Решение по адм. дело №918/2025 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс АПК) във вр. чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалбата на В. А. Д., подадена чрез процесуален представител адвокат И. В., срещу Заповед № 312з-1691/30.06.2025 г. на директора на Областна дирекция на МВР-Пазарджик, с която му е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца. Релевирани са доводи за незаконосъобразност на обжалваната заповед, като издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона – основания по чл. 146 АПК, по които се претендира отмяната й, ведно с присъждане на разноски по представен списък.

Ответникът – директорът на ОДМВР-Пазарджик в представено писмено становище чрез процесуален представител юрисконсулт К. П., изразява становище за неоснователност на жалбата и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, приема за установено следното:

Във връзка с постъпила Докладна записка рег.№ 3670-4607/25.03.2025 г. от началник сектор „Разследване“ при РУ-Велинград и Справка рег.№ 1818р-14548/24.04.2025 г. и за изясняване на изложените в тях данни, на основание чл. 205, ал. 1 ЗМВР е издадена Заповед № 312з-1091/28.04.2025 г. на директора на ОДМВР-Пазарджик, с която е образувано дисциплинарно производство срещу инспектор В. А. Д. – старши разследващ полицай в сектор „Разследване“ при РУ-Велинград към отдел „Разследване“ при ОДМВР-Пазарджик. Посочено е, че на 21.03.2025 г. Д. не се е явил на работа в РУ-Велинград без да ползва законоустановен отпуск и без уважителни причини в нарушение на Заповед рег.№ 8121з-315/23.03.2021 г. на министъра на вътрешните работи и т. I.1.6 на Заповед рег.№ 312з-770/28.03.2025 г. на директора на ОДМВР-Пазарджик.

Със заповедта е определен дисциплинарно разследващ орган (ДРО), който да проведе разследване по дисциплинарното производство и е определен срок за приключването му.

С Обобщена справка рег.№ 312р-11825/19.05.2025 г. и Становище рег.№ 312р-14711/17.06.2025 г. комисията е предложила да се приеме за доказано извършеното от инспектор В. Д. нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 ЗМВР, съставомерно по чл. 200, ал. 1, т. 3 ЗМВР. ДРО е приел за установено, че на 18.03.2025 г. Д. е подал заявление за платен годишен отпуск за времето от 20.03.2025 г. до 24.03.2025 г., като същият не е бил разрешен с резолюция от 21.03.2025 г. на началника на отдел „Разследване“ при ОДМВР-Пазарджик поради възникнала служебна необходимост.

В сведение по дисциплинарното производство началникът на сектор „Разследване“ гл. инсп. Й. Й. е заявил, че на 20.03.2025 г. е получено ДП № 367ЗМ165/25 г. с указания от наблюдаващия прокурор за извършване на голям брой процесуални действия в спешен .порядък на същата дата. Подаденият сигнал е постъпил в РУ-Велинград на 18.03.2025 г. и е предаден за работа на дежурния по график разследващ полицай – В. Д.. Й. е уведомил началника на отдел „Разследване“, която е заявила, че отпускът на служителя не е разрешен.

В докладна записка мл. експерт Г. Б. е посочил, че около 15.40 часа на 20.03.2025 г. по разпореждане на началник сектор „Разследване“ се е обадил на личния мобилен телефон на Д., за да го уведоми, че отпускът му е прекратен от 20.03.2025 г. и е необходимо да се яви на работа. Д. отговорил, че е извън града и няма да може да се яви на работа на 20.03.2025 г.

Й. е посочил, че на 21.03.2025 г. е получил обаждане от Д., който му заявил, че е в Германия и не знаел, че не му е разрешен отпуск. Явил се на работа на 24.03.2025 г.

Изпратена е покана до Д. за запознаване с обобщената справка и даване на допълнителни обяснения или възражения в срок от 24 часа след запознаването му. Обобщената справка е връчена на адвоката на служителя, а поканата лично на Д. на 27.05.2025 г., като в указания срок същият е представил писмен отговор.

На 19.06.2025 г. дисциплинарно наказващият орган се е запознал със становището на ДРО и материалите от дисциплинарното производство и е изпратил Покана рег.№ 312р-14917/19.06.2025 г. за даване на писмени обяснения, която е връчена на Д. на 23.06.2025 г. В указания срок пред ДНО са депозирани писмени обяснения, ведно с копия от бордни карти.

Във връзка с установеното е издадена и обжалваната Заповед № 312з-1691/30.06.2025 г. на директора на ОДМВР-Пазарджик, с която е възприел изцяло изводите на дисциплинарно разследващия орган и посочените от него правни основания. Посочил е, че Д. не се е явил на работа на 21.03.2025 г. без уважителни причини, след като е бил уведомен на 20.03.2025 г., че отпускът му не е разрешен. Посочил е, че вредните последици се изразяват в невъзможността служителят да изпълнява, както своите текущи и планирани задачи, така и да му бъдат възлагани такива при необходимост. Позовал се е на постъпило ДП № 367ЗМ-165/2025 г., в което Д. е участвал, като отсъствието му от работа е довело до изключването му от кръга служители, на което може да бъде разпределено разследването, въпреки че е запознат с фактическата обстановка.

По делото от ответника е представена кадрова справка на В. Д.; копие от Справка рег.№ 312р-11794/16.05.2025 г. на комисия с предложение да не се образува дисциплинарно производство срещу В. Д. за неизпълнение на служебни задължения свързани с ДП № 367ЗМ-165/2025 г.; както и Заповед № 8121з-315/23.03.2021 г. на министъра на вътрешните работи за реда за ползване на отпуските.

От ТО-Велинград при РП-Пазарджик е представено постановление за образуване на ДП от 20.03.2025 г. и постановление за дадените указания; справка от деловодната система на РУ-Велинград за разпределяне на делата на разследващ полицай.

По искане на жалбоподателя по делото е разпитан свидетелят А. И. Б., който посочва, че работи като разузнавач в група „Криминална полиция“ при РУ-Велинград. Заявява, че през м. март 2025 г. е ползвал платен годишен отпуск и заедно с В. Д. пътували до Германия с цел закупуване на лек автомобил. Докато били в Германия Д. му споделил, че му се е обаждал дежурния и прекия му ръководител да го уведомят, че отпуската му била спряна без да излагат причина за това. Знае, че Д. е изпратил имейл, с който е уведомил ОДМВР-Пазарджик, че е в Германия и ще се яви на работа при първа възможност.

При така установеното от фактическа страна и след извършване на цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл. 168 АПК, Административен съд-Пазарджик обуславя следните правни изводи:

Обжалваната заповед е връчена на 11.07.2025 г., а жалбата срещу нея е подадена чрез органа до съда на 22.07.2025 г., т.е. в законоустановения срок, от активно легитимирано лице и при наличие на правен интерес от търсената защита, поради което е допустима, а разгледана по същество – основателна по следните съображения:

Заповедта е издадена от компетентен орган – директорът на ОДМВР-Пазарджик на основание чл. 204, т. 3 във вр. чл. 197, ал. 1, т. 3 ЗМВР, поради което не е налице отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 1 АПК.

Оспореният акт е издаден в рамките на регламентираните с чл. 195 ЗМВР срокове, в предвидената от закона писмена форма и съдържа изискуемите съгласно чл. 210, ал. 1 ЗМВР реквизити, като са посочени мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. За да е мотивиран един акт обаче не е достатъчно само да се опише фактическата обстановка и да се посочат правните основания. Същите трябва да са съответни на събраните в производството доказателства, да са анализирани и съотнесени към вмененото за извършено от адресата на акта нарушение.

В случая и в обобщената справка на ДРО и в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е посочено, че на 21.03.2025 г. В. Д. не се е явил на работа без уважителни причини, като не е ползвал на същия ден законоустановен отпуск. Безспорно е, че на 18.03.2025 г. Д. е подал заявление за ползване на отпуск за периода от 20.03.2025 г. до 24.03.2025 г., което е подписано от прекия му ръководител. Същото е изпратено по пощата до началника на отдел „Разследване“ при ОДМВР-Пазарджик и е регистрирано в деловодната система на дирекцията на 21.03.2025 г. Върху заявлението е поставена резолюция (без дата) от началника на отдел „Разследване“: „Не разрешавам ползване на заявения отпуск поради възникнала служебна необходимост“. Въпреки това обаче и в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание и в дадените сведения от служители на РУ-Велинград е посочено, че Д. бил уведомен още на 20.03.2025 г., че отпускът му няма да бъде разрешен. Това разминаване в датите и предварителното узнаване, че отпускът няма да бъде разрешен не е обсъдено от дисциплинарно наказващия орган, като липсват изложени мотиви в тази насока. От друга страна е посочено, че Д. е могъл да се яви на работа на 21.03.2025 г. без да са взети предвид представените от него бордни карти и уведомление по чл. 18, ал. 4 ЗЗКИ до директора на ОДМВР-Пазарджик, че в периода от 20.03.2025 г. до 22.03.2025 г. ще бъде на територията на Германия.

Съгласно т. 4, б. „в“ от Заповед № 8121з-315/23.03.2021 г. на министъра на вътрешните работи, ползването на платения годишен отпуск се разрешава въз основа на заведено под номер в съответното деловодство заявление по образец с резолюция от ръководителите на структури по чл. 37 ЗМВР или оправомощени от тях лица. Със Заповед № 312з-123/17.01.2025 г. директорът на ОДМВР-Пазарджик е оправомощил началникът на отдел „Разследване“ да разрешава ползването на отпуск на всички държавни служители на ръководни, изпълнителски и младши изпълнителски длъжности от структурни звена към отдел „Разследване“. Ето защо, остава неизяснен въпросът как началникът на сектор „Разследване“ е узнал на 20.03.2025 г., че отпускът ще бъде отказан при условие, че заявлението е постъпило в ОДМВР-Пазарджик на 21.03.2025 г. преди която дата няма как да бъде поставена резолюцията.

Неизяснен е и въпросът каква е била „служебната необходимост“, която да препятства разрешаването на отпуск. Във връзка с направеното искане от Д. за приобщаване на доказателства към дисциплинарното производство органът е посочил, че образуваното ДП няма отношение към неявяването на служителя на работа, но въпреки това същото е послужило за определяне тежестта на вмененото му нарушение. В заповедта ДНО е посочил, че вредните последици от неявяването на Д. на работа се изразяват в невъзможността служителят да изпълнява своите текущи и планирани задачи, както и изключването му от кръга служители, на които може да бъде разпределено разследване. Конкретно се е позовал на образувано на 20.03.2025 г. ДП № 367ЗМ-165/2025 г. на РП-Пазарджик, в началната фаза на което на 18.03.2025 г. е участвал Д. като разследващ полицай, макар и да не е извършвал процесуално-следствени действия.

Следва да се отбележи, че Д. не се е явил на работа и на 20.03.2025 г., което е безспорно между страните, въпреки че органът е наложил наказание само за 21.03.2025 г., както и че образуваното ДП е разпределено на случаен принцип на разследващ полицай Б.. От друга страна по делото е представена Справка рег.№ 312р-11794/16.05.2025 г. на комисия с председател началника на отдел „Разследване“ относно извършване на проверка по получени данни за неизпълнение на служебни задължения от Д. във връзка с ДП № 367ЗМ-165/2025 г. на РП-Пазарджик. Комисията не е установила данни за извършено дисциплинарно нарушение, като е достигнала до извод, че е създадена необходимата организация и са извършени всички действия, които да гарантират запазване на доказателствата по подадения сигнал във връзка, с който е образувано досъдебното производство.

Съдът намира, че оспореният административен акт е издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели и до материална незаконосъобразност на заповедта. Органът се е произнесъл при неизяснена фактическа обстановка, в нарушение на чл. 35 АПК, като изводите му не се подкрепят от събраните доказателства, а последните не са ценени правилно (нарушение по чл. 36, ал. 3 АПК). Не са изложени и мотиви, описващи в необходимата конкретика и яснота, извършеното от жалбоподателя дисциплинарно нарушение, тъй като не са обсъдени всички събрани доказателства.

Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваният административен акт е издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон, при което следва да бъде отменен като незаконосъобразен.

С оглед изхода на спора и предявеното от жалбоподателя искане за присъждане на разноски, ответникът следва да бъде осъден да заплати на В. Д. сумата в общ размер от 760 лв., представляваща 10 лв. заплатена държавна такса и 750 лв. адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от 18.07.2025 г. и списък по чл. 80 ГПК. Неоснователно се явява направеното от процесуалния представител на ответника възражение за прекомерност, доколкото адвокатското възнаграждение съответства на размера, определен в чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалбата на В. А. Д. Заповед № 312з-1691/30.06.2025 г. на директора на ОДМВР-Пазарджик.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи-Пазарджик да заплати на В. А. Д., [ЕГН], с адрес: гр. Велинград, ул. „Лермонтов“ № 3, сумата от 760 (седемстотин и шестдесет) лева, представляваща разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.