Решение по адм. дело №1868/2025 на Административен съд - Пловдив

Производство по реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.211 ЗМВР.

Образувано е по жалба на Д. И. К. от [населено място] срещу заповед № 239з-360 от 05.08.2025 г. на началника на РУ Асеновград при ОДМВР Пловдив, с която на Д. И. К. – младши автоконтрольор в група ПК при сектор ОП към РУ Асеновград при ОДМВР Пловдив, е наложено дисциплинарно наказание мъмрене за срок от един месец.

Според жалбоподателя оспорената заповед е незаконосъобразна поради съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона по съображенията, изложени в жалбата. Иска се отмяна на оспорената заповед и присъждане на направените разноски.

Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва жалбата по съображенията, изложени в писменото становище от 06.10.2025 г., и моли да се потвърди оспорената заповед, както и да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Съдът намира, че жалбата е подадена от лице с правен интерес, адресат на оспорената заповед, чиито права и законни интереси са неблагоприятно засегнати от заповедта, и в 14-дневния срок от нейното съобщаване (л.35, гръб), извършено лично на жалбоподателя срещу подпис на 14.08.2025 г., поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следните съображения:

Видно от кадровата справка (л.85), жалбоподателят е на работа в МВР от 01.09.1992 г. и заема длъжността младши автоконтрольор І степен в група „Пътен контрол“ на сектор „Охранителна полиция“ към РУ Асеновград при ОДМВР Пловдив, считано от 20.04.2015 г. и към настоящия момент.

На 30.04.2025 г. до директора на ОДМВР Пловдив е подадена докладна записка (л.65-69) за извършен контрол на нарядите, изпълняващи патрулно-постова дейност (ППД) и контрол на пътното движение (КПД), при който контрол е установено, че на 26.04.2025 г., около 1:45 часа, в [населено място], Индустриална зона, [улица], в близост до № 40, в стопански двор, чрез АИС „Локализация и визуализация на мобилни единици“, е установен служебен автомобил [Марка], модел „Кодиак, рег.№ [рег. номер], позициониран на място от около 60 минути, а непосредствено преди това е имал престой от около 40 минути на [улица]в близост до РСПБЗН [община]. Контролиращият екип е установил, че мястото не е добре осветено, представлява паркинг към производствено предприятие, автомобилът е бил с работещ двигател и не се забелязвали служители около и в него. Контролиращият екип е паркирал, не е установил присъствие на полицейски служители, след около минута се приближил до автомобила и тогава забелязал двама служители на предните седалки на автомобила, със спуснати максимално назад облегалки и липса на реакция от тяхна страна. След почукване на предното странично стъкло от автомобила са слезли младши автоконтрольор Д. К. и младши автоконтрольор Б. Т.. Контролиращият екип е извършил проверка на наряда – АП 527, в състав: младши автоконтрольор Д. К. и младши автоконтрольор Б. Т., работещи по часови график с рег.№ 239р-7031 от 14.04.2025 г., коректно попълнен, с поставени задачи и проведен инструктаж, на смяна от 19 часа до 7 часа, като към момента на проверката служителите не са били с поставени боди камери, които са били поставени на сенника на автомобила и едната от тях е била изключена, КАР камерата на автомобила също е била изключена. Установено е, че до момента на проверката служителите са били извършили проверки на 17 МПС и 12 лица, били са съставени 5 фиша за глоби и един фиш е бил връчен. Констатирано е, че поведението и мястото, на което са били позиционирани служителите, не отговаря на постановените при инструктажа задачи. Пробите на служителите за наличие на алкохол в издишания въздух са били отрицателни.

Докладната записка е препратена на началника на РУ [община] (писмо – л.64) за отстраняване на констатираните нарушения, след което в срок до30.06.2025 г. директорът на ОДМВР Пловдив да бъде уведомен за предприетите действия. В тази връзка със заповед № 239з-194 от 05.05.2025 г. (л.24-25) на началника на РУ Асеновград е наредено да се извърши проверка за изясняване на предварително постъпилите данни за извършено дисциплинарно нарушение от младши инспектор Д. К. и младши инспектор Б. Т. от комисия от трима проверяващи. Заповедта е съобщена на жалбоподателя на 14.05.2025 г. (л.25, гръб). На същата дата му е връчена и покана (л.43) да даде писмени обяснения и да представи доказателства за твърдените факти, след като се запознае със заповедта за извършване на проверка, с посочените в нея факти, правната квалификация и предвиденото в ЗМВР дисциплинарно наказание. На 16.05.2025 г. жалбоподателят е дал писмено обяснение (л.56-57) по случая и твърди, че не е извършил дисциплинарно нарушение и не е уронил престижа на МВР.

Въз основа на събираните писмени доказателства проверяващата комисия е подала до началника на РУ Асеновград справка с рег.№ 239р-11280 от 17.06.2025 г. (л.26-30) за резултатите от извършената проверка. Комисията приема, че младши инспектор Д. К. и младши инспектор Б. Т. не са изпълнили чл.80, ал.2, т.4 от Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение, което представлява дисциплинарно нарушение, маловажно по смисъла на чл.198, ал.2 ЗМВР, тъй като отклонението от изискванията е незначително и не са настъпили съществени вредни последици, поради което следва да бъде наложено дисциплинарно наказание мъмрене. За непоставените боди камери и изключената камера на автомобила проверяващата комисия е приела, че жалбоподателят Д. К. като старши на наряда не е изпълнил точки 5 и 7, раздел ІІІ от Указания за работата на полицейските органи с техническите средства за явно наблюдение – персонална полицейска камера, видео регистратор, цифрова система за управление на доказателствата/докинг станция, утвърдени със заповед рег.№ 8121з-1739 от 24.10.2023 г., като извършеното дисциплинарно нарушение се явява маловажно по смисъла на 198, ал.2 ЗМВР и следва да се наложи дисциплинарно наказание мъмрене.

Жалбоподателят е запознат със справката (л.30) на 24.06.2025 г.На същата дата му е връчена и покана за запознаване с обобщената справка и материалите по дисциплинарното производство, като му е указано, че може да даде допълнителни писмени обяснения или възражения, каквито не са подадени (л.49 – протокол за неявяване).

На 10.07.2025 г. на жалбоподателя е връчена покана за даване на писмени обяснения до началника на РУ Асеновград по извършената проверка, изводите и предложенията на проверяващата комисия по вмененото му нарушение на служебната дисциплина, правната квалификация и предвиденото в ЗМВР дисциплинарно наказание, както и представяне на доказателства. На същата дата жалбоподателят е депозирал своето писмено обяснение, в което повтаря становището си, че не е извършил нарушение по чл.200, ал.1, т.11 ЗМВР и не е съгласен да му бъде наложено дисциплинарно наказание.

След запознаване с обясненията на жалбоподателя началникът на РУ Асеновград е издал оспорената заповед № 239з-360 от 05.08.2025 г. – предмет на настоящото съдебно производство, за налагане на дисциплинарно наказание мъмрене за срок от един месец.

Представените в хода на съдебното производство писмени доказателства не са нови, съставляват част от административната преписка по издаване на оспорената заповед и са коментирани в нейните мотиви.

При тези факти съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна и не са налице основания за нейната отмяна.

Заповедта е издадена от компетентен орган съгласно чл.204, т.3 ЗМВР, в предвидената от закона форма на мотивирана заповед, при спазване на законоустановения срок по чл.195 и чл.196 ЗМВР и без съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са основание за отмяна на оспорената заповед само на това основание, доколкото на жалбоподателя са връчени заповедите за образуване на проверката и за промяна на нейния срок, предоставена е възможност за запознаване с материалите и за даване на обяснения, спазено е изискването на чл.207, ал.8 ЗМВР.

Оспорената заповед издадена при спазване на материалния закон.

Съгласно чл.194, ал.2, т.1 ЗМВР дисциплинарно нарушение е неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители. А съгласно чл.200, ал.1, т.11 ЗМВР дисциплинарно наказание порицание се налага за неизпълнение на служебни задължения или на заповеди и разпореждания на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители. А съгласно чл.198, ал.1 и 2 ЗМВР дисциплинарно наказание "мъмрене" се налага за маловажни дисциплинарни нарушения; маловажно е нарушението, при което отклонението от изискванията е незначително.

Съществуващата правна уредба налага извод, че за всяко нарушение на служебната дисциплина дисциплинарно наказващият орган може да извърши преценка, дали то представлява маловажно нарушение и дали за него може да бъде наложено дисциплинарно наказание мъмрене. Тази преценка е предоставена изцяло в правомощията на наказващия орган и той действа в условията на оперативна самостоятелност. Следователно не е налице неправилна правна квалификация на извършеното нарушение на служебната дисциплина, още повече, че както проверяващата комисия, така и дисциплинарно наказващият орган изрично са посочили, че поведението на служителя представлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.194, ал.2, т.1 ЗМВР – неизпълнение на издадените въз основа на ЗМВР подзаконови нормативни актове – и е съставомерно по чл.200, ал.1, т.11 ЗМВР – неизпълнение на служебните задължения или на заповеди и разпореждания на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители, за което е предвидено дисциплинарно наказание порицание, но предвид факта, че нарушението е маловажно на основание чл.194, ал.2, т.1, във връзка с чл.198, ал.1 и 2 ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание мъмрене.

Дисциплинарно наказващият орган е мотивирал извода си за маловажност на извършеното нарушение на служебната дисциплина с липсата на наложени други дисциплинарни наказания, с получените от жалбоподателя награди през годините на държавна служба, липсата на настъпили вредни последици и изключително ниската обществена опасност от настъпване на ПТП. Информация за тези факти се съдържа в кадровата справка и бюлетина на МВР, т.е., мотивите на наказващия орган са обосновани от събраните по административната преписка и по делото писмени доказателства, които са изцяло в полза на жалбоподателя.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя за нарушение на изискването за форма на оспорената заповед, тъй като не е посочено на какво основание е наложено едно общо дисциплинарно наказание мъмрене. Макар правното основание да не е посочено в оспорената заповед, по отношение на жалбоподателя правилно е приложена нормата на чл.197, ал.3 ЗМВР, съгласно която на държавен служител, който е извършил две едновременно установени нарушения на служебната дисциплина, наказващият орган, след като определи наказание за всяко, може да наложи: 1. по-тежкото от определените наказания, когато за санкционирането на нарушенията са предвидени различни по вид дисциплинарни наказания; 2. едно общо наказание за максимално предвидения от закона срок, когато за санкционирането на нарушенията са предвидени еднакви по вид наказания.

В хипотезата на чл.197, ал.3 ЗМВР дисциплинарно наказващият орган също действия в условията на оперативна самостоятелност и може да преценя какво наказание да определи за всеки конкретен служител. Правата и интересите на жалбоподателя не са засегнати неблагоприятно, доколкото наложеното му с оспорената заповед дисциплинарно наказание е най-лекото дисциплинарно наказание от изчерпателно изброените в чл.197, ал.1 ЗМВР.

Доколкото наложеното с оспорената заповед наказание мъмрене за срок от един месец е по-благоприятно за жалбоподателя от такова за срок от три месеца и предвид забраната да бъде влошавано положението на оспорващия, съдът няма да коментира направеното в тази насока възражение в жалбата. Още повече, че чрез наложеното дисциплинарно наказание мъмрене за срок от един месец се засягат в най-малка степен интересите на жалбоподателя.

Не се споделя възражението на жалбоподателя за нарушение на чл.59, ал.2 АПК и непосочване на фактическите и правни основания за издаване на оспорената заповед. Това възражение противоречи на съдържанието на самата заповед, в която в достатъчна степен ясно, конкретно и подробно са описани установените факти и поведението на жалбоподателя, квалифицирано като дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.194, ал.2, т.1 ЗМВР, съставомерно по чл.200, ал.1, т.11 ЗМВР, маловажно по смисъла на чл.194, ал.2, т.1 ЗМВР.

Вярно е, че по делото не бяха представени доказателства за запознаването на жалбоподателя с Указания за работата на полицейските органи с техническите средства за явно наблюдение – персонална полицейска камера, видео регистратор, цифрова система за управление на доказателствата/докинг станция, утвърдени със заповед рег.№ 8121з-1739 от 24.10.2023 г., но е вярно също, че както в ЗМВР, така и в длъжностната характеристика на жалбоподателя е включено задължението да познава и спазва нормативните и вътрешно административните актове, свързани с функциите на структурното звено, и носи дисциплинарна отговорност при неизпълнение или нарушение на съответните нормативни и вътрешно административните актове и заповеди. Доколкото цитираните указания касаят пряко изпълнението на служебните задължения на жалбоподателя, тяхното непознаване означава ежедневно неизпълнение на служебните ангажименти. Но дори да се приеме защитната теза на жалбоподателя, че поради незапознаване с указанията не е извършил твърдяното неизпълнение на раздел ІІІ, точки 5 и 7 от указанията, то безспорно доказано е неизпълнението на чл.80, ал.2, т.4 от Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение, което също е дисциплинарно нарушение на чл.194, ал.2, т.1 ЗМВР. При всички случаи правилно е ангажирана дисциплинарната отговорност на жалбоподателя.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че оспорената заповед е издадена при превратно упражняване на власт. Оспорената заповед е издадена с цел да бъде санкционирано допуснатото от жалбоподателя дисциплинарно нарушение и при съобразяване с високите очаквания на обществото към служителите на МВР по опазване на обществения ред. Очевидно на датата на констатираното нарушение жалбоподателят не е изпълнявал служебните си задължения и не е отговорил на тези обществени очаквания.

Съгласно чл.206, ал.4 ЗМВР дисциплинарно наказващият орган е длъжен да събере и оцени всички доказателства, включително събраните при одити или други проверки, както и доказателствата, посочени от държавния служител. Нормата е императивна и вменява задължение за самостоятелната оценка на доказателства от страна на дисциплинарно наказващия орган и тази оценка следва да бъде обективна и безпристрастна. В случая дисциплинарно наказващият орган е извършил такава обективна оценка на доказателства, поради което извършените дисциплинарни нарушения са квалифицирани като маловажни. В този смисъл е спазено императивното изискване на чл.206, ал.2 ЗМВР, съгласно което при определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата.

Предвид всичко изложено съдът намира, че жалбата като неоснователна следва да се отхвърли. С оглед изхода от делото и своевременно направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение като основателно следва да бъде уважено и да бъде осъден жалбоподателя да заплати на ОДМВР Пловдив сумата 200 лева на основание чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. И. К., [ЕГН], от [населено място], [улица], срещу заповед № 239з-360 от 05.08.2025 г. на началника на РУ Асеновград при ОДМВР Пловдив

ОСЪЖДА Д. И. К., [ЕГН], от [населено място], [улица], да заплати на ОДМВР Пловдив сумата 200 (двеста) лева, юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.