РЕШЕНИЕ
№ 664
гр. Пловдив, 16.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Христо Г. Иванов
при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска
като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело №
20225330112651 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с искова молба от И. К. М., ЕГН **********, против
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, с която е предявен
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК.
В исковата молба се твърди, че спрямо К. В. М. – **** на ищеца И. М.,
ответникът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, въз основа на което било образувано ч. гр. д. № ***** г. по описа на
Районен съд – П. и бил издаден изпълнителен лист за следните суми: 656,31
лева – главница, представляваща стойност на неплатени суми за консумирана
питейна и отведена канална вода за периода 22.03.2009 г. – 22.10.2012 г. за
обект, находящ се в гр. П., ул. „Д.“ № **, ап. **; 113,78 лева – лихва за
периода 22.03.2009 г. – 22.10.2012 г., ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението – ****** г., както и разноски в размер
на 25 лева – държавна такса и 100 лева – адвокатско възнаграждение. Въз
основа на така издадения изпълнителен лист, с молба от ****** г. било
образувано изпълнително дело № ******* по описа на *** при Районен съд –
Пловдив. Сочи се, че видно от молбата за образуване на изпълнително дело,
длъжникът е заплатил част от задължението, обективирано в изпълнителния
лист. Ищецът поддържа, че с извършените плащания са погасени изцяло
разноските за държавна такса и адвокатско възнаграждение, като частични
плащания били извършени и по отношение на главницата и дължимата лихва.
По този начин остатъкът от задължението по издадения изпълнителен лист
бил в размер на 519,45 лева за главница и 106,14 лева за лихва, за които суми
било образувано посоченото изпълнително дело. По същото били извършвани
редица изпълнителни действия, като се твърди, че последното валидно
действие се е осъществило с поисканата от взискателя и наложена от ******
възбрана на недвижим имот: поземлен имот с идентификатор *********,
находящ се в с. С., общ. М., ул. „Х.“ № ***. Вписването на възбрана било
1
извършено на дата ****** г. С молба от ****** г. взискателят информирал
*******, че желае действията по принудително изпълнение да се продължат
от *********, рег. № ****, с район на действие – *******, като последният
образувал изпълнително дело № ******* по негов опис. След извършена
справка ***** констатирал, че длъжникът К. М. е ****** на ***** г. и е
оставил наследници К. И. М. – ****, И. К. М. – *** и С. К. М. – ***, които с
разпореждане от ****** г. били конституирани като длъжници по изп. дело
№ № ******** по описа на ***********. По молба на взискателя било
предприето принудително изпълнение срещу ищеца по настоящото дело. Със
съобщение от ****** г. до „ОББ“ АД бил наложен запор по вземанията на И.
М., което запорно съобщение било получено от банковата институция на
******** г.
Ищецът твърди, че в периода от 04.11.2016 г. – 04.11.2018 г.
взискателят не е поискал и не били предприемани изпълнители действия,
годни да прекъснат срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради което счита, че
вземането е перемирано. Поддържа, че задължението за предприемане на
адекватни действия в изпълнителния процес съществува за взискателя дори и
при спряно изпълнение, в която връзка цитира съдебна практика. Счита, че в
настоящия случай последното по време валидно изпълнително действие е
възбрана, наложена на ****** г., от която дата твърди, че давността е
започнала да тече. Твърди, че правото на принудително изпълнение по
отношение на задължението на ищеца спрямо ответника в размер според
квотата на наследяване, равняващ се на 1/3 от задължението, за което е
образувано изпълнителното производство, е погасено поради изтекла давност
в периода 04.11.2016 г. – 11.01.2022 г.
В този смисъл, моли да бъде постановено решение, с което да се
признае за установено, че ищецът И. М. не дължи на ответното дружество
сумите, съответстващи на наследствения му дял, а именно: 173,15 лева –
главница, представляваща неплатени суми за ползвани ВиК услуги за периода
22.03.2009 г. – 22.10.2012 г., както и 35,38 лева – лихва за периода 22.03.2009
г. – 22.10.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – ***** г., които суми
представляват 1/3 от общия дълг, за който е издаден изпълнителен лист по ч.
гр. д. № ******* г. по описа на Районен съд – П., против наследодателя на
ищеца, за принудителното събиране на които е образувано изп. дело №
******* по описа на *******, рег. № *****. Претендират се сторените
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който
оспорва предявения иск. Посочва, че наследниците на длъжника К. М. са
придобили включените в наследствената маса права, респ. задължения по
размер и квоти, определени в нормативен акт. Счита, че ищецът в настоящото
производство няма материалноправно основание и не притежава правото на
иск за суми, които са дължими от трети лица. Поддържа, че действията на
съдебния изпълнител в хода на изпълнителното производство са съобразени и
подчинени на разпоредбите на Закона за наследството и задълженията спрямо
наследствените дялове, като всички действия, справки и уведомления са
извършвани спрямо всеки от тримата конституирани наследници. Сочи се, че
изпълнителното производство е прекратено спрямо един от длъжниците
поради изплащане на неговата част от общото задължение. Оспорват се
твърденията на ищеца във връзка с погасяване по давност на вземанията по
изпълнителното производство. Твърди се, че вземанията на ответното
дружество не са погасени по давност, тъй като са извършвани и поискани
редица действия и са посочвани изпълнителни способи, удостоверяващи
2
активността на взискателя. ********* бил надлежно сезиран с подадени
молби, приети и уважени от същия. Сочи, че искането да бъде приложен
определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи, в който смисъл цитира Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК. Твърди, че
за да се счита давностният срок прекъснат е достатъчно принудителното
действие да е алтернативно поискано или предприето. Изтъква, че
прекратяването на изпълнителното дело се явява санкция за взискателя и за
неговото дезинтересиране, но в настоящия случай това не е налице.
Предвид изложеното, счита предявения иск за неоснователен.
Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното
от ищеца адвокатско възнаграждение.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По делото е безспорно, че въз основа на образувано ч. гр. д. № **** г.
по описа на Районен съд – П. от ответника бил издаден изпълнителен лист.
Тези вземания са признати с влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, въз основа на която е издаден изпълнителен лист. При влязла в сила
заповед за изпълнение е налице признато по съдебен ред вземане, което се
погасява с изтичането на 5-годишна давност, считано от влизане на заповедта
в сила. Това е така, тъй като влязлата в сила заповед за изпълнение е съдебно
изпълнително основание, което прегражда възможността на кредитора да
предяви иск за установяване на вземането или самостоятелен осъдителен иск.
И в двете хипотези предявените искове биха били недопустими. По делото
също така е установено, че К. М. е ***** на *******г. и е оставил наследници
К. И. М. – *****, И. К. М. – *** и С. К. М. – ****. Становището, че при
наличието на влязла в сила заповед за изпълнение, давността е всякога 5-
годишна, е трайно затъпено в практика на Върховния касационен съд -
решение № 3 от 04.02.2022 г. по гр. д. № 1722 / 2021 г. на ВКС, IV г.о. и
решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на ВКС, IV г.о. С
посочените решения е разяснено също и съотношението е между
погасителната давност и перемпцията, като е направен извод, че двата правни
института са корено различни. Изпълнителният процес е съвкупност от
изпълнителни способи, като обстоятелство, че изпълнителното дело е
перемирено, не опорочава извършените след перемпцията изпълнителни
действия, при поискан от взискателя нов изпълнителен способ, нито пък сочи
на извод, че осъществените до този момент изпълнителни способи са без
правно значение, респективно, че не прекъсват давността. Образуването на
изпълнително производство е канцеларско действие, като при настъпила
перемпция съдебният изпълнител е длъжен да прекрати висящите към
момента изпълнителни способи. В тази връзка, изцяло неоснователни са
доводите на ищеца, че след като изп. дело е прекратено, то извършените
изпълнителни действия са изгубили своето правно значение.
От приложеното изп. дело се установява, че са извършвани
многобройни изпълнителни действия, като следва да се има предвид, че
3
валидно действие се е осъществило с поисканата от взискателя и наложена от
съдебния изпълнител възбрана на недвижим имот: поземлен имот с
идентификатор *******, находящ се в с. С., общ. М., ул. „Х.“ № **.
Вписването на възбрана било извършено на дата **** г., след което с молба
от ******г. взискателят информирал *****, че желае действията по
принудително изпълнение да се продължат от *******, като последният
образувал изпълнително дело № ****** по негов опис. След извършена
справка **** констатирал, че длъжникът К.М. е ***** на ****** г. и е
оставил наследници К. И. М. – ******, И. К. М. – *** и С. К. М. – *****,
които с разпореждане от ***** г. били конституирани като длъжници по изп.
дело № ****** по описа на ******. Установено е, а и не се спори, че по молба
на взискателя било предприето принудително изпълнение срещу ищеца по
настоящото дело. Със съобщение от ***** г. до „ОББ“ АД бил наложен запор
по вземанията на И. М., което запорно съобщение било получено от
банковата институция на ****г. Това изпълнително действие безспорно
прекъсва давността.
Съдът намира предявения иск за неоснователен, като е ирелевантно за
изхода на спора обстоятелството дали изпълнителния процес е перемиран/
преди *****./, като освен това са предприети изпълнителни действия, които
да прекъснат давността. Според разяснителните мотиви на т. 10 от ТР №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС не са изпълнителни действия и не прекъсват
давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние
на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и
др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от
дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в
сила разпределение и др. Давността се прекъсва от предприемането на кое да
е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ:
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. В случая била вписвана
н възбрана на дата ***** г., а на ****** г. бил наложен запор по вземанията
на И. М., с които действия ответникът е поскал събиране на сумите по
издадения по ч. гр. д. № ******* г. на PC-П. изпълнителен лист. Следва да се
отбележи, че няма данни кога е влязла в сила заповедта за изпълнение по чл.
410 ГПК, поради което съдът приема, че тя е влязла в сила на *****г. - датата
на издаване на изпълнителния лист. Вземанията по заповедта се погасяват с 5-
годишна давност, която изтича на *****г. В този период са извършвани и
поискани множество действия/ две от които бяха обсъдени по-горе/, които
прекъсват давността, а вписванта възбрана на дата **** г и наложения запор
на ******г. /без значение дали изп.дело във времевия период между тях е
перемирано/ са напълно достатъчни, за да бъде отхвърлена исковата
претенция по чл. 439 ГПК като неоснователна.
С оглед изхода на правния спор в полза на ответника и на основание чл.
78, ал. 3 ГПК следва да бъдат присъдени разноски. С отговора на исковата
молба ответникът претендира присъждане на разноски за юрисконсултско
4
възнаграждение в размер от 300 лв. на основание чл. 25 от Наредбата за
заплащане на правната помощ. Размерът на юрисконсултското
възнаграждение се определя на основание чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ, като съдът не е обвързан от претендирания от
страната размер, а определя последния с оглед фактическата и правна
сложност на делото. Следователно и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с
чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, като
съобрази, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност и като
прецени осъществените действия от страна на процесуалния представител на
ответника, съдът определи юрисконсултско възнаграждение в размер от 100
лв.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от И. К. М., ЕГН ********** против
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, кумулативно
обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК
за приемане за установено, че ищецът не дължи сумите, съответстващи на
наследствения му дял, а именно: 173,15 лева – главница, представляваща
неплатени суми за ползвани ВиК услуги за периода 22.03.2009 г. – 22.10.2012
г., както и 35,38 лева – лихва за периода 22.03.2009 г. – 22.10.2012 г., ведно
със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение – ***** г., които суми представляват 1/3 от общия
дълг, за който е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № ***** г. по описа на
Районен съд – П., против наследодателя на ищеца, за принудителното
събиране на които е образувано изп. дело №*********.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК И.
К. М., ЕГН ********** да заплати на „Водоснабдяване и канализация”
ЕООД, ЕИК ********* сумата от 100 лв. – разноски за юрисконсултско
възнаграждение в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5