Решение по адм. дело №978/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 118, ал. 3, вр. ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

 

Образувано е по жалба на Г. Б. М., подадена чрез адв. В. Ч., срещу Решение № 1012-26-111-1/04.04.2025 г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Хасково (ТП на НОИ - Хасково), с което са потвърдени Задължителни предписания № ЗД-1-26-01865465/05.03.2025 г., издадени от контролен орган на ТП на НОИ - Хасково.

 

Жалбоподателката твърди, че задължителните предписания са незаконосъобразни и издадени при липса на обективност при извършване на проверката. С обжалваното решение не били разгледани и липсвало произнасяне относно възражението по констатациите, отразени в Констативен протокол № КП-5-26-01865427/05.03.2025 г. на контролен орган към ТП на НОИ – Хасково. Това било индиция, че административният акт не бил мотивиран – не били разгледани всички основания в жалбата по чл. 117 от КСО. В контролно-отменителното производство не били извършени проверки относно значимите факти и обстоятелства – не били събрани писмени обяснения от лица, пряко възприели фактическите действия относно извършваната дейност като земеделски производител, тоест не било установено дали за ревизирания период била извършвана дейност по смисъла на чл. 10 от КСО, каквато била основната воля на законодателя в тази разпоредба. Регистрацията на земеделския производител била аналогична и равнозначна на регистрацията на едноличния търговец – призната от закона възможност да извършва стопанска дейност. Неправилно било определен периодът за заличаване на данните по чл. 5, ал. 4 от КСО, като за 2017 г. и 2018 г. била извършвана дейност като тютюнопроизводител. От безспорно правно значими факти били кредитирани незаконосъобразни правни изводи.

С оглед на така изложеното, жалбоподателката моли съдът да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното решение и потвърдените с него задължителни предписания, както и да й бъдат присъдени направените по делото разноски.

 

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателката посочва, че видно от събраните по делото доказателства, същата имала валидна регистрация като земеделски производител, както и надлежно внесени осигурителни вноски за процесния период. Оспорва констатациите относно наличие на предпоставките на чл. 10, а именно, че лицето не е упражнявало дейност, за която подлежи на задължително осигуряване. Налице били доказателства, че в качеството си на тютюнопроизводител жалбоподателката извършвала тази дейност и съответно правно регламентирано било в разпоредбите на КСО, че тези лица подлежат на осигуряване. Моли за присъждане на разноски – държавна такса и адвокатски хонорар.

 

Ответникът - Директор на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Хасково, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и алтернативно, ако жалбата бъде приета за основателна, заявява възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

 

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, прие за установено от фактическа страна следното:

 

Във връзка с извършване от органите на Националния осигурителен институт на последващ контрол на изплатени парични обезщетения от фондовете на държавното обществено осигуряване, с писмо изх. № 1029-26-3879/23.08.2024 г. от Осигурителна каса „Стопанин“ [населено място] е изискана информация за лицата, които са били членове на касата в периода от 01.01.2019 г. до 31.07.2024 г. включително (л. 6). Такава информация е изискана и от Директора на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите – Пловдив, офис Хасково (л. 6, гръб). От Директора на Областна дирекция „Земеделие“ – Хасково (л. 11, гръб) и Директора на Областна дирекция по безопасност на храните – Хасково (л. 12) е изискана информация за регистрациите на жалбоподателката Г. Б. М. като земеделски стопанин и режима на регистрация на животновъдния обект.

На база получената информация (л. 7, л. 7 – гръб, л. 8-11, л. 12 гръб – л. 16 гръб) е изготвен Доклад от Р. М. – началник на сектор КП, отдел КПК в ТП на НОИ – Хасково до Директора на ТП на НОИ – Хасково с предложение за извършване на проверка дали членовете на Осигурителна каса „Стопанин“ от постъпилия списък отговарят на условията на § 1, т. 5 от ДР на КСО и имат ли качеството на земеделски стопанин (л. 17).

Със Заповед № ЗР-5-26-01844201/11.02.2025 г. на ръководителя на ТП на НОИ – Хасково (л. 29) е разпоредено извършване на проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на жалбоподателката Г. Б. М.. Заповедта е връчена на пълномощник на жалбоподателката (л. 29, гръб) на 18.02.2025 г., съгласно ръкописното отбелязване в самата заповед.

До жалбоподателката е изпратено писмо за явяване (лично или чрез упълномощено лице) в ТП на НОИ – Хасково и за представяне на документи, свързани с трудовата и стопанската й дейност (л. 30, гръб и л. 31), връчено с Известие за доставяне на 17.02.2025 г. на упълномощено лице (л. 31, гръб). В тази връзка са представени писмени обяснения от Б. Б. А., като упълномощено лице, и други документи, свързани с осъществяваната от жалбоподателката дейност като земеделски стопанин (л. 32 – л. 57, гръб).

Изискани са данни и за влизанията и излизанията на Г. Б. М. извън пределите на Република България (л. 58), каквито са предоставени с Писмо рег. № УРИ 272000-3747/21.02.2025 г. на ВПД Директор ОДМВР – Хасково (л. 58, гръб и л. 59).

Резултатите от проверката са обективирани в Констативен протокол № КП-5-26-01865427/05.03.2025 г. на старши инспектор по осигуряването, контролен орган на ТП на НОИ – Хасково (л. 59, гръб и сл.). При проверката е установено следното:

От направена справка в регистър “Апис 7+” е установено, че Г. Б. М. с [ЕГН], земеделски стопанин с [ЕИК] (стар [ЕИК]) е вписана в Р. Б. като земеделски производител с отглеждане на домашни птици.

Съгласно данни от справка 22 А „Деклариран вид осигуряване на самоосигуряващите се лица“, лицето е декларирало започване на дейност като земеделски стопанин от 16.05.2017 г. с вид на осигуряването за фонд „Пенсии“ и ОЗМ. Прекъсва дейност от 01.10.2021 г.

Съгласно данни от информационните регистри на НОИ за Г. Б. М. има подавани данни съгласно чл. 5, ал. 4 от КСО за периода от месец май 2017 г. до месец септември 2021 г. и има данни за внесени в приход на бюджета на ДОО осигурителни вноски за периода от м. май 2017 г. до м. октомври 2017 г. и месец септември 2021 г.

Съгласно представена справка от ОД на МВР - Хасково относно влизанията и излизанията на Г. Б. М. в/от територията на Република България за периода от 01.01.2017 г. до 18.02.2025 г., се установява, че същата е осъществила следните пътувания:

• влизане в РБ през ГКПП Капитан Андреево Шосе на 26.03.2017 г;
• излизане от РБ през ГКПП Капитан Андреево Шосе на 01.04.2017 г.;
• излизане от РБ през ГКПП Капитан Андреево Шосе на 12.01.2018 г.;
• влизане в РБ през ГКПП Маказа на 31.05.2018 г.;
• излизане от РБ през ГКПП Маказа на 02.08.2018 г.;
• излизане от РБ през ГКПП Капитан Андреево Шосе на 22.11.2018 г.;
• влизане в РБ през ГКПП Маказа на 18.06.2019 г.;
• излизане от РБ през ГКПП Маказа на 05.02.2020 г.;
• влизане в РБ през ГКПП Капитан Андреево Шосе на 14.09.2020 г.;
• излизане от РБ през ГКПП Капитан Андреево Шосе на 14.03.2021 г.;
• влизане в РБ през ГКПП Капитан Андреево Шосе на 07.07.2021 г.;
• излизане от РБ през ГКПП Капитан Андреево Шосе на 14.09.2021 г.;
• влизане в РБ през ГКПП Капитан Андреево Шосе на 02.10.2021 г.;
• излизане от РБ през ГКПП Аерогара София на 04.10.2021 г.;
• влизане в РБ през ГКПП Аерогара София на 17.06.2023 г.;
• излизане от РБ през ГКПП Аерогара София на 23.07.2023 г.;

За периода след излизането на лицето от пределите на Република България на 23.07.2023 г. до 18.02.2025 г., няма данни лицето да се е връщало в Република България.

По данни от ОД „Земеделие“ - Хасково Г. Б. М. има регистрации като земеделски стопанин, както следва:

• 04.05.2017 г. с валидна регистрация до 10.06.2018 г.;
• 14.02.2018 г. с валидна регистрация до 17.06.2019 г.;
• 03.01.2019 г. с валидна регистрация до 15.06.2020 г.;
• 13.03.2020 г. с валидна регистрация до 11.06.2021 г.;
• 16.02.2021 г. с валидна регистрация до 10.06.2022 г.;

За 2017 г. и 2018 г. лицето е декларирало отглеждане на 15 бр. птици, към 03.01.2019 г. - 20 бр. птици, намерения за тютюн - 0,2099 ха, естествени ливади - 2,1213 ха, други - засети 3,0007 ха, към 2020 г. - с намерения за тютюн - 0,6500 ха., засети естествени ливади - 3,2819 ха, угари - 0,5000 ха, други засети - 0,9000 ха, към 16.02.2021 г. - с намерения за засаждане - 0,5001 ха, засети естествени ливади - 1,9757 ха., намерения за картофи - 1,2501 ха.

Съгласно предоставена информация от ОД на БАБХ - Хасково, Г. Б. М. няма вписан/регистриран животновъден обект.

На 18.02.2025 г. Б. Б. А., упълномощено лице на Г. Б. М. – неин баща, е дал обяснения относно упражняваната земеделска дейност на дъщеря му Г. Б. М., както и представил договори за изкупуване на тютюн за реколта 2017 г. № 001722, подписан на 22.01.2017 г., договор № 007551 за реколта 2018 г., подписан на 08.07.2018 г., договор № 001987 за реколта 2019 г., подписан на 15.02.2019 г., договор № 002273 за реколта 2020 г., подписан на 04.02.2020 г., договор № 005470 за реколта 2021 г., подписан на 15.03.2021 г., както и протоколи за изкупен тютюн.

В дадените от Б. Б. А. обяснения с вх. № 1029-26-905-1/18.02.2025 г. (л. 32), същият е посочил, че Г. е негова дъщеря и за 2016 г., 2017 г., 2018 г. е отглеждала тютюн и кокошки - 15 бр. Земята била под аренда и тютюнът бил отглеждан от цялото семейство. Обработката на земята, засаждането и брането на тютюна било извършвано от цялото семейство. За периода от 2019 г. до 2021 г., когато прекъснала дейност, Г. М. отглеждала кокошки. Кокошките били отглеждани за лични нужди и не можело да представят фактури за продадена продукция. Регистрацията на Г. М. като земеделски производител била направена, за да може да получи майчинство. В момента дъщеря му се намирала извън България – в Дания и затова той давал обясненията.

При преценка отговаря ли лицето на условието, посочено в § 1, ал. 1, т. 5 и т. 3 от ДР на КСО и съответно основателно ли са подадени данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за лицето за периода от 16.05.2017 г. до 30.09.2021 г., в констативния протокол е посочено, че до регистрацията си на 16.05.2017 г. Г. Б. М. не е имала осигурителен стаж за общо заболяване и майчинство. При регистрацията си вече била бременна в 2-3 месец. Съгласно чл. 48а от КСО, правото на парично обезщетение за бременност и раждане възниква при най-малко 12 месеца осигурителен стаж. Лицето напуснало България на 01.04.2017 г. и не се намирало на територията на страната по време на регистрацията като земеделски стопанин. Справките показвали, че при почти всички пререгистрации и при подписването на договори за тютюнопроизводство лицето било извън страната. Заявено е още, че отглеждането на тютюн включва редица тежки и ежедневни физически дейности. Представената информация от ОД „Земеделие“ – Хасково обаче показвала, че в периода 04.05.2017 г. – 02.01.2019 г. лицето декларирало само 15 бр. кокошки носачки. Не били представени документи за собственост или наем на земя, както и фактури за земеделски дейности. Съществувало основателно съмнение, че лицето не е извършвало реално земеделска дейност, а регистрацията била с цел получаване на осигурителни права. Това се потвърждавало и от обясненията на Б. Б. А. – че регистрацията е направена, за да се получава майчинство. Сключените договори с „Алайънс Уан Табако България“ ЕООД сами по себе си не доказвали упражняване на земеделска дейност, още повече, че лицето било извън страната при подписването им. След 03.01.2019 г. лицето било в майчинство и нямало как да е осъществявало земеделска дейност. Предвид тези обстоятелства е направен извод, че Г. Б. М. е била регистрирана като земеделски стопанин единствено с цел да получи осигурителни права, без да извършва реално дейност, съответно, че не е възникнало основание за осигуряване по чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО.

Със Задължителни предписания № ЗД-1-26-01865465\05.03.2025 (л. 61 - гръб), издадени от Р. И. Д. - старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ - Хасково, на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване и чл. 37 от Инструкция № 1 от 03.04.2015 г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на Националния осигурителен институт, на Г. Б. М. е указано да заличи данните, подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т.1 от КСО за периода от 16.05.2017 г. до 30.09.2021 г., с вид осигурен 13, декларация образец № 1. Посочено е, че Г. Б. М. е била регистрирана като земеделски стопанин единствено и само с цел да получи осигурителни права без реално упражнявана дейност като земеделски стопанин, тъй като към деня на започване на дейността си, тя е била бременна и неосигурено лице, както и не е имала необходимия стаж, за да получава обезщетение за риска „Общо заболяване и майчинство“. Регистрацията на основание чл. 1, ал. 1 от НООСЛБГРЧМЛ като самоосигуряващо се лице, ежемесечното внасяне на осигурителни вноски и подаване на данни с декларация обр. 1 „Данни за осигуреното лице“ само по себе си не било достатъчно основание, за да се счита едно лице за осигурено по КСО. Във връзка с това и на основание чл. 10, ал. 1 от КСО и § 1, ал. 1, т. 3 и т. 5 от ДР на КСО за Г. Б. М. е прието, че не отговаря на условията, визирани в разпоредбите на КСО за регистриран земеделски стопанин и че за същата не е възникнало основание за осигуряване на основание чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО за периода от 16.05.2017 г. до 30.09.2021 г.

Задължителните предписания са връчени на бащата на жалбоподателката Б. А. на 10.03.2025 г. (л. 63). Същите са оспорени пред Директора на ТП на НОИ – Хасково с Жалба с вх. № 1012-26-111/19.03.2025 г. по описа на ТП на НОИ – Хасково (л. 63, гръб).

С Решение № 1012-26-111-1/04.04.2025 г. на Директора на ТП на НОИ – Хасково (л. 64, гръб) жалбата срещу задължителните предписания е отхвърлена. В мотивите към решението е посочено, че Г. Б. М. не отговаря на условията, визирани в разпоредбите на КСО за регистриран земеделски стопанин, като за нея не е възникнало основание за осигуряване на основание чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО. От събраните писмени доказателства се установило, че Г. М. не е упражнявала трудовата дейност, за която се е регистрирала, защото това било невъзможно, тъй като лицето се намирало извън територията на Република България. От представената информация от ОД „Земеделие^“ - Хасково с вх. № 1030-26-1503-1/21.10.2024 г. било видно, че жалбоподателката се е регистрирала в качеството си на земеделски стопанин с първоначална регистрация на 04.05.2017 г. От направена проверка в Национална база данни в справка № 22А за самоосигуряващото се лице се установило, че Г. М. декларирала, че като земеделски стопанин упражнява дейност от 16.05.2017 г. със заявен вид на осигуряване за фонд „Пенсии^“ и ОЗМ. От представената справка от ОД на МВР - Хасково, получена с писмо вх. № 1029-26-1082-1/21.02.2025 г., се установявало, че на 01.04.2017 г. жалбоподателката напуснала Р. България и се връщала през определени периоди. За по-голямата част от периода, през който Г. М. декларирала упражняване на трудова дейност, в качеството си на самоосигуряващо се лице, регистриран земеделски стопанин, същата не извършвала реално дейността, за която се регистрирала в ОД „Земеделие“ - Хасково, тъй като не се намирала на територията на страната, където била регистрирана земеделската й дейност, нито имала наети лица по трудови правоотношения. Внасянето на осигурителни вноски не било достатъчно, за да се признае правото на осигурено лице, предвид изискването на чл. 10, ал. 1 от КСО, във връзка с § 1, т. 3 от ДР на КСО. След като не било налице реално упражняване на трудова дейност, не било възникнало и осигуряване по отношение на Г. М., поради което същата не била осигурено лице по смисъла на КСО за декларирания период от 16.05.2017 г. до 30.09.2021 г.

Липсват данни за датата на връчване на решението на оспорващата, но доколкото жалбата срещу решението е подадена на 14.04.2025 г. (в рамките на 14-дневния срок от датата на издаването му), следва да се приеме, че същата е депозирана в законоустановения срок.

 

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

 

Жалбата е депозирана от лице с правен интерес, в законоустановения срок и срещу годен за обжалване административен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

Обжалваното Решение № 1012-26-111-1/04.04.2025 г. на Директора на Териториално поделение - Хасково на НОИ е издадено от компетентен орган при осъществяване на административния контрол за законосъобразност на издадени по реда на чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО задължителни предписания, в кръга на правомощията, възложени с чл. 117, ал. 1, т. 3 от КСО, който текст определя, че пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби срещу задължителни предписания на контролните органи по чл. 108, ал. 1, т. 3. Съгласно разпоредбите на чл. 107, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от КСО, контролът по спазването на нормативните актове по държавното обществено осигуряване във връзка с дейността, възложена на НОИ, се осъществява от контролните органи на НОИ, какъвто контролен орган са и инспекторите по осигуряване в териториалните поделения на НОИ. В правомощията на последните, съобразно разпоредбата на чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО, е даването на задължителни предписания за спазване на разпоредбите по ДОО, подлежащи на обжалване пред ръководителя на съответното ТП на НОИ.

Административните актове са обективирани в изискуемата писмена форма и са подписани от издателите си, поради което не са налице основания за оспорване по чл. 146, т. 2 и 3 от АПК. Неоснователно е възражението за немотивираност. В производството по чл. 117, ал. 1, т. 3 КСО директорът на ТП на НОИ упражнява контрол за законосъобразност върху задължителните предписания по чл. 108, ал. 1, т. 3 КСО, което предполага проверка на релевантните факти и правни основания и излагане на съображения за крайния извод. В случая решението съдържа фактическите констатации и правните норми, на които се основава, и препраща към конкретни официални справки и документи от преписката, като по този начин изпълнява изискването на чл. 59, ал. 2 АПК за мотивираност. Изпълнено е и задължението по чл. 35 АПК органът да изясни фактите от значение за случая, включително чрез служебно събиране на доказателства. Решението се основава на официални данни от регистрите на НОИ относно подадени декларации по чл. 5, ал. 4 КСО и осигурителни вноски, на справка от ОДМВР за влизания и излизания от страната, на сведения от ОД „Земеделие“ за регистрациите на земеделски стопанин и декларирани направления на дейност и на информация от ОДБХ относно липсата на регистриран животновъден обект. Изрично са обсъдени и писмените обяснения и представените договори от упълномощеното лице. Така са спазени както изискванията за мотивираност по чл. 59, ал. 2 АПК, така и принципът на служебното начало и задължението по чл. 35 АПК.

Не се установи в хода на административното производство да са били допуснати съществени процесуални нарушения.

При издаване на оспорените актове са съобразени и относимите материалноправни разпоредби.

Понятието "осигурено лице" по смисъла на част първа от КСО, е дефинирано легално в § 1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на кодекса, според която такова е "физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски."

В нормата на чл. 10, ал. 1 от КСО е регламентирано, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването.

В разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от КСО са изброени лицата, задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по този кодекс, а в чл. 4, ал. 3 са посочени задължително осигурените за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт лица, между които в т. 4 са посочени и "регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители".

Съгласно текста на ал. 4 на чл. 4 от КСО, лицата по ал. 3, т. 1, 2 и 4 по свой избор могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство. Легално понятието "регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители" по смисъла на КСО е определено в § 1, ал. 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на същия кодекс, като "физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред". Освен това, в разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от КСО е регламентирано, че самоосигуряващ се е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка. Според ал. 3 и ал. 4 на същата норма, регистрацията на самоосигуряващите се лица в Националния осигурителен институт се извършва служебно въз основа на данните в регистъра и базите данни на Националната агенция за приходите по чл. 80, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, като са изброени и данните, които самоосигуряващите се лица периодично представят в Националната агенция за приходите.

Според чл. 1, ал. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ), задължението за осигуряване за самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО – включително регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. Текстът на ал. 2 сочи, че при започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството. Според ал. 3 - самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО определят вида на осигуряването си с декларация по образец, утвърден от изпълнителния директор на НАП.

Съгласно разпоредбата на чл. 2 от Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани, регистърът на земеделските стопани служи за набиране на информация за земеделските стопани и за дейността им с цел: 1. контрол върху ползването на земеделските земи; 2. събиране на информация за отглежданите през съответната стопанска година култури и заетите с тях площи, както и за отглежданите животни; 3. подпомагане на земеделските стопани и развитието на селските райони; 4. прилагане на схемите за директните плащания. Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредбата предвижда, че на регистрация подлежат юридически лица, еднолични търговци и физически лица, навършили 18 години, които стопанисват земеделска земя и/или осъществяват производство на земеделска продукция. По смисъла на КСО обаче, наличието само на регистрация в Регистъра на земеделските стопани не е достатъчно, за да възникне осигурително правоотношение с произтичащите от него права, тъй като не е налице идентичност между качеството "регистриран земеделски стопанин" по смисъла на ЗПЗП и осигурено лице по смисъла на КСО.

По аргумент от § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност, в случая – че е произвеждало селскостопанска продукция, предназначена за продажба и е регистрирано по установения ред, не може да има качеството осигурено лице. Следователно, изискването на законовата разпоредба, съдържаща определението за "осигурено лице" по смисъла на КСО е лицето реално да осъществява дейност като земеделски производител, като произвежда продукция, предназначена именно за продажба и при наличието на надлежна регистрация.

Предвид вида на една от декларираните от жалбоподателката дейности – отглеждане на птици - кокошки, в настоящия случай са приложими и разпоредбите на Закона за животновъдството (ЗЖ), с който закон се уреждат организацията и управлението на животновъдството, производството, развъдната дейност и предлагането на пазара на селскостопански животни, както и правата и задълженията на физическите и юридическите лица, свързани с тези дейности.

В чл. 13, ал. 1 от ЗЖ е предвидено, че производството обхваща дейностите, свързани с отглеждането, храненето и възпроизводството на селскостопански животни и с производството на животински продукти, предназначени за продажба. Според ал. 3 на чл. 13 от ЗЖ, обектите за отглеждане на селскостопански животни се регистрират по реда на ЗВМД и подлежат на вписване в Системата за идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти на БАБХ с уникален номер.

В чл. 13, ал. 4 от ЗЖ е регламентирано, че животновъдните обекти, в които се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни за лична консумация, се определят като лично стопанство и собствениците им нямат право да предлагат на пазара произведените в обекта суровини и храни, а според ал. 5, животновъдните обекти, в които се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни, които се предлагат на пазара, се определят като ферми и се регистрират по реда на чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.

Според легалните дефиниции в § 1, т. 46 и т. 47 от ДР на ЗЖ, "ферма" е животновъден обект, в който се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни за предлагане на пазара, а "лично стопанство" е животновъден обект, в който се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни за лична консумация.

Oтносимата към казуса редакция на чл. 137 от ЗВМД (Изм. и доп. – ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г.) e предвиждала, че собствениците или ползвателите на животновъдни обекти подават заявление за регистрация по образец до директора на съответната Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ), въз основа на което директорът на ОДБХ вписва животновъдния обект в регистър и издава удостоверение за регистрация, когато обектът отговаря на определените изисквания, като регистрацията на животновъдния обект е безсрочна. Задължението за подаване на заявление за регистрация касае тези от собствениците или ползвателите на животновъдни обекти, чиито стопанства не се дефинират като "лични".

В случая жалбоподателката нито твърди, нито доказва, че през процесния период като регистриран земеделски стопанин, отглеждащ домашни птици – кокошки, е имала регистриран животновъден обект тип "ферма", в който произвежданата животинска продукция ще бъде предназначена за продажба. Следователно, след като липсва такъв животновъден обект, то не може да се приеме за доказано, че е произвеждана животинска продукция, предназначена за продажба, тоест изпълнение на кумулативно изискуемото по § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО условие – лицето да произвежда растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба. Както вече бе отбелязано, наличието само на регистрация в Регистъра на земеделските стопани, не е достатъчно, за да възникне осигурително правоотношение по смисъла на КСО, тъй като не е налице идентичност между качеството "регистриран земеделски стопанин" и осигурено лице. По аргумент от § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност, в случая – че е произвеждало животинска продукция, предназначена за продажба, и е регистрирано по установения ред, не може да има качеството осигурено лице, независимо, че за него са подавани данни в НОИ и са внасяни осигурителни вноски. Така за жалбоподателката следва да се приеме, че е била регистрирана като земеделски стопанин в ОДЗ, но не е регистрирала в ОДБХ животновъден обект съгласно изискванията на чл. 137 от ЗВМД, от което следва извод, че като земеделски стопанин Г. М. не е регистрирана по съответния ред, както и че не е произвеждала животинска продукция, предназначена за продажба.

На второ място, от събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателката е била регистрирана като земеделски стопанин в периода от 04.05.2017 г. до 10.06.2022 г. с няколко последователни пререгистрации, като е декларирала освен отглеждане на домашни птици, и намерения за тютюнопроизводство. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че представените по делото договори за изкупуване на тютюн и придружаващите ги протоколи по реколти 2017–2021 г. сами по себе си не установяват реално упражняване на дейност от страна на жалбоподателката, доколкото от тях не може да бъде еднозначно и безспорно установена връзка между произведената продукция и личното участие на лицето като производител, както и доколкото не се доказва произходът на продукцията именно от обгрижвани от нея площи. Следва да бъде отбелязано, че при съпоставката по години на агротехническите фази при тютюнопроизводството с данните за влизанията и излизанията от страната на жалбоподателката, както и датите на договорите и приемо-предавателните протоколи, прави впечатление, че през значителна част от процесния период лицето е пребивавало извън територията на страната и не е могло да упражнява лично дейност, включваща тежки агротехнически задачи като засаждане, бране, сушене на тютюн. Отсъствието на доказателства за използване на наети работници, за извършени агротехнически мероприятия или някакви механизми, чрез които тя би могла да осъществява дейността си от разстояние, изключва възможността да се приеме, че именно жалбоподателката е произвеждала продукция, предназначена за продажба, както изисква § 1, т. 5 от ДР на КСО. В светлината на тези факти частните документи от рода на договори и протоколи не доказват по несъмнен начин произхода и собствеността на продукцията и не установяват лична производствена дейност на жалбоподателката в релевантните периоди. Ето защо съдът приема, че твърденията за упражняване на дейност като тютюнопроизводител не са доказани по начин, който да обоснове възникване на осигуряване по чл. 4, ал. 3, т. 4 КСО и чл. 10, ал. 1 КСО.

Горното обуславя извод за правилност и законосъобразност на Решение № 1012-26-111-1/04.04.2025 г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Хасково (ТП на НОИ), както и на потвърдените с него Задължителни предписания № ЗД-1-26-01865465/05.03.2025 г., издадени от контролен орган на ТП на НОИ - Хасково.

В този смисъл следва да се приеме, че обжалваният административен акт е законосъобразен, поради което жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото основателно се явява искането на ответника за присъждане на възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. Съобразно фактическата и правната сложност на делото съдът счита, че на ответника се следва възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита в размер на 100 лева.

 

Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г. Б. М., подадена чрез адв. В. Ч., срещу Решение № 1012-26-111-1/04.04.2025 г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Хасково и потвърдените с него Задължителни предписания № ЗД-1-26-01865465/05.03.2025 г., издадени от контролен орган на ТП на НОИ - Хасково.

 

ОСЪЖДА Г. Б. М. с [ЕГН], адрес: [населено място], [област] да заплати на Териториално поделение на НОИ – Хасково направените по делото разноски в размер на 100 (сто) лева - юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните.