№ 260182 / 10.5.2021 г.
Р Е Ш Е Н И Е
Град Монтана, 10.05.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ състав в публичното заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА МИХАЙЛОВА
При секретаря Силвия Георгиева, като разгледа докладваното о. съдия МИХАЙЛОВА гр.д. № 2370 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена о. „Ю. Е. Е. 2. с. г. б. Б. №. в. е. п. о. Ю. Б. Ц., чрез пълномощник адв.В.Г. против Л.И.П. xxx.
Предявеният иск е установителен и е с правно основание чл.422, ал.1 о. ГПК.
Ищецът поддържа, че правният му интерес за предявяване на иска е обусловен о. обстоятелството, че по подадено заявление за издаване заповед за изпълнение е била издадена такава по ч.гр.д.№ 1672/2020г. на РС Монтана и срещу същата в законоустановения срок е подадено възражение о. длъжника, че не дължи изпълнение, поради изтекла погасителна давност.
В едномесечния срок о. получаване на съобщението по чл.415, ал.1, т.1 ГПК, предявява настоящия установителен иск срещу длъжника в заповедното производство. Поддържа, че погасителната давност не е изтекла, тъй като настъпва три години о. изискуемостта на всяко едно о. вземанията. Заповедното производство е образувано на 30.07.2020г. и за нито едно о. вземанията не е изтекла давността, тъй като датата на издаване на последната фактура е о. 08.09.2017г.
Ищецът твърди в исковата молба, че основава исковата си претенция въз основа на договор за цесия о. 01.10.2019г., с прехвърлител на вземанията „С.Г.Груп” ООД, което дружество о. своя страна е цесионер и собственик на вземания по договор за цесия о. 16.10.2018г. с прехвърлител на вземанията „Б. Е..
Между кредитора „Б. Е. и ответника е сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги о. дата 13.02.2013г., въз основа на който последния е ползвал предоставяните о. дружеството мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под клиентски номер на абоната №11839284001.
Заявява, че за ползваните услуги са издадени фактури за период о. 08.04.2017г. до 07.09.2017г., които не са заплатени о. абоната.
Неплащането в срок на издадените фактури е обусловило правото на оператора да прекрати едностранно индивидуалния договор с абоната, след което е издал крайна фактура на дата 08.09.2017г. с начислена обща сума за плащане, о. която ищецът претендира дължимата се неустойка в размер на 23.40 лева. Исковата сума представлява трикратния размер на месечната абонаментна такса, избрана о. абоната за използваната услуга.
Ищецът заявява, че поради неизпълнение на договорните си задължения за заплащане в срок на издадените о. оператора фактури за използваните мобилни услуги, абонатът следва да понесе отговорността си и да заплати на оператора неустойка за предсрочното прекратяване на сключените договори. В конкретния случай ответникът е подписал договор за далекосъобщителна услуга, ползвал е телефонен номер и телевизионна услуга, не е изпълнил задължението си по договора да заплаща стойността на услугата, като е изпаднал в забава. Издадената фактура не е заплатил в срок, поради което е изпълнен фактическия състав на договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което ответникът следва да понесе отговорността си.
Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответника Л.И.П. съществуването и изискуемостта на вземане в размер на 23.40 лева, представляващо неустойка по договор сключен между ответника и „Б. Е. с клиентски номер 11839284001, явяваща се трикратния размер на месечния тарифен план, избран о. абоната, съгласно издадена заповед за изпълнение по гр.д. №1672/2020г. на РС Монтана.
Моли да му бъдат присъдени и разноските, извършени в заповедното производство, както и направените в настоящото производство разноски. Заедно с исковата молба са представени и писмени доказателства. Направено е и искане за изискване на ч.гр.д.№ 1672 по описа на МРС за 2020 година.
О. ответникът Л.И.П. xxx, в срока по чл.131, ал.1 ГПК, не е постъпил писмен отговор на исковата молба и не е взето становище по предявените искове.
В откритото съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
С определение № 260161, постановено в закрито заседание на 04.02.2021 г., съдът е допуснал като доказателства по делото тези приложени с исковата молба и е насрочил делото за открито съдебно заседание на 21.04.2021г.
В първото заседание по делото ответникът Л.И.П. xxx, редовно призован, не се явява и не се представлява, не е направил искане за разглеждането на делото в негово отсъствие, при което пълномощникът на ищеца прави искане съдът да постанови неприсъствено решение срещу ответника.
Съдът е обявил делото за решаване, като е приел, че са налице предпоставките на чл. 239 о. ГПК, след като: на ответника са указани последиците о. неподаването на отговор и о. неявяването му в съдебно заседание.
Ход на делото е даден при условията на чл. 142, ал. 1 о. ГПК - страната е била редовно призована, като съобщението е връчено на ответника при условията на чл.41, ал.1 и ал.2 ГПК.
Съобразена е и разпоредбата на чл.131, ал. 1 о. ГПК, едновременно със съобщението, с указанията за последиците о. неподаването на отговор, е връчен и препис о. исковата молба и приложенията.
Съдът, като съобрази, че страните по спора са процесуално правоспособни, наличието на формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 о. ГПК, както и че искът е вероятно основателен - с оглед на твърдяното неплащане на исковата сума в размер на 23.40 лева, представляваща неустойка по договор, сключен между ответника и „Б. Е. под клиентски номер 11839284001, явяваща се трикратния размер на месечния тарифен план, избран о. абоната по сключения договор, съгласно приложените писмени доказателства – договор за мобилни услуги, ОУ на мобилния оператор, заверени копия на фактури, договор за цесия и Приложение №1 към договора за цесия, както и уведомление до ответника за извършената продажба намира, че няма пречка да постанови неприсъствено решение в съответствие със заявения петитум.
При съвкупната преценка на фактите, наведени в исковата молба и приложените към същата писмени доказателства, които о. външна страна са формално редовни, може да бъде обоснована основателността на исковата претенция с правно основание чл.422, ал.1 о. ГПК вр. с чл.79 и чл. 92 ЗЗД.
При този изход на процеса, на основание чл. 78, ал. 1 о. ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените в заповедното и исковото производство съдебни разноски, съобразно с уважената част на исковете, в размер на 205.00 лева разноски, представляващи внесена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, в заповедното производство и сумата о. 205.00 лева, държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, представляваща разноски в исковото производство.
Водим о. горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Л.И.П. ЕГН xxxxxxxxxx и адрес xxx съществуването на вземане към „Ю. Е. Е. 2. с. г. б. Б. №. в. е. п. о. Ю. Б. Ц., чрез пълномощник адв.В.Г., на сумите по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 о. ГПК № 960/ 13.08.2020г. по ч.гр.дело № 1672/2020г., а именно сумата о. 23.40 лева, представляваща неустойка по договор, сключен между ответника и „Б. Е. под клиентски номер 11839284001, ведно със законната лихва върху главницата, считано о. датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, 11.08.2020г. до окончателното изплащане на сумите.
ОСЪЖДА Л.И.П. ЕГН xxxxxxxxxx ДА ЗАПЛАТИ на „Ю. Е. Е. 2. с. г. б. Б. №. в. е. п. о. Ю. Б. Ц., съдебни разноски о. 205.00 лева в заповедното производство и сумата о. 205.00 лева разноски в исковото производство.
Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: