№ 45452
гр. София, 31.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20241110172581 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано по искова молба, подадена от С. И. Н., ЕГН: **********, адрес:
**********************, чрез адв. И. Р. от САК, със съдебен адрес:
*************************, срещу *************, ЕИК: ***********, със седалище и
адрес на управление: *********************, с която са предявени искове за следното:
1. Да се постанови решение, с което да се прогласи нищожността на договор за
потребителски кредит № **********/09.03.2020 г., сключен между страните, поради
противоречие на закона;
2. Да се постанови решение, с което да се осъди ответника да заплати на ищцата сумата от
6334,77 лв., представляваща недължимо платена сума по договор за потребителски кредит
№ **********/09.03.2020 г., сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда до окончателното плащане на вземането.
Ответникът е получил препис от исковата молба и приложенията и в срока по чл. 131
ГПК е подал отговор на исковата молба чрез юрк. **************.
Страните са представили документи, които са допустими, относими и необходими за
изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени
доказателства.
Доказателственото искане на ищцата за допускане на съдебно-счетоводна експертиза с
поставени в исковата молба задачи е основателно.
Доказателственото искане на ищцата на осн. чл. 190 ГПК ответникът да бъде задължен да
представи цялото кредитно досие по процесния договор за кредит, вкл. справка за платени
суми по пера, е основателно.
При служебна проверка на исковата молба съдът констатира, че същата е нередовна на
основание чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК, тъй като ищцата иска да бъде прогласена
1
нищожността на процесия договор поради неправилно посочен ГПР (което обосновава
порока противоречие на закона) и поради накърняване на добрите нрави, но в исковата
молба не са изложени конкретни твърдения защо ищцата счита, че договоът накърнява
добрите нрави. Ето защо на осн. чл. 129, ал. 2 ГПК на ищцата следва да бъдат дадени
съответните указания.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищцата в едноседмичен срок от получаване на съобщението, с писмена
молба, с препис за насрещната страна, посочи конкретните пороци, поради което счита, че
договорът противоречи на добрите нрави. При неизпълнение на указанията в срок, съдът ще
приеме, че е сезиран с иск за нищожност на договора единствено поради противоречие на
закона.
УКАЗВА на ищцата в срок до първото по делото открито съдебно заседание да посочи
банкова сметка или друг начин на плащане.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 02.02.2026г. от
15:00 ч., за когато да се призоват страните и вещото лице.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на
спора.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и отговора на исковата молба документи като
писмени доказателства по делото.
ЗАДЪЛЖАВА ответникът да представи цялото кредитно досие по процесния договор за
кредит, вкл. справка за платени суми по пера.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на поставените в исковата
молба задачи, при депозит в размер на 400 лв., който следва да бъде внесен от ищеца в
едноседмичен срок от получаване на съобщението. НАЗНАЧАВА за вещо лице
************, която да бъде уведомена за допуснатата експертиза и за датата на съдебното
заседание след представяне на документ за внасяне на определения депозит.
ИЗГОТВЯ следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:
Предявени са от С. И. Н. срещу ************* обективно кумулативно съединени искове,
както следва:
1. по чл. 26, ал.1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за прогласяване
нищожността на сключения между страните на договор за потребителски кредит №
**********/09.03.2020 г., поради противоречие на закона;
2. по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
6334,77 лв., представляваща недължимо платена сума по договор за потребителски кредит
№ **********/09.03.2020 г., сключен между страните, ведно със законната лихва 06.12.2024
2
г. до окончателното плащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че на 09.03.2020 г. между страните бил сключен договор за
потребителски паричен кредит № **********, по силата на който на ищцата бил отпуснат
кредит в размер на 9300 лв. В чл. 7.1. от договора било посочено, че общата стойност на
кредита е в размер на 14 065,72 лв., включваща: 9 300 лв. – главница; 3 258,68 лв. – общ
размер на застрахователна премия по застраховка Банк защита на кредита и 1 507,04 лв. –
еднократна такса за оценка на риска. А в чл. 10 от договора било посочено, че ГПР е в
размер на 49,08%, а общата сума, дължима от потребителя – в размер на 25 772,48 лв., която
следвало да бъде върната от потребителя на 48 вноски – 47 вноски от по 536,96 лв. и 1
вноска от 536,48 лв., съгласно погасителен план в срок до 15.03.2024 г. Твърди се, че ищцата
усвоила сумата от 2005,00 лв., а с остатъка от 6253,00 лв. били погасени задълженията на
ищцата по договор за потребителски кредит № **********/09.08.2019 г. По процесния
договор за потребителски кредит № **********/09.03.2020 г. ищцата заплатила сумата от
300,00 лв. на 08.05.2020 г. и сумата от 700,00 лв. на 12.05.2020 г. На 30.06.2020 г. между
страните бил сключен нов договор за потребителски кредит № **********/30.06.2020 г., с
отпуснатия кредит по който били погасени задълженията на ищцата по проценсия договор
за кредит в размер на 14 634,77 лв., така общата сума, платена по процесния договор за
кредит възлзиала в размер на 15 634,77 лв. Излагат се доводи за нищожност на процесния
договор за кредит, тъй като при формиране на посочения в него ГПР неправилно не били
включени разходите за застраховката и таксата за оценка на риска. Твърди се, че посочените
разходи следва да бъдат включени при формирането на ГПР, в който случай ГПР би
надвишил максималния нормативно допустим размер. Отделно от това, счита, че клаузата за
заплащане на еднократна такса за оценка на риска противоречи на чл. 10а, ал. 2 ЗПК,
забраняваща кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия,
свързани с усвояването на кредита. Твърди, че разходите за оценка на риска представляват
такива, свързани с усвояване на кредита и задължение на кредитодателя е да осъществи
преценка за платежоспобността на потреителя, като в противоречие на закона е да се възлага
в тежест на последния, и по този начин да му се вменява да изпълнява задължението на
кредитора за своя сметка. Поддържа, че предвид нищожността на договора за кредит
потребителят дължи единствено главницата, но не и такси, лихви и ранзоски по него.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба чрез юрк.
**************, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва
изложените в исковата молба доводи за нищожност на процесния договор за потребителски
кредит по подробни съображения. Оспорва доводите на ищцата, че таксата за оценка на
риска противоречи на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, като твърди, че посоченият разход е включен при
формирането на посочения в договора ГПР, като ищцата била уведомена за разходите, които
би заплатила при сключването на договора. Твърди, че начислената такса за оценка на риска
в размер на 1507,04 лв. не е свързана с усвояването и управленито на кредита, а покрива
разходите, извършени от кредитодателя към момента на сключването на договора и
непосредствено след това. Оспорва доводите на ищцата, че застрахователната премия е
3
следвало да бъде включена при формирането на ГПР по договора. Излага доводи, че
застрахователната премия е част от общите разходи, които се включват при изчислението на
ГПР, само ако е била задължително условие за сключването на договора за кредит. В тази
връзка твърди, че в случая сключването на застраховката не било задължително условие за
сключването на договора за кредит, а потребителят имал възможност по свое желание да
сключи такава или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани
от кредитора в качеството му на застархователен агент. В случая ищцата в искането за
отпускане на кредит изрично била декларирала, че желае да сключи застраховка. Отделно от
това ищцата имала възможност по всяко време да прекрати застраховката и застрахователя
щял да й възстанови и припадащата се част от застрахователната премия, но в случая това
не било сторено от ищцата. Излага доводи, че ако сключването на застраховката е било
задължително условие за сключване на договора за кредит, то би следвало потребителят да
има задължение да я поддържа за срока на договора за кредит и да няма право да я прекрати
без да претърпи санкция за това. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли предявените искове. Претенидра разноски.
Доказателствената тежест се разпределя, както следва:
В тежест на ищеца е да докаже:
1. по иска по чл. 26, ал.1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК:
сключването на процесния договор за потребителски кредит между страните с посоченото в
исковата молба съдържание, вкл. оспорените клаузи, както и наличието на пороци, водещи
до неговата нищожност в цялост – противоречие на закона; както и всички факти, на които
основава своите искания или възражения.
2. по иска по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД: че е предоставил на ответника, респ. че
последният е получил, твърдяната парична сума по процесния договор за потребителски
кредит № **********/09.03.2020 г.
В тежест на ответника е при установяване на горните обстоятелства да докаже:
1. по иска по чл. 26, ал.1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК: всички
факти, на които основава своите искания или възражения, включително, че застраховката е
била сключена по инициатива и искане на потребителя;
2. по иска по чл. чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД: че е налице основание за получаване и
задържане на процесната сума, поради което не се дължи нейното връщане, поради което да
установи следното: наличието на валидно облигационно правоотношение между него и
ищеца, възникнало по силата на процесния договор за кредит и неговото съдържание;
изпълнение на задълженията му по договора, за което съдът му указва, че не сочи
доказателства.
ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване сключването между страните по
делото на договор за потребителски кредит № **********/09.03.2020 г. с посоченото в
исковата молба съдържание, както и че застрахователната премия не е взета предвид при
изчисляване на посочения в договора ГПР.
4
УКАЗВА на страните, че съдът, на основание чл. 7, ал. 3 ГПК, служебно следи за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Предоставя
възможност на страните да изразят становище по тези въпроси в насроченото открито
съдебно заседание.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
УКАЗВА на ищеца, че най-късно в първото по делото открито съдебно заседание може да
оспори истинността на представените с отговора на исковата молба писмени доказателства,
както и да изрази становище, да посочи и представи доказателства във връзка с направените
от ответника в отговора на исковата молба оспорвания и възражения.
УКАЗВА на ищеца, че ако не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище
по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие,
ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение.
На страните да се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис от
отговора на исковата молба и приложенията към него.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5