О П Р Е Д Е Л Е Н
И Е № 260947
гр.Пловдив, 21.04.2021 г.
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, Х – ти граждански състав, в открито заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
при секретаря Бояна
Дамбулева, като разгледа докладваното от съдия Р.Андреева в.гр.дело №
11/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по въззивна жалба на Р.Р.М. с ЕГН **********,
Ф.Р.М. с ЕГН **********,***, М.Р.М. с ЕГН ********** с адрес: ***, Н.Р.Ф. с ЕГН
**********, с адрес: ***, Ю.Р.М. с ЕГН **********, с адрес: *** и Х.Р.О. с ЕГН **********,
с адрес: ***, всички чрез адв. Т.М. против
Решение № 260777 от 09.10.2020 г.,
постановено по гр.д.№ 10151/2019 г. по описа на Районен
съд – Пловдив, ІІІ гр.с-в, в следните части: в частта, с
която с което е отхвърлена претенцията за осъждането
на М.М.Ш. да предаде на Р.Р.М. и Ф.Р.М. 1/2 ид.ч. от УПИ XVII-740, кв. 85,
по регулационния план на гр. ****, целият с площ от 285 кв.м. при граници: от
двете страни улици, УПИ XVII-741 и УПИ XVI-739, както и в частта му, с която са отхвърлени
предявените от Р.Р.М., М.Р.М., Н.Р.Ф., Ю.Р.М.
и Х.Р.О. срещу М.М.Ш. искове за признаване за установено по
отношение на М.М.Ш., че Р.Р.М. е собственик на основание наследство
по закон на 1/10 ид.ч., М.Р.М., е собственик на основание наследство по
закон на 1/10 ид.ч., Н.Р.Ф., е собственик на основание наследство по
закон на 1/10 ид.ч., Ю.Р.М. е собственик на основание наследство по
закон на 1/10 ид.ч. и Х.Р.О. е собственик на основание наследство по
закон на 1/10 ид.ч. от УПИ XVII-740,
кв. 85, по регулационния план на гр. ****, целият с
площ от 285 кв.м. при граници: от двете страни улици, УПИ XVII-741 и УПИ XVI-739 и за осъждането на М.М.Ш. да предаде владението на описаните
ид.ч. от имота, както и в частта, с която са отхвърлени предявените от Р.Р.М., М.Р.М.,
Н.Р.Ф., Ю.Р.М. и Х.Р.О. срещу М.М.Ш. искове за признаване за
установено по отношение на М.М.Ш., че Р.Р.М. е собственик на
основание наследство по закон на 1/5 ид.ч., М.Р.М., е собственик на основание
наследство по закон на 1/5 ид.ч., Н.Р.Ф., е собственик на основание
наследство по закон на 1/5 ид.ч., Ю.Р.М. е собственик на основание
наследство по закон на 1/5 ид.ч. и Х.Р.О. е собственик на основание
наследство по закон на 1/5 ид.ч. от масивна сграда- търговски обект с
площ от 21 кв.м., разположена в УПИ XVII-740, кв. 85, по
регулационния план на гр. ****, целият с площ от 285 кв.м. при граници: от
двете страни улици, УПИ XVII-741 и УПИ XVI-739, както и за осъждането на М.М.Ш. да
предаде владението на описания имот.
В
частта му, с която е признато за установено по отношение
на М.М.Ш., ЕГН **********, че Р.Р.М., и Ф.Р.М., са собственици
в режим на СИО на 1/2 ид.ч. от УПИ XVII-740,
кв. 85, по регулационния план на гр. ****, целият с
площ от 285 кв.м. при граници: от двете страни улици, УПИ XVII-741 и УПИ XVI-739 и 1/2 ид.ч. от построената в имота двуетажна паянтова жилищна
сграда със застроена площ от 61 км.м., решението не е обжалвано и е влязло
в сила.
Съдът констатира, че в решението на районния
съд е допусната очевидна фактическа грешка, изразяваща се в следното:
Ищците
са основА. исковете си на твърдението, че са собственици
на УПИ XVII-740, с площ от 285 кв.м.
по плана на гр. ****, заедно с
построената в този имот паянтова жилищна сграда с площ от 61 кв.м. и масивна сграда- търговски обект с площ
от 21 кв.м., с административен адрес: гр. **** ул. ****. Твърди се, че с
договор за покупко-продажба от 1992 г. Р.М., М.М. и А. М. са придобили правото
на собственост върху земята и паянтовата жилищната сграда при равни права. С
договор за делба, сключен през 1996г. Р.М. в режим на СИО със съпругата му Ф.М. придобили 1/2 ид.ч. от процесния УПИ XVII-740, кв. 85,
по регулационния план на гр. ****, целият с площ от 285 кв.м. и 1/2 ид.ч. от
построената в него двуетажна паянтова жилищна сграда, а останалата 1/2 ид.ч. от
същите била придобита от А. М.. За уравняване на дяловете на М.М. и съпругата
му били платени 6000 лева. Твърди се, че през 2006г. А. М. изградил в дворното
място масивна сграда- търговски обект с площ от 21 кв.м., която станала
единствено негова собственост. А. М. починал на 04.03.2019 г. без съпруга и
деца, поради което след смъртта си оставил за наследници своите братя и сестри
- ищците Р.Р.М., М.Р.М., Н.Р.Ф., Ю.Р.М.
и Х.Р.О. и те придобили по 1/5 идеална част от търговския обект и по 1/10 ид.ч.
от УПИ XVII-740 ведно с построената в този имот паянтова жилищна сграда. Твърди
се, че ответницата М.М.Ш. владее имотите без
основание. Искат да бъде установено правото им на собственост върху УПИ
XVII-740, върху построената в този имот паянтова жилищна сграда с площ от 61
кв. м., както и върху построената в този имот масивна сграда - търговски обект
с площ от 21 кв.м., както и да бъде осъдена ответницата да им предаде
владението върху УПИ XVII-740 и върху масивната сграда - търговски обект с площ
от 21 кв.м.
С
решението си районният съд е разгледал тези искове, като е уважил иска на Р.Р.М. и Ф.Р.М.
за установяване на правото им на собственост върху 1/2 ид.ч. от УПИ XVII-740 и
1/2 ид.ч. от построената в имота двуетажна паянтова жилищна сграда със
застроена площ от 61 км.м., но е
отхвърлил претенцията им за осъждането на ответницата да им предаде 1/2 ид.ч. от УПИ XVII-740 /В тази част решението не е обжалвано и е
влязло в сила/. Направен е извод за неоснователност на исковете досежно
установяване правото на собственост на ищците – наследници на А. А. върху другата 1/2 ид.част от двора, 1/2
ид.част от паянтовата жилищна сграда и магазина, като ПРС е приел, че
ответницата се легитимира за собственик на същите въз основа на саморъчно
завещание на А. А., което е произвело действие. Ето защо е приел, че
претенциите за тези имоти като неоснователни следва да бъдат отхвърлени.
С
диспозитива на решението обаче, като е посочил, че отхвърля тези искове, съдът
е пропуснал да посочи, че отхвърля и установителния иск за собственост по
отношение на 1/2 ид.част от двуетажната паянтова жилищна сграда със застроена площ от 61 км.м.
Ето
защо ще се отмени определението, с което е даден ход на устните състезания.
Настоящото производство ще се прекрати, като делото ще се върне обратно на
районния съд за провеждане на производство по чл.247 ГПК и за извършване на
преценка налице ли е допусната очевидна фактическа грешка в решението му. След
изчерпване на това производство делото следва да се върне обратно на ПОС за
разглеждане на въззивната жалба.
По
изложените мотиви съдът
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ОТМЕНЯ определението от съдебно заседание от 11.03.2021 г., с което
е даден ход на устните състезания.
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.дело № 11/2021 г. по описа на ПОС – Х гр.с-в.
Връща делото
на районен съд – Пловдив за изпълнение на дадените указания.
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ