РЕШЕНИЕ
№ 1580
гр. Пловдив, 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20225300502861 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от К. Г. М. против Решение № 2932/07.08.2022г.,
пост. по гр.д.№ 19121/2021, ПдРС, с което e отхвърлен предявения от
жалбоподателката против Т. Г. П. иск за осъждането му да й заплати сумата от 1000лв.,
обезщетение за неимуществени вреди – унижение, засягане на честта и достойнството
й от непозволено увреждане, извършено на 22.11.2021г., при което да е била наречена
от ответника многократно „***“, ведно със законната лихва от постъпване на исковата
молба.
Жалбоподателят К. Г. М. е обжалвала изцяло решението с мотиви, че същото е
неправилно, постановено в противоречие на материалния и процесуалния закони.
Поддържа, че съдът неправилно е дал вяра на показаният на свидетеля на ответника, а
е игронирал показанията на водения от нея свидетел, доколкото свидетелката на
ответника е негова съпруга и вероятно е заинтересована от изхода на делото. В същото
време, воденият от нея свидетел няма роднински връзка с никоя от страните, пряк
очевидец на събитията е и показанията му са незаинтересовани. Поддържа и че в
случая е налице вреда, т.к. обидата представлява негативна и унижаваща
характеристика за личността на този, срещу когото е отправена. Моли съда да отмени
обжалваното решение и да постанови ново такова, с което да уважи предявения иск.
1
Претендира разноски.
Въззиваемата страна Т. Г. П. не е подал отговор на въззивната жалба. В съдебно
заседание оспорва същата.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхождат от легитимирано лице –
ищец, останал недоволен постановеното съдебно решение, откъм съдържание е
редовна, поради което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по
въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното
решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във
въззивната жалба.
Предявен е иск от К. М. против Т. П. за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, нанесени на 22.11.2021г., когато на публично място е нарекъл
многократно „***“ в присъствието на нейни близки и съседи, от което тя изпитала
унижение , засягане на честта и достойнството си, изпитала психическо и емоционално
страдание.
За да отхвърли иска, първоинстанционният съд правилно го е квалифицирал
като такъв по чл.45 от ЗЗД, но е приел, че по делото остава недоказано , при
доказателствена тежест за ищцата, че е извършено посоченото деяние.
За установяване фактите по делото са събирани гласни доказателства –
разпитвани са свидетелите Д.П.Д. и М.В..
Свидетелят П.Д. твърди, че на 22.11.2021г. / като датата не я помни, но
адвокатът му я показал преди делото/, чул силна музика и викове. Когато излязъл от
дома си видял Т. се кара с К., псувал й и я е питал защо е запалила някакви неща.
Казал й , че е *** и да ходи в И. с дъщеря си да ***. Псувал я е на майка.
Свидетелката М.В. твърди, че е съжителка на Т., поради което показанията й се
преценяват с оглед евентуалната й заинтересованост. Тя твърди, че конфликът между
Т. и К. станал на 23.11.2022г. К. запалила шума и се вдигнал дим, който влязъл в
къщата им. Т. попитал какво става , а К. започнала да вика и да го псува. Т. бил пиян и
продължавал да си пие на двора, но не я е обиждал, а само е казвал „какви са тези ***
номера“. Мъжът на К. дошъл в двора им със саби и ножове.
С оглед на така очертаната фактическа обстановка по делото , правните изводи
са следните: От изложените фактически обстоятелства и формулиран петитум в
исковата молба следва, че предявеният иск е за заплащане на обезщетение за
непозволено увреждане и е с правно основание чл.45 от ЗЗД. Така фактическият състав
на чл.45 от ЗЗД включва следните елементи, съществуването на които следва да е
2
комулативно – наличие на противоправно поведение, вреди, които да са резултат от
това поведение, наличие на вина у извършителя. При разпределяне на
доказателствената тежест между страните ищецът следва да установи първите три
елемента от фактическия състав на нормата на чл.45 от ЗЗД, като вината по чл.45 от
ЗЗД се презюмира. Ответникът, с оглед действието на оборимата презумпция за вина
при непозволено увреждане, следва да докаже липсата на вина. Ищцовата страна
следва да проведе пълно и главно доказване на фактите, които са в негова
доказателствена тежест, като ответникът в своя защита е достатъчно само да внесе
съмнение в съществуването на някои от тях. Липсата на който и да е от елементите на
фактическия състав, води до неоснователност за предявения иск.
Така на първо място следва да се установи налице ли е твърдяното
противоправно поведение от страна на ответника, а именно оправянето на обиди на
22.11.2021г. от страна на Т. П. към М., наричайки я „***“. Това е необходимо, за да се
установи наличието на пасивна материално-правна легитимация на ответника, която да
обуслови ангажиране на неговата деликтна отговорност. По делото са събрани гласни
доказателства на двама свидетели , като втората свидетелка –В. е евентуално
заинтересована. Свидетелят П.Д., макар и реално да не помни датата, на която е
възникнал конфликта твърди, че П. на всеослушание е наричал М. „***“ и я е псувал
на майка. Другата свидетелка също не установява отправянето на обиди от страна на
ответника. За да се установи елементът от фактическия състав, следва да се докаже
извършването на точно посоченото в исковата молба деяние – отправянето на обидата
„***“. Какво друго е казал или направил ответника, доколкото не е посочено като
основание в исковата молба е без правно значение за предявения иск.
Неустановяването на осъществяването на изпълнителното деяние във вида, в който е
описано в исковата молба, води до недоказаност на предявения иск и е основание за
отхвърлянето му.
Отделно от това по делото не са ангажирани никакви доказателства за
твърдяните от ищцата вреди. Не се установи да се е почувствала обидена, унижена, да е
загубила съня си, да се е страхувала да отиде до магазина и прочие. Вредите, за
разлика от вината, не се предполагат , а следва да бъдат доказани и то при условията на
пълно и главно доказване.
Първоинстанционното решение е като постановено при същия краен резултат
следва да бъде потвърдено.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2932/07.08.2022г., пост. по гр.д.№ 19121/2021, ПдРС.
3
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване..
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4