Определение по адм. дело №653/2025 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 176а, ал. 1 от АПК.

Образувано е по искане на Ф. С. М., чрез адв. А. Г. за изменение на Решение № 4384/02.10.2025 г., постановено по настоящето дело, в частта му за разноските. В молбата се твърди, че по делото своевременно е претендирано присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, но съдът неправилно е отхвърлил претенция, като е приел, че липсват доказателства за реално заплащане на адвокатското възнаграждение. Иска се съдът да постанови съдебен акт, с който да измени постановеното по делото решение в частта за разноските като се присъди претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева.

В срока по чл. 176а, ал. 2 от АПК ответната страна – директора на ТП на НОИ - Пазарджик, чрез процесуален представител гл. юрк. В. С., изразява становище, че искането е неоснователно.

Административен съд – Пазарджик намира искането за подадено от надлежна страна, имаща правен интерес от исканото изменение, в срока по чл. 176а, ал. 1 от АПК, с оглед на което същото е процесуално допустимо. Разгледано по същество същото е неоснователно по следните съображения:

С решението, чието изменение се иска, е отменено по жалба на Ф. С. М. Решение № 1012-12-247#1 от 22.05.2025 г. на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик, като преписката е върната на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пазарджик за ново произнасяне. Съответно ответникът е осъден да заплати на Ф. С. М. разноски в размер на общо 10 лева за внесена държавна такса. В мотивите на посоченото решение изрично е посочено, че по делото не са представени своевременно доказателства за заплащане на адвокатското възнаграждение, с оглед което е прието за неустановено посочените разноски да са реално направени.

Искането за присъждане на разноските е акцесорно и следва изхода на главния правен спор. То може да се направи с жалбата, а така също и непосредствено пред съда, като към него страната, направила искането може да приложи и списък на направените разноски, включително и доказателства. Крайният срок, в който може да се направи искането, е срокът на приключване на устните състезания. Приключването на устните състезания преклудира правото на всяка една страна по спора да прави искания и да представя доказателства.

В настоящия случай към жалбата е представен договор за правна защита от 15.04.2025 г., сключен с адв. Г., в който е уговорено, че адвокатското възнаграждение е в размер на 500 лева, платимо в брой до 2 дни от сключване на договора. Липсват доказателства обаче в уговорения срок сумата да е била платена. Същият договор за правна защита, но с попълнено уточнение на ръка-ръкописно, че сумата от 500 лева, била платена на 11.09.2025 г. в 10:40 ч. е представен едва след приключване на последното по делото съдебно заседание, респ. след приключване на устните състезания.

В т. 11 от ТР № 6/2013 г. на ВКС, ОСГТК, е прието, че моментът за представяне на доказателства за понасянето на тези разноски е приключването на устните състезания по делото. Устните състезания по настоящото дело са приключили на 11.09.2025 г., което е удостоверено с протокол (л. 117). Твърдението, че плащането на адвокатското възнаграждение е извършено преди започване на откритото съдебно заседание на 11.09.2025 г. не е подкрепено с доказателства. Установява се, че в проведеното о. с. з. на 11.09.2025 г. видно от протокола за същото, че адв. Г. не е представил договора за правна защита и съдействие. На основание чл. 152 ГПК протоколът от заседанието е доказателство за извършените в съдебното заседание съдопроизводствени действия и доколкото не е проведена процедура по чл. 151 ГПК за неговото изменение или допълване съдът е обвързан от съдържанието му. Неудостоверените в протокола действия се смятат за неизвършени. Задължителните указания, дадени с т. 11 на ТР № 6/2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, изключват възможността за съобразяване на доказателства за извършено плащане на адвокатското възнаграждение, които не са представени своевременно.

С оглед на изложеното, доколкото по делото не е доказано своевременно реалното заплащане на договореното адвокатско възнаграждение, съдът намира, че на Ф. С. М. не се следва присъждане на претендираната сума и искането по чл. 176а АПК за допълване на решението в частта за разноските следва да бъде отхвърлено като неоснователно.

Водим от горното Административен съд – Пазарджик,

О П Р Е Д Е Л И:

ОТХВЪРЛЯ искането на Ф. С. М., чрез адв. А. Г. за изменение на Решение № 4384/02.10.2025 г., постановено по адм. д. № 653/2025 г. на Административен съд - Пазарджик, в частта му за разноските.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.