановения срок, поради което същата е
допустима и следва да се разгледа по същество.
Електронният фиш е издаден за извършено нарушение на разпоредбата на чл.102,
ал.2 от ЗДвП.Текста на посочената разпоредба гласи следното: “Собственикът е длъжен да
не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с
установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от Закона за
пътищата според категорията на пътното превозно средство.Ако в свидетелството за
регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него.”.
С ЕФ на осн. чл.187а, ал.2, т.1 във вр. с чл.179, ал.3 от ЗДвП на жалбоподателя е
наложена имуществена санкция в размер на 300.00 лева и такса по чл.10а, ал.2 от Закона за
пътищата / ЗП / в размер на 10.00 лева.Съгласно чл.187а, ал.2, т.1 от ЗДвП: „Ако
собственикът на пътното превозно средство е юридическо лице или едноличен търговец, за
допускане движението на пътното превозно средство, без да са изпълнени задълженията по
установяване размера и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от Закона за
пътищата, на собственика се налага имуществена санкция, както следва: по чл.179, ал.3 – в
размер 300 лв.”.Разпоредбата на чл.179, ал.3 от ЗДвП гласи следното: “Водач, който
управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за
което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, се
2
наказва с глоба в размер 300 лв.”.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява представител в съдебно заседание.В
жалбата срещу електронния фиш се твърди, че същият е неправилен и незаконосъобразен, в
подкрепа на което се излагат няколко съображения.
Съдът напълно споделя доводите на жалбоподателя, изложени в жалбата, че в случая
не са спазени давностните срокове по чл.34 от ЗАНН за издаването на процесният
електронен фиш.
С изменението на ЗДвП /обн. ДВ бр. 105 от 2018 г./ и създаването на новите
разпоредби на чл.189ж от ЗДвП бе въведена възможност за установяване на някои видове
административни нарушения по този закон и ангажиране на административнонаказателна
отговорност за тях по опростена процедура, която се основава на установяване и заснемане
от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата –
чрез издаването на електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на
нарушител.Същевременно според т.1 от Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по
тълкувателно дело № 1/2014 г. на Общото събрание на съдиите от Наказателна колегия на
Върховния касационен съд и Общото събрание на съдиите от Втора колегия на Върховния
административен съд, сроковете по чл.34 ЗАНН са давностни и с тяхното изтичане се
погасява възможността да бъдат реализирани правомощията на
административнонаказващия орган. За тези срокове съдът следи служебно.Нормата на чл. 1
от ЗАНН въвежда субсидиарна приложимост на разпоредбите на този общ закон относно
реда за установяване на административните нарушения, за налагане и изпълнение на
административните наказания, във всеки случай, когато липсва друга специална
уредба.Специалният закон – ЗДвП въвежда особено производство по установяването на
административното нарушение и неговото санкциониране, но не регламентира отклонение
по отношение на давностните срокове за неговото започване и приключване.Началото на
производството по издаване на електронен фиш се поставя със заснемане на извършеното
нарушение посредством електронната система, което заменя съставянето на АУАН по
смисъла на чл.40 и сл. от ЗАНН и има същото правно значение - дава началото на
административнонаказателното производство /чл. 39, ал. 4 от ЗАНН/.От своя страна,
електронното изявление, з***сано /обективирано/ върху хартиен, магнитен или друг
носител, създадено чрез тази административно-информационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи, съставлява регламентирания в закона електронен фиш и е своеобразен аналог на
наказателното постановление.Съгласно разпоредбата на чл.34, ал.3 от ЗАНН, образуваното
административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно
постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта.При липсата на специална уредба
относно сроковете за образуване, съответно за приключване на процедурата по ангажиране
отговорността на нарушителя и предвид разпоредбата на чл.1 от ЗАНН, приложим в
производствата по чл.189ж от ЗДвП, е цитираният текст от общия закон.Приемането за
електронния фиш на последици, различни от установените за наказателното постановление,
3
би означавало различно третиране на нарушителите, извършили едно и също нарушение, в
зависимост единствено от това дали то е заснето с електронната система или констатирано
от контролен орган, каквото различно третиране нито е нормативно предвидено, нито е
оправдано от гледище на закона.Аргумент в подкрепа на горното е и това, че специалната
процедура за санкциониране на нарушителите чрез издаване на електронен фиш цели
осъществяването на едно ускорено производство по ангажиране на
административнонаказателна отговорност, а ефектът от неприлагането на нормите на чл.34
от ЗАНН би бил противоположен, тъй като създава възможност за продължително
бездействие на администрацията, незастрашено от санкцията за изключване на
отговорността на нарушителя.Доколкото самото заснемане има функцията на АУАН, а
електронният фиш на НП, то срокът по чл.34 от ЗАНН за провеждане и приключване на
производството в административната му фаза /със съставяне на електронен фиш/, започва да
тече от датата на заснемането с техническото средство.
В процесния случай нарушението е извършено на 15.02.2021 год., на която дата то е
установено, респ. станало е известно на *** предвид установяването му от електронна
система /чл.189ж, ал.1 от ЗДвП/, а ЕФ е издаден на 23.09.2021 г., от което следва, че фишът
/като аналог на наказателното постановление/ е съставен след изтичане на предвидения в
закона шестмесечен срок след заснемането на нарушението, който срок е изтекъл на
07.07.2022 год.Разпоредбата на чл.34, ал.3 от ЗАНН е императивна и спазването на
установените в закона срокове за провеждане на административнонаказателната процедура е
задължително.Издаването на електронен фиш или наказателно постановление след изтичане
на предвидените в чл.34 от ЗАНН срокове е съществено нарушение поради наличието на
абсолютни процесуални пречки за продължаване на производството и е достатъчно
основание за отмяна на обжалвания акт като незаконосъобразен.
В този смисъл е и Решение № 79/16.06.2023 г. по КАНД № 74/2023 г. по описа на
Административен съд ***.
Предвид всичко изложено, съдът счита, че следва да се постанови решение, с което
обжалваният електронен фиш да бъде отменен.
От страна на процесуалния представител на жалбоподателя към съда се отправя
искане в полза на доверителят му да бъдат присъдени направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение.Съгласно нормата на чл.63д от ЗАНН, в производствата пред
районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат
право на присъждане на разноски по реда на АПК.Препратката е изрична и касае именно
въпроса, свързан с присъждането на разноските в процеса.Т.е. този ред се прилага и от РС, и
от Адм. съд, действащи като въззивна и, съответно, като касационна инстанция.А при липса
на конкретно уреждане на въпроса за определяне на размера, вкл. възможността за
пропорционално присъждане на разноски, на основание чл.144 от АПК са приложими
правилата на ГПК, а не на НПК.С оглед гореизложеното се налага изводът, че по отношение
на въпроса, свързан с присъждането на разноски, административнонаказателното
производство следва логиката и нормите на АПК, респективно – ГПК, по силата на
4
препращащите норми на чл.63д, ал.1 от ЗАНН и чл.144 от АПК.Според ал.2 на чл.63д от
ЗАНН ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко
от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата.В случая, в
писмена защита, от страна на процесуалния представител на АНО се отправя молба
разноските за адвокатско възнаграждение на жалбоподателя да бъдат намалени.В случая се
претендира възнаграждение в размер на 600.00 лв.Съгласно чл.18, ал.2 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция
и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по реда на чл.7,
ал.2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение.Съгласно чл.7,
ал.2, т.1 от Наредбата за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с
определен интерес възнагражденията при интерес до 1000 лв. - 400 лв.В случая е наложена
имуществена санкция, която е в размер на 300.00 лв., поради което възнаграждение в размер
на 400.00 лв. е съответно на невисоката фактическа и правна сложност на делото, както и
поради обстоятелството, че в случая процесуалният представител не се е явявал в съдебно
заседание.Предвид изхода на делото, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени
направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за
пътищата / ЗП / № **********, издаден от Агенция „***” - ***, с което на „***” ООД, със
седалище и адрес на управление гр.***, бул.“***“ № 68, представлявано от управителя С. Ц.
П., за извършено нарушение по чл.102, ал.2 и на основание чл.187а, ал.2, т.1 във вр. с чл.179,
ал.3 от ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 300.00 / Триста / лева и такса по
чл.10а, ал.2 от Закона за пътищата / ЗП / в размер на 10.00 лева, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА Агенция "***" гр.***, ДА ЗАПЛАТИ на „***” ООД, със седалище и адрес
на управление гр.***, бул.“***“ № 68, представлявано от управителя С. Ц. П., сумата от
400.00 (четиристотин) лева, съставляваща направени по настоящото дело разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.*** в
14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
5