Решение по адм. дело №1437/2025 на Административен съд - Варна

Производство е по реда на чл. 215 от Закона за устройство на територията ЗУТ/, във връзка с чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на С. Ж. М., [ЕГН] срещу Отказ за издаване на удостоверение за търпимост на жилищна сграда в ******по плана на с. Близнаци, изх. № УТ-1190/1/10.06.2025г. на Главния архитект на Община Аврен.

В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на административния акт с твърдения за нарушение на чл. 26, ал. 1 от АПК, че административният орган не бил уведомил заинтересованите страни, нарушение на чл. 35 и чл. 36, т.е. административният орган не е изяснил всички относими към предмета на заявлението факти и обстоятелства и по същество се твърди, че не са изложени мотиви защо за сградата не може да бъде издадено Удостоверението за търпимост. Направено е искане съдът да отмени отказа като неправилен и незаконосъобразен, с искане да бъдат присъдени направените по делото съдебно-деловодни разноски и адвокатски хонорар в размер на 5000 лв., съгласно представен договор за правна защита и съдействие.

В съдебно заседание жалбоподателката не се явява и не се представлява.

Ответникът – Главен архитект на община Аврен, в писмено становище изразява становище за допустимост, но неоснователност на подадената жалба. Оспорва твърденията за необходимост от уведомяване по чл. 26 от АПК, тъй като административното производство е започнало именно по заявление на жалбоподателката. Административното производство е проведено при спазване на процесуалните правила, събрани са относимите доказателства, изложени са мотивите за отказа. Допълнително са развити съображения за липса на предпоставките на §16 от ПР на ЗУТ и §127 от ПЗР на ЗУТ, което обосновава законосъобразност на отказа – в [нотариален акт]  сградата е описана като едноетажна, а се иска издаване на удостоверение за търпимост на двуетажна сграда, липсват декларации за съгласие за намалени разстояния до границата на съседния имот.

В съдебно заседание ответникът се представлява от адв. М. В., която поддържа подаденото становище за неоснователност на жалбата. Изрично заявява, че не претендира разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Настоящият съдебен състав на Административен съд-Варна, като се запозна с доводите на страните, прецени събраните доказателства в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа следното:

С. Ж. М. е собственик по наследство от сина си С. И. М. на ПИ с [идентификатор], урегулиран като **** по плана на с. Близнаци, целият с площ от 1390 кв.м., ведно с едноетажна жилищна сграда, състояща се от четири стаи, склад и антре, който е придобит през 2005г.

На 03.06.2025г. до главния архитект на община Аврен е подадено заявление от С. М. за издаване на удостоверение за търпимост на двуетажна масивна жилищна сграда в описания имот.

В приложената административна преписка се съдържат три броя нотариално заверени декларация – от жалбоподателката М., от К. И. Л. и от Г. Д. Б., с които се декларира, че двуетажната жилищна сграда в [имот номер] е построена преди 2001г. Конструктивното становище, приложено към заявлението, описва двуетажна жилищна сграда. Двуетажна сграда е описана и в обяснителната записка към архитектурното заснемане, изготвено за издаване на удостоверението за търпимост. В нея е посочено, че на първия етаж има гараж и антре, дневна с кухненски бокс, кабинет и баня, а на втория – три спални, кабинет, две бани с тоалетна, два балкона и дрешник. От геодезическото заснемане на сградата е видно, че същата в предната си част /откъм улицата/ е на разстояние от 1.45 м. от съседния [имот номер], а в задната част опира на границата с този имот.

В скица № 1133, издадена за снабдяване с удостоверение за търпимост на 09.12.2024г., е видно, че сградата в *** е отбелязана като „МЖ“ /л. 8 от преписката/, а в скицата на геодезическото заснемане вече е „2МЖ“ /л. 52 от преписката/. В кадастралната карта на с. Близнаци, община Аврен, одобрена със Заповед № РД-18-18/06.03.2015г., сградата е заснета като двуетажна.

Отказът е получен на 13.06.2025г., а жалбата срещу него е подадена на 27.06.2025г., директно в съда.

 

При така установената фактическа обстановка съдът формира следните правни изводи:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в настоящото съдебно производство е годен за обжалване индивидуален административен акт - Отказ за издаване на удостоверение за търпимост на жилищна сграда в ПИ с [идентификатор], урегулиран като **** по плана на с. Близнаци, изх. № УТ-1190/1/10.06.2025г. на Главния архитект на Община Аврен.

Жалбата е подадена от надлежна страна – адресат на акта, в срока по чл. 149 ал. 1 от АПК, пред родово и местно компетентен съд, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл. 168 от АПК, съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл. 146 от АПК, без да се ограничава само с тези, посочени от оспорващия, като може да обяви нищожността на акта дори да липсва искане за това.

За законосъобразността на акта, необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона. Липсата на някоя от предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е основание за отменянето му.

Оспореният отказ е издаден в производство, проведено съгласно процедурата, посочена в закона, от компетентен орган, в писмена форма, съдържа всички необходими реквизити и при правилно приложение на материалния закон. Същият не страда от процесуални пороци, водещи до неговата нищожност или незаконосъобразност на това основание.

 

При съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства съдът приема, че правилно е установено, че жилищната сграда в имота не е търпим строеж. От представените писмени доказателства, се установява, че към момента на придобиване на имота през 2005г., в него е имало едноетажна жилищна сграда, състояща се от четири стаи, склад и антре. Освен нотариалния акт, доказателство за това, че към края на 1997г. в имота е имало едноетажна сграда е скица № 1133/09.12.2024г., извадка от действащия устройствен план за имота, одобрен със Заповед № 298/14.10.1997г., където жилищната сграда е отразена като „МЖ“, т.е. като едноетажна. Дори да е била построена след октомври 1997г. двуетажната сграда, то за да е приложим §16 ал. 3 от ПР на ЗУТ, съгласно който „незаконни строежи, започнати след 30.06.1998г., но неузаконени до обнародването на този закон не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни устройствени планове и правилата и нормативите, действали за посочения период или съгласно този закон и ако бъдат декларирани от собствениците им пред одобряващите органи в 6-месечен срок от обнародване на този закон“, е следвало строежът да е деклариран. Такива данни по делото няма, а и не се твърди от жалбоподателката, че това е било сторено.

Допълнително доказателство за това, че придобитата с нотариалния акт през 2005г. сграда е различна от тази, за която е издаден оспорения акт, е и приложената обяснителна записка, в която описанието на сградата е съвсем различно от това в титула за собственост, вкл. и на първия етаж, който е описан като състоящ се от гараж и антре, дневна с кухненски бокс, кабинет и баня, каквито помещения няма описани в нотариалния акт.

Установяването, че извършването на строежа не е до 31.03.2001г., доколкото към 2005г. е прехвърлена едноетажна сграда, а с представените документи се иска удостоверение за търпимост на двуетажна такава, ведно с недопустимото разстояние, по-скоро липса на разстояние от границата със съседния имот, е основание за неприложимост на §16 ал. 1 от ПР на ЗУТ и § 127 ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, поради което административният орган правилно е отказал издаване на удостоверение за търпимост на строежа.

Съдът намира за неоснователни твърденията, че е нарушена разпоредбата на чл. 27 ал. 2 от АПК. При издаване на административен акт, органът не е длъжен писмено в акта, да установява липсата на пречки по смисъла на чл. 27 ал. 2 от АПК за издаването му. В случай, че страната твърди, че е била налице някоя от предпоставките за недопустимост на административното производство, то същата следва да бъде посочена, съответно представено доказателство за това.

Неоснователно е и твърдението за нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК. Независимо от липсата на конкретни факти, които според страната не са били установени, съответно събрани доказателства за тях, съдът намира, че в административната преписка, съставена основно от документи, представени от жалбоподателката, се съдържат достатъчно писмени доказателства, обосноваващи издадения акт.

Неоснователно е и последното възражение за липса на мотиви. Органът е посочил фактите и основанията, на които е формирал своя отказ – през 2005г. е придобита едноетажна сграда, в момента в имота има недовършена двуетажна сграда, установено от архитектурното заснемане и конструктивното становище, построена в нарушение на изискуемите разстояния от границата със съседния имот, като липсва съгласие от собствениците на този имот за това. Така посочените мотиви са достатъчни, за да може адресатът на акта да разбере волята на органа, както и да организира защитата си. В проведеното съдебно производство не бяха предприети никакви процесуални действия за опровергаване на установеното от органа, въпреки указаната от съда доказателствена тежест.

Предвид гореизложеното налага се изводът, че отказът е издаден в съответствие с материалния закон и не са налице основания за отмяната му, съответно жалбата срещу него е неоснователна, поради което и направеното оспорване следва да бъде отхвърлено.

 

Водим от горното и на основание чл.172 ал.2 АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. Ж. М., [ЕГН] срещу Отказ за издаване на удостоверение за търпимост на жилищна сграда в ПИ с [идентификатор], урегулиран в ***** по плана на с. Близнаци, изх. № УТ-1190/1/10.06.2025г. на Главния архитект на Община Аврен.

 

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.