№ 67
гр. Бургас, 05.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на девети
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Радостина К. Калиманова
Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно търговско дело
№ 20252001000125 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 42 от 18.02.2025 г., постановено по т.д. № 199/2024 г. по
описа на Окръжен съд – Бургас, допълнено с решение № 208 от 26.06.2025 г.:
(1) е прието за установено по отношение на “Неополис“ ООД, ЕИК
*********, че “Нипон Груп“ ЕООД, ЕИК *********, не дължи сумата 32
227,52 лв. с ДДС, представляваща дължимо възнаграждение по силата на
сключен между страните договор за строителство от 20.03.2020 г., срещу
изпълнени от ответника СМР по покрива на сграда в гр. Ахтопол, ул. Васил
Левски № 2, описани в съставения от “Неополис” ООД Протокол обр. 19 от
28.02.2023 г., калкулирани в издадената от ответника фактура № *** от
28.02.2023 г.;
(2) е отхвърлен предявеният от “Неополис“ ООД против “Нипон Груп“
ЕООД насрещен иск за сумата 32 227,52 лв. с ДДС, представляваща дължимо
възнаграждение по сключен между страните договор за строителство от
20.03.2020 г., за изпълнени от “Неополис“ ООД СМР по покрива на сграда в
гр. Ахтопол, ул. Васил Левски № 2, описани в съставения от “Неополис” ООД
протокол, обр. 19 от 28.02.2023 г., калкулирани в издадената от ответника
фактура № *** от 28.02.2023 г., заедно със законната лихва от предявяването
на иска до изплащането.
(3) Присъдени са разноски.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от
ответника “Неополис“ ООД. Решението се обжалва като неправилно и
1
постановено при нарушение на процесуалните правила и непълнота на
мотивите.
Излагат се твърдения за продължаващи във времето отношения между
страните по делото и начин на работа по повод на процесния обект, който се
характеризира с дългосрочно изпълнение от страна на въззивника на
уговорени устно и формално “невъзложени“ СМР в различни етапи на обекта,
които обаче са били надлежно приемани и заплащани от насрещната страна.
Измененията на проектите не касаели единствено покрива на сградата. Според
въззивника същите започнали още в самото начало на изпълнението по повод
извършването на необходими СМР по основите на сградата, които не били
описани в договора за строителство, но впоследствие били удостоверени с
подписан протокол образец 19 от 11.06.2020 г. и надлежно заплатени. Твърди
се и изграждането, приемането и заплащането на плоча на кота +11м., която
също не фигурира в процесния договор и приложенията към него. Именно по
този начин било възложено и изграждането на процесния покрив.
Оспорват се изводите на съда, че не е налице приемане от страна на
възложителя на извършената работа. Аргументира се приемане с
конклудентни действия. Изградената сграда и обектите в нея били нанесени в
кадастралната карта, а възложителят е сключил нотариални сделки по
отчуждаване на вещни права в изградения обект в полза на трети лица.
Аргументира се лично възприемане от страна на вещото лице на изработеното
при извършения от него технически оглед, по време на който е извършило и
заснемане на съществуващата сграда. Показанията на доведения от
насрещната страна свидетел ползвали въззивника предвид дочутия от него на
обекта разговор между страните по повод покрива и керемидите. Липсвало
противопоставяне на възложителя по време на изпълнението на процесните
СМР. Между страните е била налице договореност за изпълнение на “покрив“,
но описаните видове СМР в приложението към договора за строителство са по
архитектурния проект към 2020 г., впоследствие изменен по искане на
възложителя. Извършените процесни СМР били предвидени в изменения през
2021 г. архитектурен проект, като първоначалните КСС са отпаднали заради
промяната. Договорът в тази му част не само не е бил прекратен от
възложителя, а за тях е налице и авансово плащане от 26.01.2023 г.
Иска се отмяна на решението, отхвърляне на предявения отрицателен
установителен иск и осъждане на насрещната страна да заплати остатъка по
извършените СМР, описани в Протокол обр. 19 от 28.02.2023 г. Претендират
се разноски. Не се правят доказателствени искания.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
“Нипон Груп“ ЕООД. Жалбата се оспорва като неоснователна. Поддържа се
пълна липса на доказателства по делото за възлагането на процесните СМР,
тяхното приемане или поемането на ангажимент за заплащането им от страна
на въззиваемия. Подписването на който и да е протокол обр. 19 от страна на
възложителя не можело да се тълкува като възлагане на бъдещи дейности, на
2
непосочени в акта СМР и поемане на задължение за заплащането им. С
договора за строителство между страните не било възложено цялостно
изпълнение по проект, а конкретни по вид СМР. Нямало доказателства за
изпълнението на процесните СМР от страна на въззивника, при това – по
начин да са годни за предназначението им. Оспорват се наведените твърдения
досежно св. Димов, който според страната установявал единствено, че е
поискана оферта за изпълнение на покрив. Поради липса на изрична задача
вещото лице не е извършвало измервания на място и съпоставка между
описаните в процесния протокол обр. 19 и действително намерените на
мястото СМР. Авансовото плащане, посочено от въззивника, било за вече
договорените СМР, а не за бъдещи произволно извършени други работи от
изпълнителя.
Иска се потвърждаване на първоинстанционното съдебно решение.
Претендират се разноски във въззивното производство. Не се правят
доказателствени искания.
Апелативен съд – Бургас, като взе предвид изложените съображения
и доводи на страните, прецени събраните по делото доказателства и
съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана да обжалваа
страна, срещу акт, подлежащ на обжалване, и отговаря на изискванията на
закона за редовност, поради което с определение по чл. 267 ГПК е приета за
разглеждане по същество.
Т.д. № 199/2024 г. е образувано пред Окръжен съд – Бургас по исковата
молба на “Нипон груп” ЕООД, ЕИК *********, против “Неополис” ООД,
ЕИК *********. Ищецът изложил твърдения, че между страните е висящо
гр.д. № 109/2024 г. по описа на Районен съд – Царево, по което “Неополис”
ООД иска да се обяви спрямо него относителна недействителност на договор
за продажба на недвижим имот с продавач “Нипон груп” ЕООД и купувач
Георги Николаев Георгиев на осн. чл. 135 ЗЗД. По делото пред районния съд
“Неополис” ООД твърдяло, че е кредитор на продавача “Нипон груп” ЕООД с
вземане в размер на 32 227,52 лв. по фактура № *** от 28.02.2023 г., издадена
за дължимото му възнаграждение по договор за строителство от 20.03.2020 г.
за изпълнени СМР по покрива на сграда в гр. Ахтопол, ул. Васил Левски № 2,
за които “Неополис” ООД съставило акт обр. 19 от 28.02.2023 г.
Ищецът оспорва съществуването на вземане на ответника в размер на 32
227,52 лв. Възразява, че СМР по покрива на сградата са описани и
остойностени в приложение № 1 към договора. Работите по позиции 1 и 2 по
раздел “Покрив” били изпълнени от ответника и платени от ищеца. Работите
по позиции 5 - 8 не били изпълнени и за тях не се дължало плащане. Работите
по позиции 3 и 4 били изпълнени, но дължимата за тях сума била 9450 лв. с
вкл. ДДС, а не търсената от изпълнителя сума от 19 720 лв. Вземането за
сумата 9450 лв. било погасено с извършени от ищеца авансови плащания.
3
Уговореното с договора от 20.03.2020 г. възнаграждение било изцяло платено.
Част от СМР по съставения от ответника протокол обр. 19 от 28.02.2023
г. (позиции 3- 13), не били уговорени с договора за строителство. Работите по
позиции 14-16 от протокол обр. 19 от 28.02.2023 г. били част от офертата на
изпълнителя, не не били приети от възложителя, а за част от тях била издадена
фактура № ********** от 25.01.2021 г. на стойност 8292,96 лв. с ДДС, която
била платена.
В условия на евентуалност се възразява, че ако някаква част от
претендираната от ответника сума се дължи, то задължението не било
изискуемо. За възникване на задължението за плащане било необходимо
съставянето на необходимите документи за приемане на строителството и
съставяне с участие на възложителя на приемо-предавателен протокол за тези
работи ( т. V и VI от договора). СМР, за които ответникът претендира
плащане, не били приети по реда на Наредба № 3/2003 г. и за тях нямало
съставени актове обр. 7 и 12.
Ищецът отправил искане да бъде прието за установено в отношенията
между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата 32 227,52 лв. по
фактура № *** от 28.02.2023 г.
Ответникът оспорил иска. Възразил, че в архитектурния проект
настъпили промени, наложени от недостатъците му и характеристиките на
строежа, който е следвало да се пристрои и надстрои. След сключването на
договора отношенията продължили без сключване на анекси към него. Поради
изменението на проекта били възложени и изпълнени допълнителни
значителни по обем работи, част от които били заплатени. Друга част от
първоначално предвидените работи отпаднали поради промяната на
заданието.
Ответникът предявил насрещен иск. Изложил твърдения за сключения
между страните договор за строителство; за възложени му от ищеца
допълнителни и различни СМР, които е изпълнил; за дължимост на
възнаграждение за част от СМР, описани в съставения от него протокол обр.
19 от 28.02.2023 г., в размер на 32 227,52 лв.; за издаване на фактура № *** за
изпълнените СМР и получаването от възложителя, както и за отказ от
негова страна да плати дължимото възнаграждение. Отправено е искане да
бъде осъден ищецът да му заплати сумата 32 227,52 лв. заедно със законната
лихва.
С обжалваното решение, допълнено с решение № 208 от 26.06.2025 г.,
съдът приел за установено по отношение на “Неополис” ООД, че “Нипон
груп” ЕООД не дължи сумата 32 227,52 лв. с ДДС по фактура № *** от
28.02.2023 г. за изпълнени по договор за строителство от 20.03.2020 г. СМР по
покрива на сграда в гр. Ахтопол, ул. Васил Левски № 2 и отхвърлил
насрещния иск за сумата 32 227,52 лв. заедно със законната лихва.
При извършена служебна проверка на осн. чл. 269 ГПК се установява, че
обжалваното решение е валидно и допустимо. По същество то е неправилно
4
по следните съображения:
Между страните е сключен договор за строителство от 20.03.2020 г., с
който ищецът възложил на ответника изпълнението на СМР в гр. Ахтопол, ул.
Васил Левски № 2. Отделните работи и тяхната стойност следвало да бъдат
подробно описани в “оферта/приложение”, което е неразделна част от
договора. Съставено било Приложение № 1 към договора, подписано
двустранно, в което били описани отделните СМР (за етажи 1-3, тухлена
зидария и покрив), техните количества, единични цени и обща стойност. За
част “покрив” предвидените СМР били на стойност 21 763 лв. без ДДС, а за
целия обект – 83 934 лв. без вкл. ДДС.
За обекта е издадено разрешение за строеж № 83 от 09.10.2019 г. Със
заповед № УТ-001-10 от 25.03.2021 г. на главния архитект на Община Царево е
допълнено разрешението за строеж с одобрени изменения и е одобрен
инвестиционен проект за промяна по време на строителството на обект
“Пристройка и надстройка на съществуваща жилищна сграда в УПИ Х-319 в
кв. 26, гр. Ахтопол”.
Страните не спорят, че през м. май 2021 г. са съставени актове обр. 7 и
12. На 31.05.2021 г. е съставен и подписан от представители на страните акт
обр. 14 за приемане на конструкцията. Констатирано е, че конструктивните
елементи на строежа са изпълнени в съответствие с одобрените проекти, както
и че носещата конструкция на строежа е в състояние да понесе всички
натоварвания.
Съставени били в хода на строителството протоколи обр. 19, подписани
двустранно, въз основа на които изпълнителят издавал фактури за съответните
суми след приспадане на получени аванси:
– протокол обр. 19 от 11.06.2020 г. за “конструкции” за сумата 9160,80
лв. с ДДС и фактура № ********** от 11.06.2020 г.;
– протокол обр. 19 от 17.06.2020 г. за “Конструкции кота +2,75, Колони”
и “Конструкции кота +2,75, Плоча” за сумата 20 362,80 лв. и фактура №
********** от 17.06.2020 г.;
– протокол обр. 19 от 09.11.2020 г. за “Конструкции кота +5,50, Колони”
и “Конструкции кота +5,50, Плоча” за сумата 22 638 лв. и фактура № **** от
09.11.2020 г.;
– протокол обр. 19 от 10.11.2020 г. за “Конструкции кота +8,40, Колони”
и “Конструкции кота +8,40, Плоча” за сумата 21 913,80 лв. и фактура *** от
10.11.2020 г.;
– протокол обр. 19 от 25.01.2021 г. за “Зидария етаж 3” за сумата 8292,96
лв. и фактура № *** от 25.01.2021 г.
Видно е при съпоставяне на количествата и обемите на СМР, описани в
Приложение № 1 към договора за строителство, с тези, по протоколите обр.
19, че работите по протоколите или се различават като описание или са в по-
големи количества и обем от тези в Приложение № 1.
5
Няма спор, а това обстоятелство се установява и от представените
банкови извлечения, че сумите по протоколите обр. 19 са изплатени чрез
банкови преводи от възложителя на изпълнителя.
На 28.02.2023 г. ответникът-изпълнител съставил (проект за) протокол
обр. 19 за извършени СМР, който не е подписан от възложителя и се оспорва
от него. В акта са описани дейности по покрива на сградата на стойност 49
227,53 лв. с ДДС. Издадена е от изпълнителя фактура № 10000000365 от
28.02.2023 г. за сумата по акта, от която са приспаднати получени аванси, и
остатък за плащане 32 227,52 лв. с вкл. ДДС.
На отправената му покана от 23.03.2023 г. да плати сумата по фактурата
възложителят отговорил с писмо (“отговор”) от 31.03.2023 г., с което възразил,
че СМР не са завършени в цялостен обем по одобрения проект и са в разрез с
Приложение № 1. Изброени били незавършени СМР и некачествено
изпълнени СМР. Възложителят изразил настояване недовършените и
некачествени работи да бъдат довършени.
По делото е изпълнена съдебно техническа експертиза, която въз основа
на данните в акт обр. 19 от 28.02.2023 г. и след констатация на място, че
описаните в акта СМР са изпълнени, дава заключение за стойността на тези
дейности – 37 707 лв. без вкл. ДДС, в която стойност са включени разходи за
труд, материали, механизация и допълнителни разходи.
Главният иск следва да се квалифицира като иск чл. 266, ал. 1, изр. 1 вр.
чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД: иск за реално изпълнение на задължение за плащане
на възнаграждение по договор за изработка, който е съединен с претенция за
обезщетение за забава в размер на законната лихва.
Между страните е сключен договор за изработка – чл. 258 и сл. ЗЗД.
Изпълнителят се е задължил да осъществи СМР съгласно поръчката на
възложителя, а възложителят – да заплати възнаграждение. Договорът за
изработка е неформален, консенсуален, двустранен и възмезден договор, като
съществуването му, ако не е облечен в писмена форма, подлежи на доказване с
всички допустими доказателствени средства. С оглед принципа за
еквивалентност на насрещните престации възложителят дължи заплащане на
фактически извършените работи – дори те да не са били предвидени и
остойностени при положение, че са необходими – по действителни цени,
стойността на които, при необходимост, може да бъдат установена с помощта
на вещи лица по арг. от чл. 266, ал. 2 ЗЗД. (Решение № 110 от 17.08.2011 г. по
т.д. № 597/2010 г. на ВКС, ТК, II т.о.) В този ред на мисли: ако в хода на
работата изпълнителят е осъществил отделни СМР, които не са били изрично
предвидени и остойностени при сключването на договора, но са били
необходими за постигане на крайния търсен резултат, възложителят дължи за
тях възнаграждение и то на договорно основание.
След като проектът на сградата е бил изменен по време на
строителството, следва да се приеме, че е била изменена по този начин и
поръчката, която е възложена на изпълнителя. Без да са изменили сключения
6
писмен договор с последващо писмено съглашение, страните са постигнали
съгласие да бъде изпълнен изменения проект. Това съгласие е намерило
външен израз в съставените и двустранно подписани протоколи обр. 19, с
които изпълнителят е отчитал, а възложителят е приемал изпълнените СМР и
тяхната стойност и се е задължил да я заплати, независимо от това, че
количествата и обемите на дейностите са завишени в сравнение с
първоначално уговорените. Това съгласие се обективира в съставените и
двустранно подписани актове обр. №№ 7, 12 и 14. Израз на това съгласие са и
извършените плащания от възложителя на сумите по всички предходни актове
обр. 19 и издадените въз основа на тях фактури. Логическа последица от това
съгласие е изводът, че като продължение на установилите се между страните
отношения и практики ищецът е възложил на ответника и изпълнението на
работите по покрива на сградата, описани в спорния протокол обр. 19 от
28.02.2023 г. Съдът приема, че тези СМР са действително изпълнени от
ответника. Това следва както от констатациите на вещото лице, така и от
позицията на ищеца-възложител в отговора му на поканата за плащане: той
възразил, че СМР не са завършени в цялостен обем по одобрения проект, че са
в разрез с Приложение № 1 и че част от тях са незавършени и некачествено
изпълнени, но не възразил, че не ги е възлагал за изпълнение, че са изпълнени
от друг, а не от ответника, или че не са изпълнени въобще.
След като ответникът е изпълнил възложените му СМР, той на осн. чл.
266 ЗЗД има право на възнаграждение. Стойността на тези работи, посочена в
акта обр. 19 и фактура № *** от 28.02.2023 г., е 41 022,94 лв. без ДДС, но
същите работи са остойностени от вещото лице на 37 707 лв. без ДДС.
Възприемайки заключението на вещото лице и намалявайки тази сума с
получените аванси, както е сторил във фактурата ответникът (37 707 - 1667,67
- 12 500), настоящият състав приема, че ответникът има право да получи
възнаграждение в размер на 23 539,33 лв. без ДДС или 28 246,99 лв. с вкл.
ДДС.
Отрицателният установителен иск на ищеца-възложител е основателен
до размера от 3988,53 лв. (32 227,52 лв. - 28 246,99 лв.). Тази част от
стойността на фактура № *** от 28.02.2023 г. ответникът не дължи.
Насрещният иск на ответника-изпълнител е основателен до размера от
28 246,99 лв. Той има право на възнаграждение за изпълнените СМР в този
размер заедно със законната лихва за времето от 10.07.2024 г. до пълното
изплащане на задължението.
В заключение: насрещните претенции са основателни частично. Това
налага обжалваното решение да се отмени частично, след което да се даде
разрешение на спора в съответствие с приетото по-горе.
Относно разноските:
Съразмерно с уважената част от иска и представените списъци по чл. 80
ГПК ищецът има право на разноски в размер на 566,66 лв. за
първоинстанционното производство и 308,64 лв. за въззивното производство.
7
Съразмерно с уважената част от насрещния иск и представените
списъци по чл. 80 ГПК ответникът има право на разноски в размер на 4832,54
лв. за първоинстанционното производство и 1130,79 лв. за въззивното
производство.
Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 42 от 18.02.2025 г., постановено по т.д. № 199/2024
г. по описа на Окръжен съд – Бургас, в тази негови части, с които:
(1) е прието за установено по отношение на “Неополис“ ООД, ЕИК
*********, че “Нипон груп“ ЕООД, ЕИК *********, не дължи сумата 28
246,99 лв. с ДДС, представляваща дължимо възнаграждение по силата на
сключен между страните договор за строителство от 20.03.2020 г., срещу
изпълнени от ответника СМР по покрива на сграда в гр. Ахтопол, ул. Васил
Левски № 2, описани в съставения от “Неополис” ООД Протокол обр. 19 от
28.02.2023 г., за които е издадена фактура № *** от 28.02.2023 г.;
(2) е отхвърлен предявеният от “Неополис“ ООД против “Нипон груп“
ЕООД насрещен иск за сумата 28 246,99 лв. с ДДС, представляваща дължимо
възнаграждение по сключен между страните договор за строителство от
20.03.2020 г., за изпълнени от “Неополис“ ООД СМР по покрива на сграда в
гр. Ахтопол, ул. Васил Левски № 2, описани в съставения от “Неополис” ООД
протокол, обр. 19 от 28.02.2023 г., за които е издадена фактура № *** от
28.02.2023 г., заедно със законната лихва за времето от 10.07.2024 г. до
пълното изплащане на задължението и
(3) са присъдени разноски,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на “Нипон груп“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Ямбол, пл. Освобождение № 10, ет. 1, със
съдебен адрес: гр. Бургас, ул. Оборище № 90, ет. 2, адв. М. О., против
“Неополис” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Ахтопол, ул. Велека № 11, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. Трайко Китанчев
№ 53, адв. И. И., за установяване, че “Нипон груп” ЕООД не дължи на
“Неополис” ООД сумата 28 246,99 лв. с ДДС, представляваща дължимо
възнаграждение по силата на сключен между страните договор за
строителство от 20.03.2020 г. за изпълнени от ответника СМР по покрива на
сграда в гр. Ахтопол, ул. Васил Левски № 2, описани в съставения от
“Неополис” ООД Протокол обр. 19 от 28.02.2023 г., за които е издадена
фактура № *** от 28.02.2023 г.
ОСЪЖДА “Нипон груп“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Ямбол, пл. Освобождение № 10, ет. 1, със съдебен
адрес: гр. Бургас, ул. Оборище № 90, ет. 2, адв. М. О., да заплати на
8
“Неополис” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Ахтопол, ул. Велека № 11, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. Трайко Китанчев
№ 53, адв. И. И., сумата 28 246,99 лв. с ДДС, представляваща дължимо
възнаграждение, по силата на сключен между страните договор за
строителство от 20.03.2020 г., за изпълнени от ответника СМР по покрива на
сграда в гр. Ахтопол, ул. Васил Левски № 2, описани в съставения от
“Неополис” ООД Протокол обр. 19 от 28.02.2023 г., за които е издадена
фактура № *** от 28.02.2023 г., заедно със законната лихва за времето от
10.07.2024 г. до пълното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА “Неополис” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Ахтопол, ул. Велека № 11, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул.
Трайко Китанчев № 53, адв. И. И., да заплати на “Нипон груп“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Ямбол, пл. Освобождение
№ 10, ет. 1, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. Оборище № 90, ет. 2, адв. М. О.,
съразмерно с уважената част от иска сумата 566,66 лв. – разноски за
първоинстанционното производство и сумата – 308,64 лв. разноски за
въззивното производство.
ОСЪЖДА “Нипон груп“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Ямбол, пл. Освобождение № 10, ет. 1, със съдебен
адрес: гр. Бургас, ул. Оборище № 90, ет. 2, адв. М. О., да заплати на
“Неополис” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Ахтопол, ул. Велека № 11, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. Трайко Китанчев
№ 53, адв. И. И., съразмерно с уважената част от насрещния иск сумата
4832,54 лв. – разноски за първоинстанционното производство и сумата
1130,79 лв. – разноски за въззивното производство.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 42 от 18.02.2025 г., постановено по т.д. №
199/2024 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, в останалата част.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9